Институт „Урусвати“

„Мисълта е законът на Света – утвърждават авторите на Учението. – Трябва да се разбере този закон в цялата му пълнота. Мисълта не е само словесно изразяване. Областта на мисълта е и област на мисловната енергия. Именно това обстоятелство се изпуска от внимание и [като следствие] на мисълта отреждат само малка разпространеност. Такова ограничение пречи да си представим мисълта извън пределите на планетата, с други думи, лишава я от величествения й смисъл. Мисълта, така както и мислителната енергия, тогава именно получава дължимото значение, когато е разбирана извън пределите на Земята. Не бива да бъде ограничавана мисълта само до земната сфера […] Налагането на тесни рамки на най-великата енергия служи за умаляване и на човешкото мислене. Действително, колкото повече човек стесни своите възможности, толкова повече той ще отреже [себе си] от великото сътрудничество. Мисълта трябва да бъде изучавана в най-добрите научни учреждения. Мисълта трябва да бъде смятана за най-важно физическо условие на живота“[23].  И още: „Магнитната вълна, искрата на електричеството и мисълта, тези три пътника посрещат стремящия се в Безпределността“[24].  Тези три вида творяща енергия образуват основата на нашия Космос и мисълта е най-главното в тази троица, защото тя е първоизточникът на Мирозданието. Висшата творческа сила е създала Вселената със своята мисъл. „Така, Мисълта е първопричина и венец на цялото творение“[25]  – пише Е. И. Рьорих. По силата на своите особености мисълта управлява един от най-важните закони на Космоса – причинно-следствените връзки. Енергетическото могъщество на мисълта привежда в движение стихийните сили на природата, които по своята същност са неподвижни и инертни и изискват за своето развитие тласък на мисълта. Тя е могъщ представител на Висшите светове, изтъкани от светоматерия и притежаващи високи, несравними с плътния свят, измерения. Пространствената мисъл влияе по най-решителен начин на нисшите светове, като ги движи към възход и преобразяване. Но мисълта твори не само във Висшите Сфери на Космоса, където нейната сила се увеличава до размери, непостижими за нас, но и на Земята. Такива примери има достатъчно. Хилядолетия наред са се формирали на Земята места, които са притегляли към себе си голямо число поклонници. Тези места, в които редовно са се извършвали поклонения, се наричат свети. В течение на много векове към тях са се отправяли хиляди и милиони хора, носейки в себе си най-чисти мисли. Там остават наслоения на творчески мисли, които на свой ред, въздействайки върху човека, прераждат съзнанието му, ако неговата вътрешна структура е готова да приеме това. Тези, които са посещавали светите места, могат да разкажат за удивителната атмосфера, царяща там, за трудноизразимото с думи настроение, което завладява поклонниците, за приповдигнатия дух на тези, които усещат творческата енергетика на наслоенията на високите мисли.

В системата на познанието на Жива Етика ние намираме всичко това, което е необходимо да бъде въведено в науката, за да може тя, променяйки се и трансформирайки се, да се превърне в тази нова наука, чиито най-дълбоки и най-тънки изследвания биха могли да променят не само нашия земен свят, но и да усъвършенстват вътрешния свят на човека.

Семейство Рьорих са живели в Индия повече от 30 години. Те са избрали тази страна не случайно. Тя е била и е страна на висока култура, на знания, натрупани и неизгубени от най-древни времена, страна, чийто народ притежава душевна изтънченост. Магнетизмът на Индия са изпитвали мнозина. Тайната на нейната велика притегателност се крие, преди всичко, в непрекъснатостта на културната й традиция. През хилядолетията на своето съществуване Индия не е загубила нито един народ и нито една култура. Изчезнали са от лицето на земята древните египтяни, шумерите и други народи, оставили само материални следи от своето съществуване. Няма нито една страна в света, където, както в Индия, да се съхранява вековна културна традиция. Тук, в Индия, ние виждаме не мъртвите й следи, а жив организъм, живо тяло. В течение на много векове, без прекъсване, се е формирала нейната култура, развивал се е духовният облик на самите индийци, създавани са ненадминати шедьоври на изкуството, шлифовани са скъпоценните камъни на индийската философска мисъл и мъдрост. Културата и Красотата са сътворили в Индия в течение на много векове гъвкаво поле на силна и тънка енергетика. На съдбата и на боговете е било угодно, щото на планетата да съществува поне една страна, способна да демонстрира ярко и убедително еволюционната същност на Културата и Красотата. Именно Индия е удостоена с тази висока чест. Съпричастността на индийската култура към световете с друго състояние на материята, философското осмисляне на тази връзка и умението тя да бъде разумно използвана представляват отличителните черти на тази култура. Като са влизали в енергоинформационен обмен с Индия, страните и народите са получавали от нея безценни съкровища на Знанието, истинни подходи към решаването на проблемите за усъвършенстване на човека, мъдра практика за развитието на духа и, накрая, космически възглед за еволюцията на човечеството.

И не без основание Н. К. Рьорих още в 1913 година пише: „Привлекателен е Великият Индийски път“[26].  Вече живеейки в Индия, той  е осъзнавал безкрайността на нейните култура и дух и колкото повече време е минавало, толкова по-дълбоко е прониквал в мъдростта и дълбочината на многовековните й натрупвания. „С радост забелязвам – пише той през 1929 година – разпространението на високи интелектуални и художествени сили в Индия. Високо надарени индивидуалности сега оглавяват университети, институти и училища, и имената на Тагор, Бос, Раман и други мъже на науката и изкуството представляват жив мост между днешна Индия и дълбоките корени на нейната минала култура. И така, следвайки най-добрите жалони, ние достигаме най-високите пътища. Великият Вивекананда, на въпрос на предана последователка, какво да прави тя в Индия, отговорил: „Обичайте Индия!“ Великите Учения на Ведите, заветите на Буда, на Аполоний Тиански, на Парацелз, на Томас Воган, на Рамакришна, безчислените призиви на вековете и на всички народи ни насочват към великата планина на Индия, която охранява съкровище.

Обичайте Индия!“[27]

Тези думи „Обичайте Индия!“ са били сякаш девиз на семейство Рьорих. Те са я обичали, в нея са живели и са създали в нея, а не на друго място, уникалния Институт за Хималайски изследвания и са го нарекли „Урусвати“ – „Светлина на Утринната Звезда“. Институтът е бил първото драгоценно зърно на тази нова наука, за която е написано в Жива Етика и за която са говорили Учителите, стоящи високо на стълбицата на космическата еволюция. Въплъщавайки Техните идеи в живота, семейство Рьорих са имали ясна представа за какво и в името на какво се прави всичко това. Ново космическо мислене, нова система на познанието, нова наука – всичко това е образувало единно цяло, зовящо планетата да преодолее изкачването на новото ниво на спиралата на космическата еволюция. От самото начало и до края всичко, свързано с „Урусвати“, е било щателно подготвяно и разработвано от семейство Рьорих, като се започне от месторазположението на Института и се завърши със същността на неговата дейност и творчество. Известно е, че мястото се оказва долината Кулу в индийските Хималаи. Рьорих веднага са обърнали внимание на едно важно обстоятелство – акумулирането в това пространство на висока енергетика на човешката мисъл. На хималайските склонове, по скалите и в пещерите са останали невидимите натрупвания на мисълта, чиито носители са били великите личности, мъдреци и светии, живели в тази долина или посетили я. „Мястото на Института – отбелязва Н. К. Рьорих – в древната долина Кулу, или Кулута, също е удачно. В тези места са живели ришите и мъдреците на Индия. Много легендарни и исторически събития са свързани с тези плата. Тук е преминавал Буда и на времето са процъфтявали десетки будистки манастири. Тук се намират развалините на дворците на Пандавите, пещерата на Арджуна, тук е съставял „Махабхарата“ риши Виаса. Тук е и Виасакунд – мястото на изпълнението на желанията“[28]. 

В долината са битували много легенди. Легендата за Нарасимха – покровителя на Кулу – особено е привлякла вниманието на Н. К. Рьорих. „Долината Кулу – пише той – има свой герой-защитник – Нарасимха, раджпутски раджа. Прекрасна легенда е свързана с името на Нарасимха. Раджата трябвало да бяга от Раджпутана. Като скромен кули образованият владетел се скрил в долината Кулу. Под наметалото на обикновен работник той скрил своята личност, но неговата огромна ерудиция не му позволила да остане незабелязан. Светлината на неговата справедливост и знания осветявала всички негови съседи. Хората се досетили, че необикновен човек се е появил сред тях и те по собствена воля започнали да смятат Нарасимха за свой раджа. Развалините на замъка на Нарасимха все още могат да бъдат видени в Нагар, а изображението на героя е издигнато под стар кедър. Според легендите Нарасимха охранява долината Кулу. И проклятие за този, който предизвика справедливия гняв на героя-раджа. Като величествен белобрад пророк, той, казват, посещава своята страна нощем и мнозина са го виждали и са били благословени от владетеля […] Сега той ще охранява Урусвати, нашия Хималайски Изследователски институт! И над изображението на Нарасимха се извисява белият връх Гуру-Гури Дхар – пътят на Духовния Учител“[29].

Рьорих има картина „Гуру-Гури Дхар“. На нея е изобразен Учителят, който е тясно свързан със семейство Рьорих и е сътрудничил с тях при създаването на Жива Етика. Махатма, Велика Душа, той някога е живял в Кулу и неведнъж е преминавал из нея. Той е оставил след себе си легенди, в основата на които е историческата реалност за Великия Учител. Енергетиката на неговата мисъл се усеща в древната долина и все още привлича поклонниците и тези, които поне веднъж са били в нея. Мислите на нашите велики сънародници, семейство Рьорих, също са оставили своите следи. Някога, в древността, опитният и знаещ жрец, умеещ добре да се ориентира в тънката енергетика, е избирал особено място за строителството на храм. И възприемането на тази енергетика не само е давало възможност да се извършва един или друг религиозен ритуал, но е създавало в молещите се и необходимото настроение, помагащо да бъдат разбрани духовните, невидимите явления. Като правило, мястото за храма е красиво. Изключително красива е и долината Кулу, където е разположен Институтът за Хималайски изследвания. Тук енергетиката на Красотата се слива с фината енергетика на великите и високи мисли и в резултат възниква особено творческо поле, което неведнъж са усещали в своята работа учените, работили в Института, и което все още напомня за себе си чрез особеното настроение и лекотата, с която се диша. „Когато виждате минералните багри на планините, когато изследвате огромните гейзери, пълни с различни минерални соли, когато виждате всичките типове горещи източници, вие разбирате характера на изобилието на тази част на света, която все още е недокосната и е била свидетел на толкова много космически катаклизми. Това е именно такова място. Това е уникално място за много научни изследвания. Тук вие чувствате празник на знанието и красотата“[30]  – пише Н. К. Рьорих. И още: „Ако някой би си поставил за цел да направи исторически преглед на световния стремеж към Хималаите, то би се получило извънредно знаменателно изследване. Наистина, ако отпреди няколко хиляди години се прегледа цялата притегателна сила на тези височини, то, действително, може да се разбере защо Хималаите са наречени „несравними“. Колко Знаци от незапомнени времена са свързани с тази страна на планините! Даже в най-тъмните времена на средновековието, даже отдалечените страни са мислили за прекрасната Индия, която в народното въображение е кулминирала, разбира се, в съкровено тайнствените снежни великани. Нека пробваме мислено да обхванем всички тези прекрасни легенди, които са могли да се зародят само в Хималаите. Ще бъдем поразени преди всичко от изумителното разнообразие на това наследство. Наистина, това богатство ще е резултат от много пламенни наслоения, ще е още по-разкошно от щедростта на много хилядолетия, ще се увенчае с подвизите на най-добрите, търсили истината. Всичко това е така. Но и за тези подвизи на върховете е необходимо обкръжаващо великолепие, а какво може да бъде по-величествено от ненадминатите планини с всичките техни неизразими сияния, с цялото им неизречено многообразие“[31]. 

Самата долина Кулу и граничещите с нея планински райони са били източник на най-разнообразни знания. „Отбелязано е – пише Н. К. Рьорих, – че електрическите и магнитните явления са особено изразени на тези височини. Последните осигуряват изключителни възможности за изучаването на особените токове и можем да си представим какви нови изследвания биха могли да бъдат проведени тук от нашия велик физик Миликан като продължение на неговите неотдавнашни чудесни открития. Забележително е как цялата събрана информация увеличава значението на тези места, където плодородието на почвата се съчетава с необикновения феномен на височините и с историческото героично минало“[32].

 Този хималайски район е откривал изключително широки възможности за научни изследвания в областта на ботаниката, зоологията, археологията, лингвистиката, традиционната медицина и в редица най-неочаквани направления на науката.

Институтът „Урусвати“, започнал активна работа в Кулу през 1929 година, е разгърнал своята дейност през 30-те години на миналия век. Особена роля в подготовката за създаването му принадлежи на Централноазиатската експедиция от 1923–1928. Уникалните колекции, събрани по маршрута на тази експедиция, са дали възможност, без да се забавя темпът на работа, да се пристъпи към изследвания, внедрявайки в Института методите на новата наука. Разглеждайки знанията от различните науки като нещо синтетично, неразбито на различни области, Рьорих са отразили тази идея в структурата на самия Институт. Били са създадени следните отдели – археологически, на естествените науки, на медицината, научна библиотека, музей за съхранение на експедиционните колекции. Отделите са имали подразделения. Към археологическия отдел са съществували секции по обща история, по история на културата на народите на Азия, по история на древното изкуство, по лингвистика и филология. Отделът на естествените науки се е занимавал с ботаника и зоология, метереологични и астрономически наблюдения и изучаване на космическите лъчи във високопланински условия. В медицинския отдел, наред с изучаването на древнотибетската медицина и фармакопея, е била създадена биохимическа лаборатория, в която са били изучавани средствата за борба с рака. Цялото семейство Рьорих е участвало в организацията и работата на Института. Елена Ивановна, Президент-основател на Института, е била, по същество, водеща в различните области на неговата научна дейност. Николай Константинович, съчетал в себе си синтеза на изкуството и науката и големи организаторски способности, е бил, както и Елена Ивановна, негов основател и идеолог. Директор на Института е станал Юрий Николаевич, по-големият син на Рьорих. По това време вече известен учен, притежаващ широк космически мироглед, той е вложил немалко плодотворни идеи в творческата дейност на Института. По-малкият син, Святослав Николаевич, художник, познавач на древното изкуство и местната флора, е бил освен това и прекрасен ботаник и орнитолог. Разностранността на знанията и занятията на всеки член на семейство Рьорих в съчетание с тяхното съгласувано сътрудничество и неизтощима енергия са способствали за успеха и широкото признание на Института „Урусвати“, както в самата Индия, така и далеч извън нейните предели.

Изтъкнати учени от различни страни са сътрудничили с Института и са участвали в неговите програми. Най-тясно взаимодействие Рьорих са установили с учените и деятелите на културата на Индия, такива като Чандрасекхар Венката Раман, Джагадиш Чандра Бош, Рабиндранат Тагор, Абаниндранат Тагор, Ашит Кумар Халдар, Сунити Кумар Чатерджи, Рамананда Чатерджи, Сарвепали Радхакришнан, Свами Саданаид Сарасвати, Тейджа Синг, Дас Гупта, К. П. П. Тампи, Р. М. Равал и други. Сред западните учени, сътрудници и съветници на „Урусвати“ могат да се посочат А. Айнщайн, Р. Миликан, Л. Бройл, президентът на Американския археологически институт Р. Магофин, известният пътешественик и изследовател Свен Гедин, професорът в Института на Пастьор в Париж С. И. Металников, изтоковедът Чарлз Ланман, професорът от Париж К. К. Лозини-Лозински, френският археолог К. Бюнсон, директорът на Ботаническата градина на Ню Йорк Е. Д. Мерил и много други. Съветският академик Н. И. Вавилов до самото му арестуване е водил кореспонденция със Святослав Николаевич по проблемите на ботаниката. Всички те са били привлечени към Института „Урусвати“ не само от уникалния район на Хималаите, но и от способите на научни изследвания, в чиято основа е била методологията на новата система на познанието. Характерна особеност на работата е била „постоянната подвижност“, редовните експедиции, в които са участвали „сътрудниците и кореспондентите“[33]  на Института. „Необходимо е това – пише по този повод Н. К. Рьорих, – което индусите така сърдечно и знаменателно наричат „ашрам“. Това е средоточие. Но умствената храна за „ашрама“ се добива в различни места. Съвсем неочаквано идват пътници, всеки със своите натрупвания. Но и сътрудниците на „ашрама“ също не седят на едно място. При всяка нова възможност те се отправят в различни посоки и попълват своите вътрешни запаси […] Впрочем, сега всякакъв обмен на научните сили, всякакви експедиции и странствания стават непременно условие за всяко преуспяване. Заедно с това хората се научават и да разширяват пределите на своята специалност. Странникът вижда много неща. Пътникът, ако не е сляп, даже неволно ще съзре много забележителни неща. По този начин тясната професия, така завладяла човечеството някога, отново се заменя от широкото познание“[34].