• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Публикация в artnovinite.com - "Интелектуалци написаха писмо до Владимир Путин за спасяването на музея „Рьорих"


ars smallВ онлайн изданието за изкуство и култура artnovinite.com е публикувана статията "Интелектуалци написаха писмо до Владимир Путин за спасяването на музея "Рьорих". 

МОСКВА. Повече от тридесет изтъкнати деятели на културата, науката и обществени дейци написаха Открито писмо в защита на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих” на Международния център „Рьорих” (Знаменский М. переулок, 3/5) в руската столица, написа историкът, кинематографист и писател Николай Сологубовски (Nikolay Sologubovsky) в сайта change.org. От българска страна обръщението е подписано от художника акад. Светлин Русев и от проф. Емилия Василева от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и чуждестранен член на Руската академия на образованието.

Значението на културното наследство на великия руски художник Николай Рьорих (1874-1947) е огромно и това се признава в много страни по света. То включва над 7 000 картини, десетки литературни, научни и философски трудове, пише в своята статия Сологубовски. Безценен принос за руската и световна съкровищница на културата са миротворческите и хуманистични идеи на Николай Рьорих. Академик Дмитрий Лихачов (1906-1999) нарича Николай Рьорих „подвижник на културата от световен мащаб”, а министърът на Културата на Руската Федерация А. А. Авдеев казва за него: „един от най-големите хуманисти на ХХ век”.

Като разбира изключителното значение на наследството на Н. К. Рьорих за страната, ръководството на СССР през 1989 г. подкрепя инициативата на неговия по-малък син Святослав (1904-1993) да предаде безвъзмездно наследството от Индия в Русия за създаването в Москва на Музей „Н. К. Рьорих”. Приети са двете основни условия на Святослав Рьорих: музеят трябва да има неправителствен статут и да бъде настанен в имението „Лопухини”. Съответните гаранции от страна на правителството са потвърдени документално. Синът на именития художник създава Международния център „Рьорих” (МЦР), който трябва да има като своя основа недържавния Музей „Н. К. Рьорих” и завещава на МЦР принадлежащата му част от наследството на своите родители.

 

Международният център „Рьорих” оправда надеждите на своя основател. За 24 години работа, благодарение на активна обществена и меценатска помощ, без да получи нито една копейка държавни средства, МЦР възроди практически от руини имението „Лопухини” и създаде музей на световно ниво. Центърът осъществява подвижни изложби на картини на Н. К. Рьорих и С. Н. Рьорих в Русия и извън нейните граници (те са посетени от над 4 милиона души), провежда ежегодни международни научни конференции, извършва значителна издателска дейност (публикувани са над 200 книги), издава списанието „Култура и време” (отличено с почетния знак „Златен фонд на пресата”), организира лекции, фестивали на народното творчество, изложби на съвременни художници космисти и др. Дейността на МЦР е отбелязана с високи международни, държавни и обществени награди и е призната от големи международни организации като ООН, ЮНЕСКО, Общоевропейската федерация за културно наследство Europa Nostra и др.

 Но, оказва се, високите достижения не могат да служат като гаранция за безопасно и стабилно съществуване на обществения (неправителствен) музей в Русия, обобщава Николай Сологубовски. Понастоящем Музеят е на границата да прекрати своето съществуване:

- Министерството на културата, ръководено от В. Р. Медински, се стреми да изземе от МЦР наследството на семейство Рьорих, като разруши по този начин и самия недържавен Музей;

- Департаментът по въпросите на собствеността на град Москва в течение на много години отлага решаването на въпроса за предоставяне на преференции на МЦР при наема на имението „Лопухини”, където е разположен Музеят, и като следствие дългът по плащанията сега е 24 млн. RUB (около 600 хил. EUR);

- меценатът на Музея е лишен от възможност да оказва помощ и Музеят остана без средства за съществуване.

Една от основните теми в творчеството на Николай Рьорих е славянството. „Terra Slavonica. Славянска земя” 1943 (?); темпера върху платно, 81.5 х 122.0 см. Снимка: © icr.su

 

Затова ние се обръщаме към Президента на Руската Федерация Владимир Владимирович Путин с призив да не допусне разрушаването на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих” и да окаже помощ на Музея: да съхрани неговия неправителствен статус, да му предаде имението „Лопухини” за безвъзмездно и безсрочно ползване, да бъде оказана финансова подкрепа от страна на държавата.

 

Призоваваме всички, които не са равнодушни, да се присъединят към нашето обръщение и да го разпространят сред своите приятели и познати. Със съвместни усилия ние ще съхраним Музея „Н. К. Рьорих” за културата на Русия и на целия свят!, завършва известният публицист.

Петицията до руския президент е подписана от личности като: докторът на физико-математическите науки (д.ф.м.н.проф. Георгий Фурсей - вицепрезидент на Руската академия на естествените науки (РАЕН) и президент на международната Лига за защита на културата; проф. Олег Кузнецов - президент на РАЕН и президент на Международния университет на природата, обществото и човека (Дубна); от главния диригент на Академическия симфоничен оркестър на Санктпетербургската държавна филхармония „Дмитрий Шостакович” Юрий Темирканов; акад. Евгений Челишев, действителен член на Руската академия на науките (РАН) и съпредседател на научния съвет на РАН по изучаването и опазването на културното и природното наследство; академик на РАЕН проф. Павел Флоренски, академик на Международната славянска академия на науките и изкуствата; чл.-кор. на РАН Алексей Яблоков, председател на фракцията „Зелена Русия”;проф. Сергей Доренски от Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски”;Александър Некипелов, академик на РАН, председател на съвета на директорите на ОАО НК „Роснефт”Гари Попов, академик на РАН, директор на Научноизследователския институт по приложна механика и електродинамикаАлександър Чучалин, академик на Руската академия по медицински науки (РАМН), главен терапевт на РусияСажи Умалатова, председател на руската политическа партия на Мира и Единствотопроф. Шагдарин Бира, академик на Монголската академия на науките, директор на Дом-музей „Рьорих” в Улан-Батор;проф. Валентина Тугужекова, директор на Хакаския научно-изследователски институт на езика, литературата и историятапроф. Христо Тахчиди, член-кореспондент на РАН, доктор на медицинските науки, заместник-ректор на РНИМУ „Н.И.Пироговлетецът-космонавтд.ф.м.н. Георги Гречко, академик на Международната академия на астронавтиката и др.

Пълният списък на подписалите Петицията, както и Отвореното писмо до руския президент Владимир Путин, можете да прочетете тук (на български език).

До публикуването на горния текст, Петицията беше подписана от 73 021 души.

Последна промяна от Понеделник, 13 Януари 2014г. 17:34ч

Публикация от сайта artnovinite.com