Петицията в защита на Музея "Н. К. Рьорих" - на български език

Детайли

Създадена на Понеделник, 30 Декември 2013

Благодарим на всички, които подкрепиха петицията в защита на Музея "Н. К. Рьорих"!

Обръщаме се към вас с молба да разпространите Петицията до всички ваши приятели и познати, които не са равнодушни към защитата на Културата и съдбата на Музея "Рьорих".

За улеснение тук по-долу публикуваме на български език Петицията в защита на Музея "Н. К. Рьорих", както и Откритото писмо на деятели на науката, културата и обществени дейци до Президента на Руската Федерация В. В. Путин.

Самото подписване на петицията може да направите само от сайта change.org (натисни тук)

Петиция

До В. В. Путин: Не допускайте разрушаването на неправителствения Музей "Н. К. Рьорих"!

Значението на културното наследство на великия руски художник Николай Рьорих е огромно и това се признава в много страни по света. То включва над 7 000 картини, десетки литературни, научни и философски трудове. Безценен принос за руската и световна съкровищница на културата са миротворческите и хуманистични идеи на Николай Рьорих. Академик Дмитрий Лихачов нарича Николай Рьорих „подвижник на културата от световен мащаб“, а министърът на Културата на Руската Федерация А. А. Авдеевказва за него: „един от най-големите хуманисти на ХХ век“.

Като разбира изключителното значение на наследството на Н. К. Рьорих за страната, ръководството на СССР през 1989 година подкрепя инициативата на неговия по-малък син Святослав да предаде безвъзмездно наследството от Индия в Русия за създаването в Москва на Музей „Н. К. Рьорих“. Приети са двете главни условия на Святослав Рьорих: музеят трябва да има неправителствен статус и да бъде настанен в имението „Лопухини“. Съответните гаранции от страна на правителството са потвърдени документално. Святослав Рьорих създава Международния Център „Рьорих“ (МЦР), който трябва да има като своя основа недържавния Музей „Н. К. Рьорих“ и завещава на МЦР принадлежащата му част от наследството на неговите родители.

Международният Център „Рьорих“ оправда надеждите на своя основател. За 24 години работа, благодарение на активна обществена и меценатскапомощ, без да получи нито една стотинка държавни средства, МЦР възроди практически от руини имението Лопухини и създаде музей на световно ниво. МЦР осъществява подвижни изложби на картини на Н. К. Рьорих и С. Н. Рьорих в Русия и извън нейните граници (те са посетени от над 4 милиона човека), провежда ежегодни международни научни конференции, извършва значителна издателска дейност (публикувани са над 200 книги), издава списанието „Култура и време“ (отличено с почетния знак „Златен фонд на пресата“), организира лекции, фестивали на народното творчество, изложби на съвременни художници космисти и др. Дейността на МЦР е отбелязана с високи международни, държавни и обществени награди и е призната от големи международни организации (ООН, ЮНЕСКО, Общоевропейската федерация за културно наследство „EuropaNostra“ и др.).

Но, оказва се, високите достижения не могат да служат като гаранция за безопасно и стабилно съществуване на обществения (неправителствен) музей в Русия. Понастоящем Музеят е на границата да прекрати своето съществуване:

–Министерството на културата, ръководено от В. Р. Медински, се стреми да изземе от МЦР наследството на семейство Рьорих, като разруши по този начин и самия недържавен Музей;

– Департаментът по въпросите на собствеността на град Москва в течение на много години отлага решаването на въпроса за предостяване на преференции на МЦР при наема на имението „Лопухини“, където е разположен Музеят, и като следствие дългът по плащанията за наема сега е 24 милиона рубли (близо 600 000 евро);

– меценатът на Музея е лишен от възможност да оказва помощ и Музеят остана без средства за съществуване.

Затова ние се обръщаме към Президента на Руската Федерация В.В. Путин с призив да не допусне разрушаването на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ и да окаже помощ на Музея: да съхрани неговия неправителствен статус, да му предаде имението „Лопухини“ за безвъзмездно и безсрочно ползване, да бъде оказана финансова подкрепа от страна на държавата.

 Призоваваме всички, които не са равнодушни, да се присъединят към нашето обръщение и да го разпространят сред своите приятели и познати. Със съвместни усилия ние ще съхраним Музея „Н. К. Рьорих“ за културата на Русия и на целия свят!

Обръщението вече са подписали:

Георгий Николаевич Фурсей, вицепрезидент на Руската академия на естествените науки (РАЕН), Президент на международната Лига за защита на Културата, заслужил деец на науката на Руската Федерация, лауреат на Държавна премия, доктор на физико-математическите науки, професор

Олег Леонидович Кузнецов, Президент на РАЕН, Президент на Международния университет на природата, обществото и човека (Дубна), лауреат на Държавна премия на СССР и Премия на Правителството на Русия, заслужил деец на науката и техниката на Руската Федерация, професор

Юрий Хатуевич Темирканов, главен диригент на Академическия симфоничен оркестър на Санктпетербургската държавна филхармония „Д. С. Шостакович“, председател на Съюза на концертните дейци на Руската Федерация, лауреат на Държавни премии на СССР, Държавна премия на Руската Федерация, Народен артист на СССР

Евгений Петрович Челышев, действителен член на Руската академия на науките (РАН), Съветник на Президиума на РАН, академик, съпредседател на научния съвет на РАН по изучаването и опазването на културното и природното наследство

Шалва Александрович Амонашвили, академик на Руската академия на образованието (РАО), лауреат на Премия на Правителството на Руската Федерация

Павел Василевич Флоренски, академик на РАЕН, академик на Международната славянска академия на науките и изкуствата, доктор на геолого-минералогическите науки, професор на Руския държавен университет по нефт и газ „И. М. Губкин“

Алексей Владимирович Яблоков, член-кореспондент на РАН, съветник на РАН, доктор на биологическите науки, професор, председател на фракцията „Зелена Русия“

Николай Николаевич Мушкамбаров, доктор на биологическите науки, професор на МГМУ „Сеченов“

Александър Моисеевич Городницки, доктор на геолого-минералогическите науки, професор, главен научен сътрудник на Института по океанология на РАН, заслужил деец на науката на Руската Федерация, член на Съюза на писателите на Русия, един от основоположниците на авторската песен

Сергей Леонидович Доренски, професор на Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“, народен артист на Русия

Емилия Василева, чуждестранен член на РАО, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (София, България)

Александър Дмитриевич Некипелов, академик на РАН, Председател на експертната комисия РСОШ по икономика и управление, Председател на съвета на директорите на ОАО НК „Роснефт“, Вицепрезидент на РАН (от 2001 до 2013 г.)

Гари Алексеевич Попов, академик на РАН, директор на Научноизследователския институт по приложна механика и електродинамика, лауреат на Държавна премия на Русия

Александър Григоревич Чучалин,  академик на Руската академия по медицински науки (РАМН), директор на Научноизследователския институт по пулмонология на РАМН, вицепрезидент на Националната медицинска палата, председател на Сдружението на православните лекари, двукратно лауреат на Премия на Правителството на Руия в областта на образованието, науката и техниката, главен терапевт на Русия

Сажи Зайндиновна Умалатова, председател на руската политическа партия на Мира и Единството, председател на Общоруското обществено движение в подкрепа на политиката на Президента на Русия

Феликс Петрович Митрофанов, академик на РАН, главен научен сътрудник на Геологическия институт на Колския научен център на РАН, съветник на РАН, Заслужил геолог на Руската Федерация, лауреат на Държавна премия

Вадим Валентинович Покровски, ръководител на Федералния научно-методически център на Министерството на здравното и социалното развитие по профилактика и борба със СПИН, академик на РАМН, доктор на медицинските науки, професор, лауреат на Държавна премия на Русия

Виктор Василевич Мороз, член-кореспондент на РАМН, лауреат на премията на Правителството на Русия, заслужил лекар на Русия, директор на Главното управление на Научноизследователския институт по обща реаниматология на РАМН, лауреат на първата национална премия за най-добрите лекари на Русия „Призвание“, доктор на медицинските науки, професор

Шагдарин Бира, академик на Монголската академия на науките, Заслужил деец на науката на Монголия, Герой на труда на Монголия, лауреат на Държавна премия на Монголия, почетен доктор на МГИМО (Москва), професор, директор на Дом-музей „Рьорих“ в Улан-Батор

Валентина Николаевна Тугужекова, директор на Хакаския научно-изследователски институт на езика, литературата и историята, доктор на историческите науки, професор

Христо Периклович Тахчиди, член-кореспондент на РАН, доктор на медицинските науки, професор, заместник-ректор на РНИМУ „Н. И. Пирогов“, член на Управителния съвет на Общоруското сдружение на офталмолозите, лауреат на премията на Правителството на Русия в областта на науката и техниката

Георги Михайлович Гречко, летец-космонавт на СССР, двукратен Герой на Съветския съюз, доктор на физико-математическите науки, академик на Международната академия на астронавтиката

Сергей Владимирович Кричевски, космонавт-изпитател, доктор на философските науки, професор на Руската академия на държавната служба към Президента на Руската Федерация, водещ научен сътрудник на Института по история на естествознанието и техниката „С.И.Вавилов“ на РАН

Рафаел Гегамович Оганов, академик на РАМН, доктор на медицинските науки, професор, заслужил деец на науката на Руската Федерация, член на Международното и Европейското сдружение на кардиолозите, член на Федерацията на кардиолозите, лауреат на Държавна премия, лауреат на премия на Правителството на Руската Федерация в областта на науката е техниката

Вячеслав Василевич Осико, академик на РАН, директор на Научния център по лазерни материали и технологии на Института по обща физика на РАН (ИОФАН), лауреат на Ленинска и Държавна премия

Ерик Михайлович Галимов, академик на РАН, директор на Института по геохимия и аналитична химия „В.И.Вернадски“, член на Президиума на РАН, председател на Комитета по метеорити на РАН, председател на Научния съвет на РАН по проблемите на геохимията, член на Бюрото на Съвета на РАН по космоса

Николай Семьонович Кардашев, академик на РАН, директор на Астрокосмическия център ФИАН, двукратен лауреат на Държавна премия на СССР, кавалер на Ордена „Почетен знак“

Евгений Лвович Насонов, академик на РАМН, директор на НИИ по ревматология на РАМН, председател на Научния съвет на НИИР на РАМН и на Специализирания дисертационен съвет, председател на Научния съвет по ревматология на РАМН и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската Федерация, Президент на асоциацията на ревматолозите на Русия, член на Управителния съвет на Московското градко научно сдружение на терапевтите

 Ала Алексеевна Рябцева, доктор на медицинските науки, професор, ръководител на офталмологичната клиника МОНИКИ „М. Ф. Владимирски“, заслужил лекар на Руската Федерация, главен офталмолог на Московска област

Сергей Валентинович Стадлер, цигулар, диригент, народен артист на Русия, лауреат на международни конкурси, художествен ръководител на "Петербург-концерт"

 

---

 

До:

В. В. Путин, Президент на Руската Федерация

 

Открито писмо на деятели на науката, културата и обществени дейци в защита на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ на Международния Център „Рьорих“

  

Уважаеми господин Президент,

 обръщаме се към Вас с молба да окажете помощ на големия културно-просветен център със световно значение – неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ на Международния Център „Рьорих“ (Москва, Русия), като изцяло подкрепяме аналогичното открито писмо до Вас от нашите руски колеги. Ситуацията е такава, че само Вашето лично участие може да съхрани в Русия този музей, чиято по-нататъшна дейност се оказа застрашена в резултат от действията на държавни чиновници.

 Нека напомним, че началото на дейността на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ бе поставено през 1989 година, когато Святослав Николаевич Рьорих, гражданин на Индия, последен представител на семейство Рьорих, реши безвъзмездно да предаде от Индия в Русия значителна част от творческото наследство на своите родители – великия руски художник Николай Константинович Рьорих и изтъкнатия философ Елена Ивановна Рьорих – за създаването в Москва на недържавен Музей „Н. К. Рьорих“.

 Значението на културното наследство на семейство Рьорих е огромно и това е признато в много страни по света. То включва над 9 000 художествени произведения на Николай и Святослав Рьорих, десетки публицистични, научни и философски трудове в различни области на науката и изкуството. Заложените в това наследство миротворчески и хуманистични идеи за значението на културата като основа за развитието на цивилизацията и човека, за нейната водеща роля в нравственото възпитание, за необходимостта от защита и съхраняване на историческото наследство на човечеството са безценен принос в руската и световната културна съкровищница.

 Като разбира изключителното значение на наследството на семейство Рьорих за страната, ръководството на СССР приема двете главни условия на Святослав Рьорих: музеят трябва да има независим неправителствен статус и да бъде разположен в московското имение „Лопухини“, което С. Н. Рьорих лично избира за този музей. Съответните гаранции от страна на държавата са документално отразени в Постановлението на Министерски съвет на СССР № 950 от 04.11.1989 година и в решението на Изпълнителния съвет на Общината на град Москва № 2248 от 28.11.1989 г.

 Святослав Рьорих възлага ръководството на неправителствения Музей на Людмила Василевна Шапошникова – известен индолог, писател и обществен деец, която той определя като свое доверено лице и изпълнител на завещанието му.

 Своите надежди за създаване на музей Святослав Николаевич Рьорих свързва със Съветския Фонд „Рьорих“ (след разпадането на СССР – Международен Център „Рьорих“), чийто основател и почетен президент той остава до края на живота си. В своето завещание той твърдо изразява решението си да предаде на МЦР принадлежащата му част от художественото, ръкописно и мемориално наследство на семейство Рьорих.

 От момента на основаването на музея измина почти четвърт век. През изминалите години е направено сякаш невъзможното. В условията на пълно отсъствие на държавно финансиране е създаден музей на световно ниво. Това стана възможно благодарение на народни дарения и помощта на един от най-големите меценати на съвременна Русия, един от основателите на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ Б. И. Булочник, чиято помощ за руската култура е съпоставима с дейността на такива изтъкнати меценати като Третяков, Мамонтов, Бахрушин, Рябушински, Морозов.

 Общонародната подкрепа позволи на Международния Център „Рьорих“ да разгърне широка културна дейност, насочена към съхраняването и популяризирането на наследството на Рьорих. Неговият колектив не само успя да създаде неправителствен музей, да събере най-голямата колекция картини на семейство Рьорих, но и буквално от руините да възроди прекрасния паметник на архитектурата от ХVІІ век „Имението Лопухини“, където този музей се помещава.

 Базирайки се на това наследство, Международният Център „Рьорих“ (МЦР) провежда значителна научно-изследователска и просветна дейност, свързана с изучаването на живота и творчеството на великото семейство: организира ежегодни международни научни конференции с участието на широк кръг учени и обществени дейци, подвижни изложби на картини на Николай и Святослав Рьорих в Русия и извън пределите й (проведени са над 500 изложби, посетени от над 4 милиона човека), публикува архивни материали, като прави по този начин достъпно наследството на семейство Рьорих за много хора по целия свят (издадени са над 200 книги), издава списанието „Култура и време“ (отличено с почетния знак „Златен фонд на пресата“), провежда вечери на класическата музика, изложби на съвременни художници космисти, лекции, творчески вечери и фестивали на народното творчество.

 В рамките на международното културно сътрудничество с Индия за съхраняването на наследството на семейство Рьорих, МЦР съвместно с Международния Мемориален Тръст  „Рьорих“ (Нагар, Индия) провежда важна дейност, насочена към възраждане на дейността на Хималайския институт за научни изследвания „Урусвати“, създаден от семейство Рьорих през 1928 година.

 Следва да се обърне особено внимание на международния културно-просветен изложбен проект на Международния Център „Рьорих“ и на Международния Комитет за съхранение на наследството на Рьорих, който се нарича „Пактът Рьорих. История и съвременност“ и е насочен към популяризиране на миротворческите идеи на Николай Рьорих за съхраняване на мира чрез културата. Целта на проекта е да се консолидират усилията на международната общественост за съхраняване и защитата на културното наследство. Този проект се подкрепя от ЮНЕСКО, Министерството на външните работи на Русия и Россотрудничество. Проектът има голям принос за издигането на международния престиж на Русия.

 Приносът на МЦР в делото за съхраняване на руската култура неведнъж е отбелязван с високи обществени и държавни награди. За осъществената реставрация на имението „Лопухини“ колективът на МЦР е удостоен с Национална премия „Културно наследство“. Генералният директор на недържавния Музей „Н. К. Рьорих“, заслужил деец на изкуството на Руската Федерация Л. В. Шапошникова бе наградена с ордена „Дружба“ (2006) за големия принос в развитието на музейното дело и съхраняването на културно наследство и с орден „За заслуги пред Отечеството“ ІV степен (2011).

 През 2010 година Европейският съюз отбеляза заслугите на Л. В. Шапошникова с премията на ЕС, която й бе връчена от Общоевропейската федерация за културно наследство „EUROPANOSTRA“ за нейния самоотвержен труд в делото за съхраняване на културното наследство в Русия.

 Но, оказва се, високите достижения не могат да са гаранция за безопасността и стабилността на съществуването на недържавния музей на великия руски художник и за съхраняване на наследството на неговото семейство в Русия.

 Повече от 20 години от страна на редица държавни структури не се прекратиха опитите да бъде разрушен музея, да бъде отнето имението „Лопухини“, да бъде иззето наследството на семейство Рьорих и да се заграбят музейните му фондове.

 Понастоящем Министерството на културата на Русия, оглавявано от В. Р. Медински, се опитва да оспори съдебното решение, с което се признава завещанието на Святослав Рьорих в полза на Международния Център „Рьорих“. Тази позиция непосредствено нарушава решенията, взети от Министерството по-рано, когато то бе оглавявано от министър А. А. Авдеев, за безусловно изпълнение на волята на Святослав Рьорих. Нима това не е нарушаване на гаранциите, дадени от страна на държавата на Святослав Рьорих за грижливо отношение към неговото наследство? Нима отговаря това на задачата за построяване на правова държава?

 Вместо подкрепа за обществените инициативи в сферата на културата и развитието на добрата традиция на руското меценатство Министерството на културата се опитва под лозунга на грижа за руската култура да осъществи „одържавяване“ на обществения, недържавен музей, като го лиши от право на съществуване.

 Уважаеми Владимир Владимирович, нима това отговаря на поставената от Вас задача за поощряване на развитието на гражданското общество?

 Друг пример. В течение на много години Международният Център „Рьорих“ със свои сили възстановяваше старинното имение „Лопухини“. В реставрацията са вложени стотици милиони средства помощ от меценат и народни дарения. Въпреки това, МЦР с години не може да получи от Департамента за градската собственост на Москва допълнителните преференциални условия за наем на имението, макар подобен пример за старателно и грижовно отношение към паметник на културата да заслужава неговото предаване в безвъзмездно безсрочно ползване. Според нас, в това сложно време, когато се отделят изключително малко средства за култура, е необходимо по всички възможни начини да се съдейства на такива успешни форми на обществената култура като Музея „Н. К. Рьорих“ на МЦР, за да могат те широко да навлизат в нашия живот.

 Уважаеми Владимир Владимирович! С болка и тревога сме принудени да констатираме, че действията на чиновниците и лишаването на МЦР от финансовата подкрепа на неговия меценат Б. И. Булочник поставят неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ на границата на прекратяването на културната му дейност.

 Нима това, което е създадено с такава любов и с труда на хиляди граждани, може да бъде толкова лесно унищожено?

 Подобно пренебрежително отношение към волята на Святослав Рьорих е „тревожен сигнал“ към неговите съотечественици в чужбина. Кой от тях ще поиска да върне в Родината ценно наследство, за да бъде то постигнато от същата съдба?

 Уважаеми господин Президент, с Ваш указ 2014 година е обявена в Русия за Година на културата „с цел да бъде привлечено вниманието на обществото към въпросите на развитието на културата, съхраняването на културно-историческото наследство и ролята на руската култура в целия свят“. Това е забележителна знакова инициатива.

 Нима предстоящата година на Културата в Русия, съвпадаща със 140-годишнината на Николай Рьорих, 135-годишнината на Елена Рьорих и 110-годишнината на Святослав Рьорих, ще бъде „отбелязана“ с разрушаването на създадения по инициатива на членовете на това семейство недържавен музей?

 Смятаме, че Музеят „Н. К. Рьорих“ е обществено достояние на руския народ, а неговата дейност изцяло отговаря на интересите на руската култура.

 В създалата се ситуация Ви молим, уважаеми Владимир Владимирович, като гарант на Конституцията, избран от народа на Русия, да не останете равнодушен към съдбата на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ и да бъде спазена волята на последния представител на великото семейство. Изцяло ще допринесе за това признаването от Министерството на културата на Русия на завещанието на Святослав Рьорих, предаването със законодателен акт на паметника на културата „Имението Лопухини“ на МЦР за безвъзмездно безсрочно ползване и оказването на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ на Международния Център „Рьорих“ на финансова подкрепа за осъществяването на културните проекти, насочени към популяризирането в Русия и извън пределите й на наследството на Рьорих и утвърждаването на статуса на Вашата страна като страна с велика култура.

 Ние много се надяваме, че Вашето лично внимание и участие при решаването на този въпрос ще съхрани неправителствения Музей „Н. К. Рьорих“ за бъдещите поколения и ще даде възможност на Международния Център „Рьорих“ да продължи плодотворната културна дейност в интересите на културата на Русия и света.

 С уважение,

 [Вашето име]