Колекция „Семейство Рьорих и България“ в Централния държавен архив

Детайли

Категория: Рьорих и България

    Началото на колекцията от архивни документи „Семейство Рьорих и България“ в Централния държавен архив (фонд 1353) е поставено през 2004 година в резултат от съвместната работа на ЦДА и Националното сдружение „Рьорих“. Целта на тази съвместна дейност е да се проучи темата и да се издирят спомени и документи, научни разработки, снимки и публикации в пресата, които да съставят пълна картина за връзките на Рьорих с българската общественост. До момента на създаването на колекцията документацията по тази тема беше разпръсната в държавните архиви, други институции и частни лица и липсата на информация беше силно осезаема.
  Събраните документи могат да бъдат разделени най-общо на два големи периода, в които български творци и обществени деятели активно са общували и са поддържали трайни взаимоотношения със семейство Рьорих.
   Първият от тези периоди е в първата половина на ХХ век, когато българската общественост се запознава с идеите и творчеството на Рьорих чрез периодичния печат, а някои от нашите най-видни творци остават негови последователи през целия си живот. Интересна и значителна част от колекцията е документацията от 30-те години на миналия век. Това са предимно писма, бележки и публикации на наши известни творци, които силно са се интересували от творчеството на Рьорих и са споделяли неговите идеи. Сред тях са имената на Борис Георгиев и Васил Стоилов. Между документите от 30-те години е и статията на професора по естествени науки Петър Петков за създаването на българското Рьорихово дружество, озаглавена „Рьориховото общество в България“ и публикувана във вестник „Литературен глас“ през 1933 година (бр.194, 14 май 1933).
   Значително по-богата и многообразна е тази част на колекцията, която се отнася до „новия живот на рьориховите идеи през 70-те години на ХХ век“, според определението на проф. Величко Коларски. Документацията пази спомена за дълбоките и трайни връзки на Святослав Рьорих с България и преди всичко с Людмила Живкова.
   Документи от фондовете на Комитета за култура, Научно-изследователския институт по култура, Българската академия на науките, Общонародния комитет „1300 години България“, Народното събрание, ЦК на БКП, Националната художествена академия, Държавния съвет, Министерството на външните работи, от фонда на Центъра „Знаме на Мира“, от личните фондове на Людмила Живкова, Тодор Живков, Емил Александров, дават възможност да се проследи раждането и реализирането на програмата „Рьорих“, както и на другите изключително важни инициативи на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. „В продължение на няколко години Людмила Живкова поддържа лични контакти със Святослав Рьорих – отбелязва през 2004 година Лилия Цветкова, началник сектор в ЦДА. – Тя е инициаторът и двигателят на програмата «Рьорих», на Международната детска асамблея «Знаме на мира». Тя, така или иначе, олицетворява в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век «втория живот на Рьориховите идеи» в България. Документите, запазени в Централния държавен архив, доказват това“ (1, с. 110-111).
   Попълването на колекцията „Семейство Рьорих и България“ с документи, спомени и снимки, както от България, така и от чужбина, продължава и Централният държавен архив и Националното сдружение „Рьорих“ вярват, че в бъдеще тя ще представлява пълен и многообразен пътеводител по трайните следи, които семейство Рьорих е оставило в България.
   В Нов български университет се съхранява личният архив на художника Васил Стоилов. В него могат да бъдат открити бележки на В. Стоилов за Рьорих в личния му дневник, снимки на Николай  Константинович и семейството му, както и три оригинални писма на великия руски художник до българския му колега.
   Значителни архивни материали, свързани с цялостната дейност на Людмила Живкова, с тясното й сътрудничество със Святослав Рьорих, с програмите „Николай Рьорих“, Международната детска асамблея „Знаме на мира“ и други инициативи, се съхраняват понастоящем в частни архивни колекции.

Литература

1. Лилия Цветкова. Семейство Рьорих и България. Документи и спомени в държавните архиви и в частни колекции. // Сто години от рождението на Святослав Рьорих. Материали от международната научно-обществена конференция, състояла се на 30-31 октомври 2004 в София. С.: Национално сдружение „Рьорих“, 2006. С. 106-116.
2. Лилия Цветкова. Рерихи и Болгария. Документы и воспоминания в государственных архивах и частных коллекциях. Культура и время. № 2 от 2005 г. С. 113-121.
3. Величко Коларски. Връзките на художниците от движението за Родно изкуство с Николай Рьорих и други представители на руската художествена култура. // Известия на Научно-изследователския институт по културата при Комитета за култура и Българската академия на науките. № 2, 1983 г. София. С. 114-175.

4. М.Куцарова, И.Карапенева, В.Видински. Святослав Николаевич Рьорих и България. // Сто години от рождението на Святослав Рьорих. Материали от международната научно-обществена конференция, състояла се на 30-31 октомври 2004 в София. С.: Национално сдружение „Рьорих“, 2006. С. 76-98.

Рьорих и България

Детайли

Категория: Рьорих и България

І. Първата половина на ХХ век

   Истински великите идеи са вдъхновение, пътеводител и смисъл в живота – независимо от изпитанията на времето. Такива са идеите и непреходните истини, които ни дава философското, художественото, научното и хуманистичното творчество на Николай и Елена Рьорих и техните синове Юрий и Святослав. Ето защо те намират дълбок отклик в цял свят. Това се отнася и за България, която поради своята история и култура особено проникновено разбира тяхното творчество и където идеите на семейство Рьорих са приети не само от съвременниците им, но и от поколенията след тях. Те стават кредо и вдъхновение за много талантливи българи, които изграждат нашата култура.

   Николай Рьорих става известен в България още с първите публикации на художествените му творби в Русия. По това време той вече е утвърден археолог и изследовател, помощник-директор на Музея на Императорското общество за поощряване на изкуството и същевременно помощник-редактор на художественото списание „Мир искусства“.
   Виждането на Николай Рьорих за водещата роля на културата в живота на личността и обществото, неговите идеи за преобразяващата сила на изкуството, способно да възвисява и облагородява човека, в първата половина на ХХ век намират горещи поддръжници в лицето на изтъкнати наши творци. Борис Георгиев, Васил Стоилов, Николай Райнов, Владимир Димитров-Майстора и много други ярки таланти споделят вижданията на Рьорих и намират вдъхновение за своите духовни търсения и израстване в творчеството на руския Майстор.
    Борис Георгиев е на 14 години, когато в края на 1902 година семейството му напуска България и емигрира в Русия. Първоначално те се установяват в Одеса, а през 1903 година в Санкт Петербург. Тук бъдещият художник се среща за пръв път с Николай Рьорих, който оценява таланта му и дава препоръка той да бъде приет в ръководеното от Рьорих Художествено училище към Императорското общество за поощряване на изкуството. Между учител и ученик се заражда дълбока духовна връзка, която през годините се развива в търсене на вечните истини за изкуството и живота.
   През 1923, вече в България, Борис Георгиев пише статия, озаглавена „Изкуството и живота“. В нея той казва за поезията на Рьорих следното:
   „ [...] Не е ли знаменателно появяването на това светло сияние в мрака на днешното изкуство, в понятията за което, като в никоя област царствуват най-голяма анархия и хаос? Той иде да ни покаже, че истинското изкуство не е само естетика и форма като самоцел, а наопаки, тя е само средство за израз на всички човешки скърби и радости, като синтез на една висша духовна красота, водеща към познанието на Космоса.
   Поразителни по простотата на своята форма, но преизпълнени с поезия на една много възвишена етика, тия стихове ни убеждават в правотата на една стара истина, че без велика душа няма велико произведение и че преди да бъдеш художник, трябва да бъдеш човек. […]“ [1]
   През 1926 Борис Георгиев се среща с Рабиндранат Тагор по време на посещението му в София и е поканен от него да посети Индия. На 11 декември 1931 година с параход от Триест Б. Георгиев заминава за Индия. На кораба той пътува заедно с Махатма Ганди и съпругата му. В Индия през 1932 година Борис Георгиев посещава в Хималаите своя учител Николай Рьорих. Макар и да не са се виждали дълги години, двамата споделят много общи идеали. Те са обединени в разбирането, че изкуството носи Светлина и е път за изграждане на братско единение между хората в името на бъдещето и Красотата.
   Възторжената си радост от срещата с Николай Рьорих Борис Георгиев описва в статия, публикувана във вестник „Литературен глас“, бр. 239 от 1934 година. В нея той пише: „Духовната ми връзка с [Рьорих] води началото си от преди 27 години, когато като юноша постъпих в ръководеното от него художествено училище в тогавашния Петроград на дружеството за поощрение на изкуствата. Тогава той беше вече художник с европейска известност, а за Русия имаше значението на един пророк, който откриваше нови хоризонти и прехвърли мост в областта на вечното, даде един друг смисъл и съдържание на задачите на изкуството с цял ред велики произведения.
Оттогава и до днес неговият път е непрекъснато издигане на гения му към все по-високи и по-високи сфери на висшата красота и чрез прекрасните си символи отваря на душата вратата на едно ново царство на доброто, на братството между хората. Това е мисията на истинското изкуство, което е вдъхновено не от абсурдната формула „изкуството за изкуството“, а от етични идеали да служи за духовното издигане на човечеството. Човек с огромна култура, проявил се художник, архитект, писател, философ, той ни поразява със своята невероятна работоспособност, с плодовитостта на творчеството си във всички тия области.“ [2]
   Не по-малък е възторгът от срещата с творчеството и идеите на Рьорих на друг наш изключително талантлив художник – Васил Стоилов. В своя юношески дневник през 1923 година той пише: „С бясна необузданост се носи мощен повик – за едно ново изкуство. И като [в] царствен лабиринт, пълен с нови земи, земите на пророка Николай Рьорих, аз долавям този повик, който ме зове с вихрена сила. Аз се заклевам, че свято ще следвам повика му и с неуморен жар ще работя да разбера тези форми, особености, тайни на дивото първобитно творчество“. [3] Васил Стоилов ще изпълни тази юношеска клетва. През целия си живот, подобно на Владимир Димитров-Майстора, той ще съхрани любовта си към своя младежки идеал – Рьорих. Владимир Свинтила отбелязва, че формулираната в юношеския дневник на Васил Стоилов творческа програма е израз на духовната близост между поколението зачинатели на българската народностно-национална школа и руския художник. Според Свинтила, Стоилов е документирал не само своето отношение, но и отношението на генерацията си.
 По думите на самия Стоилов в интервю от 1978 година, още от първия му допир с изкуството на Рьорих той винаги му е въздействал „[...] дълбоко и като художник и като личност. По-късно през 1939 година аз реших да напиша писмо до Рьорих за проблеми на изкуството, които ме вълнуват“. [4] Така през 1939 – 1940 Васил Стоилов започва пряка кореспонденция с него. Изпраща му фотографии на свои прозведения, задава въпроси за изкуството и му изпраща своя знаменит доклад, посветен на живота и научно-обществената творческа дейност на Рьорих.
   Този доклад на Васил Стоилов, написан с любов и преклонение, до ден днешен е един от най-стойностните текстове, излезли от българско перо и посветени на Николай Рьорих. В него Стоилов се докосва до всички аспекти от творчеството на Рьорих и по този начин изразява духовното съзвучие на част от българската интелигенция не само с художественото, но и с философското, научното и общественото творчество на руския Майстор. Тези среди на българската художествена и научна интелигенция са били обединени от Рьориховото общество в България, което е учредено през 1930 година. Проф. Петър Петков в своята статия „Рьориховото общество в България“, публикувана във вестник „Литературен глас“ (брой 194 от 1933), пише, че Обществото е създадено по инициатива на големия писател и художник Николай Райнов, а негов председател е Благой Мавров – преподавател по езици в Музикалната академия и художник. В писмата и очерците на Николай Рьорих се посочват художниците Борис Георгиев и Васил Стоилов като активни сътрудници на Рьориховото общество. Въз основа на писмата на Рьорих до Васил Стоилов и на други косвени данни може да се каже, че сред другите изтъкнати членове на Обществото са били самият Петър Петков [5], Стоян Омарчевски, Вичо Иванов и други. [6] Благодарение на статията на проф. Петков научаваме, че целите на Рьориховото общество в България са били „Да се грижи за естетическото възпитание и образование на племето... да се стреми да запознае българското общество с идеите и творбите на Николай Рьорих и да сътрудничи на Рьориховото общество [в Ню Йорк и Париж], което цели, чрез изкуството, да заякчи връзките на приятелство и взаимност между всички народи“.
   Българската общественост се присъединява и към друга, изключително важна за света обществена инициатива на руския мислител – Пакта Рьорих. В България идеите на Пакта намират гореща подкрепа от страна на изтъкнати творци, учени и обществени дейци, голяма част от които са сътрудници на споменатото Българско общество „Рьорих“. През 30-те години в българската преса се появяват редица статии за Пакта Рьорих и Знамето на Мира от самия Николай Рьорих и от български автори. В цитираната по-горе статия на професор Петков се казва: «[…] значението [на Знамето на мира] е същото, както и знамето на Червения кръст, поставено върху болниците. Това Знаме на мира е бяло с червена окръжност, в която има три червени топки […]. Воюващите се задължават да оставят незасегнати всички сгради, върху които се издига това знаме, защото в член първи на този договор [Пакта Рьорих] пише: „Просветителни, научни институти и мисии; собствености и колекции от такива институти и мисии ще се смятат неутрални и следователно ще се покровителствуват и зачитат от воюващите“.»
   В началото на 1935 година се създава и български Комитет за Пакта Рьорих, чиято основна задача е присъединяването на България към Пакта. В „Листа от дневника“ на Николай Рьорих и в писмата на Елена Рьорих от 1935, публикувани от Международния Център „Рьорих“, българският Комитет за Пакта се споменава многократно. През февруари 1935 година Николай Рьорих пише: „В България е създаден прекрасен комитет за Пакта, в който влизат най-добрите представители на Културата“. [7] Комитетът е бил ръководен от полковник Н. И. Никифоров, председател на Касационния съд в България. В свое писмо от 23 май 1935 Елена Рьорих пише: „Полковник Никифоров, председателят на Българския Комитет за Пакта, е подал молба до цар Борис Комитетът за Пакта да бъде приет под негово Покровителство. Те се надяват на успех.“ [8]
   След Втората световна война Комитетът за Пакта Рьорих в Ню Йорк възобновява своята работа. През 1946 година Николай Рьорих предлага за почетен съветник на Комитета от страна на България Борис Георгиев.

ІІ. 70-те и 80-те години на ХХ век

   Жива Етика – философията на космическата реалност – е философското наследство на Елена и Николай Рьорих. Цитираните слова на Святослав Рьорих изключително точно изразяват същността на делото на Людмила Живкова: тя въвежда Жива Етика в държавното културно строителство. Идеите на Жива Етика пронизват всички аспекти от творчеството на семейство Рьорих. Без каквото и да е колебание може да се каже, че тези идеи пронизват и всички аспекти от дейността на държавника Людмила Живкова.
   Държавата е изключително консервативна структура, десетократно повече – държавата, обременена от идеологически догми, каквато е социалистическа България през този период. Подвигът и саможертвата на Людмила Живкова не могат да бъдат надценени. С течение на времето те все повече ще се осъзнават и огромният опит, натрупан от нея, ще може творчески да се използва за благото на бъдещите поколения. За съжаление, поради особеностите на историческото развитие, напълно вероятно е подвигът й да бъде оценен по достойнство от бъдещите поколения не в нашата страна, или не първо в нашата страна. Но точно благодарение на тази велика жена „именно в България се е осъществил първият практически пробив на новата мисъл, новата система на философия, новите подходи към еволюцията на човечеството. И тя, Живкова, е олицетворявала този пробив. Нейният уникален пример още веднъж показва, че историята движат личностите, а не масите, които могат само да следват или да не следват личността“. [9]
   Людмила Живкова продължава делото на нашите изтъкнати творци и дейци на културата от първата половина на изминалото столетие, като го издига на качествено ново ниво, благодарение на което нашата страна има значим принос в духовно-културната еволюция на човечеството през ХХ век. В качеството си на председател на Комитета за култура Людмила Живкова инициира и успешно реализира: Национална програма за естетическо възпитание, Международна детска асамблея „Знаме на мира“,   Национална програма за честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава и Комплексна програма за повишаване ролята на изкуството и културата за хармоничното развитие на личността. Предвидено е било Комплексната програма да включва последователно организирани програми, посветени на Николай Рьорих, Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Михаил Ломоносов, Константин-Кирил Философ, Рабиндранат Тагор и други. Всяка една от тези инициативи е въплъщавала концепцията на Николай Рьорих за култура, пронизана от идеите на Жива Етика. 
   По-долу ще бъде представена фактологията на две от тези инициативи, а именно: Програмата „Николай Константинович Рьорих“ и Международната детска асамблея „Знаме на мира“.
   Изпълнението на Комплексната програма за повишаване ролята на изкуството и културата за хармоничното развитие на личността започва именно с Програмата „Рьорих“ (1978), посветена на личността „на големия руски художник, изследовател, общественик, пътешественик, писател, мислител, философ, поет и археолог Николай Константинович Рьорих“. Людмила Живкова формулира духовното кредо на Рьорих така: „непрекъснато развитие и усъвършенстване, творческо горене, неудържим стремеж към красотата, към прекрасното“.
   При осъществяването на Програмата „Николай Константинович Рьорих“ Людмила Живкова получава решителна подкрепа и помощ от последния жив Рьорих – Святослав. 
   На 28 март 1978 в София се открива изложба на Николай Рьорих. На изложбата са представени много творби на великия художник от личната колекция на сина му С. Н. Рьорих, картини от фонда на Руския държавен музей в Санкт Петербург (тогава Ленинград), от музея на Николай Рьорих в Ню Йорк, от музеи и колекции в Индия, Монголия, Франция. Поради своите мащаби и представителност, експозицията предизвиква вниманието не само на българската, но и на международната културна общественост. На 4 април 1978 година в София се открива изложба от 168 картини на Святослав Рьорих.
   Святослав Николаевич пристига специално в България за откриването на двете изложби. Среща се с много български дейци на културата и науката, дава интервюта за пресата и телевизията у нас.
   На 25 – 28 април 1978 година Институтът по култура към Комитета за култура и БАН организират в София международен научен колоквиум „Културата и хармоничното развитие на личността“. В него със свое слово „Н. К. Рьорих – такъв, какъвто беше в живота“ участва Святослав Рьорих. Академичният съвет на Националната художествена академия „Николай Павлович“ избира Святослав Рьорих за свой почетен член. На 8 май 1978 година Святослав Рьорих е удостоен с титлата Почетен доктор на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“, награден е с орден „Кирил и Методии“ І степен и други български ордени и медали.
   През май 1978 дейността по изпълнение на Програмата „Рьорих“ се разгръща във Велико Търново, Габрово, Русе, Плевен, Пловдив, Бургас, Варна, където са организирани изложби на Николай Рьорих и Святослав Рьорих. Изложбите са посетени от общо над 80 хиляди души и са съпроводени от културни програми, включващи представяне на книги, албуми и каталози, изнасяне на беседи, прожектиране на филми.
   Програмата „Рьорих“ се провежда и извън границите на България. В българския културен център   „Витгенщайн“ във Виена от 16 май до 30 юни са изложени 57 картини на Николай и Святослав Рьорих. По същото време там са проведени дискусии, посветени на всестранно развитите личности и на Пакта „Рьорих“, в които вземат участие австрийски философи, педагози, учени и държавни дейци. Фотоизложба, посветена на Николай Рьорих, е представена от България в Художествената академия във Вашингтон, в Академията за изящни изкуства в Прага, в Университета на Бон, а също така в десетки български културни центрове в Западна и Източна Европа, Америка, Африка и Азия.
   Людмила Живкова дълбоко възприема и идеята на Николай Рьорих, че мирът се утвърждава преди всичко в сърцата и мислите на хората. Както отбелязва тя, за Николай Рьорих „понятието мир съдържа в себе си универсалната цялост на Вселената. То става тъждествено с висшите представи за красота, хармония, единение и сътрудничество. Утвърждаването на тези представи изисква трудна и продължителна борба за формиране на ново човешко съзнание“. Л. Живкова дълбоко е осъзнавала, че децата – свободни от предразсъдъци и враждебност към „другия“ – могат в най-голяма степен да станат носител на това ново съзнание, което е залог за траен мир на Земята.
   Така, благодарение на нея България става инициатор на Международната детска асамблея „Знаме на Мира“. На ХХ сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж е гласувана резолюция в България да се проведе Международната детска асамблея „Знаме на Мира“ като една от най-големите инициативи във връзка с Международната година на детето и 20-годишнината от приемането на Декларацията на ООН за правата на детето. За провеждането на Асамблеята е сформиран международен инициативен комитет и Святослав Рьорих става негов член. 
    През пролетта на 1978, в условията на силно идеологическо и военно противопоставяне и разделение, от България е изпратен поздрав и покана до децата от цял свят, които обичат изкуството и се стремят към красотата, да вземат участие в Международната детска асамблея. В поканата е интегриран текстът на легендата „Пратеникът на Светлината“, записана от Елена Рьорих и публикувана в книгата й „Криптограми на Изтока“.
   Международната детска асамблея „Знаме на мира“ носи името на първия международно признат флаг за защита на обектите на културата и науката и на техния персонал по време на война и в мирно време, който е утвърден от Пакта Рьорих през 1935 година. Асамблеята се провежда под патронажа на гереналния директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу от 15 до 25 август 1979 и включва: международна изложба на детско художествено творчество, фестивал на детско изпълнителско и композиторско творчество и преглед на детско литературно творчество. Изявите на децата нямат конкурсен характер. В рамките на Асамблеята се провежда и заседание на Световния детски парламент.
   От 23 до 30 август 1979 година в София е организиран Международен научен симпозиум „Детето, творческото начало и еволюцията“. В него вземат участие учени от 28 страни. Людмила Живкова представя доклад, в който в светлината на философската система Жива Етика разглежда изкуството като мощен фактор за развитието и усъвършенстването на човека и обществото в настоящето и бъдещето.
   Международната детска асамблея се провежда с голям успех. Над 1500 деца и юноши от 85 страни и повече от хиляда български деца вземат участие под знамето на детското творчество. Като заключителен акт на Асамблеята се явява откриването на монумента „Знаме на мира“. При откриването Людмила Живкова се обръща с призив към децата от цял свят за Единство, Творчество и Красота, които са основите за изграждането на новия прекрасен свят.
   Няма никакво съмнение, че „чуждата“ философия, намерила практическо въплъщение в дейността на Председателя на Комитета за култура на България, е възприета враждебно от господстващата партийна идеология не само в България, но и в СССР. Точно поради това именно големият успех на тези инициативи утежнява още повече положението на Л. Живкова. Но тя е била смела и решителна. Обстоятелството, че е била твърде видна в международен план фигура и твърде високопоставена, е означавало, че спрямо нея не могат да бъдат приложени обичайните по това време мерки по отношение на инакомислещите. Това в значителна степен е затруднявало нейните идеологически опоненти. При изпълнението на своите начинания Людмила Живкова получава решаващата подкрепа на Святослав Рьорих, който за нея е не само наставник и Учител, но и опора в сложната и трудна обстановка, формирала се около нея. Много проекти по Програмата „Рьорих“, която е трябвало да прерасне в постоянна дейност на бъдещ център „Рьорих“ в България остават неизпълнени, поради внезапната смърт на Людмила Живкова през юли 1981 година.
    Ще завършим с думите на Святослав Рьорих от 28 май 1981 година: „Откакто за първи път преди години посетих България, аз непрекъснато се срещам в Индия със стари и нови български приятели. Радвам се, като виждам там как вашата страна израства с всеки нов ден, как тя става все по-важен културен център със своя световна притегателна сила. Хуманизмът на българите, тяхната душевна нежност и благородство, отношението им към културните ценности – всичко това дълбоко ме респектира. Хиляда и триста годишна България, с нейната драматична история и прекрасно настояще, ми е близка и скъпа, аз просто я обичам. Вече няколко пъти се срещам с госпожа Людмила Живкова и съм възхитен от нейното неуморно, талантливо и благородно дело в името на по-доброто разбирателство между народите, в името на красотата днес“. [10]

©Национално сдружение „Рьорих“ 2013
Всички права запазени

1.Борис Георгиев. Изкуството и живота // Списание „Възраждане“, кн. 1/1923, с. 29-32.
2.Борис Георгиев. През джунглите на Индия към великия Николай Рьорих // в. „Литературен глас“, бр.239, 1934.
3.Из юношеския дневник на Васил Стоилов, пазен в неговия личен архив. Цитираният текст датира от 5 октомври 1923 година. Цит.по: Величко Коларски. Връзките на художниците от Движението за родно изкуство с Николай Рьорих и други представители на руската художествена култура. // Известия на научно-изследователския институт по културата при Комитета за култура и Българската академия на науките. София, № 2, 1983 г. С. 151, 166.
4.Интервю с Васил Стоилов – „Той винаги ми е действувал дълбоко и като художник и като човек“. – София, 1978, кн. 4, с. 17.
5.Петър Петков е професор, специалист по естествени науки, който участва активно и в литературно-художествения живот на страната като автор на статии и член на редакционни колегии на различни периодични издания. Вж.: Величко Коларски. Връзките на художниците от Движението за родно изкуство с Николай Рьорих и други представители на руската художествена култура. // Известия на научно-изследователския институт по културата при Комитета за култура и Българската академия на науките. София, № 2, 1983 г. С. 169.
6.Величко Коларски. Връзките на художниците от Движението за родно изкуство с Николай Рьорих и други представители на руската художествена култура. С. 164.
7.Рерих Н.К. Листы дневника. Т. І. Москва: 1999. С. 188.
8.Елена Ивановна Рерих. Письма. Том ІІІ. 1935 год. Москва: Международный Центр Рерихов, Благотворительный Фод имени Е.И.Рерих, Мастер-Банк, 2001. С. 274.
9.Шапошникова Л.В. Людмила Живкова – държавен деец и подвижник. // По законите на красотата. Посвещава се на 60-годишнината от рождението на Людмила Живкова. София: Национално сдружение „Рьорих“, 2002. С. 13.
10.Святослав Рьорих. Бдение над красотата. Интервю на Иван Балабанов. // в. „Литературен фронт“, бр. 22, 28 май 1981 г. 

Рьорих в Националната галерия за чуждестранно изкуство

Детайли

Категория: Рьорих и България

   Националната галерия за чуждестранно изкуство в София разполага с изключително богата колекция от картини на Николай Рьорих, състояща се от 248 картини на художника. Тя включва шест големи платна, сред които и сюжетни –„Хълмът на Тара“, „О, Идващият!“, „Терафим“. Значителна част от колекцията на Галерията включва етюди от известния Хималайски цикъл на Рьорих. Забележителни са словата на Джавахарлал Неру за творчеството на Николай Рьорих: „Поразявам се от размаха и богатството на неговата дейност и творчески гений. Велик художник, велик учител и писател, археолог и изследовател, той се докосва и осветлява толкова много аспекти от човешките стремежи. Самото количество картини е изумително – хиляди картини и всяка от тях е велико произведение на изкуството. Когато гледате тези платна, много от които изобразяват Хималаите, вие сякаш улавяте духа на тези велики планини, които с векове са се възвисявали над равнините на Индия и са били наши стражи. Неговите картини ни напомнят много неща от нашата история, нашето мислене, нашето културно и духовно наследство, много – не само за миналото на Индия, но и за нещо постоянно и вечно...“.

   Националната галерия за чуждестранно изкуство притежава и три забележителни шедьовъра на Святослав Рьорих, които поразяват със своята красота и сила на въздействието. Това са картините „Яков и Ангелът“, „Кандженджанга“ и портрет от Святослав Рьорих на баща му Николай Рьорих.

През 2005 година за пръв път в България бе открита постоянна експозиция от 74 картини на Николай Рьорих, обособени в зала „Рьорих“ на Националната галерия за чуждестранно изкуство. В постоянната експозиция бе включен и портретът на Николай Рьорих от Святослав Рьорих. Създаването на зала „Рьорих“ и нейната прекрасна атмосфера даде възможност за провеждането от Национално сдружение „Рьорих“ съвместно с Националната галерия за чуждестранно изкуство и други наши културни и академични институции на редица прояви (чествания, срещи, лекции, прожекции на филми и други), които запознават културната общественост с многостранното духовно наследство на семейство Рьорих.

Понастоящем, от края на 2012 година, поради цялостна реконструкция на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, експозицията в зала „Рьорих“, така както и в другите зали на Галерията, не е достъпна. Националното сдружение „Рьорих“ искрено се надява, че след приключване на мащабната реконструкция цялата колекция от картини на Николай Рьорих и Святослав Рьорих на Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде постоянно изложена.

През 2012 година за пръв път в нашата страна бе издаден от Националната галерия за чуждестранно изкуство каталог „Колекция Николай Рьорих“, който прави достояние на обществеността цялостната сбирка на Галерията от 248 картини на Николай Рьорих. Изданието бе осъществено благодарение на спомоществователството на Международния Център „Рьорих“ и методологичното съдействие на неговите научни сътрудници.