Николай Рьорих. „Гласът на народите“. Златорог, 1933 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

Николай Рьорих. Гласът на народите // в. „Златорог“, бр. 7 от 1933г., с. 328–332.

Н. РЬОРИХ. ГЛАСЪТ НА НАРОДИТЕ

Не само ние, но и нашите прадеди са знаели, че говорът и дори звуковите особености на разните народи са съставяли отражение на техните душевни отлики. Тези именно звукови особености представят същината на най-важната част от човешкото аз. Сравнителната езикова фонетика представя истинско огледало на душата у разните народи. Не ще съмнение, първичната звучност е била често пъти осакатявана, поради вековни странични влияния. С право някои поддържат, че всеки eзик претърпява обикновено три изменения в разстояние на сто години. Звуковите отлики на известен език, обаче, предавани от хора запазени от странични влияния, дават, като общо правило, ясна представа за характера на самия народ.

Когато говорим за народ, нека определим точно значението на думата „национализъм“. Ако тя значи омраза към човечеството изобщо, то е пакостно и трябва да се изкорени, понеже омразата, егоизма, невежеството и злобата винаги са носили разрушение. Понятието „национализъм“, обаче, съдържа в себе си и ценности, които могат да послужат като основа за разбирателство между разните народи, а това е първата стъпка към установяване благоденствие за всички племена, населяващи земното кълбо.

Индивидуалността, като изразител на най-ценните прояви във всяко човешко същество, е нещо, което не тръба да се подценява. Тази индивидуалност е още по-ценна, когато се проявява в колективна форма: чрез семейството, общежитието или държавата. А това значи, че колективната индивидуалност също тръба да се пази и насърчава. По такъв начин национализмът, вместо да се изражда поради своя егоизъм, ще се превърне в нова хармония на разбирателство между разните народи.

Ако индивидуалната душевна хармония представя необятна ценност, какво да кажем за колективната душевна хармония на всички човешки същества, населяващи земното кълбо? Така постигнатата душевна хармония ще представя истинска броня срещу разрушенията, които днешният шовинистически национализъм нанася по пътя на световния напредък.

Изроденият национализъм, със своите традиции и предразсъдъци, среща противоударите на възродения интернационализъм, макар и последният да не е съвсем отърсен от свои предразсъдъци. В стремлението си за намиране някаква обща формула за премахване установени пакостни граници, интернационализмът често пъти сам става неясен, затъмнен и колеблив, лишен от истинска изразителност. Един отявлен интернационалист е казал, че световното уравновесяване би премахнало индивидуалните прояви и, ако изключителни умове биха се противопоставили на това, тогава чрез някаква операция умовете на всички хора би трябвало да се сведат до известно средно равнище. Такова глупаво обезобразяване на човешкия мозък е било препоръчано от човек с висше образование! Разбира се, ние можем преспокойно да пренебрегнем тези рецепти, но тръба да признаем, че интернационализмът със своите нови суеверия клони към занемаряване на индивидуалността и на всичко онова, което я отличава като ценно у нея.

Ние не обичаме да критикуваме. Трябва да признаем, че хората със своите взаимни критики са отишли толкова далеч, че са станали просто непоносими. За щастие, във всички трагични периоди на историята, хората са намирали начин да съгласуват частните разбирания така, че да бъдат в услуга на общото благо.

Културните сближения на разните народи и езици винаги са давали благодатни резултати във време на всеобщи смутове. Никога не се е говорило толкова много за културни придобивки, както през последните няколко години. В миналото голямо количество книги, списания и вестници са предписвали всевъзможни облегчителни предназначения на тъй наречената култура.

Един френски академик отъждествява национализма с културата на целия свят. И естествено, този историк под думата „национализъм“ разбира не шовинистическа омраза, а най-цените прояви в живота на всички народи. Никой грамотен човек няма да приеме, че национализмът е полезен, освен ако въплътява в себе си световна култура. В друга част на света, един общопризнат писател-философ разисква за култура и религия. И той, разглеждайки въпроса от съвсем друго гледище, идва до заключение, че религията може да се възроди с възраждането на общочовешките възможности и на съзнанието за отговорност. Един индийски естественик пише по същия предмет в Мадраското списание „Възпитателен преглед“ статия под заглавие „Култура и национализъм“. С изящни изрази той определя понятието „култура“ като нещо живо, вдъхновително, идеално и хубаво. Макар и да не познавам автора на казаната статия, навярно поради неумолимия общ закон за съществуване, ние като че говорим на един и същ език, как да се възобнови и подобри живота на човечеството.

И в други държави, в различни среди, под думата култура се разбира истинско убежище за човечеството. Навярно този индийски рицар на културата си е запазил своята индийска носия; по всяка вероятност, китайският поет-жрец на културата не се е отказал от своите национални традиции. Френският учен продължава да живее между историческите традиции, върху които световната култура е градена с векове. Последователите на Шекспира, Гьоте, Данте и Сервантес съдят за романтизма им съгласно своите схващания. Новоизбраният председател на Съединените Щати, Франклин Д.Рузвелт, добре познава сложния състав на американския прогресивен национализъм.

Както в нашите всекидневни стремления към преуспяване, така и в нашите разбирания за културата ние мерим всичко с общоприетата национална мярка. Въоръжени с нашите познания на културата, ние взаимно пазим съкровищата на човешки гений. Същата тази култура ще ни даде възможност не само да запазим този наследствен музей на миналото, но ще ни въодушеви в нашето минало стремление към светло бъдеще. И национализмът, културата и дори до известна степен безличният още интернационализъм ни показват, че по пътя на омразата към човечеството далеч няма да отидем.

Всекидневният печат непрекъснато ни поднася материал на невежество и омраза към човечеството. Въпреки своите общопризнати и често мъртвородени договори, човечеството не престава да си служи с една прикрита подлост за постигане на крайно престижни цели. Бихме желали да ни бъде доказано, че преувеличаваме, но за голямо съжаление, ние като че не казваме всичко, поради липса на изрази.

Човечеството е обединено в друг повик: хората постоянно приказват за криза и се стараят да прикрият някъде поне малко злато. Същевременно, обаче, хората много добре разбират, че тези златни късчета не могат да им осигурят за дълго прехраната. Ако разрушим с динамит всички скривалища и престанем за една седмица да посещаваме пазара или да търсим познати, цивилизацията пак ще наложи нови искания. Чрез механически постижения обаче човечеството няма да разбере, какво е истински национализъм, с какви богати възможности е пълна духовната звучност на народите. Следваща крачка на цивилизацията е стремлението и желанието за културни постижения. Значението на национализма трябва да се синтезира; планомерност и разбирателство са необходими за ценно творчество.

Гласът на народите копнее за култура. Всеки индивид, по свои лични разбирания, сравнява това благодатно понятие с други постижения. Всички ония, които са огорчени и подтиснати, почват да разбират, че ние не сме създадени на земята за взаимно изтребление. Всеки народ желае да се развива и да преуспява; с други думи, да върши онова, за което е създаден. При малко повече напрежение, ние ще разберем, че национализмът и културата са две неразделни неща, които, при пазене своето и зачитане чуждото, ще създадат поносимо положение в света.

След причинените разрушения от последната война изглежда, че нищо не е направено за подобрение на човешката съдба през последните десет години. Напротив, всичко е станало по-бледо, по-непоносимо, по-злобно. Обществото на Народите се създаде като реакция срещу войната. Организирано с най-добри намерения, то не можа да създаде истинско единство дори и между половината от народите, които населяват земното кълбо, а дори понякога създава много недоразумения. Не веднъж държави, които нямат нито географически, нито духовни общи проблеми, са отправяли остри думи една срещу друга именно в Обществото на Народите.

След разочарованието от него, последваха сепаративни течения, митнически тарифи, паспортни формалности и др., макар всички разумни хора да разбират, че не може да се живее в абсолютна изолираност. Въпреки това ние се страхуваме от скоро изхабяващите се доктрини на интернационализма, макар срещу него да се е изправило плашилото на национализма, украсено с всевъзможни примитивни дрънкалки. Това плашило, обаче, не представя душата на народите, нито път ехото на повика за опомване. Тръба да се въоръжим със смелост и да потърсим истинската съкровищница. Само истинската проява на националната душа, неограничена от невежествени предразсъдъци, ще ни посочи пътя на творчеството. В това творчество хората ще се стремят към всесветско подобрение, с други думи, ще се заемат за пресъздаването на своята култура. Тази проява на национализъм, този мелодичен хор на национална култура, ще стане предвестник на ново творчество, което ще намери пълен отзвук в сърцето на човечеството.

Когато човешкото сърце блика от чувства на обич и състрадание, няма значение, дали те ще се изразят в национализъм или интернационализъм. Ако човешкото сърце изпитва повече състрадание към своята собствена родина, нека то бъде изразено с всичката национална жар. Да не се забравя, обаче, че говорим за състрадание и любов.

И когато говорим за култура, нека не гледаме на нея като на аптека с етикети за химически съединения. Нека гледаме на нея като на предмет за взаимно разбирателство, като на чувство на състрадание, което ще ни даде възможност да се избавим от разрушителните влияния на кризата. Кризата, физическа и морална, представя ужасна епидемия.

Ужасени хората крещят: „Невъзможно непоносимо!“ Те, обаче, са дори престанали да мислят, какво е възможно и какво трябва да се предприеме. Нека само мисълта за културата на всички народи в света, за душата на народите стане за нас онзи жив стимул, който ще ни помогне да се измъкнем от застрашаващата ни криза и да започнем пак прогреса на себеусъвършенствувание, с търпение, състрадание и любов към другите.

Нека екне гласът на народите!

Николай Рьорих

ПРЕВ[ОД] СТ[ОЯН] О[МАРЧЕВСКИ]