Редакционна бележка. „Николай Рьорих до в. Литературен глас“. Литературен глас, 1933 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

„Литературен глас“, бр. 186, 19.03.1933 година.

Редакционна бележка в рубриката „Хроника“ на стр. 8.

Николай Рьорих до „Литературен глас“

Николай Рьорих до Литературен глас. – В следния брой на Литературен глас ще бъде поместена първата от трите статии изпратени ни от големия руски художник и световна знаменитост Николай Рьорих. Статиите са писани в Хималаите, гдето (в Тибет) живее от известно време Рьорих. Сигурно нашите читатели си спомнят, че преди няколко броя поместихме във вестника си фотографията на знаменития художник направена в Нагар Кулу в Хималаите при една случайна среща с пътуващия в Хималаите наш художник и ученик на Рьорих Борис Георгиев. Този брой от Литературен глас е попаднал у Рьорих, по който случай получихме крайно интересни и дълбоки негови статии.

Николай Рьорих, поет и един от най-вдълбочените по въпросите на изкуството съвременни писатели е не само един от най-големите днешни художници на Русия и Европа, но несъмнено най-оригиналния, най-вдъхновено поетичния и най-дълбокия. Цялата природа под магията на изкуството му се превръща в една таинствена и загадъчна приказка, сътворена от неизчерпаемото вдъхновение на един от най-чудните фантасти и най-удивителните виртуози какъвто изкуството е виждало. Магията на неговата четка с поразителна плодовитост е създала същински вълшебства и неговите картини наистина могат да се нарекат цветни симфонии – толкова много музикалност, поезия и дълбока мистика има в тях.

В него има и от норвежките и фински художници, от фреските на ренесанса, от индийските миниатури, от новгородската руска школа и от френското модерно изкуство, но от всичко това е създаден в съвършено и неповторимо гениално единство рьориховския стил, който е цяла епоха за съвременния живописен идеализъм. Ученик на Куинджи и във Франция на Кормон, Рьорих е изминал един път през историческата и битовата живопис докато стигне до гениалния символизъм на последните си творения. Работил е и стенопис и върху стъкло, майолика, иконопис, илюстрация и особено в театралната декорация достигна с безграничната си фантазия, със сгъстеното сценично внушение което имат декорациите му, с тяхното гениално вникване във вътрешната страна на пиесата, ненадмината слава. Трябва да се споменат декорациите му за Лопе де Вега, за Ибсен („Пер Гинт“), за Метерлинк („Принцеса Малена“), за операта „Княз Игор“, за балета на Стравински и пр. Оттеглен сега в Хималаите в свещения Тибет, Рьорих е създал творения за които нашия голям художник Борис Георгиев писа, че са нещо удивително по сила, красота и поезия. Този голям хуманист на новото време още при живота си получи покрай многото големи отличия едно от най-големите, които може да получи един художник през живота си: в Америка се основа музей на Рьорих.

„Литературен глас“