Елена Ивановна Рьорих

(1879 – 1955)

   Истински великото се вижда от разстоянието на времето. Творческото наследство на руския философ и писател Елена Ивановна Рьорих е пример за това. Много от създаденото през първата половина на XX век от тази забележителна жена сравнително неотдавна навлезе в културния и духовен живот на нейната Родина и на нашата страна (у нас след прекъсване от около 45 години) и предизвика дълбок и искрен интерес у мнозина, които се стремят да намерят отговор на вълнуващите ги въпроси на битието.

   Елена Ивановна Рьорих е родена на 12 февруари 1879 година в Санкт Петербург в семейството на архитекта академик Иван Иванович Шапошников и съпругата му Екатерина Василевна, по баща Голенишчева-Кутузова, правнучка на брата на великия фелдмаршал Голенишчев-Кутузов. По майчина линия Елена Ивановна е далечна родственица на големия руски композитор Модест П. Мусоргски.
   От най-ранна възраст Елена проявява изключителна надареност. Едва навършила седем години, тя вече чете и пише на три езика. В младежките си години сериозно се интересува от литература и философия. След завършването на Мариинската гимназия и получаването на музикално образование сякаш я очаква блестяща кариера на пианистка, но съдбата решава друго.

   През 1899 година в имението на своята леля, княгиня Е. В. Путятина, Елена Шапошникова за пръв път среща младия художник Николай Константинович Рьорих, който ще стане не само неин съпруг, но и единомишленик. Общността на възгледите, духовната близост, дълбоките взаимни чувства правят техния съюз изключително здрав. „Задружно преодолявахме всякакви трудности – пише Николай Рьорих за своя брак вече на преклонни години. – И препятствията се превръщаха във възможности. Посвещавах моите книги: «На Елена, моята съпруга, другиня, спътница, вдъхновителка»“. „Другиня“ – тази старинна руска дума (1) много точно съответства на духа и характера на Елена Рьорих. Много от картините на Н. К. Рьорих са резултат от тяхното съвместно творчество, по същество „сътворчество“, в което Елена Ивановна е вдъхновяващото начало. Както пише Николай Константинович: „Заедно творяхме и ненапразно е казано, че произведенията би трябвало да имат две имена – женско и мъжко“.

   В това „заедно творяхме“ се крие дълбок смисъл. Много от платната на художника, изразяващи идеите на Жива Етика, са създадени по замисъл на Елена Ивановна и въз основа на нейни творчески прозрения.

 През август 1902 в семейство Рьорих се ражда син – Юрий, бъдещ учен ориенталист със световно име, а през октомври 1904 се ражда Святослав, бъдещ художник, мислител, обществен деец.
   Е. И. Рьорих е сърцето, наставникът и главният крепител в семейство Рьорих. Николай Константинович, Юрий Николаевич и Святослав Николаевич Рьорих изключително високо ценят ролята на Елена Ивановна като светъл гений на семейството. В своите спомени С. Н. Рьорих отбелязва: „За нас и за всички, които по-близко се докосваха до нея, това духовно общуване бе като живо утвърждаване на висшите истини на предвечната правда. Нейният живот гореше като жив светилник, утвърждавайки със своя пример съществуването на прекрасен свят, чието осъзнаване ще поведе човечеството към нови достижения и нови открития“.

   В своите произведения Н. К. Рьорих нарича Елена Ивановна ,,Водещата“. Същевременно тя е удивително скромен човек. Навлизайки в живота на
знаменития художник, тя винаги се стреми да остане в сянка. Повечето от нейните трудове са издадени под псевдоними. ,,[...] позволете ми да сляза от пиeдестала, издигнат от Вашето прекрасно, любeщо сърце [...] Обичам простотата във всичко и всякаква високомерност и тържественост са ми органически непоносими. Не обичам да уча, а само да предавам знания“ – ще напише тя в едно от своите писма до кореспондент-приятел.

   Оказали се откъснати от Родината поради революционните събития през 1917, след пребиваване в скандинавските страни Рьорих заминават за Англия. Тук, в Лондон, през 1920 година Е. И. Рьорих започва работата над първите редове на Жива Етика – нова философска система, даваща съвременна цялостна концепция за реалния Космос. Книгите на Жива Етика се създават от Е. И. Рьорих в тясно сътрудничество с група анонимни философи, които в духовната традиция на Индия е прието да се наричат Махатми, Велики Души, Риши, Учители.
   През есента на 1920 година, заедно със съпруга и децата си, Е. И. Рьорих заминава за САЩ, където Н. К. Рьорих е планирал изложби в редица градове.

   В Америка, под ръководството на Н. К. Рьорих и с прякото участие на Е. И.  Рьорих, неголяма група техни сподвижници разгръща широка културно-просветна дейност. Нейните резултати поразяват: Музеят на Николай Рьорих в Ню Йорк, Майсторският институт на обединените изкуства, Международният художествен център „Corona Mundi“. Тези институции, организирани от Н. К. и Е. И  Рьорих, се превръщат в големи културни центрове, чието влияние се разпростира извън границите на страната и става международно. Многобройните сдружения, творчески клубове и образователни институции, действащи по целия свят под егидата на тези организации, обединяват под всеобщия купол на Културата не само творчески личности, но и всички, които се стремят към реализиране на хуманните идеали и усъвършенстване на живота. ,,Радостно е да видиш – пише Елена Ивановна, – как в дните на разруха светли души се събират в името на Културата, стараейки се да съхранят огъня и да дарят радостта от творческото съзидание и разширяването на съзнанието на тези, които търсят изход от създадената задънена улица на ума, водеща след себе си и материалното бедствие“.

 От 1924 до 1928 Елена Рьорих участва в грандиозна експедиция, организирана от Н. К. Рьорих из труднодостъпните и слабо изследвани райони на Централна Азия. Тя е единствената жена, която изминава целия извънредно труден маршрут. Елена Ивановна споделя с останалите членове на експедицията всички трудности и смъртоносни опасности на пътя. „Да окаже помощ, да ободри, да разясни, без да жали сили – Елена Ивановна е готова на всичко... Често можеш само да се чудиш откъде черпи сили, особено като знаеш за слабото й сърце. […] На кон, наравно с нас, Елена Ивановна премина през цяла Азия – пише Николай Константинович, – замръзваше и гладуваше в Тибет, но винаги първа даваше пример за бодрост на целия керван. И колкото по-голяма беше опасността, толкова по-бодра, по-готова и по-радостна беше тя. Самата тя бе с пулс 140, но въпреки това се стремеше лично да участва и в организацията на кервана, и в решаването на всички пътни грижи. Никой никога не е виждал тя да падне духом или да се отчае, а все пак поводи за това имаше немалко и то от най-различен характер“.

   През 1926 година в Монголия (Улан Батор), където по това време се намира експедицията, е публикуван ръкописът на Е. И. Рьорих „Основи на
 будизма“. В тази книга се разглеждат фундаментални философски понятия от учението на Буда, сред които прераждането, закона за кармата, Нирвана. Също така е представена изключително дълбоката нравствена основа на това учение, като по този начин е опроверган един от основните стереотипи на тогавашното западно мислене, а именно, че според будизма човекът е нищожно същество.
    През 1927 пак там, в Монголия, е издадена една от книгите на Жива Етика – „Община“.

   През 1928 година, след завръщането от Централноазиатската експедиция, семейство Рьорих се установява в древната живописна долина Кулу в Западните Хималаи. Тук те основават Хималайския институт за научни изследвания  „Урусвати“ („Урусвати“ в превод от санскрит означава „Утринна звезда“). Е. И. Рьорих е избрана за почетен вицепрезидент на тази уникална научна институция и взима най-активно участие в организацията на неговата работа. Тук, в Кулу, Елена Ивановна отново се посвещава на главния труд на своя живот – книгите на Жива Етика – и продължава да работи по тях до края на живота си. Жива Етика – философия на космическата реалност – съдържа в себе си уникална система на познание, основана върху общите и частни закони на Космоса, чиято неотделима част са Земята и човечеството. Системата на познание на Жива Етика съответства на новото еволюционно стъпало в развитието на човечеството, когато на мястото на научното мислене идва космическото светоусещане. Названието на самата философия – Жива Етика – свързва човека и Космоса в единна одухотворена система.

  През 1929 година в Париж, под псевдонима Ж. Сент-Илер, е издаден трудът на Е. И. Рьорих „Криптограми на Изтока“. Тези криптограми (или апокрифи, тоест текстове, които не са влезли в каноническите писания) съобщават за легендарни и исторически събития на отдавна изминали дни, разказват за неизвестни страни от живота на Великите Учители на човечеството – Буда, Христос, Аполоний Тиански, Сергий Радонежски. На образа на Сергий, Пазителя и Застъпника на земята руска, Елена Ивановна Рьорих ще посвети отделно произведение, в което отличното познаване на историята и богословието ще се съчетае с дълбоката и трепетна любов към подвижника.

   Блестящото владеене на чужди езици и дълбоките философски познания позволяват на Е. И. Рьорих да преведе на руски език „Тайната Доктрина“ – забележителния труд на основателя на Теософското общество Елена Петровна Блаватска, а също така и избрани писма на Махатмите (издадени на руски в книгата „Чашата на Изтока“). Преводите на Елена Рьорих дават възможност на рускоезичния читател да се запознае с тези най-важни теософски произведения.

   Особено място в наследството на Елена Ивановна Рьорих принадлежи на нейните писма до изучаващите Жива Етика. Докато учението Жива Етика е създадено от Елена Ивановна в сътрудничество с Учителите, то „Писмата“ са ярък пример на нейното индивидуално творчество. Притежавайки удивителен просветителски дар, тя на ясен и достъпен език обяснява на своите кореспонденти най-сложните въпроси на битието, в това число за мястото и ролята на човека в мирозданието, за закономерностите на взаимодействието между човека и космоса, за особеностите на взаимовръзката между духа и материята. Дава жизнени и практически съвети. Писмата поразяват не само с дълбокото познаване на древните философски учения, трудовете на източните и европейските мислители, но и с широкото и ясно разбиране на основите на битието. Ето защо „Писмата“ на Е. И. Рьорих са необходима и неотделима част от самата Жива Етика.

   Двутомникът „Писма на Елена Рьорих“ е издаден за пръв път през 1940 година в Рига и оттогава е преиздаван многократно. Понастоящем е издадено пълното събрание на писмата на Елена Рьорих (т. I – IX), съхранявани в отдела за ръкописи на Международния Център „Рьорих“. В тях е публикувана за пръв път неиздавана до този момент част от кореспонденцията, която позволява по нов начин да бъде оценено участието на тази забележителна жена в движението Знаме на Мира, свързано с Пакта Рьорих. Със сигурност може да се каже, че без Елена Рьорих приемането на Пакта би било невъзможно. Именно тя в периода на Манджурската експедиция на Н. К. Рьорих (1934 – 1935) води цялата делова кореспонденция с международните културно-просветни организации и координира тяхната дейност. Резултатът от нейния подвижнически труд е подписването на 15 април 1935 година на Пакта Рьорих от ръководителите на 21 страни, включително САЩ.
   През януари 1948 година, скоро след смъртта на съпруга си, Елена Ивановна заедно с Юрий Николаевич Рьорих напуска долината Кулу и, след кратко пребиваване в Делхи и Кхандала, се установява в малкото курортно градче Калимпонг, разположено по склоновете на Източните Хималаи.

   Е. И. Рьорих винаги се е стремила да се върне в Русия, но молбите й за връщане в Родината, подавани в съветското посолство, остават без отговор. Същата съдба постига и писмата и молбите, адресирани до съветското правителство. Не успява да й помогне и Художествената академия. Но въпреки всички откази, Елена Ивановна се е надявала да се завърне, да даде на Родината всички събрани от нея съкровища и поне няколко години да поработи за „Най-хубавата Страна“ – така тя наричала Русия. Надеждата да види Русия не я напуска до последните й дни. „Не е възможно да не се завърна. Аз съм длъжна да се завърна!“ – повтаря тя вече пред своя край. Но това завръщане така и не се случва. Страната отказва право на влизане на своята велика дъщеря. На 5 октомври 1955 година Елена Ивановна Рьорих напуска този свят.

 Колкото повече време минава и колкото по-дълбоко вникваме в духовно-философското наследство на изтъкнатия руски философ Елена Ивановна Рьорих, толкова по-ясно се очертава величието на направеното от нея за еволюцията на планетата и на цялото човечество. 

1. Другиня – старинна руска дума, означава „приятелка, другар“.