• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Институт „Урусвати“

Публикувано в: Объединенный Научный Центр проблем космического мышления. Москва, 2005. С. 79–115; Людмила Шапошникова. За новото космическо мислене. София: Национално сдружение „Рьорих“ –член на Международния Център-Музей „Рьорих“. 2008. С. 51-74


Л. В. Шапошникова

 „СВЕТЛИНАТА НА УТРИННАТА ЗВЕЗДА“


„Урусвати“, място за изследвания, място за наука, трябва да бъде построено в Хималаите, в границите на древната Ариаварта. Отново човешкият дух, очистен чрез непрестанните токове на Хималаите, ще търси в неуморен труд. Лечебните растения, медицинските изследвания, чудесните магнитни и електрически токове, неповторимите условия по височините, неповторимото светене на планетарните тела с астрохимични лъчи, радиоактивността – и всички неизразими съкровища, които са съхранени само в Хималаите […] В тези места, където е изкристализирала великата мъдрост на Ригведите, където са минавали самите Махатми, тук, в пещерите и на върховете, се е акумулирала силата на човешката мисъл!

Н. К. Рьорих


Моето виждане е, че в перспектива Институтът „Урусвати“, където, както ни е известно, изрядно се съхраняват уникални колекции, може да стане филиал на Центъра-Музей [„Н. К. Рьорих“] с правата на съвместно съветско-индийско учреждение. Разбира се, за окончателното решаване на въпроса ще е необходимо разработването на много юридически моменти, а за приемането на колекциите ще са необходими групи специалисти (орнитолог, зоолог, ботаник, а също така, вероятно, археолог и фолклорист), но всичко това е напълно разрешимо. Конструктивно ние ще можем да се заемем с това дело само тогава, когато  Центърът-Музей [„Н. К. Рьорих“] и Фондът „Рьорих“ разгърнат своята работа в Москва.


С. Н. Рьорих


Нашите велики сънародници Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих са се отличавали с рядко качество. Те са умеели да въплъщават мисълта в действие. Мислите за новата наука, които откриваме в Жива Етика и в трудовете на семейство Рьорих, през 1928 година придобиват формата на Института за Хималайски изследвания, наречен „Урусвати“, което в превод от санскрит означава „Светлина на Утринната звезда“. Това е било време, когато традиционната наука е навлязла в поредната криза, когато нейните велики открития и постижения не са могли да получат адекватно обяснение нито в научната теория на познанието, нито във философската мисъл на Европа. Изтъкнати учени, сред които и Нобелови лауреати, са изразявали мисълта, че настъпва краят на науката, че всичко, което тя е можела да направи, с изключение на незначителни подробности, вече е направено, и тя, по същество, се превръща в техническо обслужване на различните потребности на човешкото общество и вече не са необходими фундаменталната наука и резултатите на нейните изследвания. Обаче друга група не по-малко известни учени търсили изход от положението и все повече обръщали внимание на метанауката, в чието пространство те са виждали или интуитивно са усещали перспективата за по-нататъшно развитие на науката. Духовните способи за познание на метанауката са давали надежда за плодотворни постижения в областта на науката.

1 copyИменно по това време започва издаването на книгите на Жива Етика – философията на Космическата Реалност, – в които е написано много за важното значение на науката и нейните изследвания и е поставен проблемът за новата, трансформирана наука, даваща реална възможност за изход от кризата. Жива Етика съдържа в себе си не само новата система на познание, съответстваща на формиращото се космическо мислене, но посочва и нов път за развитие на самата емпирична наука. „Знанието е над всичко – се казва в една от книгите на Жива Етика. – Всеки, който е донесъл частица знание, вече е благодетел на човечеството. Всеки, който е събрал искри на знание, ще бъде носител на Светлина. Нека се научим да пазим всяка крачка на научното познание. Пренебрежението към науката е потапяне в тъмата.

Всеки има право да получи достъп до Учението. Прочетете труда, наситен със стремеж към Истината. Невежите сеят предубеждения, без даже да си дават труд да прочетат книгата. Най-утвърждаващия труд наричат отрицание. Признаването на Висшите Принципи се смята за най-ужасно кощунство. Наистина, предразсъдъкът е лош съветник! Но не може да бъдат заобиколени всички събрани познания. Да не забравим да отдадем признателност на тези, които са засвидетелствали знанието с живота си“. [1]

В новата система на познание, съдържаща се в Жива Етика, главната насока е синтезът на познанието и синтезът на самото знание. Енергетичният процес на този синтез е обединил в себе си емпиричната наука и метанауката, експерименталното знание и знанието, получено в духовното пространство на човешкото творчество. При такъв подход източникът на древното знание е бил откриван отново, обединявали са се умозрителните постижения на Изтока и емпиричните открития на Запада. Достиженията на изкуството, религиозният опит, философската мисъл, експерименталните изследвания на емпиричната наука – всичко се е сляло в единна синтетична картина на човешкото познание на Мирозданието. Етичните моменти са заели в Учението не по-малко важно място, отколкото физическите закони на естествените науки и тези истини, до които е достигнала емпиричната наука.

2 copy„Съвременната наука – отбелязва в 1935 година Е. И. Рьорих – с бързи крачки се движи към всички велики Истини, изложени в източната философия и религии, и скоро, много скоро те ще се срещнат и ще си протегнат взаимно ръце. Да се надяваме, че и нашата църква ще засияе с ново съзнание и няма да остане нещатен зрител на този нов съюз. Така, науката вече разбра, че материя няма, а има само енергия, и обратното. По този начин тя се приближи към одухотворяването на Единното Начало. Също така, напредничавите умове започват да отдават дължимото на силата на мисълта и даже да я улавят и измерват физически, така духовното се слива с материалното. И как би могло да бъде другояче, когато Материята е само качество на Духа!“ [2]

Отдавайки дължимото на науката, Учителите – автори на Жива Етика – са утвърждавали, че Новият Свят идва „в доспехите на лабораторните лъчи“. „Необходимо е с всички сили да се привлича сътрудничеството на науката“ [3]  – отбелязали са те. В Жива Етика ние намираме висока оценка на научните постижения. „Проследете развитието на науката през последния  половин век; може да се изумим от прогреса на знанието“. [4]  Науката е постигнала съществен успех в придобиването на знания чрез търпелива експериментална работа, но в същото време старата теория на познанието е задържала по-нататъшното й движение напред. На науката не й е достигал синтез и, което е още по-важно, при нея е отсъствала връзка с Висшето, в резултат на което творческият й потенциал е бил крайно ограничен. Жива Етика, разглеждайки същността на творчеството, ни дава да разберем, че всяко творчество има два източника – земен и небесен, или плътна материя и материя тънка, в по-високо състояние. Поради историческото развитие такива способи на познанието, като философията, истинното изкуство, религията в една или друга степен са имали връзка с Висшето, докато в науката, в нейния съвременен вид, такава връзка е отсъствала. Без да се спира върху причините за нейното отсъствие, Жива Етика съдържа редица мисли по този повод. „Невежите говорят за материалните науки, които отричат всичко невидимо за грубото око […] Когато се появят и признаците на Висшия Свят в съзнанието, то всяка наука ще се преобрази. Няма такова знание, което да не утвърждава великата връзка на световете. Няма такива пътища, които да не водят към Висшия Свят. Който не чувства величието на единението и Безпределността, той не е дораснал в своето съзнание“ [5]. И още: „Науката трябва да укрепи пътищата към висшето познание“ [6].  Жива Етика е предложила на науката нова система на познанието, която заедно с научните открития ще е в състояние да изведе науката на пътя на трансформацията и новите парадигми. И тогава илюзията за „края на науката“ ще изчезне, а това ще доведе до разцвет на новите изследвания и новите открития при опознаване на Мирозданието. „Сближаването на световете ще се осъществява под знака на науката“[7]  – утвърждава Жива Етика. Новата система на познание, изложена на страниците на Жива Етика, извежда науката извън границите на физическия свят в безпределните пространства с други състояния на материята. И в тази Безпределност никога няма да има край на познанието, няма да има край на удивителните открития, няма да има спиране пред тайнствените глъбини на Космоса. Знанието, получено по емпиричен начин, трябва да придобие естествена връзка с Висшето, за да бъде правилно осмислено, в цялото богатство на своите взаимодействия. Космосът е изпълнен с милиарди форми на Битието и тяхното изучаване ще даде на човечеството „тънкост в разбирането на Безпределността“[8].
3 ХИМАЛИ-1   Създаването на Новия Свят, преминаването на ново еволюционно ниво е обусловено от нарастването на Знанието, от изменението на неговото качество и разширяването на пространството на неговото проникване в тайнствените глъбини на материята и енергията. „Жаждата се утолява с влага – се казва в Жива Етика. – Жаждата за познание се утолява чрез приближаване към Висшия Свят. Много учени цял живот са се измъчвали от неописуема мъка, защото са се отказали от познаването на Висшия Свят. Мъката на неправилния път е най-жестоката, изяждащата! Човек най-накрая окончателно пресича своето движение напред и се мъчи, без да разбира своята заблуда. Много злоба се ражда в такива същности. Те са готови да преследват даже най-малката проява на Светлината“[9].  В този неголям откъс се разкрива цяла драма, чиито проявления се срещат в науката, когато нивото на съзнанието се разминава с възможностите на познанието, а това нерядко води до най-жестока схватка на традиционализма с новото, което сега навлиза в науката. „Бъдещият Свят, Висшият Свят – пише Е. И. Рьорих – настъпва в доспехите на лабораторните лъчи. Именно лабораториите ще покажат преимуществото на висшата енергия и не само ще установят превъзходството на психическата енергия на човека над всички известни досега енергии, но ще бъде проявена нагледната разлика в нейното качество и по този начин напълно ще бъде установено значението на духовността“[10]. Изследването на тънките енергии на другите състояния на материята е една от най-важните задачи на новата наука. Тези изследвания ще доведат до познанието на Висшите светове и ще установят връзки с тях. Научните факти, получени в изследванията, вече свидетелстват за съществуването на такива светове. „…Време е от грубите слоеве на материята да се премине към изследването на най-тънката енергия“[11].  И още: „Творчеството – отбелязват авторите на Жива Етика – трябва да бъде разбрано като съединяване на различни енергии, явèни от Огъня на пространството и духа на човека“[12].  Колкото по-високи са духовността на самия изследовател и нивото на неговото съзнание и колкото по-голяма е неговата способност за чувствознание, толкова по-близо до реалността са резултатите на неговите изследвания. „…За значителните опити – пише Е. И. Рьорих – трябва да се извърши особен подбор на лица, обладаващи висок духовен синтез“[13].  Духът на човека, нивото на неговото съзнание са решаващ фактор в тънките изследвания. Ако на тази страна на науката никой не е обръщал внимание и духът като явление е бил просто отричан, то в новата система на познанието, на духовността на изследователя се отрежда най-важна роля.

Преминаването към експериментални изследвания на тънката материя и тънката енергетика е свързано с редица трудности, за които предупреждава Жива Етика. Подвижността на тънките структури води до това, че резултатите на един и същ експеримент е невъзможно да се повторят. Тънките субстанции реагират на всички космически и земни условия, възприемат енергетичните изменения в самия човек, чувствително откликват на много моменти в него, включително и на настроението. За да бъде получен същият резултат, е необходимо да бъдат възстановени всички енергетични условия, в които е протичал първоначалният експеримент. Това се удава крайно рядко. „Неповторимостта на опитите с най-тънките енергии – четем в Жива Етика – често отклонява вниманието на учените. Но те забравят, че не енергията е неповторима, а те самите. При това те не умеят да създадат повтарящи се обкръжаващи условия за опитите. Много пъти на вас ви се е налагало да отбелязвате колко са различни страничните обстоятелства. Но и най-опитният учен не отдава значение на редица разнообразни условия. Преди всичко, той не обръща внимание на своето настроение, но състоянието на нервните центрове ще бъде решаващо за много опити. По същия начин се забравя и качеството на сътрудниците, които взимат участие в опитите. Но даже в древността, а след това и алхимиците добре са разбирали ценността на сътрудничеството. Те са знаели и значението на пола. Те не са отричали лунното въздействие и силата на проявените планети“[14].

8 copy

  За пръв път в историята на науката в системата на научното познание е включен човекът, неговата енергетика, неговото взаимодействие с обкръжаващия ни микро- и макрокосмос. Съгласно Жива Етика, човекът е носител на висша енергия с огнен характер, която не само го води по пътя на космическата еволюция, но е необходима и в процеса на познание, от страна на същия този човек, на особеностите и тайните на Мирозданието. Известно е, че тази енергия се нарича психическа и се явява най-важното условие за всяко творчество. Авторите на Жива Етика смятат, че потенциалът на тази енергия е по-висок от енергията на разпадналия се атом. „Без психическата енергия не могат да бъдат открити пространствените пътища. Едно и също става във всички области на науката. Неразумно е да се пренебрегва висшата енергия. Все едно [сме] във времената на религиозните войни и гонения, та смелите и прозорливи изследователи трябва да се крият, както алхимиците от инквизицията. Такова позорно положение е недопустимо“[15].  И още: „Действително, отдавна е време да се изучава огнената природа на човека. Отдавна трябва да се разбере, че не само волята, но огнената енергия обкръжава човека със спасително покривало. Действително, необходимо е да се изучава това в лабораториите, но тези лаборатории трябва да се различават от лабораториите за почвени торове. Време е учените да признаят, че за тънките опити трябват тънки условия. Време е също да се признае, че тези условия не се създават с механични дезинфекции. Всеки опит изисква духовно огнено очистване. Действително, удава се много в природата и в храмовете, където еманациите не са така замърсени. Но в случайните лаборатории, където даже въздухът не винаги е свеж и прахът е пълен с отровни отлагания, там само малко се удава“[16]. 

В новата система на познанието на Жива Етика се посочват две явления, без които не може да съществува новата наука. Това са енергетиката на сърцето и мислите. Традиционната емпирична наука се е занимавала малко или въобще не се е занимавала както с едното, така и с другото. Авторите на Жива Етика справедливо утвърждават, че в сърцето на човек протича този процес на синтез, който играе най-важната роля в космическата еволюция. Енергетиката на сърцето се намира в съотношение с космическите мащаби. Още в древността сърцето се е смятало за Слънцето в човека. Между сърцето на човека и Слънцето съществуват невидими и тайнствени връзки, които излизат в Безпределността. Космическият Магнит е Сърцето на Вселената, което регулира нейната жизнена дейност и развитие. „…В основата на цялата Вселена търсете Сърцето!“[17]  – е казано в Жива Етика. Сърцето на човек съдържа високи космически енергии, чиято основа е тънка светоматерия. То има връзки не само с физическите небесни тела, но и със световете в друго състояние на материята, съдържа в себе си земното и небесното, плътното и тънкото. През сърцето минава духовният път, съединяващ физическия свят, чрез Тънкия, с Огнения. Затова наричат сърцето Мост на Световете. Този Мост съединява в синтез духа и материята, енергията на Земята и Космоса. В него взаимодействат физическите и космическите закони. Сърцето представлява своеобразен кръстопът между планетата Земя и Далечния Космос. То, отбелязва Елена Ивановна Рьорих, „е изумителен орган, вместващ в себе си, в своите многочислени центрове, цялото творчество и целия психо-живот“[18]. 
4 Долината Кулу-1В сърцето протичат изключително сложни процеси, свързани и с най-изначалните енергетични структури на човека и със завършващите неговото развитие. Сърцето е мястото на съзнанието на самия човек, нивото на което се определя от сърдечната енергия. Разположеното в сърцето съзнание се формира във взаимодействието на земното и космическото. Тези моменти ни дават възможност да смятаме сърцето за инструмент на познанието по-мощен и по-дълбок, отколкото интелекта. Сърцето води интелекта, създавайки за него нови възможности и нови перспективи за познание на окръжаващия свят. А пренебрежението към сърдечната енергетика и към способа на духовното познание задържа процеса на космическата еволюция и препятства по-нататъшното опознаване на Космоса.

Наред със сърцето огромна роля в познанието играе мисълта, скрепена чрез здрави връзки с духовните сърдечни центрове. Съвременната теория на научното познание слабо засяга този проблем, а ако понякога това и да се случва, то изследванията на мисълта оставят настрана най-съществените моменти, без да проникват в дълбочината на този феномен. В Жива Етика ние откриваме понятията – мисъл, мислетворчество, мислеобрази. Мисълта като такава е не само инструмент на познанието, но и връзка с другото битие, защото е породена от другото битие. Тя не е свързана във възникването си нито с плътната материя, нито със сивото мозъчно вещество, което дълго време (и даже сега) се е смятало за причината за зараждане на мисълта. Нейната, на мисълта, причина се намира в енергетичното пространство на Космоса, в неговите тънки и високовибрационни процеси. Ако това не беше така, ние нямаше да знаем нито какво е мислетворчеството, нито какво е енергетика на мисълта. „Така мисълта – казано е в Жива Етика, – която е лишена от вибрацията на духа, е явление на мъртвината. Само вибрацията на духа може да създава“[19].  „Да се надяваме – пише Елена Ивановна Рьорих, – че скоро науката ще дойде на помощ и ще докаже, че именно мисълта дава храна на живота и затова там, където мисълта спира, там започва процес на разложение“[20].

Съгласно Жива Етика, мисълта е не само един от устоите на космическата еволюция на човечеството, но и необходим, ако не и главен компонент в системата на познанието. Без да вземем под внимание особеностите на мисълта, както и нейната същност, ние няма да можем да изградим новата система на познание в обем и измерение, които новото мислене изисква. Учението за мисълта в Жива Етика, толкова различно от нашите представи, свидетелства за това, че нейните автори значително са изпреварили съвременната наука в това отношение. Ние научаваме, че „мисълта е енергия“[21].  При това енергия много висока и тънка, притежаваща редица важни свойства. От тънко състояние тя може да преминава във физическо, което изключително разширява диапазона на нейното действие. Нейната тънка енергия при определени условия може да преминава във вещество. Този тайнствен процес, протичащ в дълбините на Космоса, е свързан с формообразуващата дейност, извършваща се във видимите и невидимите космически пространства. „Биенето на масло – се казва в Жива Етика – е символ на Мирозданието. Този, който е приел такъв прост процес като символ на великото действие, действително е разбирал съотношението между микрокосмоса и Макрокосмоса. На физическия план спиралното въртене е основа за натрупване на веществото, но съвършено по същия начин действа и мисълта. От Върховете до хаоса, пространството е напрегнато от спиралите на съзнанието. Мисълта спирално се преобразява във вещество, изпълвайки цялото Мироздание. Трябва да се разбере и да се приеме преобразяването на мисълта във вещество. Такава спойка ще съхрани запаса от вещество, защото мисълта е неизтощима. На Земята много полза ще донесе съзнанието за материята на мисълта“[22].  Това свойство извежда мисълта в пространството на творящите сили на Космоса.