Български научен център по проблемите на космическото мислене

През октомври 2008 година бе създаден Българският научен център по проблемите на космическото мислене, който е структурно звено на Национално сдружение „Рьорих“ (НСР), съгласно Устава на НСР. Директор на Българския научен център по проблемите на космическото мислене е проф., дфн Александър Федотов, който е и директор на Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и директор на Центъра по кореистика на СУ. Създаването на подобно научно звено в България има голямо значение, то бе подготвено от години културно-просветна и изследователска дейност на НСР (виж рубриката „За Национално сдружение «Рьорих»“).

НСР, съгласно своя Устав, се базира на духовните корени и традиции на българския народ и продължава делото на представителите на българската култура, популяризирали идеите на Рьорих в България. Традициите, заложени от предшествениците на НСР в нашата страна, неизменно сочат пряко сътрудничесво със семейство Рьорих. Ето защо Уставът на НСР предвижда, че за постигането на своите цели Сдружението сътрудничи и непосредствено взаимодейства с основания от Святослав Рьорих Международен Център „Рьорих“, който е достоен продължител на делото на цялото семейство Рьорих.

Един от най-значителните резултати на това дело е Институтът „Урусвати“ (Кулу, Индия). Създаден от Николай и Елена Рьорих, този Институт е бил първото драгоценно зърно на новата наука, за която е написано в Жива Етика. Събитията на Втората световна война водят до неговата консервация. Святослав Рьорих през 70-те и 80-те години прилага усилия, за да бъде възобновена научно-изследователската дейност на Института от учени от Академията на науките на СССР. В тогавашните исторически и идеологически условия обаче предложенията на Святослав Рьорих не са възприети. През 70-те години на ХХ век се изгражда сътрудничеството на Святослав Рьорих с председателя на Комитета за култура на България Людмила Живкова – истински носител на новото космическо мислене, широко мислещ философ и историк, последовател на философската система Жива Етика. Тя дълбоко осъзнава необходимостта от възраждането на Института „Урусвати“ за бъдещето на науката. „Днес науката – пише Л. Живкова, – все по-смело говори за използването на космическия научен подход при изследването на действителността. Широтата и многостранността на научно-творческите интереси на Рьорих, диапазонът на неговите научни изследвания – от изучаването на древните писмени и архитектурни паметници на културата до изследването на влиянието и отражението на космическите лъчи и взаимовръзката между човека и космоса, създадените от него два големи научни института – института за синтетично изследване на изкуствата в Ню Йорк и института за синтетични научни изследвания в Хималаите в Индия – затвърдяват представата за Рьорих като предтеча и поборник на овладяването на космическия научен метод за изследване на света. В науката Рьорих вижда фактор за еволюцията на човечеството. Науката трябва да бъде безгранична и безстрашна. Всеки, който работи и реализира себе си на попрището на науката, трябва да бъде открит за всичко полезно, за всичко, което е създавано с векове и което се пази в съкровищницата на историческия опит на човечеството“[1]. Осъзнавайки добре трудностите, Людмила Живкова се е стремяла да преодолее тогавашните идеологически забрани и да инициира процеса на реално възстановяване на научно-изследователската работа на Института „Урусвати“ чрез активното включване на България. Нейната идея е била учени от три страни – България, СССР и Индия – да започнат възраждането на Института[2]. С. Н. Рьорих в свои писма до Павел Беликов пише по този въпрос така: „В Бангалор ни гостува Л. Т. Живкова. С нея беседвахме много за Кулу, тъй като българите искат да се включат в научната работа“. И още: „С българските приятели ще обсъждаме Кулу и най-добрите подходи! Мисля, че много въпроси ще бъдат решени.“[3] В плана на Комитета за култура до 1984 година е било заложено изпълнението на проект „Урусвати“[4]. След внезапната смърт на Людмила Живкова този проект не е осъществен. Като продължител на делото на големите български творци от първата половина на ХХ век, Людмила Живкова не само инициира и провежда през 1978 година Програмата „Николай Константинович Рьорих“. Тя планира Програмата „Рьорих“ да прерасне в постоянна дейност на замислен от нея културен център в България, който е трябвало да включва в своята структураи сериозен научен компонент – научно-образователен център с научни лаборатории[5]. Но след нейната смърт тези планове също не са осъществени.

Особено важно е, че проблемите на новата система на познание на космическото мислене днес се изследват и разработват от Обединения научен център по проблемите на космическото мислене към МЦР. Святослав Рьорих е смятал, че разгръщането на работата на МЦР е основата, която ще даде възможност за възобновяване на научната дейност в „Урусвати“. Понастоящем тази основа е факт и Международният Център „Рьорих“ съвместно с Международния мемориален тръст „Рьорих“ (Индия) осъществяват дейност, насочена към възраждане на Института „Урусвати“[6].

Идеята за създаването на Български научен център по проблемите на космическото мислене бе изказана още в резолюцията на Международната научно-обществена конференция „Руският космизъм и новият космически мироглед“, проведена на 15 май 2008 година в София. На своето заседание през юни 2008 научният съвет на Обединения научен център по проблемите на Космическото мислене (ОНЦ КМ) към МЦР изрази подкрепата си за тази инициатива.

Българският център по проблемите на космическото мислене е създаден за осъществяване на същите цели, които си поставя и Обединеният научен център по проблемите на космическото мислене (ОНЦКМ) към МЦР и, съответно, той координира своята дейност с ОНЦКМ. Целите на Българския център са следните:

-          научно разработване на идеите на Жива Етика и космическото мислене;

-          развитие на космическото съзнание на съвременния етап на културно-историческата еволюция на човечеството;

-          формиране на нова система на познание и методология на космическото мислене.

Българският научен център по проблемите на космическото мислене осъществява следните задачи:

-          научно-методологично и организационно осигуряване на научно-изследователската работа, насочена към постигане на целите на Центъра, както и изпълнението на съответните научни програми;

-          популяризиране сред широката научна и културна общественост на идеите на космизма и на философското, художественото и научно наследство на семейство Рьорих,

-          установяване на научно-техническо сътрудничество с научните институти на БАН, с висшите учебни заведения в България, както и с други научни организации;

-          по-нататъшна научна разработка на концепцията за космическото мислене;

-          научно разработване и защита на идеите на семейство Рьорих;

-          подготовка и провеждане на научно-обществени конференции;

-          организиране на издателска дейност;

-          участие в работата на конференции, симпозиуми, семинари, в това число и международни, които разглеждат проблемите на космическото мислене;

-          участие, заедно с Международния Център-Музей „Рьорих“, ОН ЦКМ, институти на БАН и ВУЗ, в експедиционни изследвания, в това число и задгранични.

През октомври 2009 година Българският научен център по проблемите на космическото мислене, съвместно с Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и НСР проведе Конференция, посветена на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих (1923 – 1928). В Конференцията, която се състоя в Центъра за източни езици и култури, участваха с доклади първият вице-президент на МЦР, генерален директор на Музея „Н. К. Рьорих“ в Москва Людмила Шапошникова (задочно), директорът на Центъра за източни езици и култури на СУ проф. А. Федотов, д-р Р. Пенин от Геолого-географския факултет на СУ, д-р С. Къртева-Данчева от Центъра за източни езици и култури на СУ, проф. В. Цинандова-Харалампиева от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, учени и преподаватели от БАН, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, председателят на Национално сдружение „Рьорих“. Информация за състоялата се Конференция бе поместена на сайта на Софийския университет.

Материалите на Конференцията бяха издадени през 2010 година в сборника „Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих (1923 – 1928)“.