Пътят към Музея „Н. К. Рьорих“

„Мислите на Николай Константинович и моите – казва Святослав Рьорих – винаги са били тясно свързани с Родината, с руския народ. Където и да се намирахме, където и да пътешествахме, ние винаги мислихме за него и съхранявахме в сърцата си образа на руския човек. Всички ние, цялото ни семейство дълбоко вярваше във великото бъдеще на руския народ. Той ще даде пример, ще открие пред човечеството нови пътища, нови двери и по този начин ще създаде прекрасен нов живот“.

Именно в пространството на Русия, по ред културно-исторически причини, започва да се формира новото мислене, което получава по-късно названието „космическо“. В Русия, на руски език, чрез семейство Рьорих е предадена Жива Етика – философията на космическата реалност.

Николай и Елена Рьорих до края на земния си път се стремят да се върнат в Родината и да й предадат своето творческо наследство, но и двамата не успяват – не получават съветска виза. Стремежът им е въплътен в живота от техните синове – Юрий и Святослав.

Дългият път към създаването на Музея „Н. К. Рьорих“ в Москва започва през 1957, когато по покана на Н. С. Хрушчов в Съветския съюз се завръща Юрий Рьорих и оглавява сектора по философия и религия в Института по ориенталистика на Академията на науките на СССР. В Москва той донася своята част от наследството на родителите си – стотици картини на своя баща, архива на Централноазиатската експедиция, огромната си лична библиотека, част от фамилните колекции (древнобудистка живопис, древна бронзова скулптура). Именно Юрий Рьорих – изтъкнат учен ориенталист със световно признание – успява да пробие стената от забрани и мълчание, обграждаща имената и творчеството на семейство Рьорих, и по този начин връща на Русия нейното национално достояние. На 12 април 1958 в Москва, в галерията на Кузнецки мост, за пръв път в съветския период от развитието на Русия се открива изложба на Н. Рьорих. „Изложбата върви. Успехът е грандиозен. Ежедневно – пет хиляди посетители“ – пише Юрий на своя брат Святослав в Индия.

   Ю. Рьорих води продължителни преговори с високопоставени длъжностни лица от съветското правителство за създаване на Музей на Николай Рьорих. Но нищо от обещаното не се изпълнява: не е създаден Мемориален музей на Н. Рьорих в Ленинград, не е създадена автономна музейна експозиция от картини на Н. Рьорих в Руския музей на Ленинград (Санкт Петербург), на който Ю. Рьорих дава над 300 великолепни платна на своя баща.

На 11 май 1960 със съдействието на Ю. Рьорих се открива изложба на Святослав Рьорих в Държавния музей на изобразителното изкуство „А. С. Пушкин“ в Москва, която също има огромен успех. Десет дена по-късно, в разцвета на силите си, Юрий Рьорих внезапно умира без да успее да остави завещание.
   Святослав Рьорих, едиственият законен наследник на своя по-голям брат, не е допуснат до наследството му, което става обект на махинации и интриги. В квартирата на Юрий Рьорих остават да живеят двете сестри Богданови – Людмила и Ираида – икономки, съпровождали семейство Рьорих по време на Централноазиатската експедиция и завърнали се в Русия заедно с Ю. Рьорих. По-голямата сестра, Л. М. Богданова умира година след смъртта на Ю. Рьорих. И. М. Богданова се омъжва за човек на име В. Ю. Василчик (тридесет години по-млад от нея) и безценното наследство остава на тяхно разпореждане в квартирата на Ю. Н. Рьорих без да подлежи на контрол и охрана, както подобава за художествени и научни ценности. Обръщенията на С. Рьорих към посланика на СССР в Индия И. А. Бенедиктов, към посланика на Индия в СССР К. П. Ш. Менон, към министъра на културата на СССР Е. А. Фурцева остават без резултат. През ноември 1979 Святослав Рьорих се обръща към председателя на Съвета на министрите на СССР А. Н. Косигин. 
   През юни 1981 той пише до председателя на правителството на СССР А. Н. Тихонов: „Във връзка с ненормалната ситуация, създадена през последните години в мемориалната квартира на моя брат, моля за Вашето най-бързо съдействие за уреждане на въпросите, свързани с наследството на нашето семейство, за да могат изключително ценните културни и научни материали да бъдат използвани за благо – за целите на изучаването и просвещението.“ 
   През януари 2004 умира И. М. Богданова и останалото след смъртта на Юрий Рьорих наследство изцяло попада в ръцете на В. Ю. Василчик, като мащабите на разхищението на безценните художествени ценности рязко нараства.

   След като става свидетел на отношението на държавата към наследството на своите родители и по-голям брат, Святослав Рьорих решава да завещае своята част от наследството на Николай и Елена Рьорих на създадената по негова инициатива недържавна културна организация – Международния Център „Рьорих“.