Николай Рьорих. „Художници на живота“. Литературен глас, 1933 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

   Николай Рьорих. Художници на живота.

[Надслов на редакцията: Знаменитият руски художник до Литературен глас]. Литературен глас, № 187, 1933.

ЗНАМЕНИТИЯТ РУСКИ ХУДОЖНИК РЬОРИХ ДО ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС

ХУДОЖНИЦИ НА ЖИВОТА

Със знака на красотата се отварят запечатаните врата. С песен приближават до дивия як[1] та така той, оставяйки свирепостта да си даде млякото. С песен укротяват конете. С песни дресират змиите. Знаменателно е да се наблюдава колко целително и възвишаващо е всяко докосване до красотата.

Вече много пъти се е писало за значението на така наречените приложни художества. Много пъти се е съпоставяло така нареченото високо изкуство с не по-малко значителното изпъкване на всички отрасли на художествената промишленост. Даже е страшно да се повтаря още веднъж за това, че копчето, създадено от Бенвенуто Челини не само не е по-ниско, но несъмнено е по-високо от множество посредствени картини и гробищна скулптура. Стари са тия сравнения, изглеждат вече ненужни тия напомняния, но самият живот показва тъкмо обратното.

Във всички области на живота, както и по-рано, остро е отделена от общото понятие за Изкуството сферата на приложното изкуство, остро заклеймено под някакво си срамно понятие „комерческо изкуство“. Вместо постепенно да осъзнае единство в същественото на творчеството, човечеството като че ли се стреми още по-подробно да се разграничи и взаимно да се унижава един – друг. Изглежда съвършено ясно, че стилът на живота се създава не само от най-крупните единични творци, но и от цялата маса художници на приложното изкуство. Не всякога изключителните творци създават характера на костюмите, не всякога ръката им се протяга към афиша или към бижутерното изделие. По необяснима странност керамическото производство ей така се счита по-долу от мраморната скулптура, макар че очарователните Танагри дадоха достатъчен пример на благородно народно творчество. Както и по-рано можете да четете скръбното възклицание на мнозина младежи: „не мога да съществувам от изкуството, трябва да премина на търговски изделия“. Тъкмо именно с това художникът се обрича на неизбежна гибел, която като че ли трябва да съпровожда всяко участие в житейското изкуство. Та какъв материал, та какви такива условия могат да отнемат у художника същността му? Какви такива изисквания могат да го заставят да направи нещо нехудожествено, в което и да е проявление на живота? Та какъв такъв начинател може да изтреби творческия огън, неудържимо пробиващ се през всички материали? За всеки начинател най-основно […] е важно изделието му да бъде четливо, ярко, убедително и леко да навлиза в употреба от масата. В края на краищата кое от тия условия е отвратително? Нали и Рафаел, получавайки поръчките си, също е бил ръководен, преди всичко, от условието за убедителност? Именно условието за убедителност съвсем не противоречи на истинската художественост. Гоген, от желание за самоизразяване, е боядисал вратите и вътрешността на своето жилище в Таити. Врубел е изобразил своята „Княгиня Лебед“ на чиния. Безчислено множество примери има, когато най-разнообразни художници са търсили изражения в най-неочаквани материали. Както вече казахме самият материал, самото негово изискано качество дава изискана убедителност на вещта. Защо да се повтарят същите тия примери, които така многократно са се твърдили при разни случаи? Не разсъждения, но действия трябва да укрепят тая мисъл, така нужна за културата. Ако ние идваме до изразяване обединението на изкуствата, то с туй ние утвърждаваме и необходимостта от най-тясно съчетание на всички отрасли изкуство в разните му материали. Трудно е, пък и няма защо да се указва на последователността от необходимостта на тия работилници, вървящи ръка за ръка и с ескизния, и с етюдния, и с натурния клас. Тая последователност трябва да се представи на самия живот. Във всяка страна, във всеки град, повече, във всяка част на града, животът има свои особени отпечатъци. На тия въпроси и трябва да се отговори преди всичко. Около голяма тъкаческа фабрика трябва, преди всичко, да се дадат рисунки и изучаване техниката на това производство. Около керамическа и фаянсова фабрики трябва да се помогне именно в тоя материал и така, умножавайки и усъвършенствувайки се в разбирането, трябва да се съчетаят в тясно съседство всички житейски изисквания, подсказани от най-близките потребности. Между прочее, не трябва да се изпуска из пред вид, че самото физическо съседство на тия работилници несъмнено ще помага взаимно при техните неочаквани комбинации, подсказвайки нови увлекателни решения. Откритият, нестеснен от предразсъдици ум на преподавателя и широката потребност към творчеството всред учениците ще дадат тая жива вибрация, която като не замръзва в монотонност, ще даде на работилниците безкрайно житейско разнообразие и убедителност.

Още едно благодетелно свойство има житейско разнообразие на изискванията. То закалява духа и освобождава от ограниченост, която така често образува обител на страха. Но именно от страха трябва, преди всичко да се излекува всяко творчество. В страха то няма да бъде свободно, то ще се ограничи с всякакви вериги и ще забрави за благородната и победоносна дисциплина на духа.

Отдавна е повторено: страхът трябва да се лекува! Трябва да се вземат съзнателни мерки, за да се освободим от всякакъв страх на ниски призраци, при които падналият от небето, пламтящ от небесен огън камък гасне. Угасва той, закрива се, а пък би могъл за всички да бъде прозрачен и блестящ, тоя Бетел*) на света.

Египтяните са наричали художниците ваятели „сеени“ т.е. „оживители“, „възкресители“. В това наименование явствува дълбоко понятие за същността на изкуството. Как пък безмерно ще се разшири то, когато го пренесем във всички проявления на живота; когато признаем във всеки жилищен украсител „художник на живота“. И самият той, тоя истински „оживител“ ще се възхити от нова сила, изпълвайки се с творчески дух в облагородяването на всеки жилищен предмет. Ще излезе из употреба срамното, грозното само по себе си понятие „комерческо изкуство“. „Художник на живота“, така ще наречем всеки благороден украсител. Той трябва да знае живота, той трябва да чувствува законите за пропорцията. Той е създател на потребната форма, той е ценител на житейския ритъм. За него числото, съотношението, не е мъртъв знак, а формула на Битието.

Питагор изчислява и твори, и възпява в ритъм, и се моли в ритъм, защото в числата, в ритъма има не само земна, но и небесна музика – „музика на сферите“. Математикът Питагор се повтаря от Св. Августина богослова: „Pulchranumeroplecent“ (Красотата се пленява от числото). Тоя магнит на числата, пропорциите, съотношенията и техническите съзвучия, необходим за всеки украсител на живота, изключва всяко унижение или раздробяване на великите творчески понятия.

Няма да се боим да говорим с най-високи слова за всяко проявление на красотата. Грижливото, възвишеното изражение ще бъде щит на цялото житейско изкуство, често изгонено в полумрака на избите. Страна, която мисли за бъдещето, нека пази от малко до голямо всички тия, на които ще дължи оправданието си пред великия съд на Културата. Облекчавайки съдбата на тия строители на живота, страната на Културата изпълнява само основната заповед на прекрасното, тъй красиво изразено от античния поет:

Os homini sublime dedit coelumque tueri*).

Бхагават Гита утвърждава многообразието на творчеството с високия завет: „На каквото разстояние се приближи до Мене човек, на това разстояние и ще го благословя“.

Хималаите           Николай Рьорих

*) Бетел, град в древна Палестина, където Бог, според Библията, се е явил на Аврам и Яков. Б.Р.

*) Овидий, Метаморфози, І,85: „Той (Бог) даде на човека лице обърнато към небето“. В своя разказ за създаването на света, чието начало е цитувания стих, поетът разказва за създаването на човека, възприемчив към идеал и възвишени стремежи. Б.Р.