Святослав Николаевич Рьорих

(1904 – 1993)

„В картините на Святослав откриваме именно хармонична напрегнатост на всички части на творбата. Велико е качеството на произведението, ако в него не се е прокраднало безразличието. [...] Прекрасно е, когато в нашия живот присъства тази висока дарба, благодарение на която всичко тъмно, всичко бедствено се превръща в радост на духа. И колко радостно трябва да приветстваме тези, които по волята на съдбата могат да внасят в живота прекрасното!“

Н. К. Рьорих

Святослав Николаевич Рьорих е роден на 23 октомври 1904 година в Петербург, където преминават първите дванадесет години от живота му. Още в ранното си детство той проявява интерес към естествените науки, който хармонично се съчетава с вродените му художествени заложби.

„Интересувах се много от орнитология, от зоология – спомня си Святослав Николаевич. – Елена Ивановна събираше за мен всички нужни книги, които успяваше да намери. Тя ни купуваше препарирани птици, събираше за нас колекции от насекоми и бръмбари. Освен това, привличаха ме и красивите камъни, минералогията. И тя по същия начин събираше за мен всевъзможни уралски и други камъни. […] И така, нашият малък свят по онова време беше наситен с чудесни впечатления“. Святослав рано започва да рисува и да се занимава със скулптура, посещава уроците в Художественото училище към Императорското общество за поощряване на изкуството, подготвя декорациите за домашните постановки и дори помага на баща си в работата му върху театралните ескизи. През 1913 постъпва в гимназията на Карл Май в Петербург, където учи до 1916 година.

От 1919 Святослав Рьорих се обучава в Лондон, в Кралската академия за изкуства, където изучава архитектура. Година по-късно продължава архитектурното си образование в САЩ, отначало в Колумбийския, а след това в Харвардския университет, като едновременно посещава и отделението по скулптура в Масачузетския университет.

В Америка Святослав Рьорих взима най-дейно участие в работата на всички културно-просветни организации, създадени от Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих. На 19 години той оглавява Международния художествен център „CoronaMundi“, а впоследствие става вицепрезидент на Музея на Николай Рьорих в Ню Йорк.

През 1923 година Святослав Рьорих за първи път посещава Индия. Тук той се запознава с най-известните архитектурни шедьоври на индийската култура, с древното и съвременното изкуство на тази страна. В Индия той поставя началото на своята уникална колекция от произведения на източното изкуство, която, за съжаление, е почти напълно изгубена след неговата смърт.

През 1924 година С. Н. Рьорих се завръща в САЩ, където участва в ръководството на културно-просветните институции, свързани с името на Н. К. Рьорих. Именно благодарение на Святослав Рьорих поддържат връзка с „външния свят“ родителите му и по-големият му брат, които по това време осъществяват изключително сложната Централноазиатска експедиция. Това им осигурява възможността да реализират плодотворна научна и изследователска дейност по време на експедицията. По същото време С. Н. Рьорих продължава да се усъвършенства в живописта, работи много. През 1925 година му е присъдена най-високата награда на изложбата във Филаделфия, където са представени около сто негови творби. Следващите постижения на младия художник стават уверени стъпки по пътя към майсторството и съвършенството.

   Пътя си на художник Святослав Рьорих започва като портретист и достига в този жанр изключително високо майсторство. Една от отличителните черти на неговото творчество е стремежът да почувства дълбоко характера на човека, чийто портрет рисува. Святослав Николаевич отбелязва: „Трябва винаги да помним, че сполучливият портрет е повече от обикновено сходство“. Платната, излезли изпод неговата четка, са изящни, лаконични, в тях удивително точно е предаден духовно-емоционалният образ на човека. Тъкмо поради това изобразените хора изглеждат толкова живи и притегателни. Той създава редица портрети на баща си, само те са около тридесет, един от тях е закупен от Люксембургския музей в Париж. По това време С. Н. Рьорих е едва на 35 години. Галерията на създадените от Святослав Рьорих портрети е огромна, сред тях особено се открояват прекрасните образи на неговите родители.

В произведенията на художника откриваме немалко свидетелства за влиянието, което оказва върху него творчеството на баща му. Както отбелязва самият С. Н. Рьорих: „[…] изворите на моето изкуство са неразделно свързани с Н[иколай] К[онстантинович]“. В същото време, продължавайки традициите на своя велик баща в живописта, Святослав Николаевич тръгва по свой собствен път. В творбите му няма и намек за подражание. Всеки от художниците, баща и син, има свой собствен стил и своя уникална техника на изпълнение.

Дори при кратко запознаване с картините на Святослав Рьорих се чувства огромният творчески диапазон на художника: освен в областта на портретната, той работи и в пейзажната, епическата, жанровата и символичната живопис и винаги се проявява като виртуозен майстор и вдъхновен експериментатор.

Святослав Рьорих живее в Индия от 1931 година и активно участва в нейния обществен и културен живот. Той много обича тази страна, която става негова втора родина. Уникалната красота, разнообразието на културните традиции и изтънчеността на духовните достижения на Индия Святослав Рьорих възпява в много от великолепните си платна. Затова честта да нарича С. Н. Рьорих своя национална гордост принадлежи не само на Русия, но и на Индия.

След 1947 година Святослав Рьорих полага много труд, насочен към подписването на Пакта Рьорих от индийското правителство. „Радвам се да отбележа, че правителството на Индия се отнася със симпатия към целите, които ние имаме предвид и одобрява Пакта Рьорих.[…] Много бих искал именно тази страна и именно сега да стане активен борец за културните принципи, съдържащи се в този Пакт […]“ – пише С. Н. Рьорих на един от ръководителите на Индия Х. Кабир. Благодарение на усилията на С. Н. Рьорих, през август 1948 правителството на Индия одобрява Пакта. През последващите години Святослав Рьорих участва активно в дейностите за опазване и защита от разрушаване на паметниците на древноиндийската култура, организира комитети и постига предприемането на конкретни мерки в тази посока от правителствата на индийските щати.

През юли 1941 година, след нападението на Германия върху Съветския Съюз, Святослав Рьорих телеграфира на посланика на СССР в Лондон И. М. Майски за своето решение да се присъедини към редиците на Червената армия, но получава отказ. Независимо от това, в годините на Втората световна война Святослав Рьорих изпраща средствата, получени от продажбите на свои картини и от изложби, в полза на Червения кръст в СССР.

Святослав Николаевич участва активно в работата на Хималайския институт за научни изследвания „Урусвати“. Ръководейки дейността на естествено-научния отдел, той провежда уникални изследвания в различни области на естествено-научното знание. За тяхното провеждане спомага притежаваният от него рядък дар за духовен синтез. В основата на естествено-научните интереси на С. Н. Рьорих откриваме дълбокото философско разбиране за природата като едно цяло, неразривно свързано с най-важните космически закономерности. Неговият кръг от научни интереси поразява: орнитология, ботаника, минералогия, тибетска фармакопея, химия и нейните алхимични източници, астрология, сравнително религиознание и философия, изкуствознание и културология. Тази многообразана дейност на Рьорих – учения говори за неговата несъмнена принадлежност към плеядата големи натуралисти.

Цялото художествено и литературно творчество на С. Н. Рьорих, неговата научна, педагогическа и обществена дейност са неотделими от идеите на Жива Етика. Ако кажем, че Святослав Рьорих е последовател на тази философска система, означава да кажем твърде малко. Той е не само неин последовател, но и проникновен мислител, който съумява да развие най-важните й идеи и положения.

Много от философските размисли на Святослав Николаевич са посветени на великата роля на изкуството в изграждането на по-съвършен, възвисен и добродетелен човек. Тези размисли намират израз не само на страниците на неговите очерци и дневници, но и в цялото изобразително творчество на художника.

„[…] истината е в Красотата – е казано в една от книгите на Жива Етика. – Космосът върху тази формула утвърждава еволюцията. Космосът насочва света към овладяване на Красотата“. Красотата, нейната същност, нейната роля в еволюционното развитие на човечеството и свързаните с това енергетически процеси са в основата на философските възгледи на С. Н. Рьорих. Като художник и мислител той е привлечен преди всичко от тайната на ръкотворната Красота. „Великите произведения са съкровищници на огромни енергии, които могат да активират и да променят милиони зрители, да окажат влияние върху безброй поколения чрез вестта на красотата, която се излъчва от тях. […] Неизразима аура на слава струи от великото произведение – казва Святослав Николаевич. – Това е еманация на скрити вибрации, които са част от структурата на великото произведение на изкуството. Вълшебството на чувствата, на мислите и силните желания на великите майстори е пленено в произведението, излъчва се към зрителя и пробужда у нас сходни ответни чувства, освен чисто естетическото и духовно разбиране на това, за което се говори. Ние откликваме на по-съвършени съчетания и ги наричаме прекрасни. […] Такава е необикновената власт на изкуството, скритата сила, винаги присъстваща и активна във великото произведение“.

Святослав Рьорих е убеден, че Красотата не може да бъде създадена без висш идеал. Разрушаването на този идеал – духовен или естетичен – води до обезобразяване на живота, до погибел на неговия еволюционен гръбнак.

Художникът, който цял живот се интересува от проблемите на възпитанието на по-съвършения човек, взима дейно участие в работата на училището за деца в Бангалор (Индия), създадено през 1962 година въз основа на идеите на индийския философ Ауробиндо Гхош. Училището приема малчугани от тригодишна възраст, а педагогическата му концепция е изградена върху нравствено-етическото възпитание на децата по специално разработена методика. Още от ранна възраст децата са запознавани с идеите на големите философи, в това число и на Елена Рьорих и Николай Рьорих, голямо внимание се обръща на художественото им възпитание. За това спомагат и ежегодните конкурси за детски рисунки.

Святослав Рьорих отбелязва: „В своята педагогическа работа в Бангалор ние се стараем именно от самото начало да водим новото поколение по пътеките на възхода, запознаваме ги от най-ранна детска възраст с мислите и идеите на големи философи. [...] Нашето възпитание трябва да бъде такова, щото като завърши човек училище да бъде силен, да може да противостои на злото, на несъвършенството“. От 1977 година С. Н. Рьорих оказва и финансова помощ на училището.

Святослав Рьорих е известен и като основател и почетен президент на културно-просветния Център за изкуства „Читракала Паришад“, създаден в Бангалор през 1972 година и прераснал в департамент на местния университет.

За изключителни достижения в областта на културата, а също така и за принос в делото на мира С. Н. Рьорих е удостоен с правителствени награди на различни държави, сред които са най-високият граждански орден на Индия „Падма-Бхушан“, съветският орден „Дружба на народите“, орденът „Мадарски конник“ на България. Святослав Николаевич Рьорих е лауреат на Международната премия на Джавахарлал Неру, носител е на българския орден „Кирил и Методий“ І степен, той е академик на Академията за изящни изкуства на Индия, почетен член на Художествената Академия на СССР, почетен доктор на Великотърновския университет, почетен член е на Националната художествена академия (София). Но за най-значима награда в своя живот Святослав Николаевич счита наградата, учредена от Музея на Николай Рьорих в Ню Йорк, защото грамотата към нея е подписана от Николай Константинович Рьорих.

Първата изложба от картини на С. Н. Рьорих в неговата Родина е открита на 11 май 1960 година в Държавния музей за изобразителни изкуства „А. С. Пушкин“, а месец по-късно картините на художника са представени и на посетителите на Ермитажа в Ленинград (сега Санкт Петербург). В годините след 1970, изложби на неговата живопис се провеждат редовно в градовете на Съветския съюз.

През 1989 година в Москва по инициатива на Святослав Николаевич Рьорих е създаден Съветският Фонд „Рьорих“ (от 1991 – Международен Център „Рьорих“), чийто Почетен президент Святослав Рьорих остава и до днес. През март 1990, изпълнявайки волята на своите родители, той предава на Съветския Фонд „Рьорих“ безценното наследство на своето семейство – картини, предмети на изобразителното и приложното изкуство, архив, библиотека, лични вещи. Всичко това образува основата на постоянната ескпозиция на обществения (недържавен) Музей „Н. К. Рьорих“, чиято дейност се изгражда върху принципите, заложени от Святослав Николаевич.

Святослав Рьорих почива на 30 януари 1993 година.