• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Защита на името и наследството на Рьорих


Необходима е международна защита за наследството на семейство Рьорих!

 

Резолюция
на Международната обществено-научна конференция
„75 години Пакт Рьорих“

Москва, 11 октомври 2010

 

I. Като взима под внимание принципите и нормите на международното право в областта на опазването на културните ценности, а именно:


Като отчита, че:

съгласно основополагащия принцип на международното право, историческите паметници, културните ценности, музеите, научните, художествените, образователните и културните институции съставляват културното наследство на народите, независимо от държавната им принадлежност и форма на собственост. [1]

Същият този основополагащ принцип категорично посочва, че увреждането или изчезването на които и да било обекти на културното наследство представлява пагубно обедняване на достоянието на всички народи по света. [2]

 

Като отчита, че:

всяка държава, на чиято територия се намират охранявани обекти на културното наследство, е длъжна да съхрани тази част от наследството на човечеството и да осигури нейното предаване на бъдещите поколения. [3]

Всички културни ценности са част от общото културно наследство на човечеството и всяка държава в това отношение носи отговорност не само пред своите собствени граждани, но и пред международната общественост като цяло. [4]

 

Като отчита, че:

понастоящем опазването на културното наследство от държавите на национално ниво често е недостатъчно и неадекватно, не само поради големите разходи, които то изисква, поради недостига на икономически, научни и технически ресурси в страната, на чиято територия се намира подлежащата на защита ценност [5], но също така – и това е изключително тревожно – поради проблеми в правната и съдебната система на дадена държава, които не позволяват осигуряването на защитата на културното наследство и на човешките права в областта на културата, поради немърливост, небрежност и пренебрежение към културното наследство от страна на държавните органи, както и поради умишлено разрушаване на културно наследство, включващо преднамереното неосъществяване на мерки за забрана, предотвратяване, пресичане и наказване на всякакви действия, насочени към преднамерено разрушаване на такова културно наследство. [6]

 

Като отчита, че:

съществува важно международно-правно регулиране и международен механизъм за защита на културното наследство в тези случаи, когато държавата, на чиято територия то е разположено, не изпълнява своя дълг да го опазва и съхранява като част от общото културно наследство на човечеството, но те често не се прилагат;

в споменатите по-горе случаи защитата на международно ниво и посредством международен юридически механизъм е не само необходима, но е и незаменимо средство за съхраняване на такова културно наследство.

 

Като отчита, че:

в съответствие с възприетите принципи и норми правото на достъп до култура и на участие в културния живот са права на човека [7], тяхното нарушаване води до потъпкване на достойнството на човешката личност и нейните свободи и в никакъв случай не трябва да бъде допускано от нито една държава и не може да бъде търпяно от  обществеността.

Опазването на културното наследство пряко обуславя възможността за реализиране на правото на достъп до култура и на участие в културния живот.

В международното право е възприет принципът, че защитата на културното наследство от рискове и тяхното преодвратяване са много по-важни от възмездяването на щетите в случай на увреждане или загуба, защото основната цел е съхраняването на културното наследство, а не подмяната с парични средства на предмети, които са незаменими. [8]

Не съществува универсален международно-правен механизъм за защита на правата на човека в областта на културата.

В Европа съществува международно-правен механизъм за защита на правата на човека в случаите, когато те са нарушени и когато възможностите за тяхната защита на национално (вътрешно) ниво са изчерпани. Прилагането на този правен механизъм обаче е проблематично по отношение на правата на човека в областта на културата, тъй като материално обезщетение не може да компенсира напълно или да замести културно наследство, което е незаменимо, и не може по никакъв начин да се компенсира с пари лишаването от възможност за творческа дейност [9], лишаването от възможност за културно развитие на бъдещите поколения и обедняването на културното наследство на цялото човечество. [10]

 

Като отчита, че:

въпросите, които не се обхванати изцяло от международно-правните актове в областта на културното наследство, ще се уреждат в съответствие с принципите на международното право, принципите на човечността и изискванията на общественото съзнание. [11]

 

Като отчита, че:

един от най-важните международно-правни принципи за опазване на културното наследство, намерил израз в актовете на ЮНЕСКО, е принципът на активното участие на обществеността, тъй като „най-добрата гаранция за съхраняването на културните ценности е уважението и любовта, които се проявяват към тях от самия народ“; [12]

дейността на неправителствените организации (местни, национални и международни) е един от най-добрите начини за изразяване на общественото мнение и за участие на обществеността в делото за опазване на културните ценности. Тези организации вече неведнъж са демонстрирали не само своята способност да съхраняват културното наследство, но и своята незаменима роля в този процес.

 

Като отчита, че:

съгласно разпоредбите на Устава на ЮНЕСКО мирът трябва да се основава върху интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството, ето защо солидарността на международните и националните неправителствени организации е незаменима както за поддържането на мира, така и за опазването на културното наследство.

Солидарността на неправителствените организации може да стане най-важната част от международния механизъм, способен да отговори на острата неободимост от опазване на културното наследство, когато действията на държавите за опазване на такова наследство поради посочените по-горе причини са недостатъчни или неадекватни.

В делото за опазване на културното наследство неправителствените организации, обединили своите усилия за неговото съхраняване в името на бъдещето на човечеството, трябва да получават, в съответствие с международно-правните актове в областта на културата, цялата необходима подкрепа от страна на държавите-членове на ЮНЕСКО, както и от самата ЮНЕСКО и от други международни междуправителствени организации, компетентни в тази област.

 

Предвид това, че:

съгласно разпоредбата на т. 2 (с) на чл. I от Устава на ЮНЕСКО, върху тази организация е възложена задачата да осигури съхраняването, увеличаването и разпространяването на знания, „като се грижи за съхраняването и опазването на световното наследство на човечеството – книги, произведения на изкуството и паметници с историческо и научно значение“.

 

II. Като обръща внимание на световното значение на културното наследство на семейство Рьорих и състоянието, в което то се намира, в частност:


като отчита:

огромното значение на художественото, научното, философското и литературно-публицистичното наследство на семейство Рьорих за световната култура, неговия потенциал за обединяването на народите в името на културата, а така също дълбокия хуманистичен характер на идеите на семейство Рьорих и значителния потенциал на това наследство за развитието на естествените и хуманитарните науки;

изключително важния принос на Н. К. Рьорих за създаването на международно-правната система за защита на културното наследство – предложения от него Договор за опазване на художествените и научни институции и исторически паметници (Пакт Рьорих), подписан в Белия Дом във Вашингтон през 1935 година, благодарение на който са въведени и утвърдени основополагащите принципи на тази защита.

Като поставя за своя цел съхраняването на наследството на семейство Рьорих за идните поколения;

 

като отчита:

разпръснатостта на наследството на семейство Рьорих в много страни по света и необходимостта то да бъде щателно каталогизирано, описано и регистрирано с цел да бъде осигурено правото на достъп до това световно културно наследство и неговото ползване, както и с цел да не се допуска незаконна търговия с отделни негови части [13]  и да се осигури възможността за международен обмен на културните ценности, които са част от това наследство.

 

Като отчита, че в Русия:

по-малкият син на Николай и Елена Рьорих – С. Н. Рьорих, гражданин на Индия, виден художник, мислител и учен – е основал в Москва Международния Център „Рьорих“, на който С. Н. Рьорих е завещал наследството на своите родители, предадено от него през 1990 година. Международният Център „Рьорих“ е изпълнил неговата воля и е създал недържавния Музей „Н. К. Рьорих“.

Международният Център „Рьорих“, въплъщавайки  в своята дейност идеите на семейство Рьорих, популяризирайки и развивайки тяхното творческо наследство, представлява пространство на свободата – свобода на мисълта, свобода на творчество и свобода на познанието, което е изключително важно за възраждането на истински самобитната култура в страна, където повече от 70 години е съществувал идеологически контрол в областта на културата. 

Създаването на независимо и свободно пространство на културата от Международния Център „Рьорих“ предизвика много силна реакция на противодействие от страна на стари утвърдени механизми. Международният Център „Рьорих“ – неправителствена международна организация, създала музей на световно ниво и представляваща крупен културен, научен и духовен център, разпространяващ идеите на мира, на уважението към всички култури, възпитаващ сред широката общественост и младежта дълбоко уважение към традиционните знания на всички народи и поощряващ тяхното научно изследване – не е получил нито икономическа, нито финансова, нито юридическа, нито техническа помощ от страна на държавните органи, така както това се препоръчва в международните актове на ЮНЕСКО. [14] Нещо повече – от страна на държавните органи са извършени активни действия, нарушаващи основополагащите принципи на споменатите актове на ЮНЕСКО и целящи прекратяване на дейността и закриване на този „център на разума и културата“ [15], какъвто несъмнено е Международният Център „Рьорих“, както и създаденият от него Музей „ Н. К. Рьорих“.

Нарушаването в Русия на волята на последния от семейство Рьорих – С.Н. Рьорих, по отношение на разпореждането му с наследството на семейство Рьорих, води до невъзможност да бъдат изпълнени, а следователно и до нарушение на редица права, уредени в Декларацията на ЮНЕСКО относно принципите на международното културно сътрудничество (чл.1, т. 1, 2; чл. 4, т. 1, 2, 3, 4; чл. 7, т. 1, 2 и др.), а също така и до нарушаване на основното право – правото на достъп до достояние на световната култура – наследството на семейство Рьорих.

В изключително тежки условия, в течение на 20 години, Международният Център „Рьорих“ не само оцеля, но и израсна в голям център на науката, просвещението и културата, който направи всичко възможно за съхраняването на наследството на семейство Рьорих в Русия. Това служи като още един ярък пример за изключителната роля на неправителствените организации в делото по опазване на културното наследство, особено в периоди на дълбоки икономически и социални трансформации.


Като отчита, че:

Л. В. Шапошникова, първи вицепрезидент на Международния Център „Рьорих“ и генерален директор на Музея „Н. К. Рьорих“ получи през 2010 година наградата на Европейския Съюз «Europa Nostra» за съхраняване на културно наследство;

 

Като подчертава

приноса на Б. И. Булочник за възраждането на най-добрите традиции на меценатството, тъй като той е безкористен меценат на недържавния Музей „Н. К. Рьорих“ на Международния Център „Рьорих“, който помогна на Международния Център „Рьорих“ при създаването на Музея, при възстановяването на паметника на историята и културата на XVII–XIX в. – „Имението Лопухини“, където се помещава самият Музей, както и при осигуряването на всичко необходимо за работата на Музея. Във връзка с това участие в живота на неправителствената организация меценатът среща препятствия от страна на държавни чиновници в своята непосредствена предприемаческа дейност, което прави неговия принос още по-ценен и значим. Възраждането на традициите на меценатството е от голямо значение за бъдещето, тъй като дава възможност на неправителствените културни институции и организации да изпълняват своите задачи за съхраняване на културното наследство в тези случаи, когато отсъства каквото и да е съдействие или помощ от страна на държавата.

 

Като подчертава, че:

Международният Център „Рьорих“ и неговият недържавен Музей „Н. К. Рьорих“ продължават да работят в условията на отсъствие на юридически гаранции за тяхното съществуване и за съхраняването на завещаното им наследство на семейство Рьорих.

 

Като изразява

дълбока загриженост във връзка с обстоятелството, че в Русия вече повече от 50 години съществува неясност по отношение на опазването на наследството на семейство Рьорих, което се намира на територията на Руската Федерация, както и заплаха за унищожаване на отделни части от това наследство.

 

Като подчертава, че:

клеветата и очернянето на имената на семейство Рьорих и на тяхното творческо наследство, допускани в Руската Федерация, водят до нарушаване на основно задължение, съдържащо се в Декларацията на ЮНЕСКО относно умишленото разрушаване на културно наследство (чл. 3, ал. 3), а именно: „Държавите, с всички подходящи средства, следва да се стремят да осигурят уважение към културното наследство в обществото, особено с помощта на образователни, разяснителни и информационни програми“.

 

Приема настоящето обръщение:

I. Към международните и националните неправителствени организации, като ги призовава:

1. Да подкрепят усилията на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“, насочени към запазването на културното наследство на семейство Рьорих, посредством създаването на постоянен международен комитет, състоящ се преди всичко от неправителствени организации и обществени дейци и имащ за цел съхраняването на културното наследство на семейство Рьорих в света.
2. Представените на Конференцията организации, а именно: Общоевропейската федерация за опазване на културното наследство Europa Nostra, Международният Комитет на Червения Кръст, Асоциацията на националните комитети на Синия Щит, Националният Комитет на Синия Щит на Австрия, Международният Център „Рьорих“, Общоруското сдружение за опазване на паметниците на историята и културата – да окажат подкрепа и съдействие при формирането на Организационен комитет за подготовка на създаването на Постоянния международен комитет за съхраняването на наследството на семейство Рьорих в света.
3. Подкрепата, посочена по-горе в точка 1, може да намери израз в присъединяването към Постоянния международен комитет за съхраняване на наследството на семейство Рьорих в света, както и:
• в поставянето на въпросите, които са предмет на дейността на Комитета, на всички съответни международни форуми, за да бъде привлечено вниманието на международната общественост в световен мащаб към въпросите за опазването на културното наследство, когато на национално ниво това опазване е недостатъчно;
• в оказването на подкрепа на делото за защита на наследството на семейство Рьорих в света чрез своите информационни ресурси и техническа помощ – сайтове, информационни бюлетини, материали и др.;
• в използването на всички възможни мерки – правни и културни, – тъй щото всяка държава да осъзнае своите задължения за съхраняването на културното наследство на семейство Рьорих в името на всички народи по света.


ІІ.1. Към международната общност и, в частност, към тези държави, на чиито територии се намират части от културното наследство на семейство Рьорих, в това число Руската Федерация, Индия, България, САЩ:

1. Да съблюдават строго принципите и нормите на международното право, намерили израз в препоръките и декларациите на ЮНЕСКО, както и да изпълняват своите задължения, произтичащи от международните конвенции, ратифицирани от тях;

2. Да осъществят пълна каталогизация и опис на всички културни ценности (художествени произведения, ръкописи, документи и издания, архивни материали), които представляват част от културното наследство на семейство Рьорих и се намират на тяхна територия, както и да осигурят тяхното съхраняване и включването им в списъка на националното културно наследство, тъй щото:
• да гарантират на своите граждани, както и на гражданите на всички страни по света, правото на достъп до достояние на световната култура – наследството на семейство Рьорих;
• да не допускат незаконна търговия с тези ценности;
• да осигурят възможност за международен културен обмен на културни ценности – произведенията на семейство Рьорих.

3. Да оказват пълно съдействие на работата на Постоянно действащия международен комитет за съхраняване на наследството на семейство Рьорих в света, като предоставят на неговите представители пълен достъп до информация, до документите, свързани с това наследство, до културните ценности, които са част от наследството на семейство Рьорих, както и всяко друго съдействие, необходимо за реализирането на неговите цели и задачи.

 

ІІ. 2. Към Руската Федерация в качеството й на страна-член на ЮНЕСКО:

1. Да уважава принципите и нормите на международното право, намерили израз в международните актове на ЮНЕСКО, както и правото на човека за достъп до образование и култура, и да изпълни безусловно волята на С. Н. Рьорих, като изцяло предаде завещаното от него наследство на семейство Рьорих на създадената в Русия по негова воля и по негова инициатива Международна неправителствена организация „Международен Център Рьорих“.

2. Да гарантира, че няма да бъдат предприети действия, водещи до пълното или частично унищожаване на наследството на семейство Рьорих, намиращо се на нейна територия, в това число и донесеното от Ю. Н. Рьорих в СССР.

3. Да предприеме всички необходими действия за опазване на наследството на семейство Рьорих, намиращо се на нейна територия, включително чрез изпълнението на мерките,  предвидени в точка II.1.2.

4. Да не допуска занапред нарушаване на международните принципи и норми, а именно: действия, насочени към разрушаването на Международния Център „Рьорих“ (Центъра), на създадения от Центъра недържавен Музей „Н. К. Рьорих“ и на съхраняваното от него културно наследство на семейство Рьорих. Чрез приемането и изпълнението на съответните законодателни актове да създаде стабилна юридическа база, която да осигури както запазването на Центъра, така и възможността той да работи и да се развива.

5. Да не допуска очерняне и клевета спрямо името и наследството на семейство Рьорих, и по този начин да прекрати нарушаването на международните принципи и норми, залегнали в актовете на ЮНЕСКО. Да предприеме всички необходими мерки за изпълнението на своето международно задължение, а именно: да осигури уважение към културното наследство на семейство Рьорих в обществото, особено с помощта на образователни, разяснителни и информационни програми.

При подготовката на тези програми следва да се привлича към активно участие Международният Център „Рьорих“ и неговият Музей „Н. К. Рьорих“ в Москва като център със световно значение за изучаването, популяризацията и опазването на наследството на семейство Рьорих.

 

ІІІ. Към ЮНЕСКО:

В съответствие със своите уставни цели и задължения и с всички достъпни за ЮНЕСКО средства, да оказва пълно съдействие и покровителство на Постоянния международен комитет за опазване на културното наследство на Рьорих в света, като ефективен и реален механизъм за международен обществен контрол по отношение на съхраняването на културно наследство в случаите, когато действията на държавите са недостатъчни.

 

 

1. Пакт Рьорих – Договор за опазване на художествените и научните учреждения и историческите паметници, подписан във Вашингтон на 15 април 1935 г., Преамбюл и чл. 2; Хагска конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, Преамбюл; Декларация на ЮНЕСКО от 2003 г. относно умишленото разрушаване на културно наследство, Преамбюл.

2. Конвенция от 1972 г. за опазването на световното културно и природно наследство, Преамбюл; Препоръка на ЮНЕСКО от 1972 г. относно опазването на културното и природно наследство на национално ниво, Прембюл.

3. Препоръка от 1972 г. относно опазването на културното и природно наследство на национално ниво, Преамбюл. Виж също: Конвенция от 1970 г. за мерките за забрана и предотвратяване на незаконен износ, внос и прехвърляне на право на собственост на културните ценности, Преамбюл; Конвенция от 1972 г. за опазването на културното и природно наследство, чл. 4.

4. Препоръка на ЮНЕСКО от 1976 г. относно международния обмен на културни ценности, чл. 2. Виж също: Препоръка на ЮНЕСКО от 1968 г. относно защитата на културните ценности, подложени на опасност поради провеждането на обществени или частни дейности, Преамбюл; Препоръка на ЮНЕСКО от 1978 г. относно опазването на движимите културни ценности, Преамбюл.

5. Конвенция от 1972 г. за опазването на световното културно и природно наследство, Преамбюл, § 3.

6. Декларация на  ЮНЕСКО от 2003 г. относно умишленото разрушаване на културно наследство, чл. 6.

7. Всеобща декларация на ЮНЕСКО от 2001 г. за културното разнообразие, чл. 5; Препоръка на ЮНЕСКО от 1976 г. за участието и приноса на народните маси в културния живот, чл. 4, букви (а) и (b); Устав на ЮНЕСКО; Всеобща декларация за правата на човека на ООН, чл. 27; Международен пакт за икономическите, социалните и културните права, чл. 13 и 15; Международен пакт за граждански и политически права.

8. Препоръка на ЮНЕСКО от 1978 г. за опазването на движимите културни ценности, чл. 9.

9. Декларация на ЮНЕСКО от 1966 г. за принципите на международното културно сътрудничество, чл. 7, ал. 1; Препоръка от 1972 г. за опазването на културното и природно наследство на национално ниво, Преамбюл.

10. Конвенция от 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство, Преамбюл; Препоръка от 1972 г. за опазване на културното и природно наследство на национално ниво, Преамбюл.

11. Декларация на ЮНЕСКО от 2003 г. относно умишленото разрушаване на културно наследство, Преамбюл, последен  параграф.

12. Препоръка от 1968 г. относно защитата на културните ценности, подложени на опасност поради провеждането на обществени или частни дейности, Преамбюл. Виж също: Препоръка от 1978 г. за опазването на движимите културни цености, чл. 5, 17; Препоръка от 1972 г. за опазване на културното и природно наследство на национално ниво, чл. 11, 61; Конвенция от 1972 г. за опазването на световното културно и природно наследство, чл. 27, ал. 1 и 2; Препоръка от 1976 г. относно международния обмен на културни ценности, чл. 11; Препоръка на ЮНЕСКО от 1960 г. относно най-ефективните мерки за осигуряване на общодостъпност на музеите, Преамбюл, чл. 2, 13, 14, 16; Препоръка на ЮНЕСКО от 1962 г. за съхраняване на красотата и характерността на пейзажите и местностите, Преамбюл, чл. 37, 40, 42; Препоръка от 1968 г. за защита на културните ценности, подложени на опасност в резултат на провеждане на обществени или частни дейности, чл. 31, 32; и др.

13. Законният внос, износ и прехвърляне на право на собственост трябва да се осъществяват в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от 1970 г. за мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на право на собственост на културните ценности, както и в съответствие с разпоредбите на други съответни международни актове, а в тези случаи, които не са изцяло обхванати от международните актове – в съответствие с принципите на правото, общопризнатите морални принципи и изискванията на общественото съзнание.

14. Вж.: Препоръка от 1960 г. относно най-ефективните мерки за осигуряване на общодостъпност на музеите, чл. 3, 17, 18; Препоръка от 1972 г. за опазване на културното и природно наследство на национално ниво, чл.. 49, 51; Препоръка на ЮНЕСКО от 1989 г. за съхраняването на фолклора,  чл. D, буква (d).

15. Вж.: чл. 13 от Препоръката от 1960 г. относно  най-ефективните мерки за осигуряване общодостъпността на музеите: „Там, където са разположени, музеите трябва да са център на разум и култура. С тази цел, те са длъжни да осъществяват принос в духовния и културния живот на населението, а то, от своя страна, трябва да има възможност да участва в работата и развитието на музеите“.