Литературен глас, редакционно. „Пътешествията на Борис Георгиев в Индия“. Литературен глас, 1932 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

В. „Литературен глас“, бр. 171, 4.12.1932 година.

Пътешествията на Борис Георгиев в Индия

Българското изкуство вече има някои свои представители, имената на които вече се затвърдяват в големите европейски държави и Америка. Значението си на общопризнати художници в тия големи, всемирни центрове на изкуствата те са постигнали само с големите си дарования и с неотразимата си воля да преодолеят огромните трудности, да се наложат в среди, които до скоро не са знаяли за съществуването ни като народ. Между тия наши художници, няма никакво съмнение, най-широка известност и най-значителни художествени успехи има Борис Георгиев, който вече повече от двадесет години непрекъснато обикаля всички страни на Европа и Северна Африка и който от една година е в Индия. В неговото лице българското изкуство има, може би, единствения тип на модерен човек на изкуството отдаден с цялата си душа и истинска страст към познаването на света, на пътешествията и в изкуството си най-яркия космополит, какъвто нашата, ограничена в тесните, оскъдни битови рамки, живопис е дала. Един дух на безпокойство, едно безгранично любопитство, една неугасима жажда да види, да научи, на самото място да почувствува непосредствената красота на живота, са характерни черти на този най-интересен и оригинален като личност, като всестранно културен човек, дълбок и фин художник, изкуството на когото навсякъде се посреща с истински спонтанен възторг.

Едва стигнал и в Индия, една растяща популярност го заобикаля – навсякъде той е приет с открити обятия и в острова Цейлон, дето престоява близо един месец у Рабиндранат Тагор, на гости на когото стои няколко време и който го моли да остане в знаменитото негово училище в Шантиникетан, в Бомбай, в Калкута, Бенарес, Еллора Делхи, в цяла Индия, която преброди със своя автомобил – ателие, минавайки през най-красивите и бележити с голямото си изкуство места на Индия, между другото посещавайки и знаменития паметник – гробница Тадж Махал в Агра. През лятото тази година Борис Георгиев прекара в Симла, най-големия индийски курорт и лятна резиденция на вицекраля. Там той направи големия в цял ръст портрет на индийската принцеса Райкумари Амрит Каур Синг, портрети на вицекраля и жена му у които е много добре приет, и напоследък е получил най-голямата си до сега поръчка – портретите на членовете на цялото семейство на един от първите махараджи. Тази поръчка ще му отнеме повече от два месеци, след като ще посети най-красивата част на Индия – Кашмир. Тия успехи, обаче, не са попречили на художника да води своя прост и без никакъв лукс живот, нито да измени на своите разбирания за творческа свобода и смелост в живота – без тази смелост никога не би се решил без никакво обезпечение и сигурност да се хвърли в една толкова отдалечена, непозната, необятна и скъпа страна като Индия.

Придружен от рисуваната от него принцеса и нейния брат Борис Георгиев е направил едно чудно двумесечно пътуване из Хималаите, за което не намира думи в писмата до близките си, за да го опише. И там сред Хималаите, в Нагар Кулу, необикновена изненада е било за Георгиев да намери големия руски художник Николай Рьорих, който живее там с цялото си семейство. Както пише Георгиев, той е бил приет от семейството на Рьориха с чисто руска сърдечност и последния е имал голяма радост да познае в българския художник един от своите ученици преди 25 години в Петроград. Тук даваме една фотография, направена от Борис Георгиев на големия негов учител.

Рьорих е показал своите последни картини, работени в Хималаите, които били нещо изумително по красота, поезия, дълбочина и оригиналност. За тях Георгиев пише, че са едни от най-силните работи на съвременната европейска живопис и че гениалният Рьорих с тях ще заеме едно от най-първите места на съвременото изкуство.

Литературен глас