Издания

РУСКИЯТ КОСМИЗЪМ
И НОВИЯТ КОСМИЧЕСКИ МИРОГЛЕД

Материали от Международната
научно-обществена конференция

София, 15 май 2008

Конференцията е проведена в рамките на
Програмата „Николай Рьорих. Художник, учен,
мислител, хуманист“

Национално сдружение „Рьорих“ – член на
Международния Център-Музей „Рьорих“

София, 2010


Предговор

   Годината на Русия в България – две хиляди и осма – бе ознаменувана с провеждането в нашата страна на Програмата „Николай Рьорих. Художник, учен, мислител, хуманист“. Международната научно-обществена конференция „Руският космизъм и новият космически мироглед“ бе най-важната съставна част на тази програма.
   Инициаторите – Националното сдружение „Рьорих“ в България и Националният музей „Земята и хората“ – осъществиха програмата съвместно с Националната галерия за чуждестранно изкуство, Държавната агенция „Архиви“ и Централния държавен архив, Центъра за източни езици и култури на Софиийския университет „Св. Климент Охридски“ и Украинското Рьорихово общество – Украинско отделение на Международния Център „Рьорих“ като съорганизатори. Културната инициатива получи подкрепата на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, Руския културно-информационен център в София и Посолството на Украйна в България.
   Програмата „Николай Рьорих. Художник, учен, мислител, хуманист“ бе проведена от 13 май до 2 юни 2008 година в София под патронажа на Президента на Република България господин Георги Първанов и Извънредния и Пълномощен посланик на Руската Федерация в Република България господин Анатолий Потапов и бе посветена на две годишнини: 80 години от завършването на Централноазиатската експедиция на Н. К. Рьорих и 30 години от провеждането на Програмата „Николай Константинович Рьорих“ от Комитета за култура на България под ръководството на Людмила Живкова.
   Трудно е да си представим Година на Русия в България без провеждането на прояви, посветени на Николай Рьорих. Благодарение на тях България остава вярна на своите изтъкнати деятели на културата, на високите духовни идеали. Напълно закономерно е, че при осъществяването на посветената на Николай Рьорих програма през 2008 година се проявиха важни моменти на приемственост с проведената преди 30 години от Комитета за култура на България Програма „Николай Константинович Рьорих“. Тази приемственост откриваме на първо място в уважението и вниманието към творческото наследство на Николай Рьорих, което бе изразено от българската държава в лицето на Президента на Република България господин Георги Първанов. На второ място, това е участието в Програмата през 2008 на специален гост – Международният център „Рьорих“, който е основан в Москва от Святослав Рьорих и е достоен продължител на делото на семейство Рьорих. Преди 30 години в организираната от Комитета за култура Програма „Николай Константинович Рьорих“ участва лично последният жив член на семейство Рьорих – Святослав Николаевич Рьорих.
   Закономерно е също така, че творческото наследство на Николай Рьорих е мостът към разбирането на руския космизъм в нашата страна. Това обстоятелство има своите исторически предпоставки преди всичко в България и за тях ще бъде казано по-долу. Тук ще отбележим специално думите на Президента Георги Първанов в неговото приветствие към участниците в Програмата „Николай Рьорих. Художник, учен, мислител, хуманист“: „Програмата, която сега се провежда в Националния музей „Земята и хората“, ще позволи да се докоснем до изключително важен период в руската култура от началото на 20. век. Именно през този период на разцвет в изкуството, философията и науката, наричан Руския сребърен век, започва формирането на това, което учени и мислители понастоящем определят като космически мироглед и космическо мислене. Идеите, свързани с осъзнаването на тясната взаимовръзка между човека, планетата и Космоса имат огромно значение за бъдещето“. Към това можем само да добавим, че днес всяко запознаване с културата на Русия не би било пълно и цялостно, ако то не включва в себе си нейния Сребърен век. Това разбиране е изразено и в резолюцията на състоялата се в София конференция „Руският космизъм и новия космически мироглед“, в която е казано: „Провеждането на Конференцията в Годината на Русия в България е наложено от необходимостта от по-задълбочено опознаване на руската култура и създаване на по-цялостна представа за нейното развитие през 20. век“.
   В Съветския съюз е съществувала напълно открита забрана върху творческото наследство на поетите, писателите, художниците, философите и учените на Сребърния век. Съдбата на някои от тях в съветско време е особена. Така, творчеството на Константин Циолковски в областта на физиката и ракетостроенето е признато, но за неговите философски трудове се мълчи. Художественото творчество на Николай Рьорих, прославило Русия в целия свят, получава официално признание, но неговите философски трудове са подложени на цензура и забрани. Това разделяне на единното в своята същност творчество е преодолявано от отделни смели учени, сред които следва особено да се отбележи Людмила Шапошникова. Тя притежава мъжеството да напише в своите публикации през 70-те и 80-те години на миналия век, че живописта на Николай Рьорих не е нищо друго, освен философията Жива Етика, въплътена в цвят и символ (1, с. 34).
   В културното общуване между България и Русия преди 1989 година имената и творческите достижения на великите учени и творци на руския Сребърен век отсъстват, предвид посочените по-горе идеологически условия в самия Съветски Съюз, а също така и в България. Пробив е осъществен по отношение на творчеството на семейство Рьорих благодарение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. В замислената от нея Програма „Николай Константинович Рьорих“, осъществена от държавата, е заложено запознаването на българската общественост с всички аспекти на творчеството на великия деятел на руската и световна култура. Разбира се, тази постановка предизвиква съпротива както в България, така и в Съветския съюз лично от страна на министъра на културата на СССР П. Демичев. Независимо от това, Програмата е реализирана и 1978 година става за българите „година на Рьорих“. За успеха на Програмата особено значение има личният принос в нейното провеждане на изтъкнатия художник, мислител, учен естествоизпитател и обществен деятел Святослав Николаевич Рьорих. Той помага за организирането в София през 1978 на едни от най-значимите през 20. век изложби на картини на баща и син Рьорих. Святослав Рьорих участва също така в откриването на тези изложби, в провеждането на Международния симпозиум в София, посветен на Н. К. Рьорих, дава интервюта за пресата, по радиото и телевизията в България, чете лекции пред студенти, взема участие в много други мероприятия в годината на Рьорих в България. Ето защо с увереност може да се каже, че благодарение на Людмила Живкова името на семейство Рьорих става добре известно в България, а тяхното творчество предизвиква неизменен интерес и уважение. Забележително е следното изказване на Л. Живкова: „Днес науката все по-смело говори за използването на космическия научен подход при изследване на действителността. Широтата и многостранността на научно-творческите интереси на Рьорих, диапазонът на неговите научни изследвания – от изучаването на древните писмени и архитектурни паметници на културата до изследването на въздействието и отражението на космическите лъчи и взаимовръзката между човека и Космоса, създадените от него два големи научни института – института за синтетично изследване на изкуството в Ню Йорк и института за синтетични научни изследвания в Хималаите в Индия – укрепват представата за Рьорих като предтеча и поборник за усвояването на космическия научен метод за изследване на света. В науката Рьорих вижда фактор за еволюцията на човечеството. Науката трябва да бъде безгранична и безстрашна. Всеки, който работи и реализира себе си на попрището на науката, трябва да бъде отворен за всичко полезно, за всичко, което е създавано от векове и което се пази в съкровищницата на историческия опит на човечеството“ (2, с. 24). Вече след смъртта на Людмила Живкова, Л. В. Шапошникова първа ще напише за големия принос на този български държавен деятел в културата на 20. век и ще отбележи: „Благодарение на нея [Людмила Живкова – бел. М.К.] творчеството и наследството на Рьорих е било оценено в България по-справедливо и дълбоко, отколкото в Родината на самия художник“ (3, с. 14).
   Идеите на Николай Рьорих и на философската система Жива Етика са били творчески приложени от Людмила Живкова в много области на държавното културно строителство. Ще се спрем на друга значителна инициатива – честването на 1300-годишнината на България през 1981 година. Според виждането на Л. Живкова, една от задачите на честването е било да покаже, че нито един народ не се е развивал изолирано от общочовешката еволюция, нито пък откъснат от своето минало. Към отбелязването на юбилея е трябвало да се подхожда от гледна точка на това, какво е получил българският народ от миналото – не само от тракийската цивилизация, но и от прабългарската и славянската (4, с. 4). Без приемственост, без достиженията на миналото – няма бъдеще. По това време тази постановка на честването на 1300-годишния юбилей предизвиква немалка опозиция; партийните идеолози у нас смятат, че тя ще измести най-светлия празник на социалистическата революция. По същество, тази постановка на празника преодолява създаденото от официалната идеология изкуствено разделение на културата на България на „социалистическа“ и „несоциалистическа“. Днес недостатъчно дълбоко се осъзнава, че в тези години свободата на изследванията и в областта на тракологията, и в областта на историята и културата на прабългарите и славяните до голяма степен се дължи на културния подвиг на държавния деятел Людмила Живкова. Тя не успява да доживее само няколко месеца до честването на юбилея в България. Нейната внезапна смърт се отразява и на Програмата „Николай Константинович Рьорих“. Програмата е трябвало да бъде постоянна, но след нейната кончина през юли 1981 нищо от планираното не е осъществено.
   Разбира се, при съществуващите тогава идеологически условия както в България, така и в Съветския Съюз, председателят на Комитета за култура Л. Живкова не е могла да даде възможност на българската културна общественост да изследва връзките между творчеството на Николай и Елена Рьорих и другите представители на руския Сребърен век. Още по-малко е било възможно това след нейната смърт, когато в България рязко приключва периодът на относителна духовна свобода. След 1989 в значителна степен отслабват културните връзки между България и Русия, като следствие много нови явления в руската наука, философия и изкуство днес не са известни на българската културна общественост. От друга страна, именно в този период след 1990 година придобитата отново свобода в Русия дава възможност на много духовни тенденции в тази страна, в това число и на космизма, да получат „втори живот“. И ако в Русия в края на 19. – началото на 20. век започва Духовната революция, дала Сребърния век в нейната култура, то днес тя е пространство на възраждащата се Духовна революция. Водещо място в този процес принадлежи на Международния Център-Музей „Н. К. Рьорих“ (МЦР), основан през 1989 година от Святослав Рьорих – по-малкия син на Николай и Елена Рьорих. За времето след своето създаване МЦР се превърна в крупна неправителствена културна институция, чиято научна и културна дейност успя да привлече водещи учени и творци, научни и културни организации.
   Ето защо бе толкова значимо участието на Международния Център „Рьорих“ като специален гост в провежданата през 2008 в България Програма „Николай Рьорих. Художник, учен, мислител, хуманист“. То намери израз в презентацията на Международния Център „Рьорих“, на Обединения Научен Център по проблемите на космическото мислене (ОНЦ КМ) към МЦР и на списанието „Култура и време“, която се състоя на 15 май 2008 в Националния музей „Земята и хората“ с участието на заместник-генералния директор на Музея „Н. К. Рьорих“ А. В. Стеценко, заместник-председателя на Научния съвет на ОНЦ КМ А. Г. Назаров и отговорния секретар на списанието „Култура и време“ О. А. Лавренова. Международният Център „Рьорих“ присъстваше в Програмата и чрез редица изложби. Особено важно бе участието на МЦР в Международната научно-обществена конференция „Руският космизъм и новият космически мироглед“. По случай откриването на Програмата и Конференцията Национално сдружение „Рьорих“ издаде на български език сборник статии на Людмила Шапошникова, озаглавен „За новото космическо мислене“, който бе представен в рамките на програмата.
   Тържественото откриване на Програмата „Николай Рьорих. Художник, учен, мислител, хуманист“ се състоя на 13 май 2008 в Националния музей „Земята и хората“, в залата „Гигантски кристали“. Приветствие към участниците в Програмата и Международната научно-обществена конференция бе изпратено от Президента на Република България господин Георги Първанов. При откриването на програмата слово произнесоха Извънредният и Пълномощен посланик на Руската Федерация в България господин Анатолий Потапов, директорът на Националния музей „Земята и хората“ доц. Михаил Малеев, заместник-генералният директор на Музея „Н. К. Рьорих“ Александър Стеценко, директорът на Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Александър Федотов, председателят на Национално сдружение „Рьорих“ Марга Куцарова.
   Участниците в срещата с интерес се запознаха с експозициите, разположени в Националния музей „Земята и хората“. Бяха представени 50 оригинални картини от цикъла „Хималаи“ на Н. К. Рьорих от фонда на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Изложбата от авторски фототворби на Генералния директор на Музея „Н. К. Рьорих“ Людмила Шапошникова с названието „По маршрута на Майстора“ представи на българските зрители красотата на природата, на хората и на създадената от тях култура в страните, през които преминава Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих. Вълшебството на цветовете и композицията в художествените творби на Н. Рьорих и майсторството на фотографията, заснета от учения индолог, преминал след Николай Рьорих по маршрута на експедицията, дадоха възможност на посетителите на Музея „Земята и хората“ да се докоснат до Азия – древна и мъдра. В рамките на програмата бяха представени и документална изложба, посветена на Международния Център-Музей „Н. К. Рьорих“; две документални изложби от Държавна агенция „Архиви“: „Знамето на Мира – от Брюж до Космоса“, посветена на Пакта Рьорих, а също така „Приносът на България в развитието на идеите на Рьорих“. Изложбата, представяща приноса на нашата страна в развитието на идеите на семейство Рьорих през 70-те и 80-те години на миналия век, както и изложбата „По маршрута на Майстора“ бяха свързани с двете годишнини, на които бе посветена Програмата за Н. Рьорих: 30 години от провеждането на програма „Рьорих“ у нас и 80 години от завършването на Централноазиатската експедиция. На експедицията бяха посветени и доклади, представени на Конференцията.
   На 15 май 2008 г. в Националния музей „Земята и хората“, непосредствено след презентацията на Международния Център „Рьорих“, ОНЦ КМ и списанието „Култура и време“, бе открита Международната научно-обществена конференция „Руският космизъм и новият космически мироглед“.
   На 16 май се проведе Кръгла маса, посветена на приноса на България в изследването и популяризирането на идеите на Рьорих. Вниманието на присъстващите бе привлечено от спомените на доктор Сергей Куприянов за срещите със Святослав Николаевич Рьорих в България, а също така и на Александър Вълчев, Председател на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите, за неговата работа в Комитета за Култура с Людмила Живкова.
   В отговор на обръщението на Национално сдружение „Рьорих“ и във връзка с провеждането на Програмата „Николай Рьорих. Художник, учен, мислител, хуманист“ по Първи канал на БНТ бяха показани два филма: на 29 май 2008 бе излъчен документалният филм „Николай Рьорих“, създаден през 1976 година от режисьора Роналд Сергеенко и сценаристите Людмила Шапошникова и Ренита Григориева, а на 23 октомври 2008 – рождената дата на Святослав Рьорих – бе показан документалният филм „Моите картини“, в който Святослав Рьорих, по време на неговата изложба в София през 1978 година, разказва за източниците на вдъхновение в своето изкуство.
   Състоялата се Конференция бе първата в България, посветена на новото космическо мислене. Този научно-обществен форум предизвика интерес и отклик от страна на представителите на българската научна и културна общественост. Той изпълни целите, поставени пред него: да запознае с осъществяваната в Русия научна работа в областта на новото космическо мислене и с най-важните идеи в тази област, на които принадлежи бъдеще в планетарен мащаб; да изследва съществуването на близост и съзвучие между идеите на творците на Руската духовна революция и представителите на българската култура; да установи сътрудничество между българските и руските учени и деятели на културата в тази област, в това число чрез Обединения научен център по проблемите на космическото мислене (ОНЦ КМ). Радостен е фактът, че предложението на Конференцията за създаване на българско подразделение на ОНЦ КМ на основата на Национално сдружение Рьорих“ – член на МЦР, вече е осъществено. То бе подкрепено на заседанието на Научния съвет на ОНЦ КМ от 24 юни 2008 година и с решение на Управителния Съвет на Национално сдружение „Рьорих“ от 24 октомври 2008 бе създаден Български научен център по проблемите на космическото мислене с директор проф., дфн Александър Федотов, който е член на Научния съвет на ОНЦ КМ.
   Международната научно-обществена конференция „Руският космизъм и новият космически мироглед“ потвърди неизменния интерес на нашата научна и културна общественост към културата на Изтока. В България той е свързан и с търсенето на нашите древни корени. В този интерес към Изтока откриваме още едно съзвучие между българската и руската култура, което може да стане залог за бъдеща успешна работа на учените от тези страни в областта на новото космическо мислене.

Председател на Национално сдружение „Рьорих“
Марга Куцарова

Бележки
1. Лавренова О. Живот като пламък. По случай 80-годишнината на Людмила Шапошникова. – В: Л. В. Шапошникова. За новото космическо мислене. София: Национално сдружение „Рьорих“. 2008
2. Живкова Л. По законам красоты. Москва: „Правда“. Библиотека „Огонек“. 1979
3. Шапошникова Л. В. Людмила Живкова – държавен деец и подвижник. – В: По законите на красотата. Посвещава се на 60-годишнината от рождението на Людмила Живкова. София: Национално сдружение „Рьорих“. 2002
4. Стенограма на среща на др. Людмила Живкова с представители на радиото, телевизията и печата във връзка с мероприятието „Рьорих“ – 27.04.1978 г. Централен държавен архив, дело 288 Б, опис 3, а.е. 4