Издания

   Съществува и трето направление или трето виждане за развитието на науката, към което Людмила Шапошникова насочва нашето внимание, като подчертава, че неговите представители вярват в бъдещето на науката, но усещат необходимостта от промяна в самата концепция за научното познание. Сред представителите на това направление са големите физици Хокинг и Д. Бом, известните астрофизици Ф. Хойл и Шрам. Според Дейвид Бом „Разделението на изкуството и науката е временно […] То не е съществувало в миналото и няма основания да се смята, че така ще бъде и занапред“.[31] Авторът на „Краят на науката“ Хорган така обобщава вижданията на учените от това направление: „Науката ще тръгне по пътя, който вече е утъпкан от литературата, изкуството, музиката и философията. Тя ще стане по-интроспективна, субективна, разпиляваща се, преследвана от натрапчиви идеи и неспособна да се отклони от своите методи“.[32] Шапошникова отбелязва, че независимо дали сме съгласни или не с подобни изводи (и като оставим настрани иронията на самия Хорган), тенденцията, проявила се в западната наука точно в това трето направление, няма да изчезне, а ще се усилва, защото противоречието между съществуващата теория на познанието и характера на натрупаните знания ще расте.[33]
    Проблемите, за които днес пишат и говорят западните учени от третото  направление, са поставени още в началото на 20. век в Русия. При това руските учени, които се занимават с новата система на познание – сред тях водещото място принадлежи на споменатите вече Владимир Вернадски, Константин Циолковски, Александър Чижевски и Павел Флоренски, – за разлика от своите западни колеги от края на 20. век не само размишляват за нея, но и практически изследват явленията, които я образуват.[34] Те влагат своите научни открития и своите мисли, за да създадат основата на бъдещата система на познанието и на бъдещата наука. Л. В. Шапошникова обаче обръща нашето внимание към това, че даже създаденото от руските учени не може да бъде наречено система, защото става дума само за отделни постановки и идеи.[35] „Появилата се през 20-те години на миналия век Жива Етика със своята нова теория на познанието – пише Л. В. Шапошникова – изпреварва и руските учени, и западните изследователи. В нея науката на бъдещето придобива зрими и конкретни черти. Там не се говори за „край на науката“, а ясно се посочва пътят за изход от кризата, в която науката се е оказала. Жива Етика създава това, което водещата част на световната наука само се е стремяла да постигне. Системата на познание на Жива Етика включва в себе си науката и метанауката – емпиричното знание и знанието, добито в духовното пространство на познавателното творчество на човека. Тя не подминава нито един от способите на познание, които са се сформирали в течение на хилядолетия на нашата планета; отхвърляйки всичко ненужно и действително устаряло, тя отново открива източника на древното знание, посочвайки ни всичко това, което може да бъде прието от съвременната мисъл и от съвременното съзнание. В методо-логическата концепция на Жива Етика са обединени умозрителните постижения на Изтока и емпиричните открития на Запада. Етичните моменти са заели в нея не по-малко важно място, отколкото физическите закони на естествените науки и тези истини, до които е достигнала емпиричната наука.     Достиженията на изкуството, религиозният опит, умозрителната мисъл на философията, експерименталните изследвания на емпиричната наука – всичко се е сляло в единна, синтетична картина на човешкото познание на Мирозданието“.[36]
   Жива Етика е създадена от Елена и Николай Рьорих в сътрудничество с група анонимни философи на Изтока на руски език и първият ред в първата книга от тази философска система, публикувана през 1924 година, гласи: „В Новата Русия е Моята първа вест“. Трудовете на Людмила Шапошникова [37] , в които се проследява дълбокото съзвучие между новите идеи и постижения в руската наука, във философията и в изкуството на руския Сребърен век, от една страна, и Жива Етика, от друга, ни убеждават, че Нова Русия – това е преди всичко страната, в която се разгръща продължаващата дълго във времето Духовна революция. Жива Етика, отбелязва Людмила Шапошникова, се явява завършващият етап във формирането на новото космическо светоусещане, възникнало в процеса на Духовната революция в Русия. Тази философска система „«довежда» до определеност много мисли, идеи и научни открития, които сякаш сами са израснали на руска почва.“[38] И, както бе споменато по-горе, Жива Етика съдържа в себе си новата система на познание, която има ключово значение за формирането и за развитието на новото планетарно мислене – космическото.

2. Бъдещето, което ни носите ...

   Формирането на новото космическо мислене и зараждането на синтеза на научните и метанаучните способи на познанието на границата на 19. и 20. век в Русия е закономерност, то е следствие на културно-историческите особености на нейното развитие.[39] Днес сме свидетели на друга закономерност – започнатото от великите руски учени в началото на миналото столетие се продължава от учен – Людмила Шапошникова, – който се е сформирал в същото енергетично поле на източно-западната руска култура. Отново, както и в началото на 20. век, епицентърът на този процес е в Русия.
   Л. В. Шапошникова, отбелязва един от изследователите на нейното творчество, Олга Лавренова, връща в науката достиженията на учените космисти и показва основополагащия, парадигмален характер на техните трудове. Както вече бе споменато по-горе, тя насочва нашето внимание към това, че именно те за пръв път поставят въпроса за синтеза на науката и метанауката в единна нова система на познанието. Като изследва научните постижения и новите философски идеи на В. Вернадски, К. Циолковски, А. Чижевски и П. Флоренски, Л. Шапошникова ни показва изключително важен процес, осъществил се в началото на 20. век – водещите учени и Жива Етика са се „движили“ един към друг. Въпросите, свързани със системата на познание, са само част от това взаимно насрещно движение, която характерът и обемът на настоящото изложение позволява да засегнем.
   И ако Жива Етика се появява през 20-те години на 20. век, то в края на същия този век и в началото на 21. ние имаме – в трудовете на Людмила Шапошникова – първото цялостно научно осмисляне на тази философска система. То съвпада с настъпилите в Русия промени в последното десетилетие на изминалия век – с възвърнатата свобода, която дава възможност на много духовни тенденции в тази страна, в това число и на космизма, да придобие „второ дихание“. Не можем да сметнем подобно съвпадение за случайност, защото обхващането на Жива Етика от научната мисъл, което откриваме в трудовете на Л. В. Шапошникова, е могъщ двигател на възраждащата се Духовна революция в съвременна Русия. Това научно осмисляне води до неочакван резултат: Жива Етика се разкрива пред нас не просто като една от философските системи, не просто като едно от явленията в съвременния живот, насочени към възраждане на духовността и красотата, а като гносеологическа основа или, иначе казано, нова система на познанието на науката, съдържаща в себе си отговора на кризата в съвременната наука и единствено възможния път за нейното развитие.
   В творчеството на Л. В. Шапошникова откриваме много аспекти, то включва много нива. От една страна, то съдържа огромния изминат път на споменатото по-горе научно осмисляне на Жива Етика от учен изтоковед и историк, сформирал се в лоното на традициите на руската култура и на руската наука и успял достатъчно дълбоко да проникне в индийската духовна традиция и култура. От друга страна, преминавайки моста между руската и индийската духовна култура, в това число в неговата най-висока точка, създадена от семейство Рьорих [40] , Людмила Шапошникова в своето творчество извървява и обратния път: от източната философска мисъл към западната научна мисъл, от Жива Етика към науката. Благодарение на този изминат път, Шапошникова успява да разкрие най-важните особености на Жива Етика, да ги разясни и да направи Жива Етика достъпна за съвременната научна мисъл. Необичайната форма на изложение на тази философска система, метафоричността на нейния език, обуславят необходимостта тя да бъде представена по понятен на съвременната наука начин.
   В новата система на познание на Жива Етика се обръща внимание на сърцето като инструмент на познанието, без който не е възможно да съществува новата наука. „Сърцето води интелекта – пише Людмила Шапошникова, – създавайки за него нови възмож-ности и нови перспективи за познание на окръжаващия свят.“[41] Важно е да се покаже тази водеща роля, но как това може да бъде направено, как може да бъде проявено най-съкровеното – работата на сърцето? Шапошникова блестящо решава тази задача. В нейните трудове ние откриваме цялостни образи, създадени около оста на сърцето, които възхищават и вдъхновяват със своята кристална чистота и космическа красота. В книгата й „Вселената на Майстора“ тъкмо тези цялостни образи на учените Владимир Вернадски, Константин Циолковски, Александър Чижевски и Павел Флоренски не само разкриват силата и величието на техния дух, но водят и до невероятен резултат – ние ставаме свидетели на могъщ творчески процес, в който водещата познавателна роля принадлежи на сърцето. Значението на тези примери, осъществени в живота и показани ни от Шапошникова, е огромно. Те сочат преди всичко към това, че творческата и познавателна работа на сърцето е възможна само при неговото развитие върху твърдата основа на високата нравственост и етика. Именно затова етиката е условие, без което е невъзможно бъдещото познание, тя е неразделна и неотменима част на самата нова система на познанието.
   Създаването на тези образи е принос не само в руската наука, но и в руската литература, защото в тази част от творчеството на Шапошникова ние откриваме синтез на науката и изкуството. И нима е възможен друг подход? Нима е възможно само чрез сухия език на съвременната наука да се покаже финият и велик труд на сърцето, което, докато е живо – и творящо – не търпи скалпела на научния анализ?
Само могъщата сила на духа дава възможност на учените космисти, когато всеки един от тях се среща очи в очи с Инквизицията на 20. век – машината за идеологически контрол на тоталитарната съветска държава – да не изостави избраното направление на научна работа и в нито един аспект на своя живот да не се откаже от своите нравствени принципи. Същата тази машина не подминава и Жива Етика. През 80-те години на миналия век, когато в Съветския съюз се събужда голям интерес към културата на Изтока, интересуващите се от Жива Етика са заклеймявани от пресата като убедени противници на марскизма-ленинизма, а членовете на Партията, които я четат, получават партийни наказания, биват изключвани от Партията и даже осъждани. Сега и тоталитарният режим и идеологическата цензура са в миналото.
   Дали обаче окончателно сме оставили зад гърба си времената, когато новото е предизвиквало яростна реакция на отричане и нападки? Възможно ли би било днес, например, Галилей да бъде обявен за еретик от църквата, заради откритието, че Земята се върти около Слънцето? Вероятно голяма част от нашите съвременници биха отговорили отрицателно. Подобно явление би било абсурдно. Но то е факт – в края на 20. век, през 1994 година, Руската православна църква отлъчи Николай и Елена Рьорих, както и всички, споделящи идеите на Жива Етика, от църквата. В отговор на писмото до Патриарх Алексий ІІ на Международния Център „Рьорих“, митрополит Смоленски и Калининградски Кирил пише (29 май 1995 година): „Ние подчертаваме, че на Православието са му чужди представите за мирозданието като някаква енергетическа система и не са му известни «закони на космическата еволюция»“.[42] Но защо църквата отрича нещо, което й е чуждо и което не познава? Тя не е научна организация и по същество няма отношение към тези въпроси. Всъщност, в това няма нищо ново – църквата не е имала реално отношение и към научното откритие на Галилей, но е принудила учения на колене да се отрече от него. Претенцията за монопол върху Истината, както справедливо отбелязва Людмила Шапошникова, е в основата на борбата на църквата с новите научни идеи не само през 17., но и през 21. век. Очевидно е, че в наше време тези, които споделят идеите на Жива Етика не могат да бъдат изгорени, не могат да бъдат принудени да се отрекат от тях и не може да бъде забранена публикацията на техните трудове. Но е възможно друго – Жива Етика да бъде обявена за религия, всъщност секта и даже сатанинска, и да се направи опит да бъде сплашен всеки, който споделя идеите, изразени в нея, с отлъчване от църквата. Църквата обаче не е единствената, захванала се с недостойното занятие да клевети и очерня Рьорих и тяхното научно, философско и художествено наследство. Многобройни са имената на клеветниците – колкото повече през последните десетилетия се увеличава в Русия интересът към идеите на Жива Етика, толкова по-яростни стават усилията да се очерни семейство Рьорих и тяхното творчество. Такива като Олег Шишкин, Александър Сенкевич, Александър Дворкин, дякон Андрей Кураев, Игор Минутко, Владимир Росов, Нина Кривелска представят Николай Рьорих или като съветски агент, или като заговорник срещу своята Родина, Елена Рьорих като „болен човек“, а четиримата Рьорих – като сектанти и сатанисти, събирали армия, за да откъснат територия от Съветския съюз и други държави в Централна Азия и да създадат своя държава... В списъка на оклеветените бе включена и Людмила Шапошникова, най-достойният продължител на делото на семейство Рьорих днес. Този списък, всъщност, е почетен, защото благодарение на усилията на съвременните наемни клеветници в Русия, в него са включени и имената на Пушкин, Лев Толстой, Достоевски. От 2001 до 2007 година Международният Център „Рьорих“ публикува четири тома на изданието „Да защитим името и наследството на Рьорих“ – над 3 000 страници, в които учени, творци, обществени деятели и журналисти с факти, документи и материали противостоят на клеветите и хулите срещу Рьорих.[43] Самият обем на тези издания показва мащаба на клеветническата кампания, заляла общественото пространство в Русия – тя надхвърля всичко подобно даже от тоталитарните времена. И ако си припомним мисълта на Чижевски за огромното противодействие спрямо Носителите на Знание, то ние трябва да признаем, че това противодействие, както и преди, съществува. Променили са се само методите за борба с новото.