Васил Стоилов. „Николай Рьорих – викинг на културата“. Вечерни новини, 1978 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 70-те и 80-те години на ХХ век

Васил Стоилов. Николай Рьорих – викинг на културата //

в. Вечерни новини. Година ХХVІІ, брой 85 (8112), 3 април 1978 г.

Николай Рьорих – викинг на културата

Заслужилият художник проф. Васил Стоилов е поддържал лична кореспонденция с Николай Рьорих. Помолихме го да сподели свои мисли за великия художник и за неговото творчество.

За него всички епохи са мост към красотата и път към великата Култура, която ще спаси света от гибел. Древният друидически корен „култ“ значи почитам, обичам, „ур“ значи светлина. Така той тълкува понятието култура. Според него само чрез обич към светлината – доброто начало – човечеството ще превъзмогне злото, да са живее в мир.

И да създава хармония между всички народи. Дървото на Културата според Рилке е цъфтяло с един клон над древна Елада, с друг над Италия по време на Ренесанса, а с трети клон ще цъфти на руската земя. Това пророчество днес се сбъдва. Поетът на Дунавските елегии е предсказал новия Ренесанс в света.

Във великата страна на Съветите за пръв път в света се подема големият подход за мир чрез култура, а не чрез война. Между борците за мир е и Николай Рьорих. С четка, с перо, със слово, с братска любов към човечеството, с Пакта за съхраняване паметниците на цивилизацията се бори цял живот великият реформатор на човешкия дух. Той е убеден, че винаги, когато „гремит Армагеддон, необходимо, чтобы все творческие, лучше скажем, добротворческие силы были вместе духовно“ (из писмата му до мен).

Безсмъртното му дело е в помощ на човешкия род, то внушава на всички да обичат красотата. Едни от най-ярките представители на новата ера, който непременно трябва да възтържествува  Третият клон на дървото на Културата, за който говори Рилке, цъфти над земята на Рьорих и той има равен дял в изграждането на този нов Ренесанс.

В борбата за мир и култура Рьорих разгръща своята дейност в много посоки. В много градове на Европа и Америка, в Индия и Монголия той създава своите общества за духовна дейност срещу мракобесието и злото. И във всяко от тези дружества има колекция от негови творби. Основата, на която са създадени, е изкуството в полза на мира, за да предадем на идните поколения дълбоката сигурност, която ще ги води напред към светло бъдеще. За такъв мирен живот се бори Рьорих с цялата си разнолика дейност на художник и мислител, на философ и учител, поет и трубадур на мира. Хората, учи той трябва да живеят в мир. Той е убеден в тържеството на прогреса и всякога е бил в помощ и защита на страната на Съветите. Създава не само идеята за Пакта на мира, но върви смело към идеята за световно братство. Разбира и цени идеите на Ленин и неговото дело на реформатор, какъвто не се е раждал преди него.

Цялата дейност на този творец от планетарен мащаб е преди всичко битка за мир в полето на културата. Днес той не е сам – с неговите разбирания са милиони люде по света.

Изкуството на Николай Рьорих няма възраст. Като изкуството на истинските адепти на Красотата. Такива са били Пиеро де ла Франческа, Паоло Учело, Рембранд. Вечното в живописта  значи кондензиран живот чрез пластична сила. Общочовешката значимост на творбата надхвърля периоди и модни течения. Важно в случая е да се намери състоянието на човека и природата зад формите, отвътре навън.

„Уже довольно человечеству заниматься эфемеридами и пора снова обратиться к истинно реальному, возвышенному и героическому“ (из писмата му до мен).

Пластичното дело на Николай Рьорих е гигантско – повече от седем хиляди произведения, създадени за половин век.

Къде собствено е магията и обаянието в живописта на Рьорих? Сложен проблем и мъчна задача. През миналия век големият новатор в живописта е Сезан. Той научи следващите поколения да правят истинска живопис, да рисуват с боя и да третират формата в топло и студено, а не в светло и черно. В това се състои и революционното му дело. През двадесети век вторият значим новатор е Николай Рьорих, който изведе напред чистата багра и даде оптимизъм и вяра в красотата. Природата у него не е топографичен запис, нито повторение на предишни пейзажисти. В неговите платна природата е изначална и вечна, дълбока и лишена от моментни ефекти. Той свързва природата в човека в здраво единство. Човекът от праисторическо време и от всички епохи. В темите си Рьорих въвежда сред природата не като необходимо разнообразие, а като съдби защото природата и човек са едно.

Пътят на Рьорих като живописец от „Вестителят” 1897 г. до края на дните му в Хималаите е дълъг, но без премеждия и колебания. Той работи като художник в Русия, Финландия, Скандинавия, Индия, Китай, Монголия, Америка, Франция….

Още от началото той е личен и въздействието от картините му го налага като новатор в пейзажния жанр. Голям колорист, него го вълнува богатството на цветни хармонии, пространството, атмосферата и, над всичко, портретният елемент, който доминира навсякъде в пейзажите му през всички периоди.

Картините от Хималайския период носят странни наименования, взети предимно от азиатската митология и от други митове, но тези малки фигури помагат на художника да придаде на Хималаите великия оптимизъм на народите за светлината. Композиционното решение е грандиозно, монументално и ново – и един неудържим ритъм от линии, посоки и върхове държи зрителя запленен и замаян. Рьорих няма еквивалент в историята на пейзажния жанр. По сила на внушението, което излъчват творбите му, той се сродява с Николо Пусен, Йакоб Рюиздал и Коро.

Рьорих е предвестник на такова ново изкуство, което ще възроди културата за благото на човечеството. Много големи имена на живописци през този век доведоха живописта до пределите на грозотията. Сега трябва друго изкуство, в основата на което лежи оптимизъм, човечно виждане, истинска връзка между човека и пресътворената природа.

Идеята да се устрои в София изложба от творби на Николай Рьорих е изключителна и навременна. Аплодирам този почин. Двата братски народи, съветският и нашият, има какво да видят и научат от него. „Думается, что искусство болгарское, также как и русское, должны быть особенно близкими, ибо славянская душа создает то братство, которое нельзя достичь никакими искусственными мерами“ (из писмата му до мен).

Всички големи галерии в света притежават картини от Рьорих. Всякога зрителят се среща с творбите му с някаква халюцинираща радост, която остава в съзнанието завинаги. И не само затова, че картината на художника е наситена с богата багрова симфония: в нея е заключена една тайна – дълбочината на пресъздадената природа. Затова оня, кой гледа делото му, знае апокалиптичните му небета, на които избликват облаци, или Хималаите и тази Рьориховска синева от светлосиньо до тъмен ултрамарин. Името на Рьорих е познато и обичано.

Редом с великия живописец да славим и бореца за мир и правда. И нека неговото знаме на мира да се развява над всички човешки творения, като ги запазва от разрушения и гибел.  

Васил Стоилов