Жива Етика

Публикувано в: Антология гуманной педагогики: Живая Этика. Москва: 1999. С. 5–23; Людмила Шапошникова. Держава Рерихов. Т. І. Москва, 2006. С. 222-241; По законите на Красотата. София, 2002. С. 33–46

Л. В. Шапошникова

ЕТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ
НА КОСМИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Философията на Жива Етика като система възниква в ХХ век и може да бъде осмислена и оценена само в неразривна връзка с неговия културно-исторически фон. Обстоятелствата се стичат така, че Русия в това време се оказва пространство на две революции – Духовна и социална. И това определя нейното особено положение и нейната роля в световната история. Съвпадането във времето и пространството на две революции, без съмнение, представлява определена загадка, зад която стоят движения на самата Космическа еволюция. Именно Духовната революция, скрита  от очите на мнозина от външните катаклизми, разрушенията и кървавите сблъсъци на социалната революция, поставя началото на процес, с който на планетата Земя започва формирането на ново мислене и създаването на по-високо стъпало на човешкото съзнание. Настъпването именно в Русия на еволюционните изменения, имащи космически характер, може да бъде обяснено с ред причини. И преди всичко с това, че подобни изменения, които се подготвят продължително време, изискват съответстваща енергетика. Извори на тази енергетика са били и положението на Русия на средостението между Изтока и Запада, и многопластовостта и синтетичността на нейната култура, полярният характер на нейния народ и, накрая, пребиваването в нейното духовно пространство на такава забележителна историческа личност като свети Сергий Радонежски. Живял през ХІV век, той оказва мощно и многостранно влияние върху най-важните процеси на руския живот, на руската духовност, нравственността на руския народ, а така също и на най-хубавите черти на националния характер. Без изключително богатия принос на Преподобния Сергий в духовната култура на страната, едва ли през ХХ век в Русия би могла да се осъществи Духовната революция. Към това можем още да добавим, че неговите възгледи са имали много общо с концепцията на Жива Етика. Учението на Сергий за Троица, за Общото Благо, за Общината, за Висшия Свят, за изключително важната роля на нравствеността и сътрудничеството в живота на народа, за необходимостта на труда като средство за духовни достижения е определило в Русия тези водещи жалони, които са оказали решаващо влияние върху най-високия полюс на духовния живот на страната, укрепило е този духовен полюс и го е подготвило за бъдещи изменения.

Духовната революция, за разлика от социалната, натрупва своята енергетика бавно, защото е свързана с най-консервативните явления на човешкия Дух – мисленето и съзнанието. Тя започва да се проявява в началото на ХХ век с новата мисъл на философите от Сребърния век, след това с неочакваните открития на научната мисъл. На смяна на старото социологическо мислене и съзнание идва ново, космическо, което има по-високо измерение, изисква други подходи, друга духовна и научна практика.

Новото мислене се сформира сякаш от три потока, два от които се зараждат на земята на Русия, а третият излиза от друго пространство – от далечните земи на Изтока. Но пътят му към Русия е прокаран от нашите съотечественици Н. К. и Е. И. Рьорих.

Цяла плеяда руски философи, представляваща първия поток на новата мисъл, като Н. А. Бердяев, П. А. Флоренски, С. Н. Булгаков, И. А. Илин, В. С. Соловьов вече работят над проблемите, които са свързани с процесите на Космическата еволюция, с осмислянето на такива понятия като друго измерение, Висше, Дух на човека и неговото съзнание. Те търсят други подходи към такива сякаш вечни философски категории като Дух и материя. Руските мислители прозират енергетическата единност на Мирозданието, пронизваща цялото човешко битие, и разбират, че ако човечеството не изкачи ново ниво на съзнанието, ако не осмисли по нов начин космическите процеси, ще се сблъска със социални и духовни катастрофи, които ще го хвърлят в поредица от много продължителни и тежки кризи. Старото се съпротивява и не иска да отстъпва. Ново и старо, Светлина и тъмнина, Дух и инертна материя – това са противоположностите, енергетиката на взаимодействието на които постепенно изпълва духовно-културното пространство на Русия. Борбата за ново съзнание и мислене се разгръща на върховете на човешкия Дух, там се определя и еволюционната съдба на човечеството.

Вторият поток, който се влива в пространството на Духовната революция, заявява за себе си с новите научни достижения, с новата научна мисъл. Такива учени като В. И. Вернадски, А. Л. Чижевски, К. Е. Циолковски, В. М. Бехтерев смело навлизат в неприкосновени дотогава области на утвърдени научни истини, преразглеждат ги, като привличат откровенията на древните мъдреци, достиженията на умозрителната философия на Изтока. Космическото светоусещане получава научно потвърждение. Възниква нов модел на Вселената, реалностите на която не отговарят вече на общоприетата методология на традиционната наука. Формира се цялостен подход към явленията на природата и човешкото общество. Започва процес на одухотворяване на самата наука. Новото космическо мислене въвежда в науката категорията на Висшето, приближава учените към изучаването на други състояния на материята и ги кара да търсят експериментално потвърждение на съществуването на невидимите светове. В. И. Вернадски създава, въз основа на новия енергетически мироглед, концепцията за ноосфера на планетата или сфера на Разума, като взима за основа развитието на научната мисъл. А. Л. Чижевски изследва космическите причини на земния исторически процес. К. Е. Циолковски излага своите догадки-озарения за разумните сили на Вселената и за одухотворения Космос.

Но ако движенията на научната и философска мисъл се намират сякаш на повърхността и са видими и осезаеми, то в дълбочината на енергетическото еволюционно поле се извършва този тайнствен, невидим процес, чийто източник са фините енергии и други състояния на материята. Именно там се формира третият поток на мисълта на Духовната революция, който привлича към себе си всичко, което към този момент е вече натрупано от човечеството: неговото художествено, философско и научно творчество.

Историческите особености обаче, сформирали се през този период в Русия, довеждат двете революции, Духовната и социалната, до противостояние, съпровождано от настъпление на социалната революция срещу духовните ценности и завършило с откровено духоборчество.

1.    Космосът и човекът

 Когато в Русия се опитват да задушат Духовната революция, Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих успяват през 1923 година да пристигнат в Индия. И двамата, и великият художник, и не по-малко великият мислител, като остават граждани на Русия и никога не й изменят, изминават пътя на Духовната революция там, където е неговият източен извор. Жива Етика се оказва главната цел на тяхната работа в тази страна. Съгласно информацията, която имаме в свое разположение, група анонимни философи, наричани поради своето високо духовно развитие Махатми, или Велики Души, или Учители, са основните автори на Жива Етика. Сега можем да кажем и това, че те са свързани с Космическата Йерархия на тези разумни сили на Вселената, за които пише К. Е. Циолковски. Едва ли това философско Учение би могло да стигне до нас толкова бързо, ако Рьорих не бяха сътрудничили с неговите създатели. Изборът на нашите велики съотечественици в качеството им на сътрудници е имал своите определени основания. По записите, архивните материали и писмата, предадени на Международния Център „Рьорих“ от С. Н. Рьорих, ние можем да съдим за тази голяма роля, която е отредена на Русия в еволюцията на човечеството. „В Новата Русия е Моята първа вест“[1] , – гласи първият ред на първата книга на Жива Етика. Необходимо е също така да се отбележи, че Учението е дадено на руски език. И в книгите на Учението и в материалите на неговите първи тълкуватели Н. К. и Е. И. Рьорих нееднократно се подчертава енергетическата, духовната и интелектуалната роля на Русия във формирането на новото мислене и новото съзнание на ХХ век. Учението е предавано на Е. И. Рьорих от 1920 година до самото й заминаване от земния живот през 1955 година. Приеманата информация е разшифрована, систематизирана и е съставена цяла серия книги под общото название Жива Етика. Синхронността на тази информация с излизането на основните книги на руските философи и трудовете на руските учени-мислители свидетелства за целенасочените действия на авторите на Жива Етика, които съзнателно регулират потока на новото космическо мислене. И Е. И. Рьорих, която извършва титанична работа върху текстовете на Учението, и Н. К. Рьорих, въплътил еволюционно-космическите идеи на Жива Етика в прекрасни художествени платна и в своите литературни очерци, внасят огромен принос във формирането на новото планетарно мислене и новото съзнание на съвременното човечество.

Създателите на новото Учение широко трактуват такива фундаментални понятия като материя, Дух, енергия и разглеждат Мирозданието като грандиозна  и безпределна система на одухотворения Космос, включваща в себе си множество енергетически структури, в това число и човека. Жива Етика съдържа обемна информация за взаимодействието на тези структури  и влиянието на това взаимодействие върху Космическата еволюция, чиито енергетически „коридори“ пронизват безпределното пространство.

„Какво е еволюцията – теория, система, хипотеза? – казва един от най-големите френски учени и мислители Тейар дьо Шарден, чиито възгледи изиграват важна роля при формирането на новото планетарно мислене. – Не, нещо много по-голямо, отколкото всичко това: тя е основно условие, на което трябва отсега нататък да се подчиняват, и което да удовлетворяват всички теории, хипотези, системи, ако те искат да бъдат разумни и истинни. Светлина, озаряваща всички факти, крива, в която трябва да се слеят всички линии, – ето какво е еволюцията.“ [2]

Именно на закономерностите на Космическата еволюция, в която се сливат „всички линии“ на човешкото съществуване, е посветена Жива Етика. Идеите на Жива Етика не са нито отвлечени, нито абстрактни. Сформирани в природния космически поток, обхванали в себе си най-ценното от миналото и настоящето на човечеството, обединили в себе си мисълта на Изтока и на Запада, те носят огромния енергетически заряд на действителността, устремявайки човечеството към бъдещето, към духовно усъвършенствуване и еволюционно движение напред. Като обхваща най-широк диапазон на космическите процеси, Жива Етика спомага за такова разбиране на събитията от човека, „което би отразявало същността и основата на цялата Вселена“, по думите на Н. К. Рьорих. Като осмислят мястото на човека в системата на Космическата еволюция, създателите на Жива Етика утвърждават, че „човекът е източник на знания и най-мощен претворител на Космическите Сили“[3] , че той е „част от Космическата енергия, част от стихиите, част от разума, част от висшата материя“[4] . Човекът в своето битие не може да бъде отделен, обособен от енергетическата структура на Космоса. Той я носи в себе си и затова живее по същите закони, по които и Космосът живее. Взаимодействието на енергетическите структури на Мирозданието в процеса на енергообмен с човека представлява главната движеща сила на неговата Космическа еволюция. Самият този процес е обширен, сложен и малко изучен от съвременната наука. Но само в резултат на този процес се осъществяват лумванията на енергия, с които човечеството се движи напред. Човекът влиза в енергообмен с подобни на себе си обекти, намиращи се на повърхността на планетата, със самата планета, а така също с различни космически тела и, преди всичко, със Слънцето, с планетите от Слънчевата система, със съзвездията на Зодиака, съзвездието Орион и, накрая, със световете, характеризиращи се с други измерения и други състояния на материята. В резултат на такъв обмен енергетическият потенциал на човека и на космическите тела се променя, като създава условия за тяхното еволюционно движение. Самата енергетика е първопричина на всички процеси, произтичащи в Космоса. Тя играе и основна роля в прехода на съзнанието на човека от състояние на обект на еволюцията към състояние на неин субект. Разстоянието, отделящо обекта на еволюцията от нейния субект, е пътят на духовно-културното усъвършенстване на човека, в резултат на което се извършва преход от пасивно и несъзнателно участие на човека в еволюцията към активно и осъзнато. Човекът придобива знания и способност да влияе, съблюдавайки Великите закони на Космоса, върху хода и качеството на еволюцията. Именно от субекти на еволюцията се състои Йерархията на одушевения Космос, представена на Земята от Учителите, в това число и авторите на Жива Етика. Еволюционните процеси на Космоса се развиват съгласно неговите обективни закони.
Тези закони определят и общите и частните цели на еволюцията и свидетелстват за приоритета на Духа, който авторите на Жива Етика разглеждат като сила на природата и енергетическо явление. Искра на този Дух се намира във всеки човек и живее и действа в него съгласно Великите закони на Космоса, от една страна, и свободната воля на човека – от друга.

Главната задача на самата еволюция е одухотворяването на материята, повишаването на нейната енергетика и последващото й изменение и изтъняване. Това може да бъде постигнато само с помощта на такава сила като Духа. В процеса на одухотворяване и изтъняване на материята, направлението на синтеза е главният и магистрален път за изпълнение на тази задача. А такива явления като култура и възникващите в  нейното пространство любов и красота, носещи в себе си тънка високовибрационна енергетика, и накрая, самата психическа енергия на човека, служат за опора на еволюцията и определят нейното качество. Отсъствието на такива опори по едни или други причини прекъсва пътя на Космическата еволюция и отнася във водовъртежа на инволюцията. Жива Етика разглежда всяко земно явление от гледна точка на взаимодействието на Духа и материята и енергетиката на това взаимодействие. Такъв методологически подход дава възможност да се разкрие реалният смисъл на явлението и да се установят неговите причинни връзки. Нека пробваме да приложим такава методология към едно от фундаменталните еволюционни явления, за каквото ние с пълно право можем да считаме Културата.