Борис Георгиев. Изкуството и живота. „Възраждане“, кн. 1/1923, с.29-32

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

Борис Георгиев. „Изкуството и живота“ // Списание Възраждане, кн.1/1923, с.29-32.

Изкуството и живота

(откъс)

„Над всяка любов има една 

общочеловеческа любов.

Над всяка красота има една красота,

която води към познанието на Космоса“.

Тия прости, но многозначителни думи е поставил като надслов великият руски художник и още по-велик поет Рьорих, към своята малка книжка озаглавена „Цветята на Мория“. Тя е още твърде малко известна на широката публика, именно поради голямата простота, дълбока человечност и висша етичност на стиховете, които съдържат думи с дълбок мистичен смисъл, като че ли излезли от устата на някой голям библейски пророк и мъдрец. […] Максим Горки, Тагор и Леонид Андреев не са могли да не оценят всичкото значение на тия свободни стихове (наречени сюити от автора) като художествен израз чрез най-проста и синтетична форма на един висш духовен мир, към който вечно се стреми и търси в него своето освобождение човешката душа.

Не е ли знаменателно появяването на това светло сияние в мрака на днешното изкуство, в понятията за което, като в никоя област царствуват най-голяма анархия и хаос? Той иде да ни покаже, че истинското изкуство не е само естетика и форма като самоцел, а наопаки, тя е само средство за израз на всички човешки скърби и радости, като синтез на една висша духовна красота, водеща към познанието на Космоса.

Поразителни по простотата на своята форма, но преизпълнени с поезия на една много възвишена етика, тия стихове ни убеждават в правотата на една стара истина, че без велика душа няма велико произведение и че преди да бъдеш  художник, трябва да бъдеш човек.[…]

            Само тогава [изкуството] може да бъде голямо и да не се бои от времето, когато е синтез на висшите духовни функции на човека: чувството и интелекта. Тогава истинското изкуство се отъждествява с религията, науката и философията и се издига до съзерцанието на мировата първооснова. В тоя мистичен процес се заключава тайната на изкуството и идеята на висшата красота. Тук естетиката и етиката се вливат в едно и в прекрасното се разкрива най-дълбокия смисъл на живота и всемира; в него ни се разкрива божественото начало още тук в нашия материален мир, с чиито форми изкуството си служи. От чувствените феномени то се издига до първоизвора на най-висшето художествено произведение: целесъобразното и хармонично устройство на вселената в идеята за всеобемаща любов.

Борис Георгиев