• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Жива Етика


2.    Почитане на Светлината

   Културата е почитане на Светлината. Културата е любов към човека. Културата е благоухание, съчетание на живот и Красота. Културата е синтез на възвисени и изтънчени достижения. Културата е оръжието на Светлината. Културата е спасение. Културата е двигател. Културата е сърце. Ако съберем всички определения на Културата, ние ще открием синтез на действеното Благо, огнище на просвещение и на съзидателна Красота.

Н. К. Рьорих

Възгледите на авторите на Жива Етика, на руските философи и на самите Рьорих за Културата в най-широкия смисъл имат много общо и съзвучно. Старото социологическо мислене не само не може правилно да реши въпроса за ролята на Културата в еволюционно-историческия процес на човечеството, но, без да различава такива понятия, като Култура и цивилизация, създава немалко объркване в определянето на техния смисъл.  „Многозначително се налага да повтаряме за Културата и цивилизацията – пише Н. К. Рьорих. – Удивително, забелязваме, че и тези понятия, като че ли така изтънчени в своите корени, вече са подложени на преиначавания и извращаване. Например, все още много хора смятат, че е напълно възможно замяна на думата „Култура“ с цивилизация.
8 N_Roerich_И ние отваряме вратитеПри това напълно се забравя, че самият латински корен „култ“ има много дълбоко духовно значение, докато „цивилизация“ в своя корен носи гражданствеността, общественото построяване на живота.“ [5]  С други думи, докато Културата е духът на творческата дейност на човека, цивилизацията е нейната материя. И както Духът и материята, които са свързани, се намират в постоянно взаимодействие помежду си, така и Културата и цивилизацията се съотнасят една с друга. Но, независимо от това тясно взаимодействие, и едната и другата имат различни източници на своето възникване и различен смисъл на своите еволюционно-исторически цели.
   Към областта на Културата ние можем да отнесем тези прояви на човешкия Дух, които като че ли сами се изливат от тайнствените глъбини на човека, носят природен характер и са естествени за него. Песента и музиката, изобразителното изкуство във всичките му проявни форми, различни култове, етични ценности, поезията и много други неща, като че ли се появяват заедно с човека, растат и се развиват паралелно с неговото съзнание.

   Културата, за разлика от цивилизацията, представлява самоорганизираща се система на Духа, действаща в съответствие с нивото и качеството на енергетиката на този Дух. С други думи, самоорганизацията на Духа е форма на съществуване на Културата. Новата наука, зародила се във втората половина на ХХ век и наричаща се синергетика, дава някои представи за изясняването на тази способност към самоорганизация. Синергетиката се занимава основно с биологическата самоорганизация.  Но на това ниво учените са успели да уловят определен универсален принцип, който има отношение към всяка енергетическа структура, в това число и към Духа. В енергетическото поле на Духа се осъществяват същите обменни процеси, които представляват основата на всички космически явления, като започнем от човешката общност и свършим с междузвездното вещество. Спецификата на този енергообмен създава или превръща Духа в система на Културата. Съгласно изводите на синергетиката, на самоорганизация се поддават само откритите системи. Наред с това важно условие процесът на самоорганизация, в каквато и среда да се осъществява той, представлява първоначално отклонение на системата от състоянието на равновесие. То може да се дължи или на насочено енергетическо въздействие отвън или да възникне поради фактори вътре в самата система. В тази връзка  е необходимо да се спомене една от най-важните теореми в кибернетиката – теоремата на Маккалок-Литс: да изгради модел на някаква сложна самоорганизираща се система може само система, която е в пъти по-сложна. В тези положения се съдържат и принципиалните особености на формирането на Културата като система на Духа. Условно ние можем да ги разглеждаме като обективни и субективни. Обективните действат на нивото на редовните процеси на енергообмен, а субективните са свързани с по-сложни явления, имащи отношение към високите самоорганизиращи се системи, способни към насочено енергетическо въздействие. И обективните и субективните фактори във формирането и развитието на Културата като самоорганизираща се система на Духа постоянно си взаимодействат. Ако обективните двигатели на Културата условно можем да отнесем към природните явления, то субективните са свързани със субектите на Космическата еволюция, които Жива Етика нарича Йерархия на Светлината. Въздействието на последните върху културните процеси може да бъде проследено в историята на човечеството от най-древни времена и до днешния ден. Културните герои на митовете и легендите, Учителите, анонимни и исторически, религиозните наставници и, накрая, създателите на духовно-етическите учения – всички те са свързани с Космическите Йерарси и самите те в редица случаи се явяват такива.

9 N_Roerich_И ние се трудим  Съгласно Великия Космически закон за Учителството, човек се усъвършенства само тогава, когато има Учител или просто учител, без които не са възможни нито формите на културата, нито опазването на нейните традиции, нито такива качества в човека като нравственост, духовност, стремеж към знание и към самоусъвършенстване. С други думи, Учителят твори от човека този, който е способен да се изкачва по спиралата на Космическата еволюция. Неуважението към учителя, на каквото и стъпало да се намира той, води до преустановяване на това изкачване, а понякога и просто до „загуба на човешки облик“.

Културата, в истинския смисъл на тази дума, не съществува без творчество, защото последното е тази енергетическа сърцевина, без която самоорганизиращата се система не може да се движи от простото към сложното, от плътното състояние към финото. Културата не може да съществува без естествената връзка с Висшето. Тя се развива под непосредственото влияние на контактите със светове с друго състояние на материята, с други измерения, под въздействието на това, което Н. А. Бердяев нарича „друга духовна действителност“. Последната влиза в човека с първите искри на неговото съзнание, с първите форми на неговото творчество. Жива Етика ни дава информация за Висшите Светове – Тънкия и Огнения, под въздействието на които се намират много явления на Земята и елементи на които влизат в нашата Култура. Всяко ново еволюционно стъпало усилва нашата връзка с такива светове. „Светът на мисълта съставлява жива връзка между Тънкия и Огнения свят – е казано в един от параграфите на Жива Етика, – той влиза като най-близък двигател на Огнения Свят. Мисълта не съществува без Огън и Огънят се превръща в творяща мисъл.“ [6]  Това стъпало на творящата мисъл, което В. И. Вернадски нарича ноосфера, е един от етапите на Космическата еволюция на човечеството, за който ни готви само Културата като форма на съществуване на Духа на нашата планета. Друг път в Космическата еволюция няма.

Цивилизацията е устройство на живота в неговите най-различни аспекти, свързано с това творчество на ръцете, което представлява главна форма на творчество на материята в нашия плътен свят. В историята на човечеството са възниквали и са се формирали различни типове цивилизации. Техният характер се е определял от нивото на взаимодействие с Културата. Понякога цивилизацията се е отдалечавала от Културата или се е приближавала към нея, но никога през последните няколко хилядолетия не е съществувала отделно от последната. Пълно отдалечаване на цивилизацията от Културата е особеност само на ХХ век, стоящ на прага на новите еволюционни изменения. Като представляват, за разлика от културата, смъртната материя на човешкия живот, цивилизациите идват и си отиват, възникват и се разрушават, докато вечният дух на Културата, носител на който е човечеството в своята цялост, остава, преминава свои цикли на развитие през много поколения, като укрепва техния дух и разширява енергетическите възможности за тяхната по-нататъшна еволюция. Във взаимодействието на цивилизацията и Културата приоритетът трябва да принадлежи на Културата. 10 ОттудаНарушаването на равновесието между Културата и цивилизацията, между Духа и материята на човешкото битие довежда до остра криза човешкото общество през ХХ век. Материята, по силата на редица причини, заема господстващо положение и изразява себе си в техногенна, бездуховна цивилизация, използваща мощни технически средства без да се съобразява с каквито и да е нравствени норми. В Учението Жива Етика най-широко е поставен проблемът на Културата като средство за спасение на планетата от бъдещи гибелни катаклизми. Авторите на Учението аргументирано и убедително показват, че постоянното нарушаване на Великите закони на Космоса от човечеството вече го е отвело „в задънена улица“, застрашаваща с гибелни енергетически взривове. Изходът от нея те виждат в сближаването на Духа и материята на човешкото битие, в одухотворяването на тази материя и в последващия синтез на системата „Култура-цивилизация“. Този синтез, както утвърждава Н. К. Рьорих, ще измени същността на сегашната цивилизация, ще я одухотвори и ще превърне системата „Култура-цивилизация“ в цялостно явление, действащо на по-високо еволюционно ниво, отколкото досега.

Съвпадането в пространството на Русия на двете революции – Духовната и социалната – е било свързано с необходимостта от такъв процес, отговаряло е на плана на субектите на Космическата еволюция и е съдържало в себе си възможност за синтез на Културата и цивилизацията като основи на построяването на Новия Свят. Реализацията на тази възможност е зависела от свободната воля на участниците в двете революции и от нивото на тяхното съзнание. Социалната революция е отхвърлила новото мислене, това се е явило и главна причина за нейния неуспех в осъществяването на Космическата възможност.