Историята на Музея „Н. К. Рьорих“

През лятото на 1989 година вестник „Съветска култура“ публикува откритото писмо на Святослав Рьорих, озаглавено „Не бива да се отлага!“ В него С. Рьорих предлага да се създаде център-музей на Николай Рьорих в Москва и излага концепцията, въз основа на която той да бъде изграден. Святослав Рьорих смята, че центърът-музей трябва задължително да е недържавен, защото само това може да осигури необходимите условия за работата му. „Подчинението на центъра на Министерството на културата – пише той, – и още повече на Държавния музей на изкуството на народите на Изтока, ще доведе до неоправдано и, според мен, предварително добре известно на всички ограничаване на неговите задачи и възможности“.

Съветът на министрите на СССР подкрепя инициативата на Святослав Рьорих. През октомври 1989 е създаден Съветският Фонд „Рьорих“, чийто председател става президентът на Художествената академия на СССР Б. С. Угаров. През ноември на същата година Святослав Рьорих се среща с М. С. и Р. М. Горбачови. Тогава е прието и Постановлението на Съвета на Министрите на СССР относно недържавния Музей „Н. К. Рьорих“ и Съветския фонд „Рьорих“, а ръководството на град Москва предоставя за бъдещия музей избраното от самия Святослав Рьорих старинно имение „Лопухини“. Сградата на имението обаче се намира в бедствено, рушащо се състояние, поради което на Министерството на тежкото машиностроене, в чието ползване дотогава тя се намира, е възложено задължението да я възстанови.

В „Съветска култура“ Святослав Рьорих излага и своята позиция по отношение на бъдещия директор на Музея: „Не виждам по-добра кандидатура от тази на Людмила Василиевна Шапошникова, индолог и писател, способен човек, който отдавна се занимава с тези въпроси и който аз много добре и отдавна познавам“. През 1990 Святослав Рьорих предава на Съветския фонд „Рьорих“ в лицето на Людмила Шапошникова художествено-културното наследство на родителите си. През 1991, поради разпадането на СССР, Съветският Фонд „Рьорих“ по лична инициатива на Святослав Рьорих е преименуван като Международен Център „Рьорих“.

Началото на дейността на Международния Център „Рьорих“ (МЦР) е драматично. Преструктурираното Министерство на тежкото машиностроене отказва да изпълни задълженията си по ремонта на сградата на имението „Лопухини“. В края на януари 1993 умира Святослав Рьорих, последният представител на великото семейство Рьорих, и това развързва ръцете на тези, които никога не са приемали волята му. През април 1993 година директорът на Държавния музей на Изтока В. А. Набатчиков изразява пред ръководството на страната своето желание наследството на семейство Рьорих и имението „Лопухини“ да бъдат предоставени безвъзмездно на ръководения от него музей. Правителството на премиера Черномирдин приема през ноември 1993 Постановление № 1121, с което отнема от МЦР неговата сграда и я предава на Държавния музей на изкуството на народите на изтока.

Обръщенията на МЦР към президента на Русия Б. Н. Елцин и премиер-министъра В. С. Черномирдин не са чути. В подкрепа на МЦР се изказват такива изтъкнати деятели на руската култура, като академиците Д. С. Лихачов и А. Л. Яншин, министри на културата на страни от ОНД, рьорихови сдружения, творчески съюзи и много обикновени хора, които разбират значението на наследството на Рьорих и уважават волята на покойния дарител. Всички призиви и обръщения обаче остават без отговор. За да защити правата си МЦР завежда иск срещу правителственото постановление във Висшия арбитражен съд на Руската Федерация, който през март 1995 постановява решение в полза на МЦР. Като следствие, правителството на град Москва приема Постановление, с което имението „Лопухини“ се предава за ползване на МЦР за срок от 49 години. В резултат на административен натиск от страна на министъра на културата на Руската Федерация Е. Ю. Сидоров и директора на Музея на Изтока В. А. Набатчиков „не подлежащото на обжалване решение“ на Висшия арбитражен съд е отменено, но опитът да се отмени Постановлението на правителството на град Москва претърпява неуспех. (Незаконното Постановление № 1121 от 1993 година на правителството на премиера Черномирдин е отменено през 2011 година от Съвета на министрите на Русия).

Създаденият от МЦР Музей „Н. К. Рьорих“, благодарение на подкрепата на културната общественост и мъжеството на неговия постоянен ръководител Л. В. Шапошникова, успява да отстои своето право на съществование. Въпреки изключително трудните условия на работа, той не само се утвърждава, но и се разраства. Още през февруари 1993 – на рождения ден на Елена Рьорих – е открита първата експозиция на Музея, която е разположена в пет малки стаи на административната пристройка на имението „Лопухини“. Този пръв музей е неголям, но интересен и неговата популярност бързо расте. През октомври 1994 се състои второто откриване на Музея. Новата експозиция е разположена в пет големи реставрирани зали на първия етаж на главната сграда на имението. „Третото откриване“ на Музея „Н. К. Рьорих“ е на 9 октомври 1997 година – рожденият ден на великия художник. Разгърнатата пълна експозиция на Музея е разположена в изцяло реставрираните зали на втория етаж на главната сграда на имението „Лопухини“.

Музеят „Н. К. Рьорих“ на МЦР обаче не може да бъде разглеждан като завършен, докато не бъде изпълнена последната воля на Святослав Рьорих. А тази воля все още не е изпълнена: завещаните от него на МЦР 288 картини на Н. К. Рьорих и С. Н. Рьорих и до ден днешен се намират в държавния Музей на Изтока. През 1992 година Святослав Рьорих отправя до Президента на Руската Федерация Б. Н. Елцин писмо, в което пише: „Сега тази колекция от картини незаконно се задържа от Музея на изкуството на народите на Изтока. Много Ви моля да съдействате тя да бъде предадена на Международния Център «Рьорих»“. Последната воля на Святослав Рьорих трябва да бъде уважена, а конституцията и законът, които гарантират това – съблюдавани.

Виж повече за завещаната от С. Н. Рьорих на МЦР колекция от картини: сайт на МЦР