• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Рьорих и България

 

ІІ. 70-те и 80-те години на ХХ век

Красотата ще спаси света.
Ф. М. Достоевски

Людмила Живкова е единственият в ХХ век държавен деец, който е възприел много дълбоко Жива Етика и е видял в нея огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй и одухотворяването на този строй чрез Културата и високата философска мисъл. Тя много добре разбира, че държавата трябва да се строи и да живее по законите на Красотата. Но на нея й е много трудно и не само трудно, но и опасно.
С. Н. Рьорих, 1980 г. 

   

   Жива Етика – философията на космическата реалност – е философското наследство на Елена и Николай Рьорих. Цитираните слова на Святослав Рьорих изключително точно изразяват същността на делото на Людмила Живкова: тя въвежда Жива Етика в държавното културно строителство. Идеите на Жива Етика пронизват всички аспекти от творчеството на семейство Рьорих. Без каквото и да е колебание може да се каже, че тези идеи пронизват и всички аспекти от дейността на държавника Людмила Живкова.
   Държавата е изключително консервативна структура, десетократно повече – държавата, обременена от идеологически догми, каквато е социалистическа България през този период. Подвигът и саможертвата на Людмила Живкова не могат да бъдат надценени. С течение на времето те все повече ще се осъзнават и огромният опит, натрупан от нея, ще може творчески да се използва за благото на бъдещите поколения. За съжаление, поради особеностите на историческото развитие, напълно вероятно е подвигът й да бъде оценен по достойнство от бъдещите поколения не в нашата страна, или не първо в нашата страна. Но точно благодарение на тази велика жена „именно в България се е осъществил първият практически пробив на новата мисъл, новата система на философия, новите подходи към еволюцията на човечеството. И тя, Живкова, е олицетворявала този пробив. Нейният уникален пример още веднъж показва, че историята движат личностите, а не масите, които могат само да следват или да не следват личността“. [9]
   5 Откриване на изложба Н.РЛюдмила Живкова продължава делото на нашите изтъкнати творци и дейци на културата от първата половина на изминалото столетие, като го издига на качествено ново ниво, благодарение на което нашата страна има значим принос в духовно-културната еволюция на човечеството през ХХ век. В качеството си на председател на Комитета за култура Людмила Живкова инициира и успешно реализира: Национална програма за естетическо възпитание, Международна детска асамблея „Знаме на мира“,   Национална програма за честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава и Комплексна програма за повишаване ролята на изкуството и културата за хармоничното развитие на личността. Предвидено е било Комплексната програма да включва последователно организирани програми, посветени на Николай Рьорих, Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Михаил Ломоносов, Константин-Кирил Философ, Рабиндранат Тагор и други. Всяка една от тези инициативи е въплъщавала концепцията на Николай Рьорих за култура, пронизана от идеите на Жива Етика. 
   По-долу ще бъде представена фактологията на две от тези инициативи, а именно: Програмата „Николай Константинович Рьорих“ и Международната детска асамблея „Знаме на мира“.
   Изпълнението на Комплексната програма за повишаване ролята на изкуството и културата за хармоничното развитие на личността започва именно с Програмата „Рьорих“ (1978), посветена на личността „на големия руски художник, изследовател, общественик, пътешественик, писател, мислител, философ, поет и археолог Николай Константинович Рьорих“. Людмила Живкова формулира духовното кредо на Рьорих така: „непрекъснато развитие и усъвършенстване, творческо горене, неудържим стремеж към красотата, към прекрасното“.
   При осъществяването на Програмата „Николай Константинович Рьорих“ Людмила Живкова получава решителна подкрепа и помощ от последния жив Рьорих – Святослав. 7 Святослав Рьорих и ЛЖ
   На 28 март 1978 в София се открива изложба на Николай Рьорих. На изложбата са представени много творби на великия художник от личната колекция на сина му С. Н. Рьорих, картини от фонда на Руския държавен музей в Санкт Петербург (тогава Ленинград), от музея на Николай Рьорих в Ню Йорк, от музеи и колекции в Индия, Монголия, Франция. Поради своите мащаби и представителност, експозицията предизвиква вниманието не само на българската, но и на международната културна общественост. На 4 април 1978 година в София се открива изложба от 168 картини на Святослав Рьорих.
   Святослав Николаевич пристига специално в България за откриването на двете изложби. Среща се с много български дейци на културата и науката, дава интервюта за пресата и телевизията у нас.
   На 25 – 28 април 1978 година Институтът по култура към Комитета за култура и БАН организират в София международен научен колоквиум „Културата и хармоничното развитие на личността“. В него със свое слово „Н. К. Рьорих – такъв, какъвто беше в живота“ участва Святослав Рьорих. Академичният съвет на Националната художествена академия „Николай Павлович“ избира Святослав Рьорих за свой почетен член. На 8 май 1978 година Святослав Рьорих е удостоен с титлата Почетен доктор на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“, награден е с орден „Кирил и Методии“ І степен и други български ордени и медали.
   През май 1978 дейността по изпълнение на Програмата „Рьорих“ се разгръща във Велико Търново, Габрово, Русе, Плевен, Пловдив, Бургас, Варна, където са организирани изложби на Николай Рьорих и Святослав Рьорих. Изложбите са посетени от общо над 80 хиляди души и са съпроводени от културни програми, включващи представяне на книги, албуми и каталози, изнасяне на беседи, прожектиране на филми.
   Програмата „Рьорих“ се провежда и извън границите на България. В българския културен център   „Витгенщайн“ във Виена от 16 май до 30 юни са изложени 57 картини на Николай и Святослав Рьорих. По същото време там са проведени дискусии, посветени на всестранно развитите личности и на Пакта „Рьорих“, в които вземат участие австрийски философи, педагози, учени и държавни дейци. Фотоизложба, посветена на Николай Рьорих, е представена от България в Художествената академия във Вашингтон, в Академията за изящни изкуства в Прага, в Университета на Бон, а също така в десетки български културни центрове в Западна и Източна Европа, Америка, Африка и Азия.
   Людмила Живкова дълбоко възприема и идеята на Николай Рьорих, че мирът се утвърждава преди всичко в сърцата и мислите на хората. Както отбелязва тя, за Николай Рьорих „понятието мир съдържа в себе си универсалната цялост на Вселената. То става тъждествено с висшите представи за красота, хармония, единение и сътрудничество. Утвърждаването на тези представи изисква трудна и продължителна борба за формиране на ново човешко съзнание“. Л. Живкова дълбоко е осъзнавала, че децата – свободни от предразсъдъци и враждебност към „другия“ – могат в най-голяма степен да станат носител на това ново съзнание, което е залог за траен мир на Земята.
8. Знаме на Мира-1   Така, благодарение на нея България става инициатор на Международната детска асамблея „Знаме на Мира“. На ХХ сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж е гласувана резолюция в България да се проведе Международната детска асамблея „Знаме на Мира“ като една от най-големите инициативи във връзка с Международната година на детето и 20-годишнината от приемането на Декларацията на ООН за правата на детето. За провеждането на Асамблеята е сформиран международен инициативен комитет и Святослав Рьорих става негов член. 
    През пролетта на 1978, в условията на силно идеологическо и военно противопоставяне и разделение, от България е изпратен поздрав и покана до децата от цял свят, които обичат изкуството и се стремят към красотата, да вземат участие в Международната детска асамблея. В поканата е интегриран текстът на легендата „Пратеникът на Светлината“, записана от Елена Рьорих и публикувана в книгата й „Криптограми на Изтока“.
   Международната детска асамблея „Знаме на мира“ носи името на първия международно признат флаг за защита на обектите на културата и науката и на техния персонал по време на война и в мирно време, който е утвърден от Пакта Рьорих през 1935 година. Асамблеята се провежда под патронажа на гереналния директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу от 15 до 25 август 1979 и включва: международна изложба на детско художествено творчество, фестивал на детско изпълнителско и композиторско творчество и преглед на детско литературно творчество. Изявите на децата нямат конкурсен характер. В рамките на Асамблеята се провежда и заседание на Световния детски парламент.
   От 23 до 30 август 1979 година в София е организиран Международен научен симпозиум „Детето, творческото начало и еволюцията“. В него вземат участие учени от 28 страни. Людмила Живкова представя доклад, в който в светлината на философската система Жива Етика разглежда изкуството като мощен фактор за развитието и усъвършенстването на човека и обществото в настоящето и бъдещето.
   Международната детска асамблея се провежда с голям успех. Над 1500 деца и юноши от 85 страни и повече от хиляда български деца вземат участие под знамето на детското творчество. Като заключителен акт на Асамблеята се явява откриването на монумента „Знаме на мира“. При откриването Людмила Живкова се обръща с призив към децата от цял свят за Единство, Творчество и Красота, които са основите за изграждането на новия прекрасен свят.
6 ЛЖ и Святослав Рьорих   Няма никакво съмнение, че „чуждата“ философия, намерила практическо въплъщение в дейността на Председателя на Комитета за култура на България, е възприета враждебно от господстващата партийна идеология не само в България, но и в СССР. Точно поради това именно големият успех на тези инициативи утежнява още повече положението на Л. Живкова. Но тя е била смела и решителна. Обстоятелството, че е била твърде видна в международен план фигура и твърде високопоставена, е означавало, че спрямо нея не могат да бъдат приложени обичайните по това време мерки по отношение на инакомислещите. Това в значителна степен е затруднявало нейните идеологически опоненти. При изпълнението на своите начинания Людмила Живкова получава решаващата подкрепа на Святослав Рьорих, който за нея е не само наставник и Учител, но и опора в сложната и трудна обстановка, формирала се около нея. Много проекти по Програмата „Рьорих“, която е трябвало да прерасне в постоянна дейност на бъдещ център „Рьорих“ в България остават неизпълнени, поради внезапната смърт на Людмила Живкова през юли 1981 година.
    Ще завършим с думите на Святослав Рьорих от 28 май 1981 година: „Откакто за първи път преди години посетих България, аз непрекъснато се срещам в Индия със стари и нови български приятели. Радвам се, като виждам там как вашата страна израства с всеки нов ден, как тя става все по-важен културен център със своя световна притегателна сила. Хуманизмът на българите, тяхната душевна нежност и благородство, отношението им към културните ценности – всичко това дълбоко ме респектира. Хиляда и триста годишна България, с нейната драматична история и прекрасно настояще, ми е близка и скъпа, аз просто я обичам. Вече няколко пъти се срещам с госпожа Людмила Живкова и съм възхитен от нейното неуморно, талантливо и благородно дело в името на по-доброто разбирателство между народите, в името на красотата днес“. [10]


©Национално сдружение „Рьорих“ 2013
Всички права запазени

 

1.Борис Георгиев. Изкуството и живота // Списание „Възраждане“, кн. 1/1923, с. 29-32.
2.Борис Георгиев. През джунглите на Индия към великия Николай Рьорих // в. „Литературен глас“, бр.239, 1934.
3.Из юношеския дневник на Васил Стоилов, пазен в неговия личен архив. Цитираният текст датира от 5 октомври 1923 година. Цит.по: Величко Коларски. Връзките на художниците от Движението за родно изкуство с Николай Рьорих и други представители на руската художествена култура. // Известия на научно-изследователския институт по културата при Комитета за култура и Българската академия на науките. София, № 2, 1983 г. С. 151, 166.
4.Интервю с Васил Стоилов – „Той винаги ми е действувал дълбоко и като художник и като човек“. – София, 1978, кн. 4, с. 17.
5.Петър Петков е професор, специалист по естествени науки, който участва активно и в литературно-художествения живот на страната като автор на статии и член на редакционни колегии на различни периодични издания. Вж.: Величко Коларски. Връзките на художниците от Движението за родно изкуство с Николай Рьорих и други представители на руската художествена култура. // Известия на научно-изследователския институт по културата при Комитета за култура и Българската академия на науките. София, № 2, 1983 г. С. 169.
6.Величко Коларски. Връзките на художниците от Движението за родно изкуство с Николай Рьорих и други представители на руската художествена култура. С. 164.
7.Рерих Н.К. Листы дневника. Т. І. Москва: 1999. С. 188.
8.Елена Ивановна Рерих. Письма. Том ІІІ. 1935 год. Москва: Международный Центр Рерихов, Благотворительный Фод имени Е.И.Рерих, Мастер-Банк, 2001. С. 274.
9.Шапошникова Л.В. Людмила Живкова – държавен деец и подвижник. // По законите на красотата. Посвещава се на 60-годишнината от рождението на Людмила Живкова. София: Национално сдружение „Рьорих“, 2002. С. 13.
10.Святослав Рьорих. Бдение над красотата. Интервю на Иван Балабанов. // в. „Литературен фронт“, бр. 22, 28 май 1981 г.