Пакт Рьорих

За Пакта Рьорих накратко: история и съвременност

Пактът Рьорих е първият международен договор за защита на паметниците на културата, на художествените и научните институции и техния персонал в мирно време и по време на въоръжен конфликт. Той е подписан на 15 април 1935 година в кабинета на Президента Рузвелт от представителите на 21 държави от Северна, Централна и Южна Америка. По-късно към договора се присъединяват и други страни. При подписването на Пакта Рьорих Президентът Рузвелт подчертава: „Ние даваме възможност на всички народи по света да се присъединят към този Пакт, защото се стремим към универсалното приложение на един от принципите, имащ жизненоважно значение за съхранението на съвременната цивилизация. Този договор има духовно значение, което е много по-дълбоко от изразеното в самия текст“.

Пактът носи името на своя инициатор – великия руски художник, учен и мислител Николай Рьорих. През 1914 година Рьорих се обръща към император Николай ІІ с предложение за международен договор за защита на съкровищата на културата, но вече е започнала Първата световна война и предложението не намира действена подкрепа. Проектът на Пакта е публикува през 1929, а през 1930 Комитетът по въпросите на музеите към Лигата на нациите го одобрява. В Ню Йорк и в Париж се учредяват Комитети за Пакта Рьорих, а в Брюж е създаден Международен съюз за Пакта. Провеждат се три международни конференции – през 1931 и 1932 в Брюж, а през 1933 година във Вашингтон, с участието на представители на 36 държави. Чрез Пакта Николай Рьорих поставя въпроса не само за неприкосновеността на паметниците на културата, но и за опазването на културата като основа на мира на Земята. Рабиндранат Тагор и Сарвепали Радхакришнан, Ромен Ролан и Бърнард Шоу, Алберт Айнщайн и Хърбърт Уелс, кралят на Белгия Алберт и президентът на Чехословакия Масарик, папата, Френската академия на науките и председателят на Международния трибунал в Хага Адачи са само част от тези, които подкрепят Пакта Рьорих.

За подписалите го страни Пактът Рьорих и понастоящем е действащ договор, който има за цел безусловна защита на съкровищата на културата срещу посегателствата на оръжията и „тихите разрушения“ на мирното време. За постигането на тази цел Пактът утвърждава Знамето на мира като международно признат флаг за защита на културните ценности. Знакът на Знамето (алена окръжност с три алени сфери в средата на бял фон) е създаден от Николай Рьорих въз основа на древен символ, разпространен в културите на всички народи. Рьорих често нарича Знамето на Мира Червен кръст на културата, защото Знамето на Мира е призвано да обозначава и защитава историческите паметници и културните институции така, както Знамето на Червения кръст защитава жертвите на въоръжените конфликти и медицинския персонал.

Още преди подписването на Пакта Рьорих Знамето на Мира получава широко признание и е издигнато над редица исторически паметници, музеи, библиотеки, образователни и научни институции. В края на ХХ и началото на ХХІ век Знамето на мира, в рамките на Международния космически проект „Знаме на Мира“, е издигнато на орбиталната космическа станция „Мир“ като символ на защитата на най-висшето достижение на човешкия дух – Културата.

Пактът изгражда основите на съвременната международноправна защита на ценностите на културата. През 1950 година Комитетът за Пакта Рьорих предоставя на ЮНЕСКО копие от Пакта с цялата документация по историята на движението.
   Приетата през 1954 година Хагска конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт се позовава в своя преамбюл на Пакта Рьорих.

Пактът има огромно значение за бъдещето, защото съдържа смели идеи и постановки, въз основа на които може да бъде постигната по-ефективна международноправна система за опазване на ценностите на културата. Той призовава към постоянна, последователна и действена защита на най-важната основа на еволюцията на човечеството – Културата.