Николай Райнов. „Рьорих и борбата за култура“. Златорог, 1933 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

Николай Райнов. Рьорих и борбата за култура // в. „Златорог“, бр. 7 от 1933г., с. 333–335.

НИКОЛАЙ РАЙНОВ. РЬОРИХ И БОРБАТА ЗА КУЛТУРА

Малцина са в наши дни всестранните гении. Те са изключителност.  Николай Рьорих е между тях: живописец, график, поет, археолог, историк, общественик, географ, есеист, етнограф, педагог, философ. По разни места на земното кълбо има повече от петдесет клона от прочутото Рьорихово общество, създадено не за да прослави един човек (колкото и да е велик той), а за да работи в съгласие с неговите разбирания за общочовешки идеал. Рьориховият музей в Ню Йорк привлича всяка година 4-5,000,000 посетители. Изтекоха десетина години, откак се създадоха ред образователни учреждения от Рьорих в Америка; там се учат всички изкуства: живопис, скулптура, графика, декоративно изкуство, приложни изкуства, музика, сценично изкуство, режисура, балет. Към тях има ателиета, библиотеки, музеи, театри, зали за сказки. Знамето на мира, предложено от Рьорих, за да се развява над сградите с културно предназначение през време на война, доби всесветско признание на конгреса в Брюге преди две години. Извън граници и народности, Рьорих се бори за културата на човечеството, силно застрашена в това ужасно време. Повече от 2,000 картини от тоя гениален живописец посочват на света културния вървеж на народите. Макар и поет, Рьорих не е литератор в своите декоративни и живописни творби: в тях той говори с багри, линии и хармония – и затова пленява отведнъж.

От няколко години той живее в Хималаите, дето и работи. Кумар Халдар, един от най-добрите индийски художници, казва: „Величието на Хималаите не е никъде изобразено тъй, както е в творбите на Рьориха“. Величието не само на Хималаите, а и на цялото човечество, което ще надживее Хималаите. От своето кътче в най-високите планини на света Рьорих съзерцава културния вървеж на това човечество и не намира нищо по-велико от него. Една от първите му книги „Цветята на Мория“ съдържа интимни поеми, в които душата на поета се приближава постепенно до най-вътрешното огнище на културата. В „Адамант“ и „Пътища на Благословението“ той се сили да обобщи културните добивки на народите в поетични фрагменти. А в последните си книги „Алтай-Хималай“, „Сърцето на Азия“, „Шамбала“ и „Държава на светлината“ той ни посветява в широката си дейност, която разпространява по цял свят идеите за миролюбие, взаимно разбиране и опознаване, културност и обич към светлината.

В „Сърцето на Азия“ Рьорих разказва за своята експедиция през Монголия. Художникът натрупал богато художествено и научно градиво през време на тая трудна и опасна експедиция, която завършила с основаването на Хималайския научен институт, дето работят вече плеяда първостепенни учени. Жан Дювернуа пише, че – когато един негов приятел му дал тая Рьорихова книга – казал му: „Все пак, трябва да е непобедим тоя човек, прекарал пет години в пределите на Азия, пренесъл няколко китайски и тибетски пленения и излязъл победител от всички необикновени мъчнотии“. Плодът на това непосилно пътешествие се знае: повече от 500 картини с азиатски сюжети и три книги, все работа на Рьорих-баща, като оставим настрана научните трудове на сина му.

Но борбата за култура намира най-съсредоточен израз в „Държава на светлината“. Тя е книга за човешкото сърце – изворът на културата, защото  под „култура“ Рьорих не разбира откриване на отровни газове, нито футбол, нито сал-град, нито кукла-автомат. Извор на културата е обичта, благородството, почитта. Култура е сборът от най-възвишените прояви на индивидуалния и колективен човек: онова, което не умира. И в тая книга виждаме, колко много дейци-културоносци и сдружения работят по цял свят за един идеал: от Финландия до Япония, от Франция до България, и от Латвия до Таити. Ни следа от фанатизъм и сектантство. Насърчава се всичко съзидателно, всичко творческо.

Едно от главните учреждения, създадени от неуморимия деец за обнова на човечеството, е Институтът на Обединени Изкуства. На неговия герб личи Рьориховият девиз: ”Изкуството ще обедини човечеството. Изкуството е едно и неразделно. Изкуството има много гранки, но коренът е един. Изкуството е знаме на бъдещия синтез. Изкуството е за всички. Всеки чувства истината на хубостта. За всички трябва да бъдат отворени вратите на свещения извор. Светлината на изкуството ще озари безброй сърца с нова обич. Отначало това чувство дойде несъзнателно, но отпосле ще очисти цялото човешко съзнание. И колко млади сърца търсят нещо прекрасно и истинско! Дайте им го! Дайте изкуство на народа – то принадлежи нему! Не само музеите, театрите, училищата, библиотеките, станциите и болниците трябва да бъдат украсени, но и затворите да бъдат хубави. Тогава няма да има вече затвори.“

Николай Рьорих е културопоклонник. Ето неговата игрословица: „Култ-Ура“ значи „почитане на светлината“, понеже староарийският корен Ура значи Светлина. И той пише: „Често с понятието култура се погрешно свързва представата за нещо свръхобикновено, недостижимо в здрача на делничния живот. А всъщност културата ще бъде култура, ако влезе във всички дни на живота и стане мерило за качеството на всичките ни действия“.

Колко скърби той, че отпада обичта към книгата! „Именно сега трябва изрично да се подчертае необходимостта от сътрудничество между четец и издател, и да се усили обичта към книгата. Каточели вследствие на материалната криза, всеки получава индулгенция за невежество и подивяване. Ръководната мощ на света е в златната валута. Но, повиквайки на помощ цялата история на човечеството, ние узнаваме, че истинска валута е валутата на духовни ценности. Извори на тия ценности си остават безспорно книгите, носещи на разни езици единия език на духа“.

За Рьориха е писано в чужбина извънредно много. И от ден на ден се пише все повече и повече. Дано тая къса бележка привлече вниманието на българите към делото на тоя велик културен деец, чиято многостранна работа стои над всяка похвала, колкото ласкава и да е тя. Щастливи сме, че сме съвременници на един гений, с когото можем да общуваме.

Николай Райнов