Тържествено честване, посветено на Пакта Рьорих в зала „Рьорих“ на Националната галерия за чуждестранно изкуство

10 май 2012, 18 ч., пл. „Св. Ал. Невски“ 1

Тържествено честване, посветено на първия международен договор за защита на културните ценности – Пакта Рьорих, ще се състои в зала „Рьорих“ на Националната галерия за чуждестранно изкуство на 10 май 2012 година от 18 ч.

Съорганизатори на проявата са Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националното сдружение „Рьорих“ – член на Международния Център „Рьорих “, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Тържественото честване, което се провежда за трета поредна година, е посветено на 80-годишнината от Втората конференция за Пакта Рьорих и Знамето на Мира в град Брюж (Белгия). То включва слово за Пакта Рьорих и неговия инициатор – художника, мислителя, учения, обществения деятел Николай Рьорих, както и вокален концерт от произведения на Верди, Белини, Доницети, Моцарт, Рахманинов, Бритън, Чайковски, Пуленк в изпълнение на студенти и преподаватели от Националната музикална академия.

Пактът Рьорих, който безусловно защитава под Знамето на Мира всички обекти и институции на културата, науката, образованието, както и техния персонал по време на въоръжен конфликт и в мирно време, има изключително важно значение за изграждането на траен мир на планетата. Неговата актуалност днес е много голяма, за което свидетелства състоялата се през април 2012 в щабквартирата на ЮНЕСКО в Париж изложба на Международния Център „Рьорих“, посветена на Пакта Рьорих и Николай Рьорих.

В България културната общественост още от самото начало се включва в международното движение „Знаме на Мира“ в подкрепа на подписването на Пакта Рьорих. Идеята на Рьорих за защита на обектите на културата и на хората, които създават творческите ценности, намира горещ отклик у нас. През 30-те години на миналия век е създадено, по инициатива на Николай Райнов, Българското общество „Рьорих“ (председател проф.Благой Мавров от Националната музикална академия) и Български комитет за Пакта Рьорих. В България през 1978 година е осъществена мащабна програма „Николай Константинович Рьорих“, в рамките на която се проведени големи изложби на Николай и Святослав Рьорих в София и в редица градове на страната, издават се техни книги, организиран е международен научен колоквиум, както и документални фото изложби, посветени на Николай Рьорих. През 70-те години на миналия век Комитетът за Култура на България, под ръководството на Людмила Живкова, има голям принос и за това, че в ЮНЕСКО идеите на Пакта Рьорих отново привличат особено внимание и са приети резолюции на тази международна организация, свързани с Пакта.

______________________________________________________________________________________

_____________________________________________

__________________________

Изложба „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в ЮНЕСКО, Париж

На 2 април в щаб-квартирата на ЮНЕСКО в Париж се състоя тържественото откриване на изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, организирана от Постоянното представителство на Руската Федерация при ЮНЕСКО и Постоянното представителство на Индия при ЮНЕСКО съвместно с Международния Център „Рьорих“ (Русия), със съдействието на Министерството на културата на Руската Федерация и ЮНЕСКО.

Изложбата е посветена на творческото наследство и идеите на Николай Константинович Рьорих – забележителен руски художник, учен, мислител, хуманист, писател, пътешественик и обществен деятел.

На Николай Рьорих принадлежи особено място в историята на световната култура. В началото на миналия век той става инициатор на международното движение за опазване на културните ценности, чийто резултат е подписването на „Международния договор за опазване на художествените и културни институции и исторически паметници“, известен като Пакта Рьорих.

Изложбата в Париж съвпада с 80-годишнината на Втората международна конференция за Пакта Рьорих и Знамето на Мира в Брюж (Белгия), която изиграва решаваща роля в утвърждаването на Пакта като международен договор, насочен към защитата на световното културно наследство.

Експозицията е създадена въз основата на повече от 100 уникални архивни материали от фондовете на Международния Център „Рьорих“, а също и от исторически фотодокументи, свързани с Пакта Рьорих. На изложбата ще бъдат представени репродукции от картини на Н. К. Рьорих, които отразяват идеите за опазване на културното наследство, а така също съвременни фотографии, свидетелстващи за безвъзвратно загубените културни ценности на територията на много държави през годините на Втората световна война и по време на въоръжените конфликти от последните десетилетия.

Част от експозицията е посветена на историята на създадения от Н. К. Рьорих отличителен флаг на Пакта – Знамето на Мира, което символизира единството на настоящето, миналото и бъдещето в кръга на вечността. Дейността на Международния Център „Рьорих“ и на Музея „Н. К. Рьорих“ в Москва ще бъде представена в специален раздел от изложбата.

В рамките на програмата на откриването на изложбата ще се състои тържествено награждаване с премията на Благотворителния фонд за възраждане на националното, културното и духовното наследство „Дървото на живота“ на редица видни дейци, като по този начин ще бъде отбелязан техния уникален принос, продължителна професионална дейност и особени заслуги в сферата на международното хуманитарно сътрудничество.

Сред лауреатите, които ще бъдат наградени с Премията в ЮНЕСКО са: Людмила В. Шапошникова, Генерален директор на Музея „Н. К. Рьорих“ в Москва; Бутрос Бутрос Гали, президент на Международната група на ЮНЕСКО по въпросите на демокрацията и развитието, шести Генерален секретар на ООН; К. Сингх, дипломат, Председател на Индийския съвет за културни връзки; Ш. Азнавур, посланик, Постоянен представител на Армения в ЮНЕСКО, певец и композитор.

След награждаването  се състоя концерт на младия музикант-виртуоз Андрей Розендент, стипендиант на Благотворителния фонд „Елена И. Рьорих“.

___________________________________________________________________________________________________________

_____________________________________________

__________________________

Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“

Национално сдружение „Рьорих“

представят изложбата

„През пространството и времето “

Дарени книги от Международния център „Рьорих“ - Москва

25 януари - 15 март 2012 година

Университетска библиотека, Централно фоайе

____________________________________________________________________________________

___________________________________________

______________

Пактът Рьорих е първият международен договор за защита на паметниците на културата, на художествените и научните институции и техния персонал в мирно време и по време на въоръжен конфликт. Той е подписан на 15 април 1935 г. в кабинета на Президента Рузвелт от представителите на 21 държави от Северна, Централна и Южна Америка. По-късно към договора се присъединяват и други страни. При подписването на Пакта Рьорих Президентът Рузвелт подчертава: „Ние даваме възможност на всички народи по света да се присъединят към този Пакт, защото се стремим към универсалното приложение на един от принципите, имащ жизненоважно значение за съхранението на съвременната цивилизация. Този договор има духовно значение, което е много по-дълбоко от изразеното в самия текст“.

Пактът носи името на своя инициатор – великият руски художник, учен и мислител Николай Рьорих. През 1914 г. Рьорих се обръща към император Николай ІІ с предложение за международен договор, който да защитава съкровищата на културата, но вече е започнала Първата световна война и предложението не намира действена подкрепа. През 1929 г. проектът на Пакта е публикуван, а през 1930 г. Комитетът по въпросите на музеите към Лигата на нациите го одобрява. В Ню Йорк и в Париж се учредяват Комитети за Пакта Рьорих, в Брюж е създаден Международен съюз за Пакта. Провеждат се три международни конференции - през 1931 г. и 1932 г. в Брюж, а през 1933 г. във Вашингтон с участието на представители на 36 държави. Чрез Пакта Николай Рьорих поставя въпроса не само за неприкосновеността на паметниците на културата, но и за опазването на културата като основа на мира на Земята. Рабиндранат Тагор и Сарвепали Радхакришнан, Ромен Ролан и Бърнард Шоу, Алберт Айнщайн и Хърбърт Уелс, кралят на Белгия Алберт и президентът на Чехословакия Масарик, папата и маршалът на Франция Лиоте, Френската академия на науките и председателят на Международния трибунал в Хага Адачи са само част от тези, които подкрепят Пакта Рьорих.

За подписалите го страни Пактът Рьорих и понастоящем е действащ договор, който има за цел безусловната защита на съкровищата на културата срещу посегателствата на оръжията и „тихите разрушения“ на мирното време. За постигането на тази цел Пактът утвърждава Знамето на Мира като международнопризнат флаг за защита на културните ценности. Знакът на Знамето (алена окръжност с три алени сфери в средата на бял фон) е създаден от Николай Рьорих въз основа на древен символ, разпространен в културите на всички народи. Рьорих често нарича Знамето на Мира Червен кръст на културата, защото Знамето на Мира е призвано да обозначава и защитава историческите паметници и културните институции така, както Знамето на Червения кръст защитава жертвите на въоръжените конфликти и медицинския персонал.

Още преди подписването на Пакта Рьорих Знамето на Мира получава широко признание и е издигнато над редица исторически паметници, музеи, библиотеки, образователни и научни институции. В края на ХХ век Знамето на Мира, в рамките на Международния космически проект „Знаме на Мира“, е издигнато на орбиталната космическа станция „Мир“ като символ на защитата на най-висшето достижение на човешкия дух – културата.

Пактът изгражда основите на съвременната международноправна защита на ценностите на културата. През 1950 г. Комитетът за Пакта Рьорих предоставя на ЮНЕСКО копие от Пакта с цялата документация по историята на движението. Приетата през 1954г. Хагска конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт се позовава в своя преамбюл на Пакта Рьорих.

Пактът има огромно значение за бъдещето, защото съдържа смели идеи и постановки, въз основа на които може да бъде изградена по-ефективна международноправна система за опазване на ценностите на културата. Той призовава към постоянна, последователна и действена защита на най-важната основа на еволюцията на човечеството - културата.

_____________________________________________________________________________________

___________________________________________

______________