• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Какво е космическо мислене

Неизбежността на Жива Етика

            В началото на 20-те години на 20. век настъпва събитие с важно еволюционно значение – от духовното пространство на руски език е предадена система от знания, свързана изключително тясно с процесите на космизация на мисленето, които протичат в Русия.
kosmichesko-mislene-8   Системата е оформена в книги от Елена Ивановна и Николай Константинович Рьорих. По това време те живеят в Индия и са пряко свързани с тези, които са източник на подобни знания.
    Заглавията на книгите са необичайни – „Зов“,  „Озарение“, „Община“, „Аум“, „Безпределност“, „Сърце“, „Агни Йога“, „Огнен Свят“, „Братство“. Също толкова необикновен е и стилът на тяхното изложение, напомнящ спирала, по която като че ли се изкачва съзнанието на читателя. Те имат общо наименование – Жива Етика. В тях се говори за космическата еволюция на човечеството, за нейните особености, причини и за ролята на човека в нейните сложни процеси. На първите читатели тези книги правят необикновено впечатление със своята смелост и нови подходи към проблеми, които като че ли веднъж завинаги са формирани и канонизирани от науката. Някои смятат, че четат научнофантастични произведения, които в тези години се появяват в голямо количество на световния книжен пазар. Трудно е било да се повярва в това, че Мирозданието представлява грандиозна енергетична система, в която се осъществява интензивен енергоинформационен обмен между съставящите я структури с различни състояния и измерения на материята. Самият човек се оказва такава структура. Жива Етика съобщавала за Великите закони на Космоса, за които науката не е знаела. И само малцина, по-точно единици, след запознаване с книгите на Жива Етика осъзнават, че имат пред себе си изложение на ново космическо мислене, а споменатите от анонимните автори на Жива Етика Велики космически закони образуват гносеологическата основа на тази удивителна философия, в която е отразена Космическата Реалност…
   Жива Етика дава необходимия еволюционен импулс, към който Космическите Същности, стоящи на еволюционно стъпало много по-високо от човечеството, са прибягвали неведнъж. Ако изследваме историята на човешката мисъл, ще видим в нея немалко такива моменти.
   В Жива Етика откриваме съзвучие с идеите на руските учени, философи, художници, музиканти и поети, творили в пространството на руската Духовна революция, в което е протичал еволюционният процес на създаване на новата система на космическото мислене.
   Елена Ивановна, която извършва титанична работа със съобщаваните й текстове, и Николай Константинович Рьорих, въплътил еволюционно-космическите идеи на Жива Етика в прекрасни художествени платна и научно-литературни очерци, имат огромен принос за формирането на новото планетарно мислене и новото съзнание на съвременното човечество.
   „Какво е еволюцията – теория, система, хипотеза? – пише един от най-големите френски учени и мислители Тейар дьо Шарден. – Не, нещо много по-голямо, отколкото всичко това: тя е основно условие, на което отсега нататък трябва да се подчиняват и което трябва да удовлетворяват всички теории, хипотези, системи, ако искат да бъдат разумни и истинни. Светлина, озаряваща всички факти, крива, в която трябва да се слеят всички линии – ето какво е еволюцията“. [19] Именно на закономерностите на космическата еволюция, в която се сливат „всички линии“ на човешкото съществуване, е посветена Жива Етика. Идеите на Жива Етика не са отвлечени, не са абстрактни. Сформирани в природния космически поток, обхванали в себе си най-ценното от миналото и настоящето на човечеството, обединили мисълта на Изтока и Запада, научното и метанаучното знание, те носят огромния енергетичен заряд на действеността, устремявайки човечеството към бъдещето, към духовно усъвършенстване и еволюционно движение напред. Като обхваща изключително широк диапазон от космически процеси, Жива Етика спомага за такова разбиране на събитията от страна на човека, което би „отразявало същността и основата на цялата Вселена“, по думите на Н. К. Рьорих. Осмисляйки мястото на човека в системата на космическата еволюция, създателите на Жива Етика утвърждават, че „човекът е източник на знания и най-мощен претворител на космическите сили“ [20] , че той е „част от космическата енергия, част от стихиите, част от разума, част от съзнанието на висшата материя“. [21]
kosmichesko-mislene-9   Човекът в своето битие не може да бъде отделен, обособен от енергетичната структура на Космоса. Той я носи в себе си и затова живее по същите закони, по които живее и Космосът. Взаимодействието на енергетичните структури на Мирозданието в процеса на енергообмен с човека представлява главна движеща сила на неговата космическа еволюция. Самият този процес е обширен, сложен и слабо изследван от съвременната наука. Но само в резултат на този процес се осъществяват лумванията на енергия, които движат човечеството напред. Човек влиза в енергообмен със себеподобните си, с обектите, намиращи се на повърхността на планетата, със самата планета, а така също с различни космически тела, преди всичко със Слънцето, с планетите от Слънчевата система, със съзвездията на Зодиака, съзвездието Орион и, накрая, със световете с други измерения и състояния на материята. В резултат на този обмен енергетичният потенциал на човека и на космическите тела се променя и създава условия за тяхното еволюционно движение напред. А самата енергетика е първопричина на всички процеси, протичащи в Космоса. Тя играе основна роля и в прехода на съзнанието на човека от състояние на обект на еволюцията към неин субект. Разстоянието, отделящо обекта на еволюцията от нейния субект, е пътят на духовно-културното усъвършенстване на човека, в резултат на което се извършва преход от пасивно и несъзнателно към активно и осъзнато участие на човека в еволюцията. Човекът придобива знания и способност да влияе, съблюдавайки Великите закони на Космоса, върху хода и качеството на еволюцията. Именно тези, които са станали съзнателни субекти на еволюцията, съставляват Йерархията на одухотворения Космос, представена на Земята от Учителите, в това число и авторите на Жива Етика.  Еволюционните процеси на Космоса се развиват съгласно неговите обективни закони. Същите тези закони определят общите и частните цели на еволюцията и свидетелстват за приоритета на духа, който авторите на Жива Етика разглеждат като сила на природата и енергетично явление. Искра от този дух има във всеки човек и тя живее и действа в него съгласно Великите закони на Космоса, от една страна, и свободната воля на човека – от друга.
   Главната цел на еволюцията е одухотворяването на материята, повишаването на нейната енергетика и последващото й изменение и изтъняване. Това може да бъде постигнато с помощта на такава сила, като духа. В процеса на одухотворяване и изтъняване на материята, направлението към синтез служи като магистрален път. А културата и възникващите в  нейното пространство Любов и Красота, носещи в себе си тънка високовибрационна енергетика, и накрая, самата психическа енергия на човека, представляват устоите на еволюцията и определят нейното качество. Отсъствието на някой от тези устои прекъсва пътя на космическата еволюция и пренасочва процеса към водовъртежа на инволюцията.
   Жива Етика разглежда всяко земно явление от гледна точка на взаимодействието на духа и материята и енергетиката на това взаимодействие. Такъв подход дава възможност да се разкрие реалният смисъл на явлението, да се установят неговите причинни връзки и енергетични взаимодействия. В Учението Жива Етика изключително широко е поставен проблемът на Културата като средство за спасение на планетата от бъдещи гибелни катаклизми. Авторите на Учението аргументирано и убедително показват, че постоянното нарушаване на Великите закони на Космоса от човечеството вече го е отвело в „задънена улица“, в която назряват гибелни енергетични взривове.
   Преди да преминем към подробностите на общата методология на Жива Етика, е необходимо да се спрем  върху явлението двойственост – важна, или по-скоро най-важна, особеност на тази методология. Без разбиране на смисъла на двойствеността твърде много в самата методология на Жива Етика ще остане неясно. Това явление има универсален характер, то представлява Велик космически закон, на който са подчинени всички процеси, протичащи в Космоса.
   Идеята за двойствеността преминава през образите на митологията, през различните философски системи на Изтока и най-древните вярвания.
  Двойствеността, или духът–материя, дава възможност да бъдат определени особеностите на сетивната, или емпиричната реалност, от една страна, и на свръхсетивната, или извънемпиричната реалност, от друга. Извънемпиричната свидетелства най-убедително за съществуването на светове с други, по-високи състояния на материята, с които човек влиза в съприкосновение чрез своята вътрешна структура. По този начин двойствеността (дух–материя), съдържаща се в човека, води до извода за съществуването не само на външна Вселена, но и на вътрешна Вселена, познаваема от нас не емпирично, а интуитивно, свръхсетивно.
   Като отхвърляме вътрешната Вселена, в чиято основа е духът, ние се откъсваме от това поле, което влияе по най-определен начин върху нашия вътрешен и външен живот и се лишаваме от източника на най-разнообразна информация, която ни помага да опознаваме не само себе си, но и процесите на космическата еволюция, в която ние участваме винаги (в значителна степен несъзнателно). Именно човекът, осъзнал себе си, е в състояние да разбере своята двойственост, в която се съдържат не само духът и материята, но и небесното и земното, плътният свят и тънкият свят, Висшият свят и нисшият свят. В дадения случай именно той, човекът, е главният инструмент на еволюцията, без него биха били невъзможни одухотворяването на материята, нейният преход в по-високо състояние, достигането на световете с други измерения. За да бъде разбрано всичко това, е необходимо да се осъзнае относителността на енергетичното взаимодействие в рамките на явлението „дух–материя“ в безкрайната верига на космическата еволюция. Именно Жива Етика ни дава възможност да разберем подобен процес. И това, което наричаме дух, и това, което определяме като материя, са различни състояния на материята. От тази гледна точка Жива Етика е най-материалистическата философска система. За нея не съществува „невеществено начало“. Духът, казано е в Жива Етика, е енергия. А енергията, която в структурата на Мирозданието се явява главен компонент, не може да съществува без материята. Състоянието на материята, в крайна сметка, е обусловено от нивото на вибрационност на енергията, която е свързана с дадения вид материя. И духът и материята образуват едно цяло, което Жива Етика нарича духо-материя.
   В това двуединно явление – дух–материя – трябва винаги да съществува разлика в потенциалите, подобна на разликата, която съществува в батерията, създаваща електроенергия. Ако тази разлика по някакви причини престане да съществува, енергията ще изчезне и еволюционната верига ще се разпадне, което на свой ред ще доведе до катастрофични последствия. Духът пък като енергия, имаща причинен характер, води до еволюционни изменения на материята. Духът одухотворява материята, като самият той представлява особен вид фина материя, притежаващ високовибрационна енергетика. И като всяка материя, той е способен да еволюира и създава въз основа на двойствеността явлението относителност, благодарение на което Космосът е изпълнен с безчислено количество различни състояния на материята. И в същото време, явявайки се високоенергетичен вид материя, която противостои на плътната и поддаваща се на емпирично изследване материя, духът притежава редица особености; не бива те да не бъдат отчитани при опознаването на всяко явление или всеки вид творчество. Пренебрежението към тези особености на духа, които ние откриваме в системата на познание на Жива Етика, може да отведе съвременната наука в задънена улица и да причини немалко беди в общото духовно-културно пространство.
   Мостът на човешката връзка със световете с друго състояние на материята и с паралелните вселени е изграден от дух, с чиято енергия се държат всички космически тела.
    Нашият вътрешен свят – това е свят на енергетиката в най-различни съчетания на качествата на енергията – от финото до грубото. В нашия диференциран свят ние винаги се стремим да намерим мястото на едно или друго явление. Съгласно системата на познание на Жива Етика, мястото на връзката с другите светове, откъдето към нас идва не само енергетика, но и познавателна информация, се намира в нашето сърце. Именно то е центърът на нашето съзнание на човек и носител на двойствеността. Още в древността сърцето е отъждествявано със Слънцето. Сърцето е кръстопътят, където се срещат духът и материята, другото битие и нашият свят, небесното и земното. От това следва, че и нашето съзнание се формира във взаимодействието на надземното и земното. В Жива Етика има специален том, посветен на сърцето. Той така се и нарича – „Сърце“, и тази част от системата на познанието, която се отнася към духовно-енергетичната роля на сърцето, е представена там в цялото богатство на древния и съвременен опит и знания.
   Двойствеността е най-важното методологическо положение в новата система на познанието на Жива Етика. И с постепенното проникване в дълбините на космическия закон на двойствеността ние започваме да разбираме, че без него не може да съществува никаква система на познанието. Защото това положение ни убеждава, че има два източника на знание – земен, който се занимава с плътната материя, и надземен, тънкоматериален, притежаващ високата енергетика на другото битие. Първият източник е тясно свързан с експерименталната наука и материалистическата философия, възникнала на основата на тази наука. Вторият е свързан с метанаучните способи на познанието, основани на интуицията, способността да се вижда невидимото и умението да се получава информация от световете с други състояния на материята и с по-високи нейни измерения. В историята на човечеството от най-древни времена метанаучният способ на познанието е играл по-голяма роля, отколкото научният или експерименталният. Материалистическата философия и експерименталната наука за дълъг период от време са изключили от системата на познанието метанаучния способ, като са ограничили познанието само до външната, материалната страна на човешкото съществуване и са изпуснали от внимание вътрешния свят на човека и тънкоматериалния, високоенергетичен източник на познанието.
   Новото мислене, чиято основа е космическото светоусещане, има нужда от нова система на познанието, представена понастоящем от Жива Етика – философия на Космическата Реалност, в която парадигмата на двойствеността играе водеща роля. „Съветвам добре да бъдат усвоени – пише Е. И. Рьорих – първоосновите на източната философия – съществуването на Единна Абсолютна Трансцендентална Реалност, нейния двойствен аспект в обусловената Вселена и илюзорността или относителността на всичко проявено.
   Само при съпоставянето на тази двойственост или двойки противоположности се изсичат искрите на познанието и е възможно усъвършенстването или еволюцията“. [22]
   Представените по-долу методологически положения на Жива Етика ни дават възможност да разберем новото, което тя е внесла във философската мисъл на 20. век, и подходите към космическата еволюция на човечеството, които стават неотделима част от концепцията на новото мислене.
1. Мирозданието е цялостна енергетична система, състояща се от различни енергетични структури, включително и човека, които взаимодействат помежду си в грандиозен енергоинформационен обмен. Този обмен се разглежда като една от движещите сили на космическата еволюция. „Космосът съществува – пише Е. И. Рьорих – само чрез взаимопроникването и взаимодействието на пространствените енергии, излизащи от неизчислими милиарди фокуси или центрове, които го изпълват и непрестанно се образуват в него“. [23]
   Тези центрове представляват пространствени магнити, чиято енергетика управлява всички творчески процеси, протичащи в Космоса.
2. „Взаимопроникването и взаимодействието на пространствените енергии“ обуславя съществуването и развитието на най-различни състояния на материята с различни измерения, които и образуват множественността на световете в Космоса.
3. Духът представлява тънкоматериална и високовибрационна енергетика и заема в Мирозданието водещо положение, явявайки се основа на самото космическо творчество. Духът като тънкоматериална енергия в процеса на еволюция одухотворява материята, създавайки по-високи нейни форми.
4. Човекът като енергетична структура се явява не само част от Космоса, но и носи този Космос в своя вътрешен свят. Това обстоятелство позволява на човека да влияе върху еволюционното творчество на Космоса чрез енергетиката на духа, съдържащ се в човека.
   Разяснявайки това положение от методологията на Жива Етика, Е. И. Рьорих пише: „...във всяко съзидание е необходимо участието на енергиите на човека като носител на висшите принципи на Космоса. В Съкровеното Учение е казано – «световете, ненаселени от човека, не са могли да се развиват и затова са се разрушили». По този начин става ясна зависимостта на световете или планетата от човека и неговото духовно и морално ниво“. [24]
5. Човекът, на свой ред, също зависи от световете с по-фино състояние на материята и с по-високи нейни измерения.
   Това, „което човечеството има – се казва в Жива Етика, – то черпи от Съкровищницата на Космоса“. [25] С други думи, информацията, получавана от човека в резултат на енергетичния обмен с по-високите светове, по своето еволюционно значение е по-важна, отолкото информацията, която се добива със средствата на емпиричната наука. Без енергоинформационния поток, идващ към човека от Висшите светове, не може да съществува творчеството на космическата еволюция и човекът не би могъл да се движи нагоре по нейната спирала, като усъвършенства своя дух и изтънява своята материя.
   В еволюцията, според авторите на Жива Етика, само висшето може да движи напред нисшето. Това е едно от главните методологически положения във философията на Жива Етика.
   Затова са толкова важни за човека и в живота, и в еволюцията Висшите светове и взаимодействието с тях. Светът с по-високо състояние на материята винаги ще бъде причинно явление за по-ниския. „...Светът невидим не отблъсвайте от живота, затова в духотворчеството е необходимо да се разбира невидимата сила като главен импулс“. [26] Световете с друго състояние на материята играят в нашия живот по-значителна роля, отколкото мнозина предполагат.
6. Необходимостта от разширяване на съзнанието на човека представлява главното условие за усвояване на новия модел на Мирозданието, който ние откриваме в системата на познание на Жива Етика.
   Разширяването на съзнанието води към нови научни парадигми, към открития и отстраняване на противоречията на определени стъпала на познанието. Например, енергетичният мироглед ни дава възможност да разберем, а така също да видим тънкоматериалните процеси, протичащи в плътните слоеве на материята. Един от най-големите английски философи Франсис Бейкън пише, че „Вселената не трябва да бъде свеждана до нивото на човешкото разбиране, но следва да се разширява и развива човешкото разбиране, за да бъде възприет образът на Вселената в процеса на нейното откриване“. [27] Откритията на науката и на умозрителната мисъл – всичко това е резултат от разширяването на съзнанието. Това, което човек не вижда и не възприема днес, утре при разширяване на съзнанието ще стане за него видимо и постижимо. Историята на науката е не само история на човешкия гений, на неговия интелект, усилия и труд, но е и отражение на процеса на разширяване на съзнанието, който в хода на енергоинформационния обмен се развива на всички нива на Космоса. „Има само един път за прераждане на мисленето – се казва в Жива Етика. – Именно, необходимо е да се буди съзнанието. Именно, когато духът вече може да се оглежда назад, като знае, че вчерашният ден със своето мислене вече е минал, настъпва трансмутация на разпознаването“. [28]
   Нито една материалистическа система на философията от последно време още не е посочвала в своята методология необходимостта да се отчита в научните изследвания разширяването на съзнанието като най-важно условие в системата на познанието. Не интелектът сам по себе си, а разширеното съзнание е причината за научните открития. Всяко научно постижение е резултат от синтеза на интелекта и сърцето, явяващо се вместилище на съзнанието. Проблемът за разширяване на съзнанието на човека е най-важният и главният проблем в системата на познанието.
7. Разширяването на съзнанието обуславя и еволюционния процес, протичащ на енергетичната дистанция „обект – субект“ на еволюцията. Пътят от обект към субект на еволюцията – това е път на усъвършенстване на човека, той включва човека във веригата на космическата Йерархия, без духовното творчество на която би била невъзможна както еволюцията на Космоса, така и на човечеството. Науката и метанауката, естественото и свръхестественото, реалността и мистиката се намират в пространството на процеса на разширяване на съзнанието. Всяко стъпало на този процес променя гледната точка на човека върху обкръжаващата действителност, прави ясно това, което вчера е било неясно. Цялата история на науката, на нейните постижения и открития, се движи по жалоните на процеса на разширяване на съзнанието. И, като правило, всяко такова стъпало или жалон се съпровожда от противостоенето на тясното, неразвитото съзнание, което, особено в началото, се оказва по-разпространено от разширеното.
8. С процеса на разширяване на съзнанието и с проблема „обект – субект“ е тясно свързано едно от най-важните положения на системата на познанието на Жива Етика – „Учител – ученик“. Този водещ принцип на космическата еволюция далеч не е нов. Той възниква още от незапомнени времена в културата и философията на Изтока. В методологията на Жива Етика той е разширен до универсални мащаби  като космически принцип на обучението и познанието в процеса на еволюцията, без който е невъзможно каквото и да е движение напред на човечеството. Ако в древността в качеството на Учител се проявява митологичният културен герой, то в съвременната теория на познанието той е представен от космически Йерарх, влияещ на еволюционните процеси. Йерархическата верига „Учител – ученик“ се състои от многочислени звена, простиращи се в Безпределността, но тя има и своята земна част – своите земни Учители и ученици. По този начин земното и надземното се съединяват в тази верига, следвайки закона на двойствеността, съгласно който всяко явление в Космоса предполага част земна и надземна или плътноматериална и тънкоматериална.
   Цялата методология на Жива Етика е тясно свързана с действието на законите на Космоса. Без отчитането на тяхното решаващо значение не може да съществува в съвременния свят нито една система на познанието, защото те действат само в рамките на тези закони.
   Влиянието на космическите закони, както на Великите, така и на частните, се разпростира не само върху Космоса, но и върху земния план и развитието на човешкото общество. Те пронизват всичко и са универсални. Космическите закони, отбелязва Е. И. Рьорих, съединяват „физическия свят със света тънък или отвъден“. [29] Човек, който действа в съответствие с космическите закони, става творец, като постепенно достига нивото на субект на еволюцията. Ако съзнателно или несъзнателно пренебрегва тези закони, той върви по пътя на разрушението и бедствията. В наше време ние имаме такива примери в масов мащаб.
   Някои от тези закони вече са били открити от науката, но тяхната трактовка е била не толкова широка, както в Жива Етика, която ги е разпространила на всички нива на космическото битие. Тези закони действат и в пространството на нравствеността, и в поведенческите норми на човека. „Когато Ние подчертаваме полезността на нравствения живот – се казва в Жива Етика, – Ние, преди всичко, опазваме основните закони на Вселената“. [30]
   На първо място сред Великите закони на Космоса, както вече бе казано, е законът на двойствеността.
  Следват законът на енергоинформационния обмен в Космоса, законът на смяната на енергиите, законът на съхранение и превръщане на енергиите, законът на Космическия Магнит, законът на Космическата Йерархия, законът на Висшата Воля, законът на единството на Космоса, законът на съответствието на световете, законът на космическото сътрудничество, законът на цикличното развитие на Космоса, законът на причинно-следствените връзки, законът на противодействието на непроявеното спрямо проявеното, законът на свободната воля, законът на неповторимостта, законът на разширяването на съзнанието, законът на Духовното преобразяване чрез Красотата, законът на единството на макрокосмоса и микрокосмоса, законът на учителството и много други.
   Всичко казано по-горе дава основание да се утвърждава, че Жива Етика като философия на Космическата Реалност съдържа в себе си системата на познанието на новото космическо мислене. В нея синтетично са обединени древните и съвременни знания, мисълта на Изтока и на Запада, откритията на емпиричната наука и на метанауката, способите на познанието на различните области на творчеството, такива като науката, философията, религиозния опит, изкуството. Явлението Жива Етика още веднъж потвърждава Великия закон на Космоса – Висшето движи напред нисшето, високото съзнание съдейства за изграждане на разширено съзнание на по-ниските нива. Космическото мислене обединява в себе си надземната и земната мисъл. Същия този синтез ние откриваме в Жива Етика. До днес ние не сме имали нищо, което да е подобно на Жива Етика. Тя ни позволява да видим реалния Космос, неговите сложни процеси, неговата разнообразна материя и това вечно движение, което създава нови комбинации и нови форми на Битието.
   Знаменателно е и това, че Жива Етика се появява в преломен момент на нашата космическа еволюция, сменяща един вид мислене с друг. И това друго мислене е космическото, не просто космизъм като част от емпиричната научна мисъл, а космическо мислене, част от което представлява и научното мислене. Основните положения на Жива Етика като система на познанието са насочени към укрепване и усъвършенстване на духовните основи на нашето Битие, които сега преодоляват пространството на кризите: на науката, на културата, на нравствеността и т.н.
    Сега остава малко да се направи – да се осъзнае изцяло духовно-културното значение на философията на Космическата Реалност с название Жива Етика. „Малко да се направи“ е лесно да се каже, но трудно да се извърши. В историята на човечеството всеки вид ново мислене се е утвърждавал в съзнанието на хората в условията на борба и съпротива: в първите векове на християнството – религиозното мислене, в недрата на средновековието – научното мислене. И ето, същото става сега с растящото и развиващото се космическо мислене. Съставът на враговете на новото не се променя от хилядолетие в хилядолетие. Това са невежеството, ниското ниво на съзнанието, тоталитарната претенция върху истината и властният стремеж да подчиниш на себе си свободната мисъл на човека.
   Извечна е борбата на светлината с тъмнината, на доброто със злото, на новото със старото. Но извечни са и техните защитници. И постоянен е проблемът – чия страна избираме. И само твърдината на нашия дух, ясният ум и достатъчното ниво на нашето съзнание ни диктуват, на този космически път, верния избор в тъмния предутринен час на нашата история и на нашата еволюция.

 

1. Маркс К., Энгельс Ф. Сочинения. В 50 т. Т. 18. с. 574.

2. Портильо, Х. Л., Д. Соди иФ. Д. Инфанте. Кецалькоатль. Москва, 1982. с. 174.

3. Вернадский, В. И. Размышления натуралиста: Научная мысль как планетное явление. Москва, 1977. Кн. 2, с. 23.

4. Циолковский, К. Э. Воля Вселенной: Неизвестные разумные силы. Калуга, 1928, с. 14.

5. Чижевский, А. Л. Физические факторы исторического процесса. Калуга, 1924, с. 52.

6. Флоренский, П. А.Мнимости в геометрии. Москва, 1991, 12–13.

7. Пак там, 11–12.

8. Пак там, с. 44.

9. Пак там, с. 51.

10. Павел Александрович Флоренски е роден в 1882, през 1928 е осъден на заточение и след известно време освободен, през 1933 отново е осъден и изпратен в ГУЛАГ, където през 1937 година е разстрелян. – бел. ред.

11. Кедров, К. А. Параллельные миры. Москва, 2001, с. 140.

12. Цитира се по: Кедров, К. А. Параллельные миры. с. 235.

13. Вернадский, В. И. Труды по философии естествознания. Москва, 2000, с. 31.

14. Пак там, 29–30.

15. Пак там, с. 57.

16. Пак там, с. 43.

17. Пак там, с. 56.

18. Блажен е посетилият този свят
   в неговите минути съдбоносни.
   От всеблагите е той призован
   като събеседник на пир.

19. Тейяр де Шарден. Феномен Человека. Москва, 1987, с. 175.

20. Мир Огненный. Ч. ІІІ, 306.

21. Беспредельность, 155.

22. Письма Елены Рерих. В 2 т. Рига, 1940. Т. 2. 422–423.

23. Пак там. Т. 1. 445–446.

24. Пак там. Т. 2, с. 288.

25. Беспредельность, 46.

26. Пак там, 298.

27. Цит. по: Кедров, К. А. Параллельные миры, с. 119.

28. Мир Огненный. Ч. ІІІ, 264.

29. Письма Елены Рерих. В 2 т. Рига, 1940. Т. 2, с. 329.

30. Надземное, 350.