- 1
- 2
- 3
В памет на първия Президент на Международния Център „Рьорих“ Генадий Михайлович Печников
На 27 април 2018 година завърши своя земен път първият Президент на Международния Център "Рьорих" Генадий Михайлович Печников. Публикуваме текста в памет на Г.М. Печников от колектива на Международния Център...
Изложба „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Силистра
В Силистре, в древнем болгарском городе на Дунае, 5 апреля 2017 года открылась выставка Международного Центра Рерихов «Пакт Рериха. История и современность». Выставка представлена в Художественной галерее Силистры (с 5...
Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“
Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...
Международна научно-обществена конференция „Русия и наследството на семейство Рьорих“ в МЦР
- Детайли
- Създадена на Вторник, 21 Октомври 2014
В Москва от 9 до 11 октомври се състоя Конференцията „Русия и наследството на семейство Рьорих“.
Международната научно-обществена конференция „Русия и наследството на семейство Рьорих“ бе открита в Музея „Николай Константинович Рьорих“ на 9 октомври – денят, когато се навършват 140 години от рождението на великия художник, учен и обществен деец.
Форумът бе открит от Президента на Международния Център „Рьорих“ (МЦР), Президента на Международния комитет за съхранение на наследството на Рьорих, Извънредния и пълномощен посланик А. П. Лосюков.
В своето приветствено слово той подчерта, че ние живеем в трудно време и събитията в света не ни внушават особен оптимизъм. В много региони на света се разгарят въоръжени конфликти, военни действия са се приближили плътно до границите на Русия, войната от студена се превръща в „почти гореща“. Възниква въпрос – какво да правим в условия, когато усилията на правителствата за съхранение на мира и стабилността не са достатъчни?
Отговор на този въпрос можем да открием в жизнения път на Николай Рьорих. Още в навечерието на Първата световна война Николай Рьорих чувства как може да завърши еуфорията на неправилно разбирания патриотизъм и изразява своята тревога в творчеството си. Цялата му обществена дейност е насочена към съхраняване на мира чрез разширяване полето на Културата. По думите на Президента на МЦР, ние трябва съвместно да работим за създаването на международно движение, което да утвърждава идеята на Николай Рьорих за „Мира чрез Култура“.
С приветствие към участниците в Конференцията се обърна Извънредният и пълномощен посланик на Република България в Русия господин Бойко Коцев. Високопоставеният дипломат обърна внимание на факта, че юбилеите на семейство Рьорих (110 години от рождението на Святослав Рьорих, 135 години от рождението на Елена Рьорих и 140 години от рождението на Николай Рьорих) са в годината, обявена от Руската Федерация за Година на културата. Той подчерта, че само чрез Културата се проявява духовният потенциал на човека. Бойко Коцев напомни, че през 20-те години на ХХ век представители на българската интелигенция приемат идеите на Н.К. Рьорих, а през 1930 година в България е създадена българска асоциация „Рьорих“. През 1978 година в България са проведени изложби от картини на Николай и Святослав Рьорих, организирани от правителството на България. Сега в страната успешно работи национално сдружение „Рьорих“ и клон на МЦР.
Посланик Бойко Коцев връчи на Людмила Василиевна Шапошникова грамота за награждаване и паметен знак „Самарски кръст“, учреден по случай 135-годишнината от освобождаването на България от османско иго. „В България към Вашето име и дело на изтъкнат учен, философ, писател, неуморен обществен деец се отнасят с изключително уважение. Затова за мен е чест и привилегия да връча на Вас, искрен приятел на България, паметния знак «Самарски кръст» като признание за важния ви принос в развитието на българо-руските културни връзки за благото на духовното единение на двата братски народа. От все сърце Ви желая, драга Людмила Василиевна, добро здраве, нови творчески търсения и достижения. Нека вашият стремеж да зареждате хората с желание за духовно усъвършенстване не секва още дълги години“ – каза Посланикът на България, обръщайки се към Людмила Василиевна.
Тази награда се връчва на българи и руснаци, които имат голям принос за развитието на българо-руските отношения. Ще напомним, че кръстът е централен елемент на българското Самарско знаме – един от символите на въоръжените сили на България. В центъра на кръста е изобразена Богородица. Самарското знаме, извезано от монахините на Иверския женски манастир, е подарено от жителите на Самара на българските опълченци по време на Освободителната руско-турска война. Сега историческото знаме се съхранява в Националния военноисторически музей на България.
С приветствие към Конференцията се обърна академик на Руската академия на науките, член на Президиума на РАН Челъйшев, председателят на Комитета на руската Дума по наука Черешнев. Към Конференцията постъпиха редица приветствия от представители на държавни, академични и неправителствени институции, в това число от България от проф, дфн, директор на Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, директор на Центъра по кореистика на СУ А.Федотов и от ректора на Националната музикална академия „Проф. П. Владигеров“ проф. Димитър Момчилов.
След официалното откриване на Конференцията „Наследството на семейство Рьорих и Русия“, доклад представи първият вицепрезидент на МЦР, генералният директор на Музея „Н.К. Рьорих“, академик на РАЕН и РАКЦ, заслужил деец на изкуствата на Руската Федерация Л.В. Шапошникова. Тя подробно представи приноса на Николай и Елена Рьорих във формирането на новото космическо мислене, на което ще се основава новото стъпало в еволюцията на човечеството. Тя обоснова и особеното място на Русия в този процес и подробно разказа за нелеката история на създаването на Музея „Н. К. Рьорих“, за неговото значение в еволюционното развитие на Русия, за трудностите, съпровождали завръщането на наследството на прославеното семейство в Русия. Людмила Шапошникова припомни как Святослав Рьорих й предлага да оглави Музея и неговите аргументи срещу двукратния й отказ. Един от тези аргументи на Святослав Рьорих е, че ако Людмила Василиевна не се съгласи да стане директор на Музея, наследството на Рьорих може и да не бъде предадено на Русия, там, където то се намира сега, а да се окаже в някоя друга страна.
Същият ден, 9 октомври 2014 година, доклади на Конференцията представиха: проф., доктор на философските науки В.В. Фролов на тема „Проблемът за преобразяване на вътрешния човек в светлината на Жива Етика“, ръководителят на Междурегионалния информационно-аналитичен център (Ярославъл) Сергей Скородумов – „Творчеството на семейство Рьорих в енергетичното пространство на руската култура“, д-р Татяна Сергеева – „Литературно-философските трудове на Николай Рьорих като ключ за разбирането проблема «Русия и наследството на Рьорих»“, ръководителят на Клона на МЦР в България, председател на Национално сдружение „Рьорих“ М. Куцарова на тема – „Реализирането в живота на идеята на Николай Рьорих «Мир чрез Култура» - неизбежен път на развитие на човечеството“ и други.
Конференцията продължи своята работа на 10 и 11 октомври 2014 година, виж още: