Николай Константинович Рьорих

(1874 – 1947)

   Николай Константинович Рьорих принадлежи към плеядата най-изтъкнати деятели на руската и световната култура. Художник, учен, пътешественик, обществен деец, писател, мислител – многостранният му талант е сравним по своето величие само с титаните от епохата на Ренесанса. Творческото наследство на Н. К. Рьорих е огромно – повече от седем хиляди картини, пръснати по целия свят, безброй литературни произведения – книги, очерци, статии, дневници...

   Николай Константинович Рьорих е роден на 9 октомври 1874 година в Петербург, в семейството на известния нотариус Константин Фьодорович Рьорих.
   От най-ранни години го привличат живописта, археологията, историята и, преди всичко, богатото културно наследство на Изтока. Всичко това, обединено в едно цяло, по-късно ще даде удивителен резултат и ще направи творчеството на Николай Константинович уникално и ярко.

   След завършването на гимназията на Карл Май през 1893 Николай Рьорих едновременно постъпва в юридическия факултет на Петербургския университет (завършва през 1898) и в Императорската художествена академия. От 1895 се обучава в класа на знаменития художник  Архип Иванович Куинджи. По това време той общува и е близък с известни дейци на културата от този период – В. В. Стасов, И. Е. Репин, Н. А. Римски-Корсаков, Д. В. Григорович, С. П. Дягилев.

   През 1897 Николай Рьорих завършва Петербургската художествена академия и неговата дипломна картина „Вестоносец“ („Гонец“) е закупена от известния колекционер на произведения на руското изкуство П. М. Третяков.

   На 24 години Николай Константинович вече е помощник-директор на Музея на Императорското общество за поощряване на изкуството и същевременно помощник-редактор на художественото списание „Мир искусства“.

   През 1899 година той се запознава с Елена Ивановна Шапошникова, която става негов верен спътник и духовен съратник за цял живот. Единството на възгледите и дълбоката взаимна симпатия бързо прерастват в силни и трепетни чувства, и през октомври 1901 младите сключват брак. Те ще преминат през живота ръка за ръка, допълвайки се един друг творчески и духовно. Елена Ивановна ще сподели всички стремежи и начинания на Николай Константинович. През 1902 ще им се роди син, Юрий, бъдещ учен ориенталист, а през 1904 – Святослав, който ще избере попрището на баща си.

   В своите книги Н. К. Рьорих нарича Елена Ивановна „вдъхновителка“ и „другиня“. Първо на нея той показва всяка своя нова картина и високо цени художествената й интуиция и изтънчен вкус. Много от платната на художника са създадени въз основа на образите, мислите и творческите озарения на Елена Ивановна. Но нейните идеи са не само в картините – трудно е да се назове поне една област от дейността на Н. К. Рьорих, която да не е проникната от тях. Във всяко творческо действие на Николай Константинович, в неговите стихотворения и приказки, в неговите картини и пътешествия винаги ще присъства Елена Ивановна. По думите на Святослав Н. Рьорих: „Сътрудничеството на Н[иколай] К[онстантинович] и Е[лена] И[вановна] бе твърде рядка комбинация от пълен акорд на звученето на всички планове. Допълвайки се един друг, те сякаш се сливаха в изключителна богата хармония на интелектуално и духовно изразяване“.

   През 1903–1904 Н. К. Рьорих заедно със съпругата си осъществява пътешествие по старинните градове на Русия. Те посещават повече от 40 града, известни със своите древни паметници. Целта на това „пътуване из старината“ е изучаването на корените на руската култура. Резултат от пътешествието е не само голяма серия картини на художника, но и статиите на Н. К. Рьорих, в които той – един от първите – повдига въпроса за огромната художествена ценност на древната руска иконопис и архитектура.
   Към същия период се отнасят и творбите на художника на религиозни теми, които са изпълнени във вид на стенописи и ескизи на мозайки за руски храмове.

   Многостранният талант на Николай Константинович Рьорих се проявява ярко и в работата му за театрални постановки. По време на знаменитите „Руски сезони“ на Сергей Дягилев в Париж, със сценографията на Н. К. Рьорих са представени „Половецки танци“ из операта „Княз Игор“ на Бородин, „Псковитянката“ на Римски-Корсаков, балетът „Свещена пролет“ (друго наименование: „Пролетно тайнство“) по музика на Стравински. Благодарение на Елена Ивановна, Николай Константинович се запознава с трудовете на големите мислители на Индия – Рамакришна и Вивекананда, с литературното творчество на Рабиндранат Тагор, заедно изучават Упанишадите.

   Запознаването с философската мисъл на Изтока намира отражение в творчеството на  Н. К. Рьорих. Ако в ранните картини на художника определящи са сюжетите на древната езическа Рус, ярките образи на народния епос, изначалното величие на все още непокътнатата природна стихия („Строят град“ /„Город строят“/, „Идоли“ /„Идолы“/, „Отвъдморски гости“ /„Заморские гости“/ и др.), то от средата на първото десетилетие на ХХ век темата за Индия и Изтока все по-често се появява в неговите платна и в литературните му произведения.
   През май 1917, поради тежка болест на белите дробове, Н. К. Рьорих по настояване на лекарите се премества заедно със семейството си във Финландия (Сердобол), на брега на Ладожкото езеро. Близостта с Петроград му позволява от време на време да  пътува до града на Нева и да се занимава с делата на Художественото училище към Императорското общество за поощряване на изкуството. След революционните събития през 1917 обаче, Финландия затваря границите си с Русия и Н. К. Рьорих и семейството му се оказват откъснати от Родината.

   През 1919, получил покана от Швеция, Николай Константинович пътува с изложби из скандинавските страни, а през есента на същата година приема поканата на С. П. Дягилев да изработи в Лондон сценографията на опери на Модест Мусоргски и Александър Бородин и заминава със семейството си за Англия.

   През 1920 година Н. К. Рьорих получава предложение от директора на Чикагския институт за изкуства да осъществи изложби в 30 града на САЩ. Николай Рьорих приема предложението и заедно със семейството си напуска Лондон.

   Николай Рьорих е сред малцината мислители на ХХ век, които дълбоко разбират истинското значение на Културата, нейната определяща роля в развитието на човечеството. „Културата се основава върху Красотата и Знанието“ – отбелязва той. И повтаря известната фраза на Достоевски с малка поправка: „Осъзнаването на Красотата ще спаси света“.
   В тази формулировка се съдържа практически целият смисъл на космическата еволюция, която се движи от хаоса към реда, от простото към сложното, от системата към Красотата. Красотата се осъзнава от човека само чрез Културата, чиято неотделима част е творчеството. За това се говори и в книгите на Жива Етика, в чието създаване непосредствено участие взима семейство Рьорих. Елена Ивановна записва, а Николай Константинович Рьорих увековечава космическите идеи на Жива Етика в прекрасни художествени образи.

   Въплъщавайки тези идеи, Н. К. Рьорих разгръща в Америка широка културно-просветна дейност. През ноември 1921 в Ню Йорк е открит Майсторският институт на обединените изкуства, чиято главна цел е сближаването на народите чрез културата и изкуството. Почти едновременно в Чикаго е създадено обединение на художниците „Соr Ardens“ („Пламтящи сърца“), а през 1922 се появява Международният културен център „Corona Mundi“ („Венец на Света“). През ноември 1923 отваря врати Музеят на Николай Рьорих в Ню Йорк, разполагащ с изключително богата колекция от картини на художника. Основаните от Николай Константинович Рьорих институции се превръщат в значителни центрове на културата в Америка, обединявайки около себе си много видни дейци на изкуството.

   Пак тогава, през 1923, се сбъдва заветната мечта на майстора – на 2 декември Николай Рьорих заедно със семейството си пристига в Индия. Тук започва подготовката за най-важното пътуване в живота на великия художник – експедицията в труднодостъпните райони на Централна Азия. Тези райони отдавна привличат вниманието на Н.К. Рьорих не само като художник, но и като учен, който се интересува от редица проблеми, свързани с преселението на древните народи и с търсенето на общия източник на славянската и индийската култура. Освен чисто научни цели, експедицията осъществява важна еволюционна задача. Сложният й маршрут минава през Сиким, Индия (Кашмир), Ладак, Китай (Синцзян), Русия (Сибир, Алтай, с отбиване в Москва), Монголия и Тибет през неизучените области на Трансхималаите. Значението и резултатите на тази уникална експедиция до ден днешен не са оценени по достойнство от географската наука. Осъществявайки мечтата на Пржевалски и Козлов, експедицията на Николай Рьорих е триумф на руските изследвания в Централна Азия. Поради уникалността на маршрута и събраните материали, тя с право може да претендира за особено значимо място сред най-големите експедиции на ХХ век. Пътешествието продължава от началото на 1924 до май 1928. За пръв път са отбелязани на картите десетки нови върхове и планински проходи, открити са археологически паметници, намерени са изключително редки ръкописи. Събран е огромен научен материал, написани са книги („Сърцето на Азия“, „Алтай – Хималаи“), създадени са около петстотин картини, в които художникът увековечава необикновен и удивителен свят, света на възвишената красота.
   След завършване на експедицията, през юли 1928 година Николай Рьорих основава Хималайския институт за научни изследвания „Урусвати“, което в превод от санскрит означава „Светлината на Утринната звезда“. На същото място, в долината Кулу, в Западните Хималаи, Николай Константинович и неговото семейство създават свой дом. Тук, в Индия, ще премине и последният период от живота на художника.

   През 1934–1935 година Николай Константинович Рьорих оглавява експедиция в районите на Вътрешна Монголия, Манджурия и Китай, която е организирана от Министерството на земеделието на САЩ с цел изучаване на сухоустойчивите растения. Докато той е в експедиция, президентът на нюйоркския Музей на Николай Рьорих и доверено лице на Н. К. Рьорих, американският бизнесмен Луис Хорш, като фалшифицира документи и оклеветява своя Учител, незаконно присвоява пакета акции, принадлежащ на Музея, и се обявява за негов собственик. Той тайно изнася картините, част от които оставя за себе си. Повечето от платната са продадени на търг и до днес украсяват частни колекции на американски колекционери. След известно време предани сътрудници на семейство Рьорих се сдобиват с ново помещение за Музея и изкупуват значителна част от картините.

   Николай Рьорих продължава своята международна културна дейност. В своите философско-художествени очерци, въз основа на идеите на Жива Етика, той създава изцяло нова концепция за Културата. Според Н. К. Рьорих Културата е тясно свързана с проблемите на космическата еволюция на човечеството и представлява „най-важната опора“ на този процес.

   В широкото понятие за Култура Николай Рьорих включва синтеза на най-добрите достижения на човешкия дух в областта на религиозния опит, науката, изкуството, образованието. Именно Николай Рьорих за пръв път формулира принципната разлика между Културата и цивилизацията. Ако Културата се отнася към духовния свят на човека в неговото творческо себеизразяване, то цивилизацията е само външното устройство на човешкия живот във всичките му материални и граждански аспекти. Отъждествяването на Културата и цивилизацията, подчертава Рьорих, води до объркване на тези понятия и до недооценяване на духовния фактор в развитието на човечеството. „Богатството само по себе си още не дава Култура. Но разширяването и финото развитие на мисленето, и чувството за Красота дават тази изтънченост, това благородство на духа, с които и се отличава културният човек. Именно той може да гради светлото бъдеще на своята страна“. Ето защо, човечеството не само трябва да развива Културата, но е длъжно и да я защитава.

  През 30-те години на ХХ век, предчувствайки настъпващата заплаха от война, Н. К. Рьорих разработва проект на специален Пакт за опазване на културните ценности по време на войни и граждански междуособици. Пактът Рьорих е замислен от своя инициатор и като притежаващ голямо възпитателно значение: „Пактът за защита на културните съкровища е необходим не само като официален акт, но и като образователен закон, който от първите дни в училище да възпитава младото поколение въз основа на благородните идеи за опазване на истинските културни ценности на цялото човечество“. Тази културна инициатива е подкрепена от най-широки кръгове на международната общественост. Идеята на художника приветстват Ромен Роллан, Бърнард Шоу, Рабиндранат Тагор, Алберт Айнщайн. Пактът е подписан на 15 април 1935 година в Белия Дом във Вашингтон. Първоначално договорът е подписан от 21 страни на американския континент. Впоследствие, през 1954 година, Пактът Рьорих е положен в основата на Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, а предложеното от Николай Рьорих специално знаме, Знамето на Мира, защитаващо като неприкосновени всички съкровища на културата и изкуството, и до ден днешен се развява над много културни и просветни институции в целия свят.

    От първите дни на Втората световна война Николай Рьорих използва всички възможности, за да помогне на своята Родина, дори и далеч от нея. Заедно с по-малкия си син Святослав Рьорих той организира изложби и продажби на техните картини, а всички спечелени пари изпраща във фонда на Червената армия. Пише многобройни статии във вестниците и се изказва по радиото в подкрепа на съветския народ. Не допуска и миг на отчаяние или смут. Даже в най-критичните дни на войната – изпитва единствено увереност в победата на руския народ: „Спорихме с много колебаещи се и съмняващи се. Лъжепророци предричаха всякакви беди, но ние винаги казвахме: „Москва ще издържи!“, „Ленинград ще издържи!“, „Сталинград ще издържи!“. И ето че издържаха! За чудо на цял свят се изправи непобедимото руско войнство!“ – пише Николай Константинович в статията „Слава“ през 1943 година.

   В тези страшни за Русия години художникът отново се обръща в своето творчество към темата за Родината. През този период той създава цяла поредица картини – „Княз Игор“, „Александър Невски“, „Партизани“, „Победа“, в които, използвайки образите на руската история, предрича победата на руския народ над фашизма.

   Очерците и писмата на Николай Рьорих от това време, както никога по-рано, призовават към единение и задружност между хората.
Най-важното, подчертава Рьорих, е в самите нас, в силата на нашия дух, в нашата вътрешна култура, чиято основа са добросърдечността, стремежът към знанието и почитането на Красотата. 

   Тези призиви никога не са абстрактни. Върху тези принципи се изграждат не само изкуството и литературното творчество на Николай Рьорих, но и целият му живот. Свидетелствата на съвременниците му, освен възхищението от многостранния талант на гения, ни предават образа на целеустремен човек, който поразява със своята необикновена духовна сила, вътрешна хармония, както и с необичайната си търпимост към възгледите на другите хора.

За световното признание на руския художник говори фактът, че повече от сто института, академии, научни организации, културни институции по цял свят го избират за свой почетен и действителен член. С огромно уважение се отнасят към художника и в самата Индия, където Рьорих са го познавали лично известни индийски философи, учени, писатели, обществени дейци. Много обикновени индийци са го почитали като велик мъдрец.

   Признанието, което обществената, научната и художествената дейност на Николай Рьорих получава, ни най-малко не повлиява на неговото отношение към Родината. Той винаги е бил патриот и остава до края на живота си руски гражданин, притежавайки един единствен паспорт – на Русия. Мисълта за завръщане в Родината никога не напуска Н. К. Рьорих. Веднага след края на войната художникът подава молба за входна виза за Съветския Съюз. Но на намеренията му не е било писано да се сбъднат – в разгара на подготовката за отпътуване, на 13 декември 1947 година той си отива от този свят, без да узнае, че му е отказана виза...
   На мястото на погребалния огън, пред лика на величествени снежни върхове, е издигнат голям правоъгълен камък, върху който е изсечен надпис: „На 15 декември 1947 година на това място бе предадено на огъня тялото на Махариши Николай Рьорих – велик руски приятел на Индия. Да бъде мир“.