Васил Стоилов. „Николай Рьорих“. Родно изкуство, 1940 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

Васил Стоилов, в. „Родно изкуство“, бр.1-5, 1940 годин.

НИКОЛАЙ РЬОРИХ

Живели са велики посветени: делата им, изключително дълбоки и човечни, напоени със сока на издревна мъдрост и познание, са служили за мост между заблудения и тях. Те са вечно прераждащи се учители, готови всякога да понесат кедровия кръст на земно страдание, за спасението на човека. Такива са били Исус от Назарет, Св. Франциск Азиски, Рембранд, Бетовен и др. Като достоен член на това върховно братство от посветени е и великият рицар на духа Николай Константинович Рьорих – най-светлият викинг, който живее днес на глобуса. Той има всички тайни знаци на пророк и водач в пътя към културата – спасение за людете в днешно време. Той е избраният син на нашата епоха, и той ще изведе света в обетованата земя на културата. И – дейност от апокалиптичен мащаб е неговият жизнен път. За да се обхване делото на този трубадур на доброто и красотата – трябват героични усилия: защото то е страшно голямо и, може би, малцина са подобните нему, които историята може да ни посочи. Той е княз на мисълта и изкуствата. Неговият глас е победна тръба: пътят е широко пред вас открит, и името на земята, към която води, е – „Култура“. И чува се този глас по цялата вселена. Като далечно ехо звучи гласът на Водителя и до нашата малка страна. Ала малцина се събуждат за дейност: да не би да сме много малко подготвили себе си за такава едра светлина?

Николай Рьорих е великият вестител на Културата, която ще спаси света и ще донесе най-здравия мир между хората. „Култ Ур“, казва той, може да се тълкува като обожаване светлината, защото древно-източният корен Ур значи „светлина“. Върху щита на Института на обединените изкуства е написан девиза на Рьорих.

„Изкуството ще обедини човечеството. Изкуството е единно и неразделно. Изкуството има много клони, но коренът е един. Изкуството е знаме на бъдещия синтез, Изкуство за всички. Всеки усеща истината на красотата. За всички трябва да бъдат отворени вратите на свещения източник...“.

Така говори оня, когото епохата е нарекла свой син, а светът го приема, като пратеник на доброто начало което иде.

Днешната епоха е критична и опасна, тя може да донесе не малко изненади и да нанесе страхотни поражения върху хилядилетна култура, строена с кръв и дух. Сблъскват се велики народи, за да се доунищожат. Въввъздуха се долавя мириз на човешко месо и дъх на война – страшна, отегчителна. И всички са обезверени, унили, загубили вяра в грядущето. Но из хаоса на тази апокалиптична суматоха се носи мощно и властно гласът на пророка. Из далечните Хималаи достига и до най-бедните колиби словото на оня, който, запазил спокойствие, силен и невъзмутим, проповядва на всички народи благата вест за Доброто и за Красотата, за Културата, които ще спасят света. И словото му звучи страхотно и яростно. Пазител на културата на вековете, нека не се боим, той ще я предпази от гибел за идните поколения, които, по-достойни от нас, ще следват пътя на оногова, който говори: човечеството е изправено пред събития от космичен характер. Наближи време за създаване духовна култура.

Всяка епоха ражда свой син. И името Николай Рьорих ще остане вечно в летописите на света: той е един от ония великани на Духа, чиято дейност тук на земята има стойността на най-чиста и беззаветна любов към всички живи същества, обитаващи глобуса.

Кой е Николай Рьорих? Каква е неговата мисия в света на тленното и какво ни учи той? Къде се крие магията на изкуството му – разнолико като самия космос? От къде иде той?

Николай Константинович Рьорих е роден на 9 октомври 1874 година в Петербург. Два произхода се смесват в него: по баща той принадлежи на едно древно потомство на скандинавски викинги, дошло в Русия при царуването на Петър Велики. Името му се сродява по странен начин с това на първия национален принц – легендарния Рюрик – създател на Русия – един честен и доблестен варяг. По майка – Мария Василиевна Калашникова, Рьорих произхожда от една руска фамилия, чийто първи представители са познати още в Х век и заседнали в стария град Псков. Баща му е бил известен адвокат и юрисконсулт, с широки интереси. Само изкуството е било чуждо за него. За това именно младият Рьорих, въпреки волята си, е трябвало да следва право – стара традиция в семейството. Обаче ранният нагон към духовна работа, към изкуствата, го насочва към редовните курсове на Художествената Академия в Петербург. Така той завършва блестящо двата института и добива грамадни познания: той е юрист и художник, писател и археолог, артист и учен. И с годините, що следват, Рьорих става господар на много още титли.

 

Бр. 2 (Продължение от бр.1)

Като ученик в Художествената Академия, Рьорих е търсил преди всичко да научи, а не да бъде предмет на комплименти. Нему е нуждна практика, той трябва да усвои здраво основните начала на изкуството, за да може след това свободно да твори, неспъван от занаята си. Когато го попитали, защо не стане ученик на Репин – той казва: „Та Репин само хвали, той нищо друго не казва!“ И става ученик на Куинджи – майстора на романтичния руски пейзаж, човек със здрава художествена култура и отговорност, като учител.Младостта си Рьорих минава в Петербургското имение на баща си Извара. Странна природа на Гатшина, самотата на земята, меланхоличния тон, дивото величие, тайнствените заклинания и далечните мистерии на тия първични форми – оставят в душата на младия Рьорих от ранни дни една беззаветна любов към природата: тук той винаги пламва, като творец на могъщото, на строгата природа на севера, на който той става по-късно дълбок тълкувател, като пейзажист. Ловец и мечтател, тук, в тая странна земя, Рьорих броди и търси. От рано започва да пише. От рано прави своите първи разкопки, в гората близо до езерото, − копае купища камъни. По-късно той ще създаде цикъл от творби, в които ще отрази богатството на древна Рус, благодарение на своите търсения, като археолог, историк, благодарение на разкопките, които ще му помогнат да възкреси древни обичаи и паметници на своята земя. Извара – северна красота: младият творец завинаги става неин бард.

След школуването си при простия селянин от Крим – Куинджи, който го окуражава и ръководи, Рьорих излага за първи път в изложбата на Академията през 1897 година. „Вестител“ е първата творба, която Рьорих пуска в света. Това има символично значение: вестител ще протръби на света раждането на новия гений, който иде да даде на изкуството нова светлина, нова сила, нов стил, непознати до тогава. Третяков веднага откупва творбата, верен на своя усет за голямото, което иде – и това е пълен и цялостен успех. Тогава Николай Рьорих е на 22 години – самобитен, намерил завинаги своя път и своя стил. И от сега нататък кедровите врати на изкуството са му широко отворени, за да премине, като рицар-победител през тях. На другата година Рьорих е избран професор в царския археологически институт; големи разкопки му се възлагат; Псков, Новгород, Твер се изправят пред неговите дълбоки очи на гадател, в техния живот от минали времена – и поетът и ученият Рьорих запечатва в съзнанието си урока от тия разкопки.

След това иде първият период на странствуването. Рьорих е бил винаги голям пътешественик: той преброжда Европа, Америка, Азия. Най-напред Париж – вечният град на изкуствата. Това е първият западен урок. За първи път той идва в Париж през 1900 г. Става ученик на Кормон – известният творец на грандиозни исторически композиции. Майсторът оценява правилно и вярно големия дар на младия русин: Кормон вижда, че това дете носи дарове, които не трябва да се блазират от една изморена епоха, от едно мъртво изкуство. „Ние сме много рафинирани, − му казва той; − следвайте своя път – ние трябва да учим у вас, който имате толкова красота“. И Рьорих остава верен на себе си: той обобщава линията, но колорита му остава неизменен – див и мрачен – северен. Париж е благотворен за художника: тук той вижда много, научава много, линията се стилизира, колорита, макар в основата си неизменим, става по-светъл. Баграта пее: и тоновете са дълбоки, като музиката на Бетховен.

После иде Италия. Много градове обхожда Рьорих и навсякъде рисува. Тук фреските на Беноцо Годзоли и Джото оставят едно незабравимо впечатление у него, и фрескистите от кватроченто ще бъдат отпосле един пример за него. След революцията в 1917 год., Рьорих е въвФинландия, Швеция, Норвегия – величествената природа на тия северни страни намира своя грандиозен портрет в неизмеримо богати в багри и форма пейзажи – циклове на Рьорих. И ето вторият етап от пътешествието на учителя: Америка. Безкрайните пространства на Мен, на великия Каньон на Аризона го фрапират; тогава концепциите му за пейзажа се задълбочават, за да достигнат до безкрайното и да се слеят с него. Малко по-късно Индия и дългата верига върхове на Хималите ще дооформят почти космичните схващания на великия майстор на пейзажа.

После следват далечни поклонения в Монголия, Китай, Япония, Индия, Тибет. Огромна работа – етюди, проучвания − цяло богатство от материали, които ще донесат нова слава на майстора, нови завоевания. Навсякъде той пише, рисува, печели нови другари и привърженици. Истински строител в царството на духа и зидар в храма на доброто и красотата, навсякъде той бива приветствуван и дълбоко уважаван. В Пекин го приветствуват от името на националния музей: „Ние винаги сме уважавали Вашата западна и източна култура, и славата Ви е израснала, като Там-Шаню, или Съзвездието на Голямата мечка. Макар науките на древността в своята безчисленост да приличат на океан, Вие, като посветен, ги знаете всички“. От Монголия: „Такива велики всемирни личности, като Рьорих, шествуват по пътищата на висшите Бодисатви, като светлик на вековете. В нашия егоистичен век техните добри дела допринасят неизмеримо добро за ония страни, през които преминават тези велики души“. Япония: „Достигнало подобни върхове, гениалното творчество на Рьорих непрестанно расте. Вдъхновен от вътрешни стремежи, водящи го непрестанно към върха, той желае нови красоти и побеждава, би казъл човек, непреодолими препятствия. Рьорих – творец, писател, мислител и водител, предрича идването на своя нов мир, когато най-идеалното ще навлезе в живота. Любов, красота, действие – щитове на Рьорих, в чието име той е издържал великите си победи“.

И подир толкова странствувания, увенчани с грандиозни успехи и работи от гигантски мащаб, Рьорих е отново в Ню-Йорк. Кметът на седем-милионния град приветства учителя съсследните думи: „Да се приветствува отново в Америка професор Рьорих е голяма чест за града Ню-Йорк. Вие, чиято цел е била всякога международния мир, сте наистина длъжен да се върнете в града, който се явява като символ на обединяването на всички народи. Вие принадлежите на този град, като вестител на човешкото единение. Голямо постижение е за мира фактът, че Вие изпълнихте тази мисия на доброжелателство, че Вие сте отнесли и в най-далечните народи на земята понятието за мир и вестта за братството. Аз не познавам друг, който би достигнал повече в това направление, отколкото Вие, който, по пътя на велики усилия за това дело, винаги сте се стремили да установите братство и взаимно разбиране между всички народи в света“. Делото на Рьорих в Америка носи необикновен характер: то е толкова многолико и плодоносно, че времето, което имам пред вас, не ще ми позволи да набележа и стотна част от него. В това дело участвува и жената на майстора, както и двамата му сина.

 

Бр. 3 (продължение от 1 и 2)

Всестранна и богата е дейността на този великан на красотата. Навсякъде, било в изкуство, в наука, в литература, в културната му мисия, се усеща властният войн върху полето на духовна бран. Бхагават Гита започва с думите: На полето Курукшетра...Към това поле на духовна бран се стреми неотклонно свещеният дух на учителя. [...]

[...] Николай Рьорих – водител на културата. Девизът на мирното движение създадено от него, е: Мир чрез култура. Да победиш със съзнанието, че красота и знание ще спасят света. Да пристъпиш към мир не чрез конференции за разоръжаване, а по пътя на духовното. Там, дето е културата, − там е и мирът. Там е подвигът, там е и правилното решение на трудните социални проблеми. Нужно е да се разоръжиш в сърцето и в духа, − дума Рьорих. Трябва, значи, да добием истински мир, да се насажда в съзнанието на човека понятието за истинска култура. И понеже тя е свещена, да легне като култ в душата на човека, както Бог е култ и истина. В началото ние споменахме значението, тълкувано от Рьорих, на думата култура, което може да значи служене на светлината, от стария източен корен Ур – светлина, огън.

Но може да значи още: красота, знание и любов. Културата е всичко више, духовна и материална ценност, всичко, което помага на човека да развива в себе си духовния свят, интуитивната светлина.

Ето словата на Рьорих за културата, почитане на светлината: Културата е почитане на светлината. Културата е любов към човека. Културата е благоухание, сливане на живота с красотата. Културата е синтез на възвишени и изтънчени постижения. Културата е оръжие на светлината. Културата е спасение. Културата е двигател. Културата е сърце. Ако съберем всички определения на културата, ние ще намерим синтеза на истинското Благо – огнище на просветата и зидарската красота. На друго място: − Само културата, само всеобобщаващите понятия за красотата и знанието могат да ни върнат общочовешкия език. Това не е мечтание! Това е наблюдение на 42 годишна деятелност върху попрището на културата, изкуството, науката. Убедени, че чрез силата на културата ние ще победим всички нисши прояви у себе си, и ще развием големи качества, насочени към велики идеали, само тогава момеж да говорим за мир и просветна дейност. Културата е едно от най-мощните оръжия на Николай Рьорих в борбата на духовното поле Курукшетра.

 

* * * 

Но Рьорих не спира само до разбирането, че културата ще спаси света. Той иска да спаси и самата култура – по-право нейните прояви в материалния свят. Всички паметници на тая хилядилетна култура трябва да живеят в битието, като веществено доказателство за великата дейност на умрели народи, на славни епохи, на грандиозни постижения, на пророчески прозрения: тия паметници ще послужат на идните поколения да се научат на мъдрост и да продължат безкрайното дело на вечната еволюция. Така се ражда божествената идея за един пакт – дело на дълбока промисъл – от миров мащаб. Пактът Рьорих е създаден за благото пак на света, за тържеството на културата: той се явява, като едно от най-големите постижения на човешкия повик към почитане свещените паметници на красотата.

Пактът Рьорих и Знамето на Мира са родени за запазване културните ценности на човечеството от разрушение през време на война и през време на мир. Осъществяването на този миров идеал има за условие: договорните страни се задължават да почитат, поддържат и защищават всички културни завоевания на човешкия гений в такъв размер, в какъвто Червеният кръст предпазва човечеството от физически болки. Кой може да даде на света такъв пакт и такова Знаме на Мира? Това е възможно само при изключителна личност, чиито въжделения надминават епохата. И Рьорих – един от най-големите културни вождове на всички времена е човекът, който носи семената на тея космични идеали. За Рьорих в тоя смисъл Английският полковник Махон пише в един Лондонски журнал: „Името Рьорих ще остане в историята като име на човек, който е направил за защита и за развитието на изкуствата и културата, както и за постоянен мир, по-

(Продължение и край в бр.4 )

Бр. 4 (Продължение от 1, 2 и 3)

вече отколкото кой и да е друг, било сега или в миналото“. В своето приветствие към Третата международна конвенция по пакта Рьорих във Вашингтон, академикът Рьорих казва: „Приветствувам ви с добре дошли в името на свещеното дело на Мира. Не случайно светът мисли за Мира, понеже враждата и взаимната ненавист са стигнали наистина до своя предел...Ако Червеният кръст се грижи за телесно ранените и болните, то нашият пакт запазва вечностите на човешкия гений, запазва тяхното духовно здраве...И така, нека преди всичко да пазим свято творческите съкровища на човечеството. Преди всичко да се съгласим, че, подобно на Червения кръст, Знамето в значителен размер може да предизвика човешкото съзнание към съхранение на това, което по свойството си вече принадлежи не само на нацията, но и на целия свят и се явява като гордост на човечеството.

Тази идея е замислена още в 1904 г. Пред обществото на архитектите в Русия Рьорих е представил доклад по въпроса за съхраняване и защита на културните ценности в света. В 1915 е направен доклад на император Николай ІІ, обаче, въпреки интереса, с който е бил посрещнат този пакт, войната е попречила да се развие. През 1929 г., след пет годишните си експедиции по централна Азия, Рьорих публикува в Америка принципите на своя пакт. По същото време д-рът по международно право Г. Шклявер, по препоръка на учителя, разработил статутите на пакта в съотношение със законите на международното право.

Знамето на Мира, също дело на Рьорих, представя червен кръг с три червени точки в средата върху бял фон.

Съществуват много индивидуални тълкувания на този прост и красив символ, като религия, изкуство и наука, проява на културата или на минали, сегашни и бъдещи достижения на човечеството и пр. „Всички тези тълкувания, казва Рьорих – са еднакво хубави, понеже те представят синтез на живота, а това е моят ръководящ принцип“.

Комитетите на пакта и Знамето на Мира са били учредени в 1929г., в Ню Йорк и една година по-късно в Париж и Брюг. От всички страни са приветствували пакта Рьорих. Първата международна конференция на пакта се е състояла в гр. Брюге (Белгия) от 13 до 15 септемврий, 1931 година; всички културни кръгове с ентусиазъм посрещнали това дело. Тогава излиза първият том от сборника „Документи и приветствия в защита на пакта“. На другата година, пак там, се състояла втората конференция, в резултат на която била основана Рьорихова фондация за мир, изкуство, наука и труд.

В 1933 г. се събира във Вашингтон трета конференция на Рьориховия пакт, в която участвали дипломатически представители на 36 държави. От тук пактът печели много и постоянни привърженици по целия свят. На 15 април 1935 г., на обяд, в кабинета на президента Рузвелт, в Белия дом във Вашингтон, пактът Рьорих бил подписан от Съединените Щати на С. Америка и всички републики на Централна и Южна Америка, като членове на Панамериканския съюз: Аржентина, Боливия, Чили, Коста Рика, Куба, Доминиканска република, Еквадор, Ел-Салвадор, Гватемала, Хаити, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Колумбия, Уругвай и Венецуела.

Американската преса с огромен възторг подчертала великото значение на този знак за културно единство и взаимопомощ, които обединяват северна и южна Америка. Пактът е бил подписан при много тържествена обстановка и настроение. При подписването, станало в присъствието на представители на всички тия страни, президентът Рузвелт произнесъл реч пред радиото, предавана по цял свят.

Мадам Франклин Рузвелт пише по повод пакта: − „Аз намирам, че идеалите, изразени в пакта Рьорих, могат само да бъдат приветсвувани от всички, които разчитат на това, че най-хубавото от миналото трябва да бъде запазено, за да може то да послужи на бъдещите поколения и да им сочи пътя“.

Американският художник Дабо: „Ако ни се удаде да достигнем това, всички народи да приемат знамето за запазване всичко прекрасно, драгоценно, всички прояви на човешкия гений, всичко създадено от мисълта и ръката човешка, това ще бъде в течение на последното хилядолетие, велико постижение на духа и културата...За народа съдят по неговите поети, художници и учени, а не по дребните му дела“.

Д-р Чарлс Флейшър казва за духовната мощ на Рьорих: „Чувствувам, че Рьорих, тъй да се каже, символизира могъществото на духа. Макар и да отсъствува той сега, все едно, той е винаги между нас – толкова е мощен неговият дух“.

Знамето на Рьорих е великолепен знак на културата. Сам Рьорих пише: „Под знамето на Мира, мощно и сърдечно единство, като всемирна лига на културата, да тръгнем към единната Божествена светлина“.

Това движение минава в Индия, където дълбоко преценили и разбрали практичното приложение на идеалите, символизирани в пакта Рьорих. Целият индуски елит, начело с Рабиндранат Тагор, приел великите идеи, легнали в основата на пакта. Писателят Свами Джасадисварананди приветствувал Рьорих със следните слова: „Академикът Рьорих, основател и водител на единственото в своя род хуманитарно движение, се явява сам, като олицетворение на мировото изкуство и мировата култура. Правилно Д-р Козенс го признава за дух от Хималаите, защото той наистина е пророк на новото човечество и вестител на новия свят на културата. Рьорих – наш водач – е открил нова знаменита глава в историята на човечеството, като е основал движението на пакта“.

По такъв начин се завършва на 15 април 1935 год. великата хуманитарна идея, за която академик Рьорих, заедно с жена си Елена Ивановна, са посветили живота и труда си.

 

٭ ٭ ٭

Но тук не спира делото на нашия Гуру. Той е праисторик. Него дълбоко интересува онова, което лежи с векове, с хилядолетия под земята, заровено там вследствие катаклизми от космичен характер или разрушено от варварска ръка. И – в имението на баща си Извара, в Русия – Рьорих започва да копае. „Какво несравнимо усещане, – казва той, – да извадиш пръв от дълбочините на земята няколко остатъци от античността, да бъдеш способен да общуваш направо с една изчезнала епоха...Каква мистерия!Какво величие! Даже смъртта съдържа един безкраен живот“.

Неудържим стремеж кара Рьорих да дълбае земята, да търси, да научи какъв е бил първичният облик на човека, жилището му, както и нравите и обичаите му: това ще му даде богати възможности по-ясно да възкреси в изкуството си умрели времена. Най-много го интересува неолитичният период, особено богат в Русия. Рьорих вярва, че примитивният човек на тази епоха е имал изострен вкус за хубавото и е търсил да приложи това чувство, както в оръжия, така и в покъщнина. „Лекнината и свободата на рисунките им се доближават до хармонията на най-хубавите японски ескизи“, – казва той в книгата си „Каменният век“.

Обширни проучвания е направил Рьорих за живота и изкуството на магдалинския човек, след разкопките в Твер, Новгород и др. места на Русия.

В своите циклове от живописни творби той възкресява много видения – плод на голяма интуиция и всестранно познаване камения период и други епохи, отдалечени с хилядолетия от нашата ера.

 

 ٭ ٭ ٭

Интересува го също археологията. Особено старите руски градове Псков, Петчиори, Исборск, които, разположени върху големия път на Византия са били потхранвани със сока на великата ансеатична култура, с колоритната фантасмагория на Ярослав и Ростов Велики: Владимир и Юриев Полски –, които са били под романско влияние, с готическите паметници на Ковно и Литва; тежките пътища на цитаделата на Ростов, широката самота на Суздалския манастир.

През времето 1903/4 Рьорих нарисува 75 творби, които нарича архитектурни етюди, представящи четиридесет града или паметници на стара Русия. По това време проф. Рьорих бива избран за член на комитета на Дружеството на архитектите, родно отличие за един художник и за един археолог, но оправдано по един съвременен начин, от дълбокото отношение на майстора към тази материя.

Археологичните проучвания дават възможност за художника да бъде абсолютен в тънкостта на стиловете и ширината на ансамблите. По-късно, през 1907 година, Рьорих изучава старите храмове на Финландия; на друга година ръководи разкопките в провинцията на Твер, както и в Городич, където се откриват великолепни емайлирани творби от готическия период. Най-съществената дейност от периода на разкопки е Новгородкият Кремлин – където в 1910 г. Рьорих направил знаменити проучвания, публикувани в статията му, озаглавена „Подземна Русия“.

 

Бр. 5

Николай Рьорих

в светлината на културата

Николай Рьорих е художник, който се открива в рядка мощ в много области. Той е не само археолог, но също така етнограф и поет. Да окръглим образа му и да очертаем неговото значение.

Като етнограф Рьорих проучва вече не само майката – отечеството, но и Съединените щати, острите брегове на Мен, слънчевата Калифорния, големите езера на север, апокалиптичните каньони на Аризона. Следват петгодишните му експедиции в централна Азия, гдето преброжда пустини, в които никога европеец не се е задълбочавал, както и експедициите му върху недостъпните скалисти върхове на Хималаите. Така той опознава различни, най-малко познати, народи, гдето води живот наравно с тях, като изучава нравите и обичаите им.

Проучил основно и дълбоко историята на всички народи и на всички религии, размислил върху догмите на всички учения, Рьорих е по-малко изненадан от етническите различия, що разделят хората, отколкото от общите всмуквания, от общите изходни традиции, които ги свързват. И неговото необикновено познаване на фолклора изобщо го кара да доближи народната легенда за руските степи до приказката, която весели водачите на кервани в китайския Туркестан.

Като поет и писател Николай Рьорих е създал странни творби – отражение на стремежа му към вдълбочаване и символизъм. Неговите „Цветя на Мория“ – преведени на български – са най-чиста поезия, гдето словото е приплетено в чудна арабеска, подчинена на една основна мисъл. По дълбочина и сила тия малки поеми могат да се сравнят с древно-индуските сказания, послужили като градиво за великата Махабхарата. В друга творба „Път и благословение“ Рьорих налага своите естетически схващания за живота. Но най-много са статиите на Учителя, писани по различни поводи, събрани в няколко тома. Общо, делото му обхваща до 100 тома. Една гигантска работа! И нито един ред не е написан без значение. Каква сила на духа!

Археолог и етнограф, историк и поет, избродил всички пътеки на културата, Николай Рьорих е най-големият днес художник на глобуса. Това, което са за Средновековието и Ренесанса Джото, Фра Анджелико, Леонардо да Винчи, Микел Анджело, Рафаело, Веласкес, Рембранд, Нуно Гонзолв, Руисдал – това е Николай Рьорих за днешната епоха. Защото за него изкуството е носител на най-чиста мисия – духовно провиждане на същинския облик на света.

Изкуството в последните десетилетия е в явен упадък: то се основава на чисто естетични и технически начала, които му дават съвсем повърхностен характер и го отдалечават от целта му, като носител на идеи и отговорност.

Николай Рьорих създаде новия стил на изкуството, стил на бъдещето. Той ни показа, че идните поколения (защото ние сме все още под знака на преходното) ще синтезуват, ще обединяват. Затова изкуството им ще носи синтетичен характер и ще служи на великата мисия – опознаване героичното и истински красивото в света. Николай Рьорих създаде един нов свят, несъществуващ никъде, и който все пак е истинският свят, в който всеки човек, жаден да опознае красотата, трябва да живее, ако можеше да събуди своите вътрешни очи, ако можеше да бъде способен да вижда изкуството на Николай Рьорих, което е символично, както е символично всяко изкуство или религия. И все пак то е общочовешко, защото е носител на идеята: за всички. Когато навикнем чрез дейност да четем и да тълкуваме правилно живописните творби на майстора, тогава ще ни стане ясно, защо именно символично рисува той, и какво иска да ни каже с това.

Какво представят пейзажите на Рьорих? Те са самата природа, с нейната многообразност и дълбочина, със стихиите й и грандиозните й форми. От руските църкви и градове, от руските примитивни степи до Хималайските си циклове – Рьорих е еднакво космичен и верен на своя творчески натюрел. И навсякъде това чувство за първичното, чистото, непостижимото. Всички елемнти на природата играят еднакво важна роля в картините му: и небето и земята, стихиите и елементите, слънцето и луната, хаосът на несътворени още светове. Това, що е било и ще бъде, също влиза като елемент на изкуството му. Небето – то е стихия, която ръководи чувствата на човека, апокалиптична канава, върху която се сплитат страхотни бури. Облаците са могъщи и се догонват в яростни набеги: жестоки битки се водят горе и бушуват северни ветрове, свистят заплашително и подмятат огромни кълба, търкалят ги в луда игра. Изригват гейзери от червена светлина, текат потоци от разтопено злато, пожари се разгарят на запад. Разнолики и злокобни, кротки и мекогалящи, облаците в пейзажите на Рьорих са душа на онова, що иска да ни каже Творецът. Облаците са елемент, без който пейзажът е немислим. Никой никога не е писал, нито ще живописува някога подобни облаци. Те ни разказват в огнени слова за величието и силата на Силния. И Рьорих познава строежа на всички възможни форми на облаците. Те му говорят на роден език: той общува с тях, като с живи същества. Те му нашепват дълбоки знамения, те му повеляват строги заповеди, Земята, която рисува майсторът, е прастара и издревна: тя е източник на живот, и затова нейните форми са толкова грандиозни. Сублимни планински вериги се простират до безкрай и отвъд безкрая, и никнат гори и камъни по тях. През тия гори и планини са минавали люде от магдалинската епоха, водили са бран, сложили са началото на културата. Човекът също играе важна роля в тия неизмерно дълбоки творби. Обаче „този човек не е нито русин“, – както казва Серж Маковски, – „нито славянин, нито варяг. Той е предисторичният човек, примитивният варварин на земята“.

Още от ранни дни Рьорих е визионер. За него живописта е само средство – поне в началото – и то най-пряко и фрапантно да изрази по един примитивен път мрачните гигантски съновидения и видения, които са плод на неговата душа на разкопвач...още през времето, когато прави разкопки в курганите и могилите, що стърчеха като огромни буци в имението Извара – в околностите на Петербург.

Но нека си спомним първата творба на художника – „Вестителът“. Ние сме пред велики живописни откровения, и „Вестителът“ ни предупреждава, че иде страшно и могъщо изкуство, което ще донесе новия стил на бъдещето.

В своята блестяща статия за Рьорих, преди смъртта си, големият руски писател Леонид Андреев разказва майсторски и вдъхновено за царството на Рьорих: „Дори за профана, който вижда живописта смътно, като на сън, и я приема дотолкова, доколкото тя възпроизвежда познатата действителност, картините на Рьорих са изпълнени със странна очарователност“. На друго място: „Да видиш една картина от Рьорих, то ще рече да виждаш винаги нещо ново, това което не си виждал никога и никъде, дори у самия Рьорих“. Другаде: „Така, дори без да разбира Рьориха, и без да го обича дори, както изобщо профанът не обича всичко загадачно и непонятно, тълпата се прекланя пред неговата светла красота.“ „Рьорих не е слуга на земята, а е създател и повелител на един цял огромен свят, на едно необикновено царство. Колумб, открил Америка – всъщност, едно кътче от все тази, позната нам земя...Какво да се каже за човека, който сред видимото вижда невидимото и подарява на хората не продължение на стария, а съвсем нов, прекрасен свят“.

В своите чисто живописни творби, в които не липсва, а дори изобилствува, чисто техническа красота (култ на много нови течения в изкуството), Рьорих е ясновидец. Защото да рисува такъв свят може само ония, който е събудил своите духовни очи, и който постоянно го вижда така. Колкото и чудноват да ни се струва понякога пейзажа на Рьориха, той е винаги логичен. И една безпределна правда е всякога основа за строежа на картината. И навсякъде все тая чиста божествена планомерност. Леонид Андреев вярва в съществуването на държавата на Рьорих, макар профанно око да я вижда само смътно на картините му. Тук се крие космичната мисия на цялото изкуство на Николай Рьорих: то ни води към висше познаване – провиждане великото вечно в света. Защото ще дойде ден, когато новите люде ще са развили едно ново чувство – вътрешно виждане – и най-големият виновник за това ще бъде Рьорих. Наистина царството на Рьориха е реален мир, както е реална земята, на която живеем: те са идентични, те са една и съща земя.

Обитателите на света у Рьориха са анонимни същества: те са единни със земята, част от самата земя. Маковски пише: „Фигурите в картините на Рьорих почти нямат лица, бледи видения на изживени векове. Като дървесата, животните и мълчаливите камъни на умрели поселища, като чудовищата на старите времена, те се показват смътно в мъглата на миналото. Отделно те не съществуват. Би казъл човек, че никога не са съществували; те никога не са живели в своя реален живот, освен с едно общо чувство, с дърветата, камъните и мистичните чудовища“.

Майсторът е дал също много ценни творби в театралната декорация, гдето е също така дълбок и мъдър. Неговите макети за оперите „Садко“ и „Фуенте Овехуна“ са ценен принос към този род декоративно изкуство.

Николай Рьорих е творец на съвършенно нов стил – Рьориховски, който ще остане за всякога, като едно от най-грандиозните постижения на човешкия дух. Наситен в тон и материя, този стил е толкова богат, колкото и прост в своето единство. Никога, никъде не е съществувал подобен творец в областта на пластичните изкуства. И затова, докато съществува нашият малък глобус, фигурата на пророка Николай Рьорих ще блести, като най-чист карбункул в короната на човешкия гений.

И ако днес ние виждаме света обеднял и загубил хубавото си начало, ако красотата е напуснала своето леговище и е отпътувала незнайно къде, нека не се страхуваме: Рьорих ще я възвърне, по-чиста и по-лазурна от всякога. „Трябва да възродим красотата“ – е неговият повик. И когато, посветили себе си в служене на доброто, ние преминем всички кръгове на познанието, издигнали високо знамето на красотата, тогава „и най-здраво затворените врати ще се отворят при нейното приближаване“. И ще дойдат дни, когато всички ще забравим тази дума: омраза. И още една дума: война.

Така ще счупим оковите на всички предразсъдъци и на всеки скептицизъм, та ще погледнем с други очи на живота – и той ще ни се види красив, пречистен, ведър, като утринно небе.

Напред със знамето на мира, под знака на Рьориховия пакт –да пребъднем в името на културата, на която служим вярно и всеотдайно! И нека пребъде в сърдцата ни това ново чувство – любов към културата – и да се вслушваме в дълбоките слова на пророка: защото той знае, защото той може.

Васил Стоилов