• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Анатолий Шаповалов. От всекиго по рубла - и фондът "Рьорих" ще бъде спасен

tribuna-logo smallОт всекиго по рубла – и Фондът „Рьорих“ ще бъде спасен

22 януари 2014


Преди четиридесет години, когато работех като кореспондент на ТАСС в Монголия, в мислите си дори не съм допускал, че ще ми се наложи да пиша в защита на забележителния син на Русия Н. К. Рьорих. Тогава заедно с кореспондента на Общосъюзното радио и телевизия ние намислихме да повторим смелия път на Николай Рьорих от Улан Батор до Лхаса, столицата на Тибет. За съдействие и съвет се обърнахме към парткома на посолството. След като ни изслуша секретарят на парткома едва не падна от стола: „Вие сте полудели. Току що умря Мао Цзедун, не е ясно как ще се развиват отношенията с Китай. Кой ще отговаря, ако с вас се случи нещо?“ С други думи, тръгнахме си от посолството с празни ръце.

В средата на миналата седмица ни поканиха на пресконференция, свикана от музея „Н. К. Рьорих“ и Международния комитет за съхраняване на наследството на Рьорих. През живота ми се е налагало да присъствам на стотици подобни мероприятия, но нито едно от тях не приличаше на това, което се проведе на улица „Малий Знаменский переулок“. Оттам прозвуча сигнал SOS – загива наследството на семейство Рьорих – изтъкнатите представители на вселенското мислене, отстояващи идеята, че мирът на земята може да бъде спасен само благодарение на културата.

Веднага направи впечатление: на пресконференцията е дошла предимно младеж. Тази младеж, за която, по думите на Рьорих, той рисува своите картини, като се стреми да й предаде своите знания и стремежи и вярва, че тя ще го разбере. Наистина, как може да останеш равнодушен към картината „Вестоносец. Възстана род срещу род“ («Гонец. Восстал род на род»).

…Девети век от нашата ера. Между славянските племена започват вражди и войни. Зад хълма с градището изплува рогът на луната, едва осветявайки реката. Лодкарят с кожени дрехи безшумно насочва лодката към селището. До него замислено седи побелял старец. Той носи тревожна вест… Стилът е декоративен, цветовете – ярки. Говорим за дипломната работа на завършилия Художествената акадамия в Санкт Петербург Николай Рьорих [картината още при представянето й в Художествената академия е закупена от П. Третяков – бел.прев.]. След това той създава хиляди, завладяващи сърцето и ума, произведения. Освен това е мислител, хуманист, учен, писател, смел пътешественик, изследвал неизвестни дотогава за науката региони на Централна Азия, особено на Монголия и Индия.

Съдейки по живия интерес на колегите, изкуствоведите, правя извод: не всичко е загубено, макар че трябва да се види какво ще напишат. Пък и проблемите, които трябва да се решават, са огромни.

Святослав Николаевич, син на Рьорих, позовавайки се на желанието на баща си, предлага през 1987 година създаването на недържавен музей „Н. К. Рьорих“. Съветското правителство и Общината на Москва предоставят за целта в центъра на столицата имението на Лопухини, което държавата обещава да възстанови и приспособи за нуждите на музея. Скоро след това се разпада СССР и Русия, позовавайки се на икономически трудности, се отказва да финансира реставрацията на имението. Благодарение на мецената Б. И. Булочник, двете здания на имението са вдигнати буквално от руини и са реставрирани. Възстановен е също Парадният (Червеният) вход.

Понастоящем в музея има над 9 хиляди експоната. От тях над 900 са картини и рисунки. От Святослав Рьорих е получен уникален семеен архив. Също и Библиотека. Постоянно се провеждат подвижни изложби в страната и извън пределите й. Между другото, идеите на Николай Константинович, бореца за мир, култура, нравствено обновяване, се подкрепят от музея на Рьорих в Ню Йорк, от движението „За мир чрез култура” във ФРГ, Канада, Швейцария, Япония, Австралия.

Какъв е проблемът тогава? В действителност той не е един, а много. През миналия ноември и декември нямаше с какво да се изплатят заплатите (22 милиона рубли). Благодарим, помогна обществеността. Имението „Лопухини“ е в центъра на Москва и, естествено, е лакома хапка. Апетит за нея има и Държавният музей на изобразителните изкуства „А. С. Пушкин“. Ръководството на фонда е изпратило писмо до президента Владимир Путин. Минаха два месеца и – тишина. Едно е да обявиш 2014 за година на културата, друго е …

Изказалите се на пресконференцията Александър Лосюков, президент на Международния комитет за съхраняване на наследството на Рьорих, и Александър Стеценко, заместник генерален директор на музея „Рьорих“ и други повдигнаха най-наболели въпроси.

„Ние молим – казва директорът на недържавния музей [на предприемачите, меценатите и благотворителите] Елена Калмикова, – да се приеме за музеите наем една рубла за един квадратен метър. Та нали всички знаят: музеите се нуждаят от 80% дотация. Тези средства могат да ги дадат меценати, бизнесът“.

Но ето и главоблъсканицата: Държавната дума още не е приела закона за меценатството, а разработваният законопроект е незадоволителен – в него се говори за меценатството на държавните музеи. Недържавните (обществените) музеи са зад борда. А това означава тяхната смърт. Какво е това гражданско общество, което се създава в Русия, ако то иска да се закрият обществените (недържавни) музеи? Ако не съществуваше Международният комитет за съхраняване на наследството на Рьорих, който осъществява дейност и извън пределите на Русия, с музея [„Н. К. Рьорих“] отдавна да се бяха разправили.

Александър Лосюков, бивш заместник-министър на външните работи на Руската Федерация, отбелязва, че за 45 години работа като държавен служител той не е виждал толкова запалени, с горящи очи хора, като музейните работници.

На пресконференцията бяха изречени доста неласкави думи за тези, които, ставайки богати, харчат пари за закупуване на футболни клубове, яхти и т.н. А за културата остават само трохите. Как да се противопоставим на това? В нашето окаяно време, както се е видяло, може да се отговори само с парата. Общонародната. Това означава, че гражданите на Русия (всеки) ще трябва да пожертват за музея „Рьорих“ само по рубла. Особени са надеждите на жените. Не е случайно, че Николай Бердяев, знаменит руски философ, високо цени „женското“ начало в руския характер и в самата Русия. По една рубла от всеки пълнолетен мъж и пълнолетна жена. Тогава и подрастващите чеда, които навярно ще се замислят на каква земя живеят, ще има от кого да се учат. Винаги хубави и на място са казани думите на поета Андрей Дементев: „Слава Богу, че президентът започна да говори, че без култура, без духовност ще се превърнем в общество на потребители. Но нали освен банковата има и друга сметка – духовна, тази, която е вътре в нас“.


Анатолий Шаповалов. 22 януари 2014 г. Трибуна