• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Централноазиатската експедиция


  1 NR CAE Художникът, ученият, писателят и мислителят Николай Рьорих е неотделим от Рьорих пътешественика. Осъществената от него в периода от 1923 до 1928 най-голяма експедиция на ХХ век – Централноазиатската – става главното постижение на неговия живот. Тази експедиция продължава делото на великите руски изследователи на Централна Азия – Н. М. Пржевалски, Г. Н. Потанин, П. К. Козлов, П. П. Семьонов-Тян-Шански.
   Заедно с Николай Рьорих по територията на Индия, Китай, Русия, Монголия и Тибет преминават неговата съпруга Елена Рьорих и по-големият им син, ученият ориенталист Юрий Рьорих. Неговото прекрасно знание на много източни езици дава възможност на експедицията не само да общува с местното население, но и да изучава древните ръкописи и паметници на културата.

  Освен художествените задачи, плановете на експедицията са включвали, по думите на Н. Рьорих, „запознаване със състоянието на паметниците на древната култура на Централна Азия, наблюдение върху съвременното състояние на религията и обичаите, изучаване следите на великото преселение на народите“. thumb 2 Юри и Елена Рьорих-ЦАЕНяма друг изследовател, който да си е поставял такива мащабни задачи, свързани с изследването на културата на този регион.

Маршрутът на експедицията е изключително труден. Тя преодолява най-високия в света планински проход Каракорум. Семейство Рьорих и спътниците им не успяват да избегнат нито студа, нито планинската болест и сърдечната недостатъчност. Най-големите трудности пред експедицията създава обаче не природата, а постоянната намеса на трета страна в отношенията между експедицията и държавите, през които тя преминава. Имената на представителите на тази „трета страна“ стават известни от документите, открити през 1969 в Националния архив на Индия: британският генерален консул в Кашгар майор Гилан и британският резидент в Сиким полковник Фредерик Бейли.

   Именно под техен натиск тибетските власти, независимо че първоначално са издали паспорт на Николай Рьорих за влизане в Лхаса, задържат експедицията на платото Чантанг, като й забраняват да се движи както напред, така и назад, забраняват и закупуването на храна от местното население. Насилственото задържане на експедицията на височина пет хиляди метра в течение на пет месеца, в условията на сурова зима и студове, достигащи минус 60 градуса по целзий, при намаляващи храна и лекарства и в летни палатки, е равнозначно, според лекаря на експедицията К. Рябинин, на организиран опит за убийство. Умират почти всички животни, с които разполага експедицията, и пет човека от нейния състав.

CA 5_Prohod_Sodji_La_Avgust_1925-1Приносът на експедицията в географското изследване на планетата е значителен. Тя изминава 25 000 километра през 35 високопланински прохода и две големи пустини на Азия – Гоби и Такламакан. За пръв път на картата са отбелязани и уточнени десетки планински върхове и проходи. Пресичането на западните Хималаи от юг на север, Тибетското плато от север на юг през Трансхималаите и Хималаите и оттам отново в Индия, се превръща в действителен триумф на руските изследователи на Вътрешна Азия. 

 Пътят от Улан Батор до Сиким е изминат по маршрут, по който нито една експедиция дотогава не е преминавала. За пет години участниците в експедицията откриват и изучават много археологически паметници, събират огромен етнографски, фолклорен и лингвистичен материал. Няма друга експедиция, която да е отразена в художествен материал в такава степен, както Централноазиатската. По маршрута на експедицията Н. Рьорих създава над 500 платна, етюди и рисунки. Картините не просто допълват събрания материал, те представляват самостоятелен резултат от експедицията, който има висока научна и художествена ценност.

CA 7_Ladak_Kralskiat_dvorets-1Направените от Н. Рьорих открития му дават възможност по нов начин да освети проблема Изток – Запад. Той разглежда европоцентризма като неправомерен, защото самият постулат за превъзходството на европейската цивилизация е неверен. Като не се съгласява с противопоставянето между Запада и Изтока, Рьорих се стреми да докаже, че културата и на Запада и на Изтока има общ древен източник, който следва да се търси именно на Изток. Той е убеден, че първите миграционни потоци от Изток на Запад са подхранвали европейската култура и са формирали нейната изначална основа. Отстоявайки идеята за културна общност на различните народи в миналото, той говори за неизбежността на културния синтез в бъдещето.

   Ученият смята, че ранните номадски племена в периода между І и ІІ хилядолетие до нашата ера допринасят за интензивното културно взаимодействие между Изтока и Запада. Експедицията открива следи от пребиваването на ранните номади в Алтай, в пустинята Гоби, в Джунгарските степи, в Хималаите. Николай и Юрий Рьорих са първите учени, които откриват т. нар. животински стил („звериный стиль“) в орнаментите и украсата на оръжието на номадите от северен Тибет. Това откритие е описано от Ю. Рьорих в книгата му „Животинският стил у номадите на северен Тибет“.

CA 9_N_R_Koniat_na_shtastieto-1По време на експедицията семейство Рьорих обръщат внимание на духовно-културното наследство: на легендите и преданията за Майтрея, бъдещия Буда – освободител на угнетените и унизените, за всемогъщия и справедлив герой Гесер хан, за Шамбала и Беловодието – съкровените страни, където съществува мъдро и справедливо устройство на живота и където обитават Учителите – носители на знанието, необходимо за по-нататъшното духовно развитие на човечеството.

Наред с научните изследвания, Централноазиатската експедиция изпълнява и важна еволюционна задача – тя създава енергетичното поле за формирането на бъдещите културни центрове в обхванатото от нея пространство. Страните, през които преминава експедицията, се различават значително от гледна точка на своето развитие и социално-икономически условия. Но във всички тях е жива древната духовна култура, способна да изгради „стъпалата на бъдещето“.

CA 10_N_R_Znameto_na_badeshteto-1В залата „Централноазиатска експедиция“ на Музея „Н. К. Рьорих“ може да бъде проследен пътят на експедиционния керван и да се узнаят събитията по маршрута му, може да се видят както уникалната археологическа колекция, събрана в Тибет от участниците на експедицията, така и сияещите върхове на Хималаите в картините на Рьорих.

Повече за достиженията на Централноазиатската експедиция, за нейните участници и хронология можете да прочетете на сайта на Международния Център „Рьорих“


Избрана литература:

Рерих Н. К. Сердце Азии. Минск: Университетское, 1991. 96 с.

Рерих Н. К. Алтай – Гималаи. Москва: 1999. 523 с.

Рерих Н. К. Алтай // Культура и время. 2002. № 4. с. 48-57.

Рерих Ю. Н. По тропам Срединной Азии. Москва: Международный Центр Рерихов, Мастер-Банк, 2012. 780 с.: 290 ил. , карт. (Първо издание: Roerich George N. Trails to Inmost Asia. Five Years of Exploration with the Roerich Central Asian Expedition. New Haven, Yale University Press. London, Humphrey Milford, Oxford University Press. 1931)

Шапошникова Л. В. От Алтая до Гималаев. По маршруту Центрально-азиатской экспедиции Н. К. Рериха. Москва: Издательство „Планета“, 1987 г. 327 с. Второ издание: Шапошникова Л. В. От Алтая до Гималаев. По маршруту Центрально-азиатской экспедиции Н. К. Рериха. Москва: Международный Центр Рерихов, Мастер-Банк, 1998. 335 с.

Шапошникова Л. В. Великое путешествие. Книга вторая. По маршруту Мастера. Том І. Москва: Международный Центр Рерихов, Благотворительный фонд имени Е.И.Рерих, Мастер-Банк, 1999г. 400 с. , ил.

Шапошникова Л. В. Великое Путешествие. Книга вторая. По маршруту Мастера. Том ІІ. Москва: Международный Центр Рерихов, Благотворительный Фонд им. Е.И.Рерих, Мастер-Банк, 2000г. 544 с., илл.

Шапошникова Л. В. Держава Рерихов. Статьи и выступления 1997-2006. Том ІІ. Москва: Международный Центр Рерихов, Мастер-Банк, 2006. 592 с., илл. С. 165 – 241.

Шапошникова Л. В. Меч мужества. К 80-летию Центрально-Азиатской экспедиции Н. К. Рериха. Москва: Международный Центр Рерихов, Мастер-Банк, 2008. 536 с. : ил.

Шапошникова Л. В. Фотоальбом. По маршруту Центрально-Азиатской экспедиции Н. К. Рериха. Москва: Международный Центр Рерихов, Мастер-Банк, 2008. 308 с.

Централноазиатската експедиция на Николай Константинович Рьорих (1923-1928). Доклади, представени на едноименната конференция. Състав. Федотов А., Куцарова М. София: Български център по проблемите на космическото мислене, Национално сдружение „Рьорих“, Център за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 2009. 167 с.


Посочените издания са достъпни в библиотеката на Национално сдружение „Рьорих“.


За пълна библиография виж тук