ЗАЯВЛЕНИЕ на МЦР (във връзка с последните действия на Министерството на културата на Руската Федерация)

Детайли

Създадена на Сряда, 25 Юни 2014

19 юни 2014

(от сайта на МЦР)

 В течение на почти 25-годишната история на обществения Музей „Н.К.Рьорих“, основан от Святослав Н. Рьорих през ноември 1989, се наложи да преживеем много необосновани нападки от страна на недоброжелатели (включително, колкото и да е странно, от Министерството на културата на Русия), чиято цел е унищожаването на нашия неправителствен Музей, изземването на съхраняваното в него наследство и изгонването от имението Лопухини.

Така, през ноември 1993 година, само няколко месеца след смъртта на С. Н. Рьорих, въз основа на фалшифицирани от неговия секретар М. Пунача „пожелания“ на вдовицата на С. Н. Рьорих госпожа Девика Рани и по искане на Министерството на културата на Руската Федерация [РФ] бе издадено Постановление на правителството на РФ № 1121 „Относно създаването на Държавен музей Н. К. Рьорих“ в имението Лопухини“ (стр. 1 / стр. 2). Цитираното постановление бе прието въпреки това, че с разпореждане на правителството на Москва № 2248 от 28.11.1989 г. (стр. 1 / стр. 2 / стр. 3) и в съответствие с постановлението на Министерския съвет на СССР № 950 от 04.11.1989 г. (стр. 1 / стр. 2) имението Лопухини ни бе предадено, за да бъде разположен в него неправителственият Център-Музей „Н. К. Рьорих“. През 2007 година Министерстото на културата на РФ, действайки чрез Държавния музей на Изтока (ДМИ) при подкрепата на Росимущество, отново предприе чрез Арбитражния съд на град Москва опит да изгони Международния Център „Рьорих“ (МЦР) от имението Лопухини, основавайки се на същото цитирано Постановление на правителството на РФ № 1121 (вече отменено – с Постановление на правителството на РФ № 1045 от 17.12.2010 г.).

 От 2003 до 2011 година МЦР и Министерството на културата участваха в съдебен процес: МЦР се стремеше да бъде признат факта на получаване на наследственото имущество въз основа на завещанието на С. Н. Рьорих, а министерството всячески препятстваше на това и натрапваше на съдилищата своето мнение за съществуването на някакъв „спор за право“ в тази връзка. И ако МЦР обосноваваше своята позиция винаги чрез закрепената в документи воля на самия притежател на наследството – С. Н. Рьорих, то министерството правеше всичко, за да не допусне изпълнението на волята на завещателя, като използваше словесна еквилибристика и не представи в съда нито един документ, подписан от Рьорих и потвърждаващ законността на твърдението за получаване от държавата на правото на собственост на имуществото на завещателя.

 Така например, като един от основните аргументи на Министерството на културата и ДМИ – уж потвърждаващ правото на държавата върху колекцията картини, принадлежаща на С. Н. Рьорих – непрекъснато се посочва заповед на министерството № 234 от 30.05.1989 г. Но при това се премълчава факта, че в съответствие с тази заповед колекцията картини е предадена на ДМИ само за временно пазене. Ясно е, че такъв вид пазене въобще не означава придобиване от държавата на правото на собственост върху наследството. Апелирайки към обществеността и ръководителите на държавата, Министерството на културата съзнателно пропуска тези обстоятелства. Действайки под лозунга за защита на интересите на държавата, то по този начин изкривява реалната картина, като се стреми да бъдат приети неправомерни решения и като нарушава истинската воля на нашия велик съотечественик.

 Министерството на културата на РФ внедрява в общественото съзнание абсурдното твърдение, че МЦР уж се намирал под контрола на чужди организации, които имат намерение да лишат Русия от ценното наследство. Това е откровена лъжа.

 В ръководството на МЦР няма нито един чужд гражданин и нито една чужда организация никога не е била негов учредител. Затова министерството не може да представи и нито един документ, с който да подкрепи своето твърдение. Методът на сплашване на публиката с чужди злодеи на всички ни е добре познат. Но е несериозно и неприлично за министерство, още повече Министерство на културата на РФ, да разпространява подобни измислици, особено в рамките на съдебен процес.

 Преди време – не толкова отдавна – Министерството на културата на РФ заемаше по този въпрос друга, напълно противоположна позиция, което и позволи, очевидно, на редица съдебни инстанции да приемат действително законни решения относно изпълнението на волята на С. Н. Рьорих. Това беше честна оценка на факта, че юридически обосновани права върху част от наследството на семейство Рьорих нито самото министерство, нито ДМИ нямат и никога не са имали (което и бе отразено в историко-юридическата справка на Министерството на културата на РФ „Относно колекцията на С. Н. Рьорих“: стр. 1 / стр. 2 / стр. 3 / стр. 4 / стр. 5/, в която бе даден реален юридически анализ както на правоустановяващите документи на собственика на наследството С. Н. Рьорих, така и на разпоредителните актове на самото министерство по отношение на наследството, които им противоречат). Затова произнесеното на 24.11.2011 г. решение на Хамовническия съд на град Москва (стр. 1, стр. 2, стр. 3), което повторно призна факта на получаване от МЦР на наследството на семейство Рьорих въз основа на завещанието на С. Н. Рьорих (първото такова съдебно решение бе прието през август 2002 г., но след това по жалба на Министерството на културата на РФ решението бе отменено и делото бе изпратено за ново разглеждане) е законно и напълно обосновано. Но с идването на новия министър на културата на РФ В. Р. Медински то отново се оспорва от министерството. Какво е накарало министерството да измени своята позиция с идването на новото ръководство можем само да гадаем. Или е псевдопатриотизъм, тласкащ към изопачавания и полуистини-полулъжи, или е неправилно разбирана грижа за тясно ведомствените интереси. Нима е в интересите на държавата да прокара неправови решения или да „смачка“ поредната неправителствена организация? Как тогава стоят нещата със задачата за развитие на гражданското общество, от което се очаква да вземе върху себе си повече полезна работа, в това число и насочена към утвърждаването на идеите на културата и мира в страната и извън нейните предели?

 Съхраняването на безценното наследство на семейство Рьорих преди всичко за Русия, която те са обичали и за благото на която те са се трудили, е главната задача на МЦР и ние ще осъществяваме тази задача и по-нататък. Именно затова тази част от наследството, с която МЦР разполага сега, ние по своя инициатива регистрирахме в недържавната част на Музейния фонд на Руската Федерация (стр. 1 / стр. 2). Всички предмети в колекцията на Музея на МЦР са открити за достъп и могат да бъдат видяни, регистрирани са по надлежния начин, което редовно се проверява от съответстващите държавни органи. На кой пречи това? Защо не секва потока на желаещи да отнемат всичко това и да го предадат някъде, под лицемерния предлог за грижа за интересите на държавата? Много е тъжно, че поредната вълна на тази „грижа“ се случи именно в обявената в Русия Година на културата.

 Фактите убедително свидетелстват, че МЦР достойно изпълни както условията на С. Н. Рьорих за предаване на наледството, така и своите задължения пред държавата: създаден е открит и достъпен за всички музей, чиято дейност е известна не само в Русия, но и в други страни. Осъществява се изучаване и популяризиране на многостранното наследство на семейство Рьорих – това е още едно условие за предаване на наследството в Русия. МЦР с помощта на своите меценати успя да върне в Русия повече от 400 прекрасни картини на Рьорих, които попълниха постоянната експозиция на нашия Музей. С помощта на средства от обществеността и меценати е възстановен уникален паметник на белокаменна Москва от ХVІІ век „Имението Лопухини“. Неправителственият музей осъществява значителна изложбена, издателска, научна и обществена дейност за благото на Русия и нейната велика култура. Може би Министерството на културата на РФ смята, че точно това са злонамерените действия на чуждестранни агенти, които искат да изнесат наследството извън Русия заедно със старинното имение? Изглежда точно така смята, щом се стреми да отнеме от неправителствена организация наследството на семейство Рьорих.

 „Съобщаваме – се казва в изразеното от ДМИ мнение по повод заявлението на МЦР за установяване на факта на приемане на наследството (то се разглежда сега в поредния съдебен процес срещу МЦР, иницииран от Министерството на кулурата на РФ), – че министърът на културата на Руската Федерация В. Р. Медински информира Президента на Руската Федерация В. В. Путин за създалата се ситуация с писмо от 11.11.2013 г. № 4704-01-07-ВМ. В тази връзка Президентът на Руската Федерация В. В. Путин е поставил резолюция „приемете мерки за осигуряване интересите на държавата“ (Приложение № 10). По този начин, предоставянето на права върху картините на Н. К. Рьорих и С. Н. Рьорих на юридическо лице, учредено от чуждестранни юридически лица, ще противоречи на прякото указание на Президента на Руската Федерация“.

 Цитираният параграф от мнението на ДМИ – предадено на съда на 16.06.2014 г. с молба да се откаже заявеното искане на МЦР по отношение на изпълнение на завещанието на С. Н. Рьорих и подкрепено от представителя на Министерството на културата на РФ – е много показателен. Той свидетелства, според нас, че чиновниците на министерството, на първо място, представят на ръководството на страната изкривена картина на реалната ситуация, свързана с наследството, и, на второ място, се стремят да използват авторитета на Президента на РФ, за да оказват натиск върху съда. А и появата в открит съдебен процес на служебна кореспонденция с резолюцията на Президента едви ли изглежда етично. Оставяме това на съвестта и компетентността на чиновниците.

 Тъй като писмото сега по същество е обнародвано от Министерството на културата на РФ, ще си позволим да коментираме неговото съдържание, като отчитаме казаното по-горе.

 В писмото е дадена едва незначителна част от информацията, която при това министърът интерпретира по свой начин. Извън рамките на писмото е останала най-съществената и важна част от сведенията, проливащи светлина относно волята на собственика на колекцията и цялото предадено в Русия наследство. Както се вижда от писмото на министъра на културата на РФ, той не е обърнал никакво внимание на правоустановяващите документи на самия Святослав Рьорих върху наследството. Ние ще попълним този пропуск на министъра и още веднъж ще споменем основните факти и документи.

 1. Колекцията, за която става дума в писмото, е предадена на Министерството на културата на СССР в 1978 година за временно пазене с цел провеждане на подвижни изложби из страната и собственик на тази колекция картини до края на живота си е С. Н. Рьорих. (Акт за предаване № 4193 от 02.10.1978 г., стр. 1 / стр. 2). Обърнете внимание, че в Акта (страница 2, параграф 1) е казано „Приетите материали се пазят по общия ред и се предават на собственика, на неговите законни наследници или на негово доверено лице, при първо поискване“.

 2. Тази колекция попада в ДМИ през 1989 г. също за временно пазене и неин собственик, както и дотогава, продължава да бъде С. Н. Рьорих (заповед на МК СССР № 234 от 30.05.1989 г.)

 3. В писмото на Министерството на културата на РФ не се казва за това, че С. Н. Рьорих през 1992 г. лично се обръща към Президента на РФ Б. Н. Елцин с искане да окаже помощ при връщането на тази колекция в МЦР, тъй като тя незаконно се задържа въпреки неговата воля в ДМИ (писмо на С. Н. Рьорих до Президента на РФ Б. Н. Елцин от 26.04.1992 г., стр. 1 / стр. 2). Оригиналът на това писмо се намира в архива на Президента на РФ.

 4. В писмото не се споменава, че въз основа на решението на Президента на РФ Б. Н. Елцин министерството признава правата на МЦР върху тази колекция и започва подготовката за предаването й в МЦР (писмо на Министерството до Правителството на РФ № 41-01-29 от 19.06.1992 г., стр. 1 / стр. 2), писмо на Държавния комитет по управление на държавното имущество № ВС-12/4078 от 02.07.1992 г. (стр. 1 / стр. 2), писмо на Министерството на културата до МЦР № 45-01050/1-25 от 13.04.1993 г. (стр. 1 / стр. 2).

 5. В писмото не се казва, че С. Н. Рьорих на 22.10.1992 г. пред нотариус в град Бангалор (Индия) потвърждава правата на МЦР върху предаденото от него в Съветския Фонд „Рьорих“ наследство, в това число и въру колекцията картини, намираще се в Министерството на културата на РФ за временно пазене (завещание „Архив и наследство на Рьорих за Съветския Фонд «Рьорих» в Москва“ /превод на руски/ и допълнение към него от 22.10.1992 г.).

 6. В писмото е изпуснат факта, че Министерството на културата на РФ съвсем неотдавна даваше друга – противоположна – историко-юридическа оценка на ситуацията с колекцията картини на С. Н. Рьорих и цялото предадено от него наследство (историко-юридическата справка на Министерството на културата на РФ „Относно колекцията на С. Н. Рьорих“ от 09.04.2012 г. /стр. 1 / стр. 2 / стр.3 / стр. 4 / стр. 5).

 7. В писмото няма даже споменаване на собственика на наследството С. Н. Рьорих и неговите правоустановяващи документи върху предаденото от него в Русия наследство. Но затова пък се подчертава възможността държавата да загуби 282 картини на Н. К. Рьорих и С. Н. Рьорихв случай, че бъде изпълнено решението на Хамовническия съд (явно трябва да разбираме: в случай, че бъде изпълнено завещанието на Святослав Рьорих).

 На този фон е логична резолюцията на Президента. Разбира се, интересите на държавата трябва да се съблюдават. Но ние имаме куража да кажем, че писмото въвежда Президента в заблуждение относно реалната ситуация, решение по която вече е произнесено от руски съд, и да изразим съмнение дали той би подкрепил интересите на чиновниците от Министерството на културата, ако беше получил обективна информация. Ние неведнъж сме чували от Президента добри и справедливи думи за подкрепата на гражданското общество и за необходимостта от държавно-частно партньорство в много области, включително в сферата на културата.

 Нима дългогодишната дейност на МЦР, получила толкова висока оценка и подкрепа от ООН и ЮНЕСКО (в частност за популяризиране в света на идеята на Николай Рьорих за „Мир чрез Култура“, която е в основата на Пакта Рьорих), в Русия никому не е нужна? Особено сега, когато светът отново е разкъсван от въоръжени конфликти и войната се доближи до нашите граници. Нима МЦР не работи за авторитета на нашата страна и нашата култура в чужбина? На кой пречи тази миротворческа дейност в нашето собствено общество, което още е много далече от единство, съгласие и благополучие? Защо вместо подкрепа и благодарност от страна на държавата МЦР и неговият Музей „Н. К. Рьорих“ вече повече от две десетилетия получават удари и продължават да се борят с чиновниците, отстоявайки своите очевидни права? И не е ли време, най-накрая, да се прекратят тези гонения и да ни се даде възможност спокойно да осъществяваме тази толкова нужна за страната и обществото работа? Бихме били много признателни.