Защита на Наследството на семейство Рьорих

Святослав Н. Рьорих

Вестник „Советская культура“, 29 юли 1989 година

Бангалор, 3 юли 1989 година

НЕ БИВА ДА СЕ ОТЛАГА!

Великите промени, които се случват сега в Съветския Съюз, имат огромно значение за целия свят. Под ръководството на М. С. Горбачов се прокарва път към съвършено ново вселенско съзнание и несъмнено това ново съзнание в края на краищата ще завладее умовете на всички хора на Земята, на цялото човечество. Аз се отнасям с дълбоко уважение към дейността на М. С. Горбачов, Н. И. Рижков, на другите днешни ръководители на страната и смятам, че за изпълнението на техните проекти, за по-скорошното и цялостно осъществяване на предназначението на нашата Родина всеки от нас и всички заедно трябва да се стремим да намерим път към по-съвършения човек. Никак не бива да се отлага. Необходими са ежедневни конструктивни стъпки.

Достоевски казва: „Красотата ще спаси света“, по-точно би било да се каже, че осъществяването на красотата в нашия живот трябва да бъде основата. Друг път няма. Само чрез осъзнаването на Красотата, само чрез Доброто и чрез стремежа всеки ден да се прави нещо по-добре от вчера човекът ще бъде жив. Нужни са светли мисли и реални конкретни дела. Само чрез обединяване на сътрудниците, мислещи за висшето, ще се изградят пътищата към бъдещето.

Като такова обединение аз виждам Центъра-Музей „Н. К. Рьорих“. Вие ме питахте как си го представям.

Преди всичко, това трябва да бъде жив Център. Не просто музейна експозиция, а постоянно сменящи се една след друга изложби на картини, занаяти, произведения на деца, при това не само от различни краища на Съветския съюз, но и международни. Разбира се, наред с всичко това творбите на Николай Константинович трябва да бъдат изложени постоянно.

При Центъра може да има и лекционна и концертна зала,  ателиета за млади художници, ателиета за възраждане и съхранение на народните занаяти, както това вече е направено тук при нас в Бангалор, в Карнатакския център на изкуствата. Без съмнение при Центъра трябва да функционира голяма библиотека, където да бъдат събрани книги по история на културата, книги за изкуството, философията на Русия, Изтока и Запада, в това число, разбира се, и трудовете на Николай Константинович и Елена Ивановна. С времето бих могъл да предоставя на Центъра и съхраняващите се при мен техни многобройни непубликувани трудове. Излизането им на бял свят, особено в Родината, на руски език, би способствало много за разширяването на съзнанието по пътя към по-съвършения и нравствен човек. Та нали всичко написано от тях, в края на краищата, винаги е било предназначено за младите хора на нашата страна.

Но аз виждам Центъра и като научно учреждение. И неговата задача, мисля, може да бъде не само в систематизацията и изучаването на многостранното наследство на Николай Константинович и Елена Ивановна, но и в по-нататъшното развитие на заложените в това наследство идеи. Русите и Изтокът, Русия и Западът, народната култура, общочовешките духовни ценности, единството на културата на човечеството, ценностните ориентации, понятието за съвършения човек, човекът и природата, вътрешните възможности на човека, науката и религията – всичко това, разбира се, така или иначе е засегнато в трудовете на Николай Константинович и Елена Иванова, но техните подходи изискват развитие при прилагането им към настоящия етап на човешката еволюция.

Без съмнение, Центърът няма да може да се справи сам с всичките тези проблеми, но той може да служи като координиращо начало, един вид щаб, при това в международен план.

По този начин дейността на Центъра ще има по необходимост и вътрешен и международен аспект. Като част от този международен аспект аз виждам установяването на връзки с обществата „Рьорих“ зад граница, с Музея в Ню Йорк, с движенията „Знаме на Мира“ и „Мир чрез Култура“.

На първо време щатът на Центъра, според мен, трябва да бъде неголям, десетина души (научни работници – социолози, културолози, изкуствоведи, библиотекар, секретар и машинописки) и всички те, разбира се, трябва да отговарят на най-високи нравствени и професионални изисквания.

Вие се интересувахте за мнението ми относно възможния ръководител на Центъра. От своя страна аз не виждам по-добра кандидатура от Людмила Василиевна Шапошникова, индолог, писател, човек делови, който отдавна се занимава с тези проблеми и когото лично аз от дълго време много добре познавам.

Няколко принципни положения.

Аз съм напълно убеден, че Центърът-музей може да бъде разположен само в Москва. Всички съществуващи вече учреждения, като мемориалният кабинет на Н. К. Рьорих в Музея на изкуството на народите на Изтока, Музеят в Извара, кабинетът на моя брат Ю. Н. Рьорих [в Института по ориенталистика към РАН – б.р.], неговият мемориален дом, трябва, разбира се, да установят работни отношения с Центъра-музей и в същото време да запазят своята самостоятелност.

В тази връзка с основание възниква въпросът за статута на Центъра-музей, а именно към кого трябва да функционира той и с какви средства да съществува.

Както вече съм казвал, подчинението на Центъра на Министерството на Културата, а още повече на Музея на изкуството на народите на Изтока, би довело до неоправдано, според мен, и съзнателно стесняване на задачите и възможностите на Центъра. Центърът трябва, според мен, да има голяма независимост, гъвкавост, възможност да функционира независимо от ведомствените бариери, като използва нови нетрадиционни подходи и директно общува с международната общественост. Центърът е плод на новото време, новите задачи и е ясно, че трябва да се отчита и опитът на другите организации, възникнали в последно време в Съветския съюз, да се използва този ценен опит за благото на новото начинание.

Същността на концепцията за Център-музей е в това, че най-оптималното негово функциониране може да бъде при статут на обществена организация, по подобие на Детския фонд.

Много ми импонира идеята за създаване на Обществен Фонд „Рьорих“, който да поеме финансовото обезпечение и общото ръководство на Центъра. Средствата на фонда (който в перспектива може да стане международен) първоначално могат да бъдат събрани от вноските на организациите-учредители, а така също и от членския внос на обществата „Рьорих“, за чието възраждане в границите на СССР отдавна се говори, и накрая от доброволните пожертвувания на гражданите на СССР и на други страни. В перспектива  финансовият въпрос може да бъде частично разрешен за сметка на доходите на Центъра от издателска дейност и концертни, изложбени и други подобни мероприятия.

Ако  до достигането на самофинансиране е необходима някаква основна организация-спонсор, мисля, че тази роля най-добре би изпълнил Съветският фонд на културата, чиято благородна дейност е известна в цял свят.

Фондът „Рьорих“ ще даде възможност да се работи в международен план с най-широки кръгове на интелигенцията, които, като правило, странят от контакти със съветските сдружения за дружба. С помощта на делови кръгове Фондът би могъл да осъществи идеята за създаване на територията на Москва или в Подмосковието на международен град на Мира. Със средствата, получени от същите тези делови кръгове и в тясна връзка с идеята за град на Мира, Фондът „Рьорих“ би могъл да отдели определена сума за присъждане ежегодно или веднъж на две години на Международна премия и медал „Н. К. Рьорих“ за осъществяването на културна дейност за благото на света.

По този начин Фондът „Рьорих“ и финансираният от него Център-музей биха могли да съдействат за решаването на най-важните задачи  както вътре в страната, така и в международен план. Това би дало тласък и на другите страни и би утвърдило ролята на Съветския съюз на първооткривател на новото вселенско мислене. Смятам това за извънредно важно и нетърпящо отлагане.

Що се касае до въпросите  Ви относно Института Урусвати, то мисля, че към тях трябва да се обърнем на един по-късен етап, след създаването в Москва на Централен Музей. Сега главното и неотложното е създаването на Център.

В перспектива виждам Института Урусвати, който, както Ви е известно, съхранява напълно запазени уникални колекции, като възможен индийски филиал на Центъра-музей с правата на съвместно съветско-индийско учреждение.

Разбира се, окончателното решение ще наложи разработването на много юридически въпроси, а също така и пристигането за приемане на колекциите на група специалисти /орнитолог, зоолог, ботаник, а вероятно и археолог и фолклорист/, но всичко това е напълно разрешимо. Конструктивно ние ще можем да пристъпим към този въпрос само тогава когато Центърът-музей и Фондът „Рьорих“ разгърнат своята работа в Москва.

            С.Н. Рьорих

            03.07.1989г. Бангалор. Индия.

Текстът е публикуван в:

Ред. колл. Шапошникова Л. В. , Амонашвили  Ш. А. Защитим имя и наследие РЕРИХОВ. Том 1, Документы. Публикации в прессе. Очерки. Москва: Международный Центр Рерихов, 2001. – с. 90

В електронен вид