Юрий Николаевич Рьорих

(1902 – 1960)

Ю. Н. Рьорих е един от големите ориенталисти, лингвисти и енциклопедисти на ХХ век, чието име е известно в много страни по света. Той е владеел в съвършенство повече от 30 европейски и азиатски езици и диалекти, познавал е блестящо източната култура, религии и философия. Юрий Рьорих представлява това синтетично направление в ориенталистиката, с което неговата родина може с право да се гордее.

Юрий Николаевич Рьорих е роден на 16 август 1902 година в село Окуловка, Новгородска губерния. Детските и юношеските му години преминават в Петербург. От ранни години го увличат историята и военното дело. Елена Ивановна Рьорих пише в писмата си: „По-големият проявяваше любов към историята и към оловните войничета. Имаше ги хиляди. Страстта му към военното дело е жива и до днес. В стратегията е неговата сила. Между другото, този му талант е вроден и той много се гордее със своя прародител, фелдмаршал Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов, героя от войната през 1812 година“.

Едва 15-годишен, Юрий Рьорих започва да изучава египтология с известния учен египтолог Б. А. Тураев, а също така монголски език и история на монголците с А. Д. Рудньов.

За широтата на интересите и многообразието на талантите на младия Рьорих свидетелстват неговите живописни и графични творби. Създадени през ученическите години, те разкриват художествения дар на Юрий.
   След завършването на гимназията на Карл Май в Петербург, той постъпва в индоиранското отделение на Школата за източни езици към Лондонския университет. Изключителната му надареност за езици е толкова забележителна, че той е представен като най-добрия студент по санскрит на държавния секретар по въпросите на Индия, който посещава университета.

   През септември 1920 година Юрий заедно с родителите си заминава за САЩ. Там той постъпва в Харвардския университет, специалност индийска филология, и същевременно започва да изучава езика пали и китайски език. Неговата целеустременост е поразителна: на 18 години той е вече изграден учен ориенталист, който има своя тема и направление в науката.

След завършването на Харвардския университет с бакалавърска и магистърска степен, Юрий Рьорих продължава своето образование във Франция, в Школата за източни езици към Парижкия университет. В продължение на година той учи в средноазиатския и монголо-тибетския департамент на университета, като същевременно посещава военния департамент и юридико-икономическия. През 1923 година Ю. Н. Рьорих завършва Парижкия университет с магистърска степен по индийска филология.

Едва 21-годишен, Юрий Рьорих започва самостоятелна научно-изследователска работа. От този момент цялата му научна дейност ще бъде пронизана от високи хуманистични стремежи.
   През 1923 година семейство Рьорих пристига в Индия. Тук започва първият етап от Централноазиатската експедиция, организирана от Н. К. Рьорих.
   След пътешествие из Индия, което е краткотрайно, но много наситено и обхващащо значителна част от страната, Юрий Николаевич заедно със семейството си предприема през 1924 година кратки експедиции из Сиким – страната на снежните гиганти и древните манастири, както и из Бутан, който е в Източните Хималаи. Резултат от тези пътешествия е неговата блестяща монография „Тибетската живопис“ (Париж, 1925). Този научен труд, завършен от Юрий Рьорих на 23-годишна възраст, е уникален и до днес със своя новаторски подход към будистката иконография. Десетилетия по-късно съвременното издание на този труд от Международния Център „Рьорих“ (2002 година) ще бъде високо оценено от Далай-Лама XIV.

От 1925 до 1928 Юрий Рьорих участва в основния етап на Централноазиатската експедиция. Макар и млад, Юрий поема отговорността за охраната на експедицията – неговите познания в областта на военното дело се оказват точно тогава много полезни, а тактическите му умения и мъжество неведнъж спасяват кервана. Юрий Рьорих изпълнява и ролята на преводач: той прекрасно владее монголски и тибетски език, а също така и редица централноазиатски диалекти, което дава възможност на експедицията да общува с местното население и е от безценна полза за научно-изследователската работа. Без ни най-малко преувеличение може да се каже, че без Юрий Рьорих решението на много от поставените пред Централноазиатската експедиция задачи би било невъзможно.

Достиженията на тази уникална експедиция намират отражение в монографията на Юрий Рьорих „По пътищата на Средна Азия“ (Лондон: Милфорд, издателство на университета Оксфорд; Ню Хейвън: издателство на университета Йейл, 1931), която веднага отрежда на младия изследовател място сред учените – откриватели на Азия.

Откритите по време на Централноазиатската експедиция в Тибет менхири, кромлехи и каменни могили Юрий Николаевич описва в труда си „Животинският стил на номадите в Северен Тибет“ (Прага, 1930), чието публикуване става събитие в световната наука. Лев Гумильов пише: „Изследването на Юрий Николаевич Рьорих за „животинския стил“ в Тибет, което вече отдавна е библиографска рядкост, се цитира от всички историци на скитското и сарматското изкуство като произведение, създало епоха в науката“.

След завършването на ескпедицията огромният научен материал, събран по маршрута й, е предоставен на Хималайския институт за научни изследвания „Урусвати“, създаден през юли 1928 година. Както пише в своята статия „Светлината на Утринната звезда“ най-значителният съвременен изследовател на живота и творчеството на семейство Рьорих Людмила Шапошникова, „Институтът е бил първото драгоценно зърно на тази нова наука, за която е написано в Жива Етика и за която са говорили Учителите, стоящи високо на стълбицата на космическата еволюция“. Повече от 10 години Юрий Николаевич неизменно е директор на Института.

Определяйки целите на Института, той пише: „Разбирането на основните пътища за развитие на човечеството е стъпка към разбирането на собствената личност. Обръщайки се към миналото, ние откриваме за себе си настоящето. [...] В планините е скрита забравена цивилизация, която пази древна мъдрост и култура. Именно там намиращата се в задънена улица наука може да намери своето обновление. Древната мъдрост е ключът, с който археологът и натуралистът разкриват тайните на културата на Изтока. [...] Отново настъпва времето, когато източното знание прониква в нашия живот и подчинява на себе си науката“.

През 1934–1935 Ю. Н. Рьорих и Н. К. Рьорих предприемат експедиция из Манджурия и Вътрешна Монголия, която е организирана по инициатива на Министертвото на земеделието на САЩ с цел събиране на семена на сухоустойчиви растения, препятстващи ерозията на почвата и разпространението на насекоми-вредители. Освен чисто научните цели, експедицията има и обществено-културна цел – създаването на територията на Манджурия, а след това и на Вътрешна Монголия, на селскостопански кооперации на основата на широко сътрудничество между народите.

Изтъкнат учен енциклопедист, Юрий Рьорих е избран за член на Кралското азиатско дружество в Лондон, Азиатското дружество в Бенгалия, Парижкото географско дружество, Американското археологическо и етнографско дружество и редица други.

Юрий Рьорих прекарва значителна част от живота си – повече от 35 години – в чужбина, дълго време живее в Индия. Независимо от това, той винаги остава истински патриот на своята Родина, никога не приема чуждо гражданство. Когато фашистка Германия напада Съветския съюз, Юрий Николаевич веднага изпраща телеграма до съветското посолство в Лондон с молба да бъде приет като доброволец в Червената армия, но получава отказ.

През август 1957 Ю. Н. Рьорих се завръща от Индия в Москва. Завръщането в Родината става възможно благодарение на личната намеса на Н. С. Хрушчов, който се среща с Юрий Рьорих по време на своя официална визита в Индия. Едва след това Ю. Н. Рьорих получава разрешение за влизане в Съветския съюз, както и  съветско гражданство.

В Москва Юрий Рьорих започва работа в Института по ориенталистика към Академията на науките на СССР, като оглавява Сектора по философия и история на религиите на Индия. За три непълни години в Съветския Съюз (август 1957 – май 1960), той осъществява невероятно голям обем от работа, сравним с труда на цял човешки живот. Юрий Николаевич Рьорих възражда научните традиции на руската ориенталистика, създава руската школа по тибетология, за първи път в СССР започва да преподава санскрит, залага фундамента на нова наука – номадистиката (изучаване на номадските племена). В краткия срок на дейността си в Москва Юрий Рьорих подготвя за печат многотомния тибетско-руско-английски речник със санскритски паралели, голямо количество статии и научни трудове. По инициатива на Ю. Н. Рьорих е възобновена работата по превода и публикацията на древни философски и литературни паметници на Изтока. Той възобновява знаменитата серия „Biblioteca Buddhica“, основана от видния руски учен ориенталист Сергей Ф. Олденбург през 1897 година и посветена на будистката философия, религия и изкуство. В рамките на тази серия Рьорих подготвя за печат в качеството си на главен научен редактор книгата „Тибетска историческа литература“ на Андрей И. Востриков (разстрелян в СССР през 1937) и основополагащия будистки трактат „Дхамапада“. Този литературен паметник на древноиндийската философска мисъл става  изключително важен етап в изучаването на будизма в Съветския съюз.

Необходимо е особено да отбележим многогодишния фундаментален научен труд на Юрий Рьорих „История на Средна Азия“, над който той започва работа още в Индия. Този труд остава във вид на ръкопис, защото Ю. Н. Рьорих планира, но не успява да го завърши и подготви за печат в Родината. Под термина „Средна Азия“ Юрий Николаевич разбира обширното пространство от Кавказ до Големия Хинган и от Хималаите до Алтай. Това изследване представлява културно-исторически обзор на най-важните държавни и културни образувания на огромната територия на Евразия. „История на Средна Азия“ от Юрий Рьорих понастоящем е издадена в три тома от Международния Център Рьорих (І том – 2004, ІІ том – 2007, ІІІ том - 2009).

Завръщането на Ю. Н. Рьорих в Русия и приемането на съветско гражданство е мъжествена и самоотвержена крачка, като се има предвид, че дълго време управляващите кръгове в СССР формират в общественото съзнание изкривена представа за това забележително семейство.

Именно благодарение на Юрий Рьорих ние имаме възможността да опознаем задълбочено многостранното творческо наследство на неговите родители – Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих. Заветната мечта на родителите му да се завърнат в Родината така и не се сбъдва докато са живи. Това постига само по-големият им син Юрий Рьорих, който връща доброто им Име и великото им наследство в Съветския съюз. Той донася в Родината частта от наследството на своите родители, която му принадлежи: повече от 500 картини на Николай Рьорих, огромна библиотека, ценни предмети.

При непосредственото участие на Ю. Н. Рьорих се премахват не само забраните върху всичко, свързано с името Рьорих, но и се разпадат многобройните митове за техния живот и творчество. От Юрий Рьорих обкръжаващите го научават за същността и главната концепция  на учението Жива Етика или Агни Йога. Именно той поставя началото на Рьориховото културно движение в СССР.

С участието и с помощта на Юрий Рьорих са организирани първите изложби на Н. К. Рьорих: първо в Москва (април 1958 година), а след това в Ленинград, Рига, Киев, Тбилиси и други градове.
   За пръв път Ю.Н. Рьорих поставя на правителствено ниво въпроса за създаване в Съветския съюз на музей на Н. К. Рьорих. С тази цел той дарява на Руския музей около 350 картини на своя баща с условието те да са представени в постоянна експозиция, 60 платна са предадени на Новосибирската картинна галерия. Но мечтата на Юрий Рьорих за музей не се сбъдва докато той е жив. Държавата не създава дори постоянна експозиция на платната на Николай Рьорих в Руския музей. Повечето от картините така и не стават достъпни за зрителите и до ден днешен „събират прах“ в хранилищата.

 Юрий Рьорих е забележителен и като човек, и като учен, и като гражданин на своята страна. По думите на Святослав Рьорих: „Юрий Николаевич е истинен, вдъхновен учен-мислител, човек, притежаващ най-висша духовна хармония. Той прекрасно разбираше, че висшето достижение на човека е в самоусъвършенстването на личността, че само като работи постоянно над самия себе си и развива в себе си качествата, присъщи на стремящия се към по-съвършен живот човек, той може всестранно да обогати своята специалност и да я издигне над нивото на ежедневието“.

   Юрий Николаевич Рьорих умира на 21 май 1960 (на 58 години). Прахът му е погребан в Новодевическото гробище в Москва. Автор на надгробния паметник на големия руски учен е Святослав Рьорих.