Проф. Г. Шклявер. „Пактът Рьорих“. Нива, 1935 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

Г. Шклявер. Пактът Рьорих // в. „Нива“, брой 32, 15 ноемврий 1935.

ПАКТЪТ НА РЬОРИХ

Рядко всички народи се интересуват от една и съща идея и рядък е случая, когато те се обединяват в едно и също стремление. На Николай Рьорих бе дадено да създаде движение, което завоюва поддръжката на държавите и народите, пълно с ентусиазъм: по такъв начин още веднъж се доказва, че красотата, знанието и култура са най-добрите средства за обединяването на всички раси и членове на човечеството.

Много знамена се развяват над нашите градове, пристанища, кораби и крепости: военни и търговски знамена, кралски щандарти и знамена на републики. Но между голямото множество звезди и резки, кръстове, хералдически лъвове и орли, у нас липсваше емблемата на културата, емблемата на вечния стремеж и постижения на хората в областите на изкуството и науката.

Сега, благодарение инициативата и гения на великия художник, това ново знаме започва да се развява над целия свят и ще защити в бъдеще свещените олтари на красотата и знанието. Това е така характерно за Николай Рьорих, че породилата се в него идея не остана мечта или радостно видение, но бе, така да се каже, изразена в юридически термини, в резултат – точният план за международната кооперация, под покровителството на САЩ и Обществото на народите.

Планът за международното покровителство на художествените и научните учреждения бе съставен през 1929 година и бе представен отначало на Държавния департамент във Вашингтон, а след това в Международния институт за интелектуалната кооперация при Обществото на народите. Представителите на всички страни бяха помолени от музея на името на Рьориха в Ню Йорк да изкажат своето мнение за принципите, включени в плана на „Пакта Рьорих“. Хиляди отговори бяха получени от всички части на света и всички изразяваха възхищение от инициативата на Николай Рьорих и със съчувствие към предложения от него план. В същото време авторитетни лица от Обществото на народите разгледаха пакта и изказаха желание да го видят утвърден от различните държави. През месец май 1930 година Главното управление на Канцеларията на музеите на Обществото на народите, под председателството на М. Жюл Дестре, министър на Белгия, предаде за утвърждаване Пакта на Рьорих, проект за опознаване на всички членове на Обществото.

През месец юли 1931 година „Академи де Бозарт“ и „Академи де Сеанс Морал е Политик“ (Академията на изкуствата и Академията на моралните и политическите науки) във Франция изнесоха резолюция, одобрявайки проекта за Пакта на Рьориха и французкото правителство заяви, че възнамерява да бъде представено на „Брюгската конференция на Пакта на Рьориха“.

Пактът на Рьорих се явява, наистина, не само познат по преклонението пред културата от страна на народите и държавите, но също забележителна прогресивна черта на съвременното международно право.

Предисловието към Пакта напомня прежните усилия да се запази уважението към паметниците, посветени на религията, образованието, изкуството и науката.

По-нататък то излага принципи за запазване на паметниците, о които трябва да се придържат всички цивилизовани страни. „Знамето на мира“, – новото знаме, предложено и проектирано от Николай Рьорих, представляващо окръжност с три вписани кръга на бяло поле, е предназначено за защита центровете на културата против безсмисленото разрушение и осквернение, съгласно с правилата, подобно на тези, които се прилагат към знака на Червения кръст. В случай че се не съблюдават тези правила може да бъде назначена Международна следствена комисия, която се упълномощава да обнародва доклад и по такъв начин да постави фактите на съда на общественото мнение. Паметниците, които ще могат да се ползуват със специалното покровителство на дадения пакт, ще бъдат зарегистрирани в Секретариата на Обществото на народите, по молбата на съответните правителства на различните държави, в които те се намират.

Скептиците могат да кажат, разбира се, че правилата на „Пакта Рьорих“ могат да бъдат нарушени, както всяко правило на закона, от недобросъвестни войници или революционери. Но всеки знае, че даже  божествените заповеди се престъпват; толкова по-зле за нарушителите. Най-после, може би това е така недостъпно, че човешкият разум не е в състояние да разбере – но благоразумието винаги ще преобладава, тъй като то не е нищо друго, освен условие за общото развитие в света и хармонията във вселената. Трябва ли да бъдат унищожени божествените заповеди заради това, че съществуват грешници, или всички човешки закони, защото съществуват престъпници, или международните договори, заради злите сили, които от време на време побеждават света?

Наистина, международното право още няма достатъчни средства, за да подведе престъпните народи под съд и да им наложи наказание. Но моралните санкции, такива, като например позив към общественото мнение, както е предвидено в пакта на Рьориха, разбира се, ще имат значение и ще заставят всеки нарушител на закона и осквернител на културата да обърне известно внимание на възможните последици от неговите дела. Даже най-материалистично мислещите люде скоро ще разберат, че такива нарушения на положителните закони и сигурна вяра, „не се  изплащат“. Репутацията на лъжата и вандализма не увеличават престижа и благосъстоянието на нацията. Това може да звучи като прост труизъм, но също се явяват съответни противоядия против непозволения скептицизъм и отрицания.

Знамето на мира вече е издигнато и се развява. Водителите на културата, заедно с Николай Рьорих утвърдиха неговата жизнена необходимост.

Знамето на мира ще бъде вдигнато високо над олтарите на красотата и знанието, пазейки съкровищата на човечеството от миналото време и възвестявайки новата ера на по-висока култура.

Проф. Г. Шклявер