Денят на Учителя в Международния Център „Рьорих“

Детайли

Създадена на Вторник, 22 Април 2014

24 март 2014 година

(от сайта на МЦР) 

На 24 март 2014 година, под звуците на класическа музика, в Международния Център „Рьорих“ (МЦР) започна тържествената вечер, посветена на Деня на Учителя. На този ден през 1920 година Елена Ивановна Рьорих за пръв път се среща с Учителя и започва да записва новото философско-етическо Учение, даващо ни цялостна система на новото космическо светоусещане и получило названието Жива Етика.

С встъпително слово към гостите на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ се обърна президентът на МЦР, президент на Международния комитет за съхраняване наследството на Рьорих, извънредният и пълномощен посланик Александър Прохорович Лосюков, който разказа за значението в нашия живот на делото на Елена Ивановна и Николай Константинович Рьорих. Поздравявайки събралите се с празника, А. П. Лосюков откри презентацията на книгата „Метаисторическата живопис на Н. К. Рьорих“ на Людмила В. Шапошникова, Генерален директор на Музея „Н. К. Рьорих“, заслужил деец на изкуствата на Руската Федерация, академик на Руската академия на естествените науки (РЕАН) и на Руската академия на космонавтиката „К. Е. Циолковски“ (РАКЦ).

Изказалият се след А. П. Лосюков вицепрезидент на МЦР, първи заместник-генерален директор на Музея „Н. К. Рьорих“ А. В. Стеценко предаде на всички присъстващи поздрави от Людмила Василевна Шапошникова. Говорейки за книгата, той отбеляза, че още никой в световната литература не е успял така дълбоко, пълно и нагледно да разкрие понятието „Космическа еволюция“, както това е направила Людмила Василевна. Той напомни написаното от нея за пророческия характер на картините на Н. К. Рьорих, за причинно-следствените връзки в метаисторическия процес на ключови събития във Втората световна война. В края на изказването си А. В. Стеценко изрази увереност, че тази книга ще стане „настолна книга за бъдещите поколения“.

Редакторът на отдела за публикации на МЦР О. Е. Цветкова сподели спомени за интересен епизод, свързан със замисъла на книгата: „Това беше преди няколко години. Людмила Василевна представи на [ежегодната]конференция свой доклад за пророческите картини на Н. К. Рьорих. По-късно, по време на работен разговор, аз я помолих да напише статия за Каталога на Музея, който по това време се готвеше за печат. Но Людмила Восилевна тогава отговори, че това е тема за цяла книга и съвсем леко откри нейния замисъл. Тя разказа за преживяното от Карл Брюлов в Помпей „метаисторическо впечатление“ и добави, че дарбата на Н. К. Рьорих да вижда миналото и епизодът с Брюлов са неща от един и същ порядък. Олга Евгениевна отбеляза, че «интерпретациите на картините откриват на читателя по-тънък, съкровен съдържателен план – това, което Святослав Николаевич Рьорих нарича духовно предстояние. Той казва: „Във всички картини на Николай Константинович Рьорих винаги преминава тази нишка на духовното предстояние. Защото Николай Константинович живееше с това. Това бяха неговите мисли… Николай Константинович имаше точно определен път, също както и Елена Ивановна. Те знаеха какво, как и защо е нужно. Затова всички произведения – и картините, и написаното от тях отразяват вътрешното чувство, вътрешния стремеж, както казах – престоянието“». Олга Евгениевна пожела на онези, които още не са се запознали с книгата, прекрасни часове на четене и размисъл.

Заместник-генералният директор на Музея „Н. К. Рьорих” по научната работа, професор, доктор на философските науки Виктор Василиевич Фролов, като подчерта особено значимия характер на отбелязвания в МЦР празник, отбеляза, че всяка книга на Л.В. Шапошникова е събитие; във всички нейни трудове ясно може да бъде проследена единна основа – Космическото съзнание, синтезиращо научно-философския и художествен метод на анализ на всяко явление. Той отбеляза единството [в книгата] на текста и илюстрациите, помагащо на читателя да почувства и разбере енергетиката на картините на Н. К. Рьорих.

Алтайският поет Сергей Анатолиевич Лучников вдъхновено говори за това, че във Вселената и особено в света на духа съществуват много удивителни неща. Като разказа красивата притча „Странникът и земеделецът“, той сравни появата на книгата на Л. В. Шапошникова с избухването на свръхнова звезда. Напомняйки откровението на Е. П. Блаватска за това, че „всеки атом във Вселената се стреми да стане Бог“, той отбеляза: „На този израз може да се придаде следното значение: от същност сътворена да преминем към същност творяща. Смело може да се върви и по-нататък: на всеки от нас е дадено право да стане творец на своята вселена. Така и ще бъде! Хората на творчеството пред очите ни доказват това. Реалният факт на съществуване в областта на духа на съзвездието от книги на Л. В. Шапошникова говори също за това! Пламъкът запалва пламък! С това живее еволюцията“.

„Книгата на Людмила Василиевна Шапошникова за пореден път ни дава обилна храна за размисъл – каза заместник-ръководителят на Автономната научна група на МЦР, кандидатът по културология Ирина Юриевна Дяченко. – Преди всичко това касае творчеството на самия Н. К. Рьорих, което не е възможно да се изучава по каноните на академическата наука, тъй като то отразява процеси, отнасящи се към метаисторията. Това понятие, определено от автора като «духовно-творческата част на земния исторически процес», практически не се отчита нито от историците, нито от голямата част от изкуствоведите, културолозите и философите, което съществено обеднява нашето познание, не дава нарастване на знанието в неговия дълбочинен аспект“. Своевременността и актуалността на новата книга на Л. В. Шапошникова е очевидна, та нали тази книга е в защита на паметниците на културата, в защита на наследството на семейство Рьорих, тя е важна за духовното състояние на съвременния свят.

Отговорният секретар на МЦР Павел Михайлович Журавихин започна своето изказване със следния цитат от книгата на Л. В. Шапошникова: „Според мен, ние едва започваме даже не да се приближаваме към този проблем, а просто да се замисляме над него“. Според него, тези думи изразяват степента на новаторство на изследването, проведено от Людмила Василевна „в нейната уникална книга, представляваща най-пълен и фундаментален опит за изучаване и осмисляне на живописното творчество на Н. К. Рьорих като явление от космически мащаб“.

„Четейки книгата на Людмила Василевна, ние наблюдаваме необикновен ефект на навлизане на автора в дълбочина – продължи кандидатът по културология Богдана Юриевна Соколова. – Пред нас се разкриват удивителни аспекти на художественото творчество на Николай Рьорих. Този ефект на навлизане в дълбочината на смисъла, според Жива Етика, е следствие на синтетическото мислене – необикновената способност на човека да прониква чрез мисълта в същността на предмета на изследване, отвъд пределите на това, което лежи на повърхността и е видимо за всички. При такава способност човек обхваща явлението в неговата цялост, разширява и задълбочава неговото разбиране, и при това той открива в това явление нови аспекти, които за мнозинството остават незабележими“.

Членът на Творческия съюз на художниците на Русия и на Международната федерация на художниците Лола Вячеславовна Лонли сравни книгата на Л. В. Шапошникова с ключовете за разбиране на езика на метаисторическите процеси. Тя подари на Музея своя картина с оптически ефект.

Председателят на Националното сдружение „Рьорих“ – Българското отделение на МЦР, докторант в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ Марга Куцарова отбеляза, че всяко ново произведение на Л. В. Шапошникова е ново стъпало нагоре, ново достижение и нов хоризонт. Тя обърна внимание върху това, че в творчеството на Н. К. Рьорих няма период, който да не носи метаисторически характер и без осъзнаването на този момент е невъзможно да се разбере неговото изкуство: „В [това изкуство] е миналото, което вече е недостъпно за нас и бъдещето, което все още не се е проявило“. Метаисторическото значение на неговата живопис се състои още и в това, че то поражда общественото движение в защита на Културата. За всичко това е написала в своята книга Людмила Василиевна – изкуствовед, но изкуствовед на ново, много високо ниво: „Бих искала да изразя това с думите на крупния български философ Людмила Живкова (когото открих за себе се благодарение на Людмила Василиевна). Людмила Живкова посочва още през 70-те години на ХХ век, че «пред естетическата наука тепърва ще стои задачата да проникне в дълбочината и същността на сложните многоаспектни взаимодействия, съществуващи между човека и Космоса, и да разкрие тяхната еволюционна взаимообусловеност и неделимо единство». Книгата на Людмила Василиевна е плод на тази изключително важна нова естетическа наука, според определението на Живкова, която ни открива чрез изкуството взаимодействието между човека и космоса, между историята и метаисторията, между външното и вътрешното, между земното и космическото. Връзката между законите на Вселената и земната красота, която в нашия земен свят се проявява преди всичко чрез изкуството. Книгата на Людмила Василиевна убедително показва и още нещо много важно: метаисторическото изкуство на Николай Константинович не е само връзка между метаисторическото и историческото, между земното и космическото, то самото е метаисторическо творчество в пространството на земната еволюция на човечеството, имащо огромно значение за бъдещето“.

Вечерта завърши с концерт от произведения за пиано на руската и европейската класика в изпълнение на лауреатите на международни конкурси Николай и Данила Кузнецови.