• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

М. Куцарова. Необходима ли ни е независима и свободна Култура?

По повод закриването на руската Мастер-Банк


На 20 ноември 2013 година Централната банка на Руската Федерация отне лиценза на Мастер-Банк. Това решение неволно напомня за друго – в далечната 1867 година женевският съд в Швейцария постановява, че швейцарският гражданин Анри Дюнан е виновен за краха на голямата банка „Кредит Женевуа“ (Crédit Genevois).

Условията в Русия през ХХІ век и в Швейцария през ХІХ са доста различни, така както са много различни и обстоятелствата във всеки един от тези случаи. Възниква сякаш въпроса, какво общо може да има между тях?

Дейността и на председателя на Управителния съвет на Мастер-Банк Борис Булочник, и на предприемача Анри Дюнан е насочена към това да бъде създадена финансова основа на Делото, което служи на най-високите човешки идеи и ценности. В първия случай – това са идеите на Николай Рьорих, Пакта Рьорих и Знамето на Мира, във втория случай – идеите на Червения Кръст.

Борис Булочник, председател на Управителния съвет на Мастер-Банк, е истински меценат на изкуството и Културата в Русия. Немалко културни организации знаят въз основа на собствения си опит за неговата помощ за делото на Културата. Но най-важното е следното: благодарение на неговата неизменна и безвъзмзедна финансова помощ в Русия, в Москва, бе създаден първият неправителствен (недържавен) музей, при това на световно ниво – Музеят „Н. К. Рьорих“ на Международния Център „Рьорих“. Благодарение на подкрепата от мецената Борис Булочник, Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ съхрани в Русия завещаното й от Святослав Рьорих наследство на семейство Рьорих, разгърна значителна музейна, научна, изследователска, издателска и популяризаторска дейност и отново поде делото по утвърждаването на идеите на Пакта Рьорих в света. Този Пакт е първият международен договор, целящ защитата на всички съкровища на културата, независимо от тяхната принадлежност или от каквито и да било съображения от религиозен, национален или идеологически характер. Значението на Пакта Рьорих, който понастоящем е действащ международен договор, е изключително голямо: и до днес той осигурява най-висока защита на всички културни ценности.

Анри Дюнан, както е известно, е инициатор на Женевската конвенция на Червения Кръст от 1864 година. Той запалва сърцата на своите съвременници с идеята си за състрадание и помощ на всички хора, независимо от религия, националност, раса и идеология и става Основател на най-толямото съвременно хуманитарно движение на Червения Кръст. Малцина знаят обаче, че той по занятие е бил предприемач (бил е включен освен това и в ръководството на банка, което се оказва съдбоносно) и сам е финансирал цялата дейност на зараждащия се тогава Червен Кръст, в това число и международните Конференции, в резултат от които е подписана известната Женевска конвенция.

Тогава, през 1867 година, мнозина в Женева са повярвали на съдебното решение и на това, че Анри Дюнан е извършвал сенчеста, нечестна предприемаческа дейност със съмнителни методи. Макар нарисуваната от официалните власти картина на случилия се срив на банката, в чието управление той участва, да изглежда крайно нелогично, платената от неговите противници преса допринася съществено за представянето му в лицето на обществеността като злодей. Днес е известно, че в това съдебно решение няма ни най-малка частица истина и то е чудовищно несправедливо по отношение на напълно невинен човек. Дюнан става жертва на зловещ заговор срещу него от страна на алчни хора (Вж.: Angela Bennett. The Geneva Convention. The Hidden Origins of the Red Cross. Sutton Publishing, 2005, pp. 86-87, 101-104).

Без съмнение, в бъдеще историята ще каже своето правдиво слово и по отношение на административното отнемане на лиценза на жизнеспособната Мастер-Банк, една от големите банки в Русия. Днес обаче Централната банка на Русия ни предлага следната картина: Мастер-Банк, която системно, вече повече от четири години е подложена на постоянен административен натиск, притеснения, проверки, обиски, като знае за това, че е обект на особено внимание от страна на властите, съзнателно извършва „сенчеста дейност“, за да даде на властите повод да й отнемат лиценза за банкова дейност. Картината, меко казано, не е убедителна.

И ако в делото за срива на Банката „Кредит Женевуа“ противниците на Дюнан, както по всичко личи, са били мотивирани от дълбока безнравственост и алчност, не може да се каже същото и за другите му мощни врагове, които го следват като сянка до края на живота му.

Историята свидетелства, за съжаление, че именно най-благородните и високо хуманни идеи на Знамето на Мира и на Червения Кръст срещат не само отрицание, но и ожесточено противодействие.

Изследователите отбелязват, че Анри Дюнан, от самото начало на движението на Червения Кръст, има многочислени и изключително силни противници, повечето от тях скрити, в това число и сред някои църковни кръгове. Да не забравяме, че в Европа векове наред е било възприемано като норма да се убиват и преследват хората от друга религия, националност или идеология по време на многочислените въоръжени конфликти и войни. (Примери за подобни практики има много, достатъчно е да си спомним множеството кървави конфликти между католици и протестанти. Друг любопитен пример в условията на вече действащата Женевска конвенция на Червения Кръст и нейните високи хуманитарни стандарти: през 1877 година англичанинът Форбес, кореспондент на вестник Daily News, пише вече след началото на Руско-турската война и преминаването на руските войски през Дунав, че турците са имали „пълното право“ да изтребят цялото българско население на север от Балкана, включително жените и децата. Вж.: Достоевский Ф.М. Дневник писателя. Сентябрь – ноябрь 1877 г. Полное собрание соч. в 30 томах. Т. ХХVІ. Ленинград: Издательство «Наука», 1984. онлайн ресурс).

Пактът Рьорих и Знамето на Мира също са срещнали много препятствия по пътя към своето утвърждаване и са донесли на семейство Рьорих многочислени и силни врагове. Такава е съдбата и на тези, които днес следват Рьорих и достойно продължават тяхното дело – Международният Център „Рьорих“ (МЦР) и неговите Основатели. Шестте тома, издадени от МЦР, които се наричат „Да защитим името и наследството на семейство Рьорих“, са свидетелство за мощното, системно и организирано противодействие, което неизменно срещат по пътя си в Русия, вече повече от двадесет години, високо хуманните идеи на Рьорих и тези, които ги олицетворяват – МЦР и неговият недържавен музей.

Не избягва тази съдба на целенасочено противодействие и меценатът на МЦР Борис Булочник. Вече неведнъж културната общественост е изразявала своята тревога за неговата съдба. Така например, в резолюцията на Международната научно-обществена конференция „110 години от рождението на Юрий Н. Рьорих“, състояла се в Москва, МЦР, от 9 до 11 октомври 2012 година, се казва: „Международният Център «Рьорих» от своето създаване и до днес неведнъж се е сблъсквал с яростна съпротива на невежествени чиновници, които са се опитвали да разрушат недържавния музей и да отнемат от МЦР наследството на семейство Рьорих, завещано му от Святослав Рьорих. Но техните действия не се увенчаха с успех. Сега те са разгърнали мащабна кампания, насочена към унищожаване на меценатската дейност на Б. И. Булочник, като се опитват да лишат Музея „Н. К. Рьорих“ от финансовата основа за дейността му. В атаките срещу Борис Илич Булочник се използват всички мислими и немислими средства – от многогодишните клевети по негов адрес в СМИ до необоснованите обискив дома му при участието на въоръжени сили за бързо реагиране в маски, което не може да означава нищо друго, освен акция по сплашване. […] Реалността в днешна Русия е такава, че само при условие на възраждане на истинското меценатство ние ще успеем да съхраним нашата култура. Действията, които днес някои СМИ и силови структури предприемат срещу Б. И. Булочник свидетелстват, че в Русия има влиятелни сили, препятстващи този процес“ (Вж.: сайт на МЦР). Същата тревога звучи и в резолюцията на Международната обществено-научна конференция „75 години Пакт Рьорих“ (Вж.: на български – сайт на НСР: roerichs.eu, раздел „Защита на името и наследството на Рьорих“; на руски: сайт на МЦР).

Ще напомним още веднъж кратко за идеите, чийто символ е Знамето на Мира. Ако Червеният Кръст защитава живота и здравето на хората, то Знамето на Мира на Пакта Рьорих опазва духовните ценности, духовното здраве на човека и на народа, тяхното достойнство и Красота. Знамето на Мира защитава всички обекти на културата, науката, образованието и техния персонал. То изисква уважение и опазване на всеки Храм, като път към Единното Висше. То призовава към уважение и съхранение на знанието от всички векове и народи. Затова Знамето на Мира – изразител на най-важните идеи от философското наследство на Елена и Николай Рьорих – е залог и основа за създаването на независима, свободна Култура на обществото.

Но необходима ли е днес на руските власти независима свободна Култура? Отнемането на лиценза на Мастер-Банк ни дава дълбоко основание да поставим този въпрос.

Международният Център „Рьорих“, който днес отново утвърждава идеите на Пакта Рьорих и Знамето на Мира в Русия и в международен мащаб, никога от началото на повече от 20-годишната история на своето съществуване не е получил и една стотинка (копейка) държавна подкрепа. От друга страна, властите закриват Мастер-Банк и по този начин лишава безкористния меценат Борис Булочник от възможността да подкрепя тази изключително важна дейност на МЦР в името на бъдещата Култура на Русия и света.

Ако руските власти, в противоречие със стандартите на ЮНЕСКО, не оказват никаква, дори най-малка финансова подкрепа на такива независими културни институции като МЦР, ако те, в нарушение на същите международни стандарти, разрушават източника на тяхното дългосрочна финансова подкрепа и устойчиво развитие, то неизбежно стигаме до определени изводи...

В заключение е необходимо да се каже следното. Предприемачи и банкери има много, те идват и си отиват. Но на някои от тях историята отрежда особено и важно място – на тези, които самоотвержено са работили и работят в името на най-високите идеали на човечеството. Това са такива хора като Борис Булочник. Историята не ще ги забрави и ще даде на идните поколения правдивото слово за тях.

Обръщаме се с призив към тези, които взимат решенията и в чиито ръце е  властта: не повтаряйте тежките грешки от миналото и не вписвайте нова позорна страница в историята на своята страна! Все още не е късно – необходимо е спешно да се мисли за това, как да се опазват такива достойни хора и меценати като Борис Булочник, а също така да се даде възможност да работи на създадената от него Мастер-Банк, благодарение на която е възможно съществуването на истинска свободна Култура.


Марга Куцарова

председател на Национално сдружение „Рьорих“

ръководител на Клона на Международния Център „Рьорих“ в България