• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Център "Хуманна педагогика"


За нашия Център „Хуманна педагогика”

 Идването в България на световно известния грузински учен академик Шалва Амонашвили, по случай удостояването му с почетното звание „Доктор Хонорис Кауза” на СУ „Св.Климент Охридски” ( 2005 год. ), даде първия тласък за създаването на Център „Хуманна педагогика”. До днес той продължава да бъде наш духовен лидер и опора. Центърът бе създаден с решение на УС на Национално сдружение „Рьорих“ от 15 април 2005 година като автономно структурно звено към Сдружението.

Център “Хуманна педагогика” функционира от 2005 год. под ръководството на проф.д-р Емилия Василева и експертен Съвет  в състав: гл.ас. Марияна Косева, Светла Христова, Пепа Лазарова, Васка Атанасова,  Ели Сергеева, Илияна Петрова, Росица Георгиева. Центърът е конструиран от  функциониращи  лаборатории „Хуманна педагогика” и от индивидуалното участие на учители и експерти от областите: София, Силистра, Ловеч, Русе, Пловдив, Пазарджик, Добрич, Плевен, Разград. 


Дейността на центъра е ориентирана около следното:

- На подчертано доброволен принцип, създаване на лаборатории по хуманна педагогика в различни кътчета на страната ни, там където е налице желание за промяна на облика на българското училище; 

- Актуализиране и разпространение на педагогическите хуманистични идеи, адекватно на потребностите на съвременния социален контекст; 

- Укрепване на духовността и хуманистичните ценностни ориентации на българското учителство и оттам на учениците; 

- Стабилизиране и ценностно преосмисляне на социалната и професионална ангажираност на образователните дейци; 

- Развиване у учителите на стремеж към непрекъснато професионално самоусъвършенстване. Стимулиране и разгръщане на творческия им потенциал; 

- Утвърждаване  на значимостта на учителската професия и изпълване със смисъл мисията на българския учител. 


Членство в лабораториите „Хуманна педагогика”

Член на лабораториите по хуманна педагогика може да стане всеки, който подкрепя хуманистичното начало в педагогическата теория и практика, има желание да споделя опит и да се усъвършенства професионално. На този етап дейността на лабораториите е ориентирана предимно към началните учители от няколко области: Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Силистра, Разград, Русе, Плевен, София. Експертите по начално образование по места осъществяват първоначалната връзка с центъра  “Хуманна педагогика”.


Защо “хуманна педагогика”?

За съжаление животът показва, че има и “друга” педагогика - като теоретични постулати и като педагогическа практика. А това е авторитарната, “бездетната” педагогика, която фетишизира учебния резултат и е впримчена в безадресното преследване единствено на предписанията в учебните планове и програми. А в тях, нормално, отсъстват конкретните деца – с актуалните им емоции, потребности, интереси, трудности и възможности за изява. Стремежът да се формират  стабилни знания е свързан с претенциите на една от основните образователни цели, но много важно в цялостния процес е цената, с която я постигаме. И постигаме ли я винаги. Плодовете на нехуманното авторитарно отношение на учителя към учениците  рефлектират неблагоприятно в различни посоки. Те са известни на всички ни. Данните на статистиката ни ги припомнят ежедневно чрез увеличаващото се количество на отчуждени и отпаднали от училище, на морално деградирали млади хора. “Ученикът не е съд, който трябва да напълним, а факел, който трябва да разпалим”. Така твърди мъдрецът Сократ, а Селестен Френe го допълва: “Училището не е мястото, където подготвяме детето за бъдещия живот, училището е самият живот”. Живот, в който ученикът усвоява основни знания и умения, но и формира отношението си към всичко, което го заобикаля, изграждайки ценностната си система. Това може да се постигне само с помощта на учител, който дарява своите ученици с усещането за сигурност и любов, стабилизира чувството им за самоценност, подхранва позитивна мотивация за работа и изгражда среда за адекватна самостоятелна изява на всяко дете. Хуманната педагогика поставя в центъра на педагогическото взаимодействие ученика, отчитайки че той има сериозен потенциал и енергия да постигне своите “върхове”, които природата е заложила в него. Учителят – хуманист успява да открие най-светлите страни на личността и най-силните й качества, за да се опре на тях, да създаде условия за тяхното по-нататъшно пълноценно разгръщане и едновременно с това да създаде стимули за преодоляване на неизбежните слабости и затруднения. Учителят хуманист не мачка и не потиска, той изисква, но непрекъснато подкрепя и извисява. Той не само обича ученика, но показва как трябва да се обича. Да обичаш децата не е достатъчно. Нужно е да знаеш как. Нужно е да ги разбираш и да ги подкрепяш, да вярваш в техните възможности, да ги окриляш в трудните за тях моменти, да изискваш да реализират индивидуалния си интелектуален потенциал, като ги насочваш дискретно към най-адекватните за тях стъпки и решения. А всичко това учителят постига по пътя на непрекъснатото професионално самоусъвършенстване, защото педагогиката  не борави с готови рецепти. Изкуството да се дарява любов непрекъснато се развива и обогатява, защото не предполага абстрактно позитивно отношение, а конкретни знания и компетентност за взаимодействие с конкретни деца и овладяване на конкретни ситуации.


Форми и средства за работа

Ежегодно, след обсъждане на актуалните проблеми на педагогическата практика, учителите формулират работна тема, която се превръща в център на техните творчески търсения и решения. Във връзка с това, Центърът, съвместно с експертите „Начално образование” организира разнообразни форми за : Обучителни семинари; Творчески семинари „Работилници за идеи”; Оформяне на библиотечен фонд; Проучване и популяризиране на литература.


Организиране на представителни педагогически форуми

Вече осем поредни години Център „Хуманна педагогика” организира национални педагогически четения с постоянно мото: „Да запазим усмивката в училище”. Четенията обединяват усилията на голям брой учители. Подготвените материали се отпечатват в сборник.

Конкретната тема, валидна за всяка година се определя от реалните  потребности на педагогическата практика и се концентрира върху значими професионални области.Форумите  и творческите изяви дават прекрасни възможности за обмяна на информация и практически опит. Наричаме ги вдъхновени изповеди, защото ако се разгърнат  сборниците с отпечатаните в него всички статии се усеща любовта  и  професионалната ангажираност на учителите, тяхната отдаденост в хода на трудното учителско ежедневие. Всяка година голям брой учители приковават вниманието на всички присъстващи. На тези срещи са споделят различни проблеми на педагогическото битие, свързано с бъдещи идеи за работа и нови възможности за усъвършенстване на общата ни мисия. Постига се възможност за кариерно израстване на учителите чрез публикуване на най-стойностните им теоретични разработки, посветени на работните теми.

Цялостната дейност на Център „Хуманна педагогика” стимулира творческия потенциал на всички участници, създава емоционално проникната атмосфера на сътрудничество и стабилизира професионалното ни самочувствие. 


Няколко думи за нашия вдъхновител академик Шалва Александрович Амонашвили

За повечето начални учители името Шалва Амонашвили предизвиква най-възвишени настроения и емоции. Той се приема като съвременния класик на хуманната педагогика. Книгите му не могат да се четат равнодушно, защото надмогват наукообразната тривиалност на представяне на педагогическите идеи. В тях пулсира истинската педагогическа реалност, която завладява със своята дълбочина, вариативност и бликаща жизненост и любов. Неговите книги съдържат едни от най-съвършените педагогически  тълкувания. Първата негова книга, публикувана в България на руски език  “Здравствуйте дети не може да се чете равнодушно, наричат я “педагогическа симфония”, от  която блика неподражаема мъдрост и професионална отдаденост. Голяма част от идеите на Шалва Амонашвили са проникнали съдържателно в работата на голям брой български учители още през 80-те години на миналия век. Резултатите винаги са били позитивни и са истинското доказателство за силата на хуманната педагогика, която, както твърди самият Амонашвили, минава през сърцето на учителя, за да очертава пътя на учениците към истинската светлина на знанието и добродетелта. Това, за което той апелира най-силно в този момент на труден преход на пост-социалистическите страни е създаването на условия в училище за формиране на добродетелни личности. Даваме си сметка какво значи това за просперитета на общество ни. 

Пожелаваме на нашите членове много професионални успехи и удовлетвореност!

Проф.д-р Емилия Василева