Заявление на Международния Център "Рьорих"

Детайли

Създадена на Вторник, 03 Декември 2013

ЗАЯВЛЕНИЕ на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“

 по повод обвиненията към Борис Илич Булочник, председател на Управителния съвет на Мастер-Банк, меценат на обществения (недържавен) музей „Н.К.Рьорих“ на Международния Център „Рьорих” (МЦР)

 Публикувано на 26.11.2013 г. на сайта на МЦР

 На 20 ноември 2013 г. Централната банка на Руската Федерация (Банката на Русия) отне лиценза на ОАО Мастер-Банк. От заявлението на пресслужбата на Централната банка е видно, че отнемането е предизвикано от „неизпълнението от страна на Мастер-Банк (ОАО) на федералните закони, регулиращи банковата дейност, а също на нормативните актове на Централната банка на Русия, от установяването на факти на съществена недостоверност на отчетните данни, нееднократното нарушаване в течение на една година на изискванията, предвидени в член 7 (с изключение на алинея 3 на член 7) на Федералния закон «За противодействието на легализацията (прането) на доходи, получени по престъпен начин и финансирането на тероризъм»“. По-нататък в прес съобщението се твърди, че „кредитната организация е била въвлечена в провеждането на крупномащабни съмнителни операции“.

МЦР бе не само клиент на Мастер-Банк, който изгуби поради отнемането на лиценза правото да се разпорежда със своите средства, но и в течение на 20 години тясно сътрудничеше с председателя на Управителния съвет на Мастер-Банк, който бе меценат на обществения (недържавен) музей „Н. К. Рьорих“. В тази връзка ние имаме пълното право да дадем своя оценка на станалото унищожаване на Мастер-Банк и на обвиненията, отправени към председателя на Управителния й съвет Борис Илич Булочник.

Разполагаме с предписанието на МГТУ [московското градско териториално управление] на Банката на Русия от 18.11.2013 г., под № 40-2-08/119399ДСП, връчено в същия ден на председателя на Управителния съвет на Мастер-Банк. Отчитайки, че след денонощие последва отнемането на лиценза, имаме основание да считаме, че именно това предписание е трябвало да послужи като повод за такава крайна мярка. Но фактите на нарушенията, открити в течение на 4-месечната проверка на дейността на Мастер-Банк, според нас, не са съизмерими с изключително тежките мерки и повдигнати обвинения от страна на Банката на Русия, за които в предписанието нищо не се казва.

В гореспоменатия документ на МГТУ на Банката на Русия се посочват резултатите от разглеждането на актовете по проверка на Мастер-Банк за периода от 19.08.2013 до 11.11.2013 година. В него липсват доказателства и даже споменаване за нарушения от Мастер-Банк на изискванията на член 7 на Федералния закон „За противодействие на легализацията (прането) на доходи, получени по престъпен начин и финансиране на тероризма“ и за това, че „кредитната организация е била въвлечена в провеждането на крупномащабни съмнителни операции“. Предписанието разглежда само пропуските в дейността на Мастер-Банк, довели  до нарушаване на Наредбата на Банката на Русия от 26.03.2004 г. № 254-П „За реда на формиране от кредитните организации на резерв за възможни загуби по кредитите, кредитните и приравнените на тях задължения“. „По такъв начин – се казва в предписанието, –с оглед на допуснатите нарушения на изискванията на Наредба № 254-П, към 01.10.2013 г. общата сума на недосформирания резерв е равна на 11 056 082 хиляди рубли“. Във връзка с откритите пропуски към Мастер-Банк са предявени изисквания за рекласифициране на кредитите на различни физически и юридически лица с различен резерв от не по-малко от 21% до не по-малко от 100% и нареждане „не по-късно от 14 часа 00 минути на 19.11.2013 да се представи в Управлението по надзора над големите кредитни организации на Московското ГТУ [градско териториално управление] на Банката на Русия отчет за изпълнението на предписанието, в частност, за рекласифициране на активите и досформиране на резервите …“. По такъв начин Мастер-Банк е била длъжна за денонощие да създаде резерв от 11 милиарда рубли [близо 275 милиона евро]. Смятаме, че такава задача е неизпълнима не само за Мастер-Банк. Отчитайки точка № 1 на посочения документ, става ясно, че главната цел на предписанието е отнемането на лиценза, тъй като то налага забрана върху основните видове дейност на банката: „С цел защита интересите на кредиторите и вложителите, по отношение на банката се въвежда от 19.11.2013: забрана за срок от 6 месеца…“ и по-нататък следва изреждане на повече от 10 основни вида на банковата дейност. За каква „защита на интересите на кредиторите и вложителите“ на банката може да става дума, когато отнемането на лиценза от Банката на Русия става оше на следващия ден и води до това, че всички кредитори и вложители на Мастер-Банк губят финансовите си средства?! За един миг банка, изпълняваща задълженията си спрямо вложителите, която, макар и да има, съгласно предписанието, сериозни пропуски в работата си, но не такива, за които се говори в съобщението на пресслужбата на Банката на Русия, е унищожена. Макар, според нас, реални предпоставки за несъстоятелност да не са налице.

В течение на няколко дни след отнемането на лиценза всички информационни агенции, въз основа на заявлението на Банката на Русия, повтаряха едно и също: „Мастер-Банк не е съблюдавала изискванията на законодателството в областта на противодействието на легализацията (прането) на доходи, получени по престъпен начин и финансирането на тероризма… Кредитната организация е била въвлечена в провеждането на крупномащабни съмнителни операции“. И всичко това се казваше на фона на многократно показваните видео сюжети за това, как силите за бързо реагиране с маски и оръжие, готови за унищожаване всеки момент на онези, които им окажат съпротива, с чук разбиват прозорци, трошат врати, втурват се в помещения, повалят на пода изплашените сътрудници. Всичко това прилича на операция по залавяне на терористична група, която, под табелата „Мастер-Банк“, оказва упорита съпротива. Така се формира негативен образ. Но къде са доказателствата за престъпната дейност на банката и на председателя на Управителния й съвет Б. И. Булочник, която уж е дала повод за такива тежки мерки и отнемане на лиценза? Никакви конкретни доказателства за предявените обвинения до този момент не са представени. Вместо това ни разказват за някакви класически схеми за пране на пари. Специалистите твърдят, че следствените органи могат няколко години да водят следствие за намиране на факти за престъпна дейност. В такъв случай защо в продължение вече на няколко години същите тези следствени органи многократно правят такива гръмки заявления в СМИ без предявяване на конкретни доказателства и обвинения?

Ще напомним, че преди година имаше подобни заявления с демонстрация на същите сюжети по телевизията. Ще дадем няколко примера. Вестник „Коммерсант“, № 193 от 13.10.2012 г.: „Мастер-Банк попадна под надзора на МВР. Тя е заплашена с отнемане на лиценза… Според версията на полицията, организирана престъпна група, в чийто състав влизат ръководители на редица банки и търговски организации, незаконно е изтеглила в брой 2 милиарда рубли [близо 50 милиона евро]… Според версията на МВР, «разглежда се въпросът за възможното отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на тези банки»“. В статията се посочват и фигурантите на тази уж престъпна група. Всички те към онзи момент са бивши сътрудници на Мастер-Банк: Евгений Рогачов, оглавявал по-рано дирекцията за корпоративния бизнес, Сергей Кормшчиков и Игор Бабич, специалисти в отдела за работа с едрия бизнес. Във вестник „Ведомости“ бе поместен материал под заглавие „Полицията се вълнува за банките“: „По отношение на Мастер-Банк и на Золостбанк се провежда комплекс от извънпланови контролни мероприятия и се разглежда въпроса за възможното отнемане на лиценза им за осъществяване на банкови операции. Съобщението за това публикува в петък Главното управление за икономическа сигурност и противодействие на корупцията… Полицаите тогава успяха да докажат незаконността на операции за 2 милиарда рубли“. Подобни заявления през октомври 2012 г. в СМИ и в телевизията имаше достатъчно. Те бяха съпроводени освен това с фото и видео сюжети, които сред народа вече получиха названието „маски-шоу“. На 12.10.2012 г. Централната банка на Русия направи следното съобщение: „ЦБ съобщава за надзорни действия на Банката на Русия: Департаментът за външни и обществени връзки на Банката на Русия във връзка с постъпващи въпроси по повод на появили се в СМИ информации за надзорни действия на Банката на Русия спрямо Мастер-Банк и Золостбанк съобщава следното. По искане на МВР на Руската Федерация Банката на Русия проведе мероприятия за проверка по отношение на посочените банки. В хода на проверката бяха открити нарушения на действащото законодателство. В резултат на проверките, спрямо банките са приложени съответстващите мерки на надзорно реагиране. Дейността на банките се намира под постоянния контрол на Банката на Русия“. Защо ли твърдението на полицията, която уж доказала „незаконността на операциите за 2 милиарда рубли“, извършени от Мастер-Банк, не са убедили Централната банка на Русия да отнеме лиценза през октомври миналата година? Очевидно е, че доказателства за престъпна дейност, за която заявяват следствените органи на МВР през миналата година и която влече след себе си отнемане на лиценз просто е нямало. Следователно, цялата тази кампания в СМИ и гръмогласните заявления на следствените органи през 2012 г., могат да се квалифицират като действия, насочени към дискредитация на ръководството на Мастер-Банк, а именно, на председателя на Управителния съвет Б. И. Булочник. Тези гръмки заявления на следствените органи на МВР по отношение на Мастер-Банк са предшествани от достатъчно настойчива следствена дейност.

Съдържанието на жалбата на адвокат Г. Г. Красюков до министъра на вътрешните работи на Руската Федерация В. А. Колоколцев, озаглавена „За нарушенията на законността в хода на разследването на наказателни дела № 380564 и № 181919, водени от Следствения департамент на МВР на Русия“, свидетелства за много факти на грубо нарушаване от следствените органи на процесуалните действия, при извършване на обиски. На 14 март 2012 г. е извършен обиск в Мастер-Банк: „Както се вижда от материалите на обиска, в банката не са открити никакви доказателства за съществуването на организирана престъпна група; [не са открити] каквито и да е документи и печати на организации и индивидуални предприемачи, реквизити, които да се използват от участници на организирана група при осъществяване на незаконна банкова дейност…“. Но тогава възниква въпросът: защо след обиска в Мастер-Банк по централните канали на телевизията бяха показани кадри от оперативни видеоматериали за изземване от банката на печати на други организации, които уж били използвани от участниците в престъпната група, когато нищо подобно не е било иззето?

По-нататък, на 12 юли 2012 година е проведен обиск в дома, в който живеят Б. И. Булочник и неговата съпруга Н. М. Булочник: „Без да има никакви достоверни данни за участие в престъпна дейност на ръководството на Мастер-Банк, следствието на 12 юли 2012 година направи обиск по местоживеенето на председателя на Управителния съвет на Мастер-Банк Булочник Б. И. и неговата съпруга Булочник Н. М.“ Трябва да се отбележи, че в къщата, където в този момент се намират две жени, „пристигат няколко следователи и оперативни работници, а също повече от десетина сътрудника на полицията, които са в маски и въоръжени с автомати … Резултатът от този обиск е изземване на копие на паспорта на Булочник Б. И., на два телефона Nokia, на два бележника, визитки“. Отговор на горния въпрос и на последвалите гръмогласни заявления на следствените органи след провеждане от тях на следствени действия дава следният текст на документа: „… из жалбата на Рогачев Е.В. от 25.04.2012 г. подадена до Генералния прокурор на Руската Федерация“. В нея той, в частност, съобщава: „на 10 април 2012 г. … бях задържан … в гр. Сочи… Преди да ме затворят в килията, оперативните сътрудници на полицията, пристигнали от Москва, настояха «да разкажа всичко сам». При това те заявиха, че не се интересуват от мен, а им трябват показания срещу председателя на Управителния съвет на Мастер-Банк (ОАО) Булочник Борис Илич. Те ми разказаха за факти и обстоятелства, за които до срещата ми с тях нищо не ми бе известно, те искаха  щото аз от свое име по време на разпита да разкажа онова, което те ми казаха. Фактически те настояваха аз да „натопя“ Булочник Борис Илич и другите ръководители на банката. Те казаха, че ако аз не направя това, то самият ще се окажа в затвора и въпросът за моя арест е вече решен“.

Тогава, през октомври 2012 г., опорочаването на Борис Илич Булочник и дейността на Мастер-Банк нямаше успех. Но недалечната история на нашата страна убедително свидетелства за това, каква настойчивост могат да проявят органите за сигурност, ако пред тях е поставена съответната задача. Отнемането на лиценза на Мастер-Банк, което стана на 20 ноември 2013 година и последвалата ликвидация на банката сочат, че тази задача най-накрая е изпълнена.

Основната причина за необоснованото представяне на Борис Илич Булочник в образа на организатор на престъпна дейност от Мастер-Банк, според нас, е неговата меценатска дейност по отношение на обществения (недържавен) музей „Н. К. Рьорих“, която Борис Илич осъществява в продължение на 20 години. Изводът ни се потвърждава и от сюжета, който беше показан на 24.11.2013 година по телевизионния канал „Русия 1“ по време на вечерните новини. Не беше представено нито едно доказателство за уж престъпната дейност на Б. И. Булочник. Но [на фона на говоренето за „престъпната“ дейност на Мастер-Банк] беше показана снимка от връчването в дар на обществения музей на картина на Николай Рьорих, която бе върната в Русия. Вместо да се разкаже за безкористната меценатска дейност на Борис Булочник, неговата помощ към нашата култура по този начин бе представена в негативна светлина. А забележителната роля на Б. И. Булочник в работата по спасяването и защитата в Русия на наследството на семейство Рьорих на практика бе представена като престъпна дейност.

Историята на създаването, изграждането и развитието на нашия обществен музей убедително свидетелства за това, че този труд далеч не е безопасен. Многократно журналисти от различни издания публикуваха свои независими журналистически разследвания. За това може да се прочете на нашия сайт [сайт на МЦР] и в сборника „Да защитим името и наследството на семейство Рерих“, който подробно, като се започне от 2001 г. (неотдавна излезе 6-ти том на този сборник) показва с документи и факти трагичната история на завръщането в родината на наследството на нашите велики съотечественици. Заплахата от унищожаване на обществения музей „Н. К. Рьорих“, за създаването на който гражданинът на Индия С. Н. Рьорих по договореност с президента на СССР М. С. Горбачов предаде на родината и завеща на Международния Център „Рьорих“ наследството на своите родители, е съществувала винаги. Ето само основните епизоди от историята на противостоенето на обществената организация пред високопоставените чиновници на нашата държава в борбата за съхранение на наследството на семейство Рьорих, в която активно участваше и Борис Булочник като човек, на който не му е безразлична съдбата на това наследство:

1.      Изцяло е разграбена уникалната колекция, включваща над 200 картини на Николай Рьорих, образци на древна тибетска живопис и бронз, ценни редки произведения на изкуството и научен архив от наследството на семейство Рьорих. Всички тези културни богатства остават в квартирата на Юрий Рьорих в Москва след неговата внезапна смърт през май 1960 година. Министерството на културата на СССР вероломно отстранява Святослав Рьорих от приемане на наследственото имущество на своя брат Юрий Рьорих. Държавата, в това число органите на реда, не предприемат никакви усилия за запазването и музейното използване на наследството на Юрий Рьорих. В настоящия момент квартирата на Ленински проспект е празна.

2.      Министерство на културата на СССР не изпълни решението на Святослав Рьорих да предаде на Международния Център „Рьорих“ колекцията от 288 картини, чийто собственик бе той и която се намираше в Министерството на културата на временно съхранение (писмо на С. Н. Рьорих до Президента на Руската Федерация Б. Н. Елцин от април 1992 г.).

3.      Над 20 години Министерството на културата препятства изпълнението на завещанието на С. Н. Рьорих в полза на МЦР в частта, засягаща връщането на 288-те картини на Н.К. и С.Н. Рьорих.

4.      Многократно МЦР, различни СМИ, представители на обществеността обръщаха внимание на Генералната прокуратура, на Следствения комитет, на МВР, към фактите на изчезване на много картини от колекцията на С. Н. Рьорих, която и до днес незаконно се намира в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока и на несъответствието на настоящия състав на тази колекция спрямо описа, направен от нейния собственик Святослав Рьорих. До днес не са предприети никакви мерки.

5.      Първият опит да се унищожи обществения музей „Н. К. Рьорих“ и да се отнеме от МЦР завещаното му наследство на семейство Рьорих бе предприет няколко месеца след смъртта на Святослав Рьорих въз основа на фалшив документ: телеграма уж от вдовицата на С. Н. Рьорих Девика Рани. През ноември 1993 година бе прието, въз основа на тази телеграма, постановление на Правителството на Руската Федерация № 1121 „За създаване на Държавен музей „Н. К. Рьорих“ като филиал на Държавния музей на Изтока в имението „Лопухини“ вместо обществения музей „Н. К. Рьорих“. И това независимо от факта, че имението „Лопухини“, в съответствие с договореното между С. Н. Рьорих и М. С. Горбачов и въз основа на постановлението на Министерски съвет на СССР и решението на Общинския съвет на Москва, бе предназначено за създаване в него на обществен музей, който по това време вече там работеше.

Вторият опит бе осъществен през 2007 година, след като вече МЦР бе оществил със средства от Борис Илич Булочник пълен комплекс ремонтно-възстановителни работи в зданията на имението „Лопухини“: [държавният орган] Росимущество чрез Арбитражния съд на Москва се опита да изсели МЦР от реставрираното имение, позовавайки се на постановление на Правителството на Руската Федерация № 1121. Едва през 2010 година това постановление бе отменено.

Това далеч не е пълното изброяване на фактите на противодействие на руските чиновници срещу културната дейност на МЦР.

Основната заслуга на Борис Илич Булочник е оказването на безвъзмездна финансова помощ на обществения музей „Н. К. Рьорих“, което безспорна е негова огромна заслуга пред отечествената култура. Затова той по право е един от основателите на музея наред със Святослав Николаевич Рьорих, Юлий Михайлович Воронцов и Людмила Василевна Шапошникова. Без финансовата помощ на Борис Булочник МЦР не би могъл да реставрира имението „Лопухини“, да създаде в него музей и да осигури неговото съвременно оборудване, да провежда научна дейност, да издава книги на четиримата Рьорих, да изследва техния живот и творчество, да издава списанието „Культура и время“. Както и не би могъл постоянно да провежда подвижни изложби от картини на Н. К. Рьорих и С.Н. Рьорих и да популяризира миротворческите идеи на Николай Рьорих, въплътени в Пакта Рьорих – международния договор за защита на културните ценности на човечеството, станал основа за приемането на Хагската конвенция от 1954 година. Фактически Борис Илич Булочник осъществяваше финансирането на цялата многостранна дейност на МЦР и неговия обществен музей и с това замени държавата, която обеща на Святослав Рьорих да оказва всестранна помощ при създаването и развитието на музея, но така и не изпълни своето обещание. Затова нашият меценат бе сериозна пречка за унищожаване на нашия музей.

Ние отговорно заявяваме, че Борис Илич Булочник, който в продължение на 20 години постоянно оказваше безвъзмездна помощ на руската култура, е първият меценат в съвременна Русия, чиято дейност действително възражда славните традиции на руското меценатство. Ударът, нанесен срещу Борис Илич Булочник под формата на необоснована ликвидация на Мастер-Банк, е по своята същност пореден удар срещу обществения музей „Н. К. Рьорих", който в резултат на това се лиши от основния си източник на финансиране. А безоснователното представяне на Борис Булочник в образа на престъпник, което днес се тиражира по всички централни канали на телевизията и в пресата, е безпрецедентно издевателство над възраждането в страната на славните традиции на меценатството. Всичко това е изключително силен удар по културата на Русия. Отчитайки, че следващата, 2014 година, е обявена от Президента на Руската Федерация за Година на Културата, в която при това се навършват 140 години от рождението на Николай Рьорих и 110 години от рождението на Святослав Рьорих, такова издевателство над мецената на обществения музей  „Н. К. Рьорих“ ние оценяваме като кощунство спрямо паметта на нашите велики съотечественици.

Предписание на МГТУ [московското градско териториално управление] на Банката на Русия от 18.11.2013 г., под № 40-2-08/119399ДСП: стр. 1, стр. 2, стр. 3, стр. 4, стр. 5, стр. 6, стр. 7, стр. 8, стр.9, стр. 10, стр. 11, стр. 12, стр. 13, стр. 14, стр. 15, стр. 16, стр. 17, стр. 18, стр. 19, стр. 20, стр. 21, стр. 22, стр. 23, стр. 24, стр. 25, стр. 26

Жалба на адвокат Г. Г. Красюков до министъра на вътрешните работи на Руската Федерация В. А. Колоколцев, озаглавена „За нарушенията на законността в хода на разследването на наказателни дела № 380564 и № 181919, водени от Следствения департамент на МВР на Русия“: стр. 1, стр. 2, стр. 3, стр. 4, стр. 5, стр. 6, стр. 7

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

"За ръководителя на Мастер-Банк се застъпи Международния Център "Рьорих", Интернет канал "Дождь", 27.11.2013

Информация на портала "Радио КУЛТУРА", 25.11.2013

Интервю със ст.експерт от Института на икономиката на преходния период С. Жаворонков за ситуацията с Мастер-Банк, 21.11.2013