Святослав Рьорих. „Изкуството възпитава“. Разговор на Светла Лефтерова със Святослав Рьорих за в. Народна Култура, 1978 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 70-те и 80-те години на ХХ век

Святослав Рьорих. Изкуството възпитава. Разговор на Светла Лефтерова //

в. „Народна култура“, бр. 15, 14 април 1978 година.

Разговор със Светослав Рьорих:

ИЗКУСТВОТО ВЪЗПИТАВА

Миналата седмица в София бе открита изложба на Святослав Рьорих. Син на големия руски художник, изследовател, общественик, мислител, писател, философ, поет, археолог и пътешественик Николай Рьорих, самият той е световноизвестен художник, учен в областта на ботаниката, зоологията, фармакологията, доктор по изкуствознание, с огромен принос в изучаването на древното изкуство на Азия, архитект, скулптор, пътешественик и изследовател.

 – Святослав Николаевич, вие сте навлязъл в изкуството още от необикновено ранна възраст. Съветските биографи на вашия баща сочат, че художествените занимания на неговия по-малък син – Святослав – започват още от четиригодишна възраст. На какво се дължи тази ранна ваша изява?

 – Действително още от ранно детство, откакто се помня, аз или рисувах, или правех някаква скулптурка. Изкуството беше част от живота на нашето семейство. Може би моят съзнателен живот започна именно около четиригодишна възраст. Тогава се определиха някои мои интереси. Майка ми Елена Ивановна и баща ми много следяха от какво се интересуваме – и аз, и моят брат Юрий Николаевич. Винаги наблюдаваха нашите интереси и се стремяха да ни дадат ..... това, което ни привличаше. Аз винаги съм обичал природата и естествената история, Юрий Николаевич обичаше историята и още от най-ранни години го привличаше Централна Азия. По-късно той стана, както знаете, един от най-големите тибетолози. А мен ме привличаха ботаниката, зоологията, ентомологията и моята майка ме обкръжаваше именно с всичко това, което ме интересуваше. Ние имахме прекрасни колекции от всякакви екзотични пеперуди, птици, от скъпоценни и полускъпоценни камъни. Те бяха винаги пред нашите очи и този непосредствен контакт с красотата на природата беше за нас от голямо възпитателно значение.

Освен това моят баща имаше много голяма колекция от картини на старите холандски и фламандски майстори и това също, разбира се, много ни влияеше. Тези прекрасни картини зараждаха у нас интерес към познание на изкуството. Ние се учехме да рисуваме, имахме свой малък домашен театър, за който сами правехме декорите и костюмите. Целият ни живот беше наситен именно поради това, че пред нас беше живият пример – кипящата дейност на Николай Константинович. Още тогава, в детството си, ние се срещахме с всички наши големи художници и дейци на изкуството, които гостуваха в дома ни.

От най-ранна възраст аз слушах за различни философски учения, защото и баща ми, и майка ми изучаваха тези учения. Това разширяваше нашите хоризонти. В детството си аз четях книги по индийска философия – към 1910 г. вече бяха преведени много такива книги на руски език. И ние ги изучавахме, те бяха наши спътници в живота. Аз винаги съм мислил, че древната индийска мисъл е ненадмината от гледна точка на усвояване основите на живота. Ето „Бхагават гита“  – там има забележителни пасажи с абсолютно съвременни мисли, които в същото време ни дават най-кратък път за по-съвършено разбиране на живота.

Така че животът ни беше наситен с различни впечатления още от най-ранна възраст. А най-ранните години са най-важни във възпитанието на човека. Ето защо аз смятам, че трябва да обогатим младото поколение с различни впечатления. В училище децата трябва да виждат пред себе си и красиво изкуство, и красиви примери от природата така, че като се приближават към тях, да чувствуват: ето каква велика съкровищница е природата!

– Святослав Николаевич, вие сам винаги сте казвали, че наред с всичките ви други интереси и занимания винаги сте принадлежали на изкуството. От живописта не са могли да ви отклонят нито архитектурните ви занимания в Хамбургския и Харвардския университет, нито по-късно научната ви работа в „Урусвати“ (Хималайския институт) в Индия. Вие рисувате вече седемдесет години. Какво от огромното богатство създадено през този период е представено на изложбата ви в София?

 – Да аз никога не съм се разделял с моята работа в изкуството. При мен някак всичко вървеше заедно. На изложбата за съжаление най-ранните ми периоди не са представени. Първите ми картини, показани тук са от 1912 г.

Аз изключително много съм работил върху философски теми. На изложбата има някои мои картини с такива сюжети, от които ще можете да разберете моите мисли, разсъждения, усещания. Тук са показани някои мои картини, на които държа особено много – „Ние сами строим собствените си истории“, „Ти не трябва да видиш този пламък“ и особено триптихът „Накъде, човечество?“, „Разпънатото човечество“ и „Освобождение“, създаден в началото на Втората световна война. Тези картини изразяват моето разбиране за съвременния свят. Ето например триптиха, който смятам за свое крайъгълно произведение. Той изразява моя протест срещу войната, показва страданията на човечеството, градовете, обвити в пламъци, най-ниско падане и същевременно борба и над всичко това – в „Освобождение“ – се отделя една човешка фигура, която се издига и горе засиява, обкръжена от светлина. Това е освободеният човек.

– Святослав Николаевич, вашият баща е държал много на синтетичното възприемане на изкуството,за музикалнотозвучене на всеки цвят в картината. В своето есе „Святослав“ той пише за вашите картини: „в тях именно е изкована симфония и хармония“. Тази „музикалност“ на вашите творби той е ценял много. Какво е вашето мнение за синтетичното възприемане на живописта?

 – Когато Лайбниц посещавал Рембранд, великият художник му говорел, че всяко мазване на четката, всяко полагане на боите върху картината, всяка линия носи в себе си характера на човека, който я е нанесъл, т.е картината запечатва образа на самия човек. Колкото по-голям е бил този човек, колкото по-добър художник е бил, толкова повече и по-дълбоко тази картина ще съдържа всички негови преживявания и ще влияе на другите. Защото всяка картина е нещо живо – тя носи живота на своя автор, тя отразява неговите мисли. И ако ние можем да се „включим“ в нея, ще научим всичко това. Но за това трябва да разширяваме своите възприемателни способности.

 – Святослав Николаевич, вашето детство е преминало в Русия, ранната ви младост – в Америка, а близо от половин век насам живеете в Индия. Къде сте се чувствували най-близък на хората, най-добре?

 – Индия винаги ме е привличала – не само с красотата на своята природа и хора, с този уникален пояс на Хималаите, но и с мисленето си. Да, Индия винаги ме е привличала, но за мен всички страни на света са мой дом. И винаги съм бил щастлив да видя нови страни. Ето в България никога не бях идвал и съм много радостен, че дойдох. Това, което видях и почувствувах тук, ми е било винаги някак много близко. Защото тук народът е по-здрав – не само физически, но и духовно, поради по-близките му контакти с природата. На Запад тази близост на човека с природата вече си отива. А тук, както и в Съветския съюз, повече се е съхранил този основен контакт. Човек не трябва никога да се отдалечава от природата. Той е част от нея и да се отдели от природата означава смърт, сигурна смърт!

– Тогава? Какъв е пътят, който трябва да следва човечеството според вас?Как виждате вие бъдещето на нашата цивилизация?

– Нашата цивилизация трябва не да ни отдалечава, а да ни приближава към природата.За съжаление обаче сегашната цивилизация започна да отдалечава хората от истинския живот и природата започна да се отдръпва.

– Какво можем да направим срещу това?

– Нашата задача е да създадем по-съвършено човечество, да дадем на младото поколение колкото може повече истински богатства – и духовни, които биха могли действително да направят живота прекрасен. Животът не се заключва само в това да има повече материални блага. Разбира се, ние ще се стремим към повече удобства, но най-главното е да възпитаваме човека, който ще се разпорежда с всичко това. Човек трябва да умее да приема всичко това, което така щедро му дава и природата, и въобще, цялото обкръжение. А това е най-трудното. Ето защо такова възпитание на човека е най-важната задача.

Затова ние сме длъжни да помислим: от какво се състои по-съвършения човек, какви са неговите качества? И след като ясно си представим неговия образ, ние можем след това да се стремим към него и да създаваме условия за това сред младежта, защото ние трябва да градим това от самото начало. Платон казва, че от красивите образи ние ще стигнем до красиви мисли и от красивите мисли – до красив живот, т.е. именно обкръжавайки се с красота, у нас ще се зародят и красиви мисли. А от там хората ще преминат към по-красив живот.

Аз съм много щастлив, че тъкмо тук, в България, виждам стремеж към такова, от една страна, естетическо, а от друга – етическо възпитание. Това не е било възможно в нито едно антагонистично общество. Създаването на новото социалистическо общество беше необходимо, за да премахне отживелиците на старото. Тези отживелици са като бурените – пречат да израсне нещо прекрасно. Така че ето на тази нова нива сега може да израсне новият човек, който в себе си ще претворява тези по-прекрасни идеи. И аз мисля, че тук, в България, ще бъдат овладени правилни позиции за новия живот. Ето това е същността на „живата етика“, етиката на живота: ние трябва да създадем по-съвършено човечество. А съвършеното човечество може да се изгради чрез вътрешна култура.

– Святослав Николаевич, на милиони хора е известен призивът на вашия баща към човечеството: „От народа, чрез народа, за народа, за слава на новото прекрасно строителство. Мир чрез култура“. Какъв е вашият завет към съвременното човечество?

– Ние сме длъжни да се стремим към красота и съвършенство. Ако ние всеки ден се стремим към нещо по-съвършено, то това вече ще ни поведе по правилни пътища. Това ще привлече към нас тези сили, които също искат да се проявят, които търсят утвърждаване в живота. Но ние сме длъжни да се подготвим за това – то е в нашите ръце. Никой не може да ни го даде наготово! Нашата работа, нашият труд – това е най-голямата радост и щастие!

Разговора води

СВЕТЛА ЛЕФТЕРОВА