- 1
- 2
- 3
В памет на първия Президент на Международния Център „Рьорих“ Генадий Михайлович Печников
На 27 април 2018 година завърши своя земен път първият Президент на Международния Център "Рьорих" Генадий Михайлович Печников. Публикуваме текста в памет на Г.М. Печников от колектива на Международния Център...
Изложба „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Силистра
В Силистре, в древнем болгарском городе на Дунае, 5 апреля 2017 года открылась выставка Международного Центра Рерихов «Пакт Рериха. История и современность». Выставка представлена в Художественной галерее Силистры (с 5...
Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“
Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...
Колекция „Семейство Рьорих и България“ в Централния държавен архив
Началото на колекцията от архивни документи „Семейство Рьорих и България“ в Централния държавен архив (фонд 1353) е поставено през 2004 година в резултат от съвместната работа на ЦДА и Националното сдружение „Рьорих“. Целта на тази съвместна дейност е да се проучи темата и да се издирят спомени и документи, научни разработки, снимки и публикации в пресата, които да съставят пълна картина за връзките на Рьорих с българската общественост. До момента на създаването на колекцията документацията по тази тема беше разпръсната в държавните архиви, други институции и частни лица и липсата на информация беше силно осезаема.
Събраните документи могат да бъдат разделени най-общо на два големи периода, в които български творци и обществени деятели активно са общували и са поддържали трайни взаимоотношения със семейство Рьорих.
Първият от тези периоди е в първата половина на ХХ век, когато българската общественост се запознава с идеите и творчеството на Рьорих чрез периодичния печат, а някои от нашите най-видни творци остават негови последователи през целия си живот. Интересна и значителна част от колекцията е документацията от 30-те години на миналия век. Това са предимно писма, бележки и публикации на наши известни творци, които силно са се интересували от творчеството на Рьорих и са споделяли неговите идеи. Сред тях са имената на Борис Георгиев и Васил Стоилов. Между документите от 30-те години е и статията на професора по естествени науки Петър Петков за създаването на българското Рьорихово дружество, озаглавена „Рьориховото общество в България“ и публикувана във вестник „Литературен глас“ през 1933 година (бр.194, 14 май 1933).
Значително по-богата и многообразна е тази част на колекцията, която се отнася до „новия живот на рьориховите идеи през 70-те години на ХХ век“, според определението на проф. Величко Коларски. Документацията пази спомена за дълбоките и трайни връзки на Святослав Рьорих с България и преди всичко с Людмила Живкова.
Документи от фондовете на Комитета за култура, Научно-изследователския институт по култура, Българската академия на науките, Общонародния комитет „1300 години България“, Народното събрание, ЦК на БКП, Националната художествена академия, Държавния съвет, Министерството на външните работи, от фонда на Центъра „Знаме на Мира“, от личните фондове на Людмила Живкова, Тодор Живков, Емил Александров, дават възможност да се проследи раждането и реализирането на програмата „Рьорих“, както и на другите изключително важни инициативи на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. „В продължение на няколко години Людмила Живкова поддържа лични контакти със Святослав Рьорих – отбелязва през 2004 година Лилия Цветкова, началник сектор в ЦДА. – Тя е инициаторът и двигателят на програмата «Рьорих», на Международната детска асамблея «Знаме на мира». Тя, така или иначе, олицетворява в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век «втория живот на Рьориховите идеи» в България. Документите, запазени в Централния държавен архив, доказват това“ (1, с. 110-111).
Попълването на колекцията „Семейство Рьорих и България“ с документи, спомени и снимки, както от България, така и от чужбина, продължава и Централният държавен архив и Националното сдружение „Рьорих“ вярват, че в бъдеще тя ще представлява пълен и многообразен пътеводител по трайните следи, които семейство Рьорих е оставило в България.
В Нов български университет се съхранява личният архив на художника Васил Стоилов. В него могат да бъдат открити бележки на В. Стоилов за Рьорих в личния му дневник, снимки на Николай Константинович и семейството му, както и три оригинални писма на великия руски художник до българския му колега.
Значителни архивни материали, свързани с цялостната дейност на Людмила Живкова, с тясното й сътрудничество със Святослав Рьорих, с програмите „Николай Рьорих“, Международната детска асамблея „Знаме на мира“ и други инициативи, се съхраняват понастоящем в частни архивни колекции.
Литература
1. Лилия Цветкова. Семейство Рьорих и България. Документи и спомени в държавните архиви и в частни колекции. // Сто години от рождението на Святослав Рьорих. Материали от международната научно-обществена конференция, състояла се на 30-31 октомври 2004 в София. С.: Национално сдружение „Рьорих“, 2006. С. 106-116.
2. Лилия Цветкова. Рерихи и Болгария. Документы и воспоминания в государственных архивах и частных коллекциях. Культура и время. № 2 от 2005 г. С. 113-121.
3. Величко Коларски. Връзките на художниците от движението за Родно изкуство с Николай Рьорих и други представители на руската художествена култура. // Известия на Научно-изследователския институт по културата при Комитета за култура и Българската академия на науките. № 2, 1983 г. София. С. 114-175.
4. М.Куцарова, И.Карапенева, В.Видински. Святослав Николаевич Рьорих и България. // Сто години от рождението на Святослав Рьорих. Материали от международната научно-обществена конференция, състояла се на 30-31 октомври 2004 в София. С.: Национално сдружение „Рьорих“, 2006. С. 76-98.