Издания

Публикувано в: Людмила Шапошникова. За новото космическо мислене. София: Национално сдружение „Рьорих“ – член на Международния Център-Музей „Рьорих“. 2008. С. 155-181; Культура и время, № 2 от 2009 г. С. 5-19.

Марга Куцарова

Председател на Национално сдружение „Рьорих“

ЗА НОВОТО КОСМИЧЕСКО МИСЛЕНЕ И РУСИЯ.
ЗА АВТОРА НА НАСТОЯЩИЯ СБОРНИК

1. Пространство на бъдещето

      През 20. век човечеството направи първата крачка извън пределите на Земята – в необятния Космос.

   Дали по случайно стечение на историческите обстоятелства първата космическа ракета – открила космическата ера пред човечеството – се оказа руска, и първият космонавт – руснак? Дали създаването на космическия кораб е просто резултат на техническата революция и развитието на техниката, или учените, които подготвят първия космически полет на човека, са били мотивирани за опознаване на външното космическо пространство като част от по-широкия процес на изучаването на материята – на макрокосмоса и на човешкия микрокосмос и на техните взаимовръзки?

   Дали космическите изследвания, извършвани при полетите на космически кораби, са причина за формирането на ново мислене и ново отношение към нашата Планета, към Космоса и към човека? Или пък възможността за изследване на космическото пространство, която космическите кораби дават, е само едно от следствията от започналия процес на формиране – в края на 19. и началото на 20. век – на ново космическо мислене и на нова система на познанието?
   Днес, навярно, всеки знае годината на първия полет на човека в Космоса – 1961 – и името на Юрий Гагарин. Обаче малцина може би знаят, че този полет е бил подготвян още през 1873 година от един шестнадесетгодишен младеж в Москва, който се хранел само с черен хляб, без да може да си позволи дори картофи и чай, но затова пък с оскъдната издръжка, изпращана от баща му, си купувал книги и прибори... Името на младежа е Константин Едуардович Циолковски. Десетгодишен той остава глух в резултат на тежко простудно заболяване и вратите на образователната система се затварят пред него. Единствените три години, прекарани от него в Москва, са посветени на самообразование: висша алгебра, диференциални и интегрални изчисления, аналитична геометрия, сферична геометрия и др. Циолковски работи успешно не само върху самообразованието си, той поставя пред себе си и решава редица проблеми, като например: не е ли възможно да се използва центробежната сила и с нейна помощ да се изкачи човек в извънатмосферното пространство.[1] „Аз измислих такава машина [...] Бях в такъв възторг, че не можех да стоя на едно място и излязох навън, за да разсея задушаващата ме радост. Бродих час-два из нощна Москва, размишлявайки и проверявайки своето откритие. ...“[2] Космическата ракета обаче се ражда не тогава, а десетилетия по-късно, в резултат на неговия всеотдаен и непрестанен научен труд. И точно той отрежда на Циолковски много тежък и труден живот. Непризнаван и яростно отхвърлян от официалната наука, както до Социалната революция през 1917 година, така и след нея, училищният преподавател по математика, дръзнал да мечтае за Космоса и да работи за създаването на космическа ракета, е „чудак“ и „неудачник“ в очите на своите съвременници, предмет на насмешки и всеобщо презрение от страна на гражданите на провинциална Калуга, където животът му преминава в крайна нищета и където загубва пет от седемте си деца. Непризнаването на неговите трудове от страна на официалната наука впоследствие разкрива истинското си лице, което е и най-тежкият удар за Циолковски: плагиатството, ограбването от „официалните“ учени на научните му постижения... Хората, които го разбират и подкрепят, са единици. Сред тях е ученият Александър Леонидович Чижевски, негов другар, единомишленик и ученик. Обръщайки се към него, Циолковски казва: „Между нас казано, не ви ли се струва, Александър Леонидович, смешно, или даже нещо повече, психопатично, че бивш учител в епархиалното училище, какъвто всъщност съм аз, мисли за бъдещето на човечеството. При това за какво бъдеще – за няколко хилядолетия напред и иска да накара своите съотечественици да мислят за същото? Иска да накара отечествените инженери, физици и химици да мислят за космически полети и да строят кораби-ракети за тези необичайни пътешествия? Да, много бих искал ние, руснаците, първи да прекрачим прага на великия Космос“.[3] И добавя: „Разбира се, това ще бъде руска ракета, и, разбира се, ще полети на нея руски човек. Да, да, именно руски човек – богатир, сърцат, смел, храбър първи звездоплавател, именно руснак, а не немец, не французин, не англичанин, не американец. Руски учени и инженери ще построят мощен космически кораб, а руски богатир ще го изведе в Космоса, ще открие пред хората пътя към Космоса. Това би бил наистина велик завършек на моите мечти и моите изчисления. Космическата ракета е възможна и тя ще бъде факт [...] Какъв щастлив ден ще бъде това за нашата наука, когато руските хора ще издигнат ракетния кораб към звездите! Този ден ще бъде смятан за пръв ден от космическата ера в живота на човечеството. Не ще има граници за тържеството и величието на руската наука! Този ден и името на първия космонавт ще влязат в историята на човечеството. Това е безсмъртие...“[4]
   В края на живота си „изобретателят“ Циолковски получава признание от съветските власти – отпусната му е пенсия и той има възможност да се съсредоточи изцяло върху научната работа. Въз основа на научните му постижения съветската държава създава институт и групи за изследване на реактивното движение. След смъртта на великия учен, признат за основоположник на космонавтиката, в Калуга му е издигнат паметник...
   По-малко от три десетилетия след смъртта на Циолковски през 1935, полетът на човека в Космоса става факт и събитията се развиват именно така, както той ги описва в разговора с Чижевски. Предвиждането му е удивително! Не по-малко удивителна е и увереността на Циолковски в бъдещето, което той предвижда. Заобикалящата го очевидна действителност не е давала основание за такива прозрения в бъдещето, още по-малко за увереност в тях. Нещо повече, тази действителност е могла да доведе учен, не притежаващ неговата сила на духа, до отчаяние и отказ от избраната научна работа. В рамките на живота на Циолковски Русия преживява първата световна война, Социалната революция от 1917 година, гражданската война. Но може би тъкмо тази увереност в бъдещето, прерастваща сякаш в знание, му е давала сили да преодолява всички трудности? Но откъде идва това знание? Кой е неговият източник? Може би именно то ни доближава до древната представа за мъдростта, която включва интелекта, но не може да бъде сведена до него?
   Отговорът на тези въпроси, както и на поставените в началото на това изложение, откриваме в творчеството на Людмила Шапошникова. В това удивително творчество, което има свойството в познати явления да разкрива непознати пространства и неочаквани перспективи. Така, благодарение на него, в изминалия двадесети век освен известната ни Социална революция от 1917 година, ние откриваме Духовната революция в Русия. Тази революция протича дълго във времето. Знанието за нея по неочакван начин осветлява сякаш откъснати и несвързани помежду им явления в духовния живот на Русия, в нейната наука, изкуство и философия. Те изведнъж проявяват пред нас единната насоченост на своето движение, която води до появата на новото космическо мислене. Родено в страдания и търсения, то е съкровището, което Русия дава на света през 20. век. Именно то обединява в неочаквано съзвучие имената на Николай Рьорих, Елена Рьорих, Владимир Вернадски, Константин Циолковски, Павел Флоренски, Александър Чижевски, Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Александър Блок, Андрей Бели, Миколаюс Чюрльонис, Александър Скрябин и много други творци на руската Духовна революция. В голяма част от творчеството на Людмила Шапошникова се изследва формирането на новото космическо мислене в изкуството и философията на Русия, както и в нейната наука. В настоящия сборник е представена неголяма част от това творчество, посветена преди всичко на науката и новото космическо мислене.
   Но нека се върнем към представителя на науката и новото мислене, с когото започнахме настоящето изложение – Константин Циолковски. Той е бил не само голям учен, но и не по-малко значителен философ. За него Людмила Шапошникова пише: „По съвсем различен начин, в сравнение с болшинството си колеги, той разглежда проблема на материята и духа, свързвайки ги неразривно в регулярно взаимодействие в пространството на космическата еволюция. Своите философски възгледи той противопоставя на плоския и механистичен материализъм, който е основата на научния мироглед на 19. – началото на 20. век. Той е един от първите учени, който разширява понятието материя, съзирайки в глъбините му нещо, което образува неговата основа, но което още не е обяснено. Това „нещо“ е материално, макар и да се отличава със своите качества от плътната материя.  Целият Космос се разкрива пред него като материя, но материя с различни качества и състояния“.[5] „Сега аз мисля, че материята също може да бъде приета за дух, както и духът за материя. Науката ни посочва именно духовността на материята“[6] – пише Циолковски в 1903 година. Основните трудове, в които той излага философските си възгледи са „Етиката и естествените основи на нравствеността“ и „Научната етика“. За тях Людмила Шапошникова отбелязва: „И единият и другият труд свидетелстват, че Циолковски разглежда етиката като основополагаща основа на космическата еволюция на човечеството, свързвайки я тясно с процесите, протичащи в Космоса, и със закономерностите, които са свойствени на същия този Космос. [...] Циолковски смело свързва етиката и нравствеността на човека със законите на Вселената, чието съществуване и действие той усеща върху себе си, вътрешно съгласувайки се с тях“.[7] Шапошникова отбелязва още, че „[с]ъздавайки своята космическа философия и разработвайки принципите на космическата ракета, той неведнъж се обръща към източната философия, към древните знания на Източната култура. Особено го интересува индийската философия и, преди всичко, будизмът. Оттам той взима редица важни понятия, без които, както той е убеден, теорията на космическата еволюция би била непълна. Законът на причинно-следствените връзки или кармата се споменава от Циолковски в редица негови трудове“.[8]
   Ученият и философът Циолковски, в беседите със своя приятел Александър Чижевски, не само предрича първия полет на човека в Космоса, но и задава въпроса: „Защо е всичко това?“ Той казва: „Този въпрос не изисква нито лаборатории, нито трибуни, нито атински академии. Той не е разрешен от никого: нито от науката, нито от религията, нито от философията. Той стои пред човечеството – огромен, безкраен, като целия този свят, и звучи гръмогласно: защо? защо? [...] Защо и за какво съществува целият този свят и, разбира се, всички ние, тоест материята?“[9] Разсъждавайки върху този въпрос, Циолковски споделя: „Дълбокото познаване на строежа на материята засега ни е недостъпно. Но някога ще настъпи преломен момент, когато човечеството ще се приближи към това «езотерично» знание, а с това и към въпроса «Защо?» Но за това е необходимо да преминат цели космически ери“.[10]