• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Публикация за Пакта Рьорих в списание Черно и Бяло

4 podpisvane_Pakt_Belia_dom_1933Пакт Рьорих. История и съвременност - в онлайн изданието на списанието за култура и свободна журналистика Черно и Бяло на 27 юли 2013 бе публикувано интервю за Пакта Рьорих на председателя на Националното сдружение „Рьорих“ и ръководител на Клона на Международния Център „Рьорих“ в България.

  Пакт Рьорих. История и съвременност

by Черно и Бяло

Така се нарича изложбата, открита през юни в Двореца на нациите – Службата на ООН, в Женева. Протичаща паралелно в Европа и Америка, малко преди това тя бе представена в Сената на Аржентина, а в момента е в Уругвай. Целта й е да напомни на света за Пакта Рьорих и за въплътените в него идеи. И най-вече за това, че културата може да обедини човечеството и да донесе траен мир на планетата. Изложбата се състои от няколко раздела, които показват: историята на международното движение в подкрепа на Пакта Рьорих и неговото подписване в Белия дом, в кабинета на президента Рузвелт, на 15 април 1935 година; репродукции на картини на Николай Рьорих, посветени на идеите в договора и на Знамето на Мира – първият международнопризнат флаг за защита на културните ценности; присъствието на знака на Знамето на Мира в културата на всички народи – от най-древни времена до наши дни; съвременното разрушение на ценностите на културата. В нея има и част, посветена на Международния Център „Рьорих“ (МЦР), както и такава за Юлий Воронцов – изтъкнат руски дипломат, дългогодишен специален представител на Генералния секретар на ООН, който през последните 7 години от живота си бе президент на МЦР и направи много за популяризирането на Пакта.

Изложбата „Пакт Рьорих. История и съвременност” се съпровожда от луксозен каталог на три езика – английски, френски и руски, в който силно впечатление прави българското присъствие. След привествието от Касимжомарт Токаев, зам.-генерален секретар на ООН и Генерален директор на Службата на ООН в Женева, следват няколко материала, разкриващи значението на договора от различни гледни точки. Сред тях е и статията на Марга Куцарова – „Пактът Рьорих – основа на международноправната система за защита на културните ценности и нейното бъдеще“. Юрист по образование, младата жена е председател на Националното сдружение „Рьорих” и ръководител на Клона на Международния център „Рьорих” в България. Срещнахме се с нея, за да ни разкаже повече за Пакта, за живота и творчеството на семейство Рьорих, за връзките им с нашата страна.

– Г-жо Куцарова, кои от идеите на големия художник, учен, мислител и хуманист намират израз в Пакта?

– Николай Рьорих е основателят на Международното движение „Знаме на Мира“ за защита на културните ценности през първата половина на ХХ век. Така, както навремето Анри Дюнан е бил основател на Международното движение на Червения кръст. Той е и инициаторът на първия международен договор за защита на тези ценности – Пакт Рьорих. Всички други, сключвани по-късно под егидата на ЮНЕСКО, се базират, така или иначе, на него. Основополагащата идея на Пакта Рьорих, която е свързана с мира и която пронизва всички постановки на този международен договор е приоритетът на културата! Това означава, че по време на въоръжен конфликт този договор осигурява безусловна защита на културните обекти и на техния персонал. В мирно време, приоритетът на културата, който изисква Пактът, означава адекватното им финансиране, за да могат те да се развиват и работят нормално. А това е изключително важно. Защото ние много често не забелязваме как разрушаваме своята култура и какви огромни загуби търпим от това. Най-голямата е, че следващите поколения безвъзвратно губят културно наследство, на което имат право. Според данни на ООН около половината от всички загуби на исторически паметници и ценности на културата след Втората световна война са настъпили в така нареченото мирно време.

– Неслучайно Рьорих е смятал, че юридическата защита на културата в мирно време има важно възпитателно значение…

– Точно така. Самият факт, че се предоставя международноправна защита на културна ценност, означава, че тя има значение за цялото човечество. И когато децата и младежите разбират това, те постепенно се научават както да ценят своята култура, така и да уважават културните ценности на другите. Ще дам пример за правотата на Рьорих: по време на войната в бивша Югославия Дубровник в определена степен бе пощаден, а същевременно той не беше включен в списъка за защита по Хагската конвенция, който е задължителен за воюващите по време на въоръжен конфликт. Той е включен единствено в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, който няма юридическо действие в такъв момент. Ето това е огромното значение на международноправната защита в мирно време: тя възпитава. За съжаление, могат да се дадат много повече примери в обратната посока, когато безценни съкровища на културата са унищожавани с лека ръка. Ето защо Николай Рьорих е смятал, че най-важното значение на Пакта е възпитателното. Ако ние не утвърждаваме в мирно време защитата на културните ценности, на научните, художествените, образователни учреждения, на хората, които работят в тях, и не учим на това младото поколение, когато започнат проблемите и размириците, тогава вече е твърде късно. Историята неизменно потвърждава това.

– Какво е уникалното в този договор?

– Пактът Рьорих понастоящем е единственият международен договор, който предвижда единен списък за защита на културните обекти и техния персонал в мирно време и по време на въоръжен конфликт.Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности по време на въоръжен конфликт и Парижката конвенция от 1972 г. за защита на световното културно и природно наследство предвиждат два отделни списъка, за „военно“ и за „мирно“ време, които не съвпадат. Списъкът на защитените обекти във военно време е крайно ограничен. Това означава само едно: поради съображения от военен характер, ние не защитаваме по време на въоръжен конфликт това, което смятаме за ценно в мирно време. Ето защо, от международноправна гледна точка Пактът Рьорих има огромно значение за бъдещето!

Освен това той и до ден днешен дава и най-висока безусловна защита на най-широк кръг обекти: научни, образователни, художествени и културни институции, и на техния персонал.  Понастоящем няма друг международен договор, който да защитава и персонала. Няма друг, който да защитава научните и образователни институции и в мирно време, и по време на въоръжен конфликт. Ето защо Пактът Рьорих днес е изключително актуален.

– Колко страни са подписали този договор?

– Двадесет и една. Рузвелт, при подписването на Пакта Рьорих казва, че го предлага на народите на всички страни. Тогава обаче Европа се готви вече усилено за война. И макар че инициативата започва от Белгия (първите две международни конференции за Пакта Рьорих са проведени в Брюж), поради редица страхове, европейските страни не се присъединяват към договора. И забележете, най-тежките поражения за културните ценности са именно в Европа! След Втората световна война САЩ вече не предлагат Пакта на целия свят и така той остава регионален договор, обхващащ двете Америки. Но тъй като въвежда най-важните принципи и норми на съвременното международно право за защита на културните обекти, той с основание може да се разглежда като най-значителния и основополагащ международен договор в тази област.

– Какви са били взаимоотношенията на Рузвелт с прочутото семейство?

– Николай Рьорих се утвърждава като художник, учен, мислител и обществен деятел от световна величина в САЩ. В Ню Йорк е създаден музей на негово име, който е значителен културен център и разгръща много сериозна миротворческа дейност. Идеите на Рьорих и на Пакта Рьорих, без съмнение, са привличали Рузвелт лично. При подписването на договора президентът подчертава, че той е важен за съхранението на съвременната цивилизация и че в него има много по-дълбоко значение, отколкото е изразено в самия текст. По-късно Николай Рьорих ще напише, че Рузвелт е бил прав, защото е разбирал, че Пактът не е само закони, а че той предполага и обществената защита на културата.

Друг исторически факт е, че Елена Рьорих е водила кореспонденция с Рузвелт по различни въпроси, както философски, така и свързани с тогашното международно положение.

–  Нещо любопитно в тази кореспонденция?

–  Елена Рьорих е написала до Рузвелт през 1935 година, че „на народите, заемащи значителна част от Азия, им е съдено да отговорят на дружбата на Америка. Така наречената Русия е равнобаланс на Америка и само при такава конструкция проблемът за Мира в целия Свят ще бъде решен“. Само няколко години по-късно САЩ и тогавашният СССР стават съюзници във Втората световна война.

– Как Русия се върна към Рьорих?

– Николай и Елена Рьорих много са обичали своята Родина, руския народ. И двамата до края на живота си се стремят да се върнат, но не получават виза за влизане в СССР. Успява да се върне /през 1957 г./ по-големият им син, известният учен ориенталист Юрий Рьорих, който в Академията на науките на СССР оглавява сектора по философия и религия на Изтока. Той полага началото на Рьориховото културно движение в Русия. Връща в родината и половината от творческото наследство на родителите си и поставя въпроса за създаване на музей на Николай Рьорих. Съветската държава му обещава, но не го прави. Юрий Рьорих умира внезапно през 1960 г. След смъртта му част от безценното културно наследство – картини на баща му, научни архиви и други, безвъзратно е погубено. Поради това другият син на Елена и Николай – Святослав, през 1989 г. решава да основе в Москва неправителствена обществена организация. Това е Международният център „Рьорих“ (МЦР), на който той завещава своята част от наследството на семейството и който, в изпълнение на неговата воля, създава музей. Всичко е осъществено без и стотинка от държавата. „Н.К.Рьорих“ е първият недържавен музей в Русия, при това на световно ниво. А МЦР поема по много трудния път на независимата култура. Реакцията на старите механизми, свикнали към идеологически контрол повече от седем десетилетия – макар и в друга форма – се оказва изключително силна. През изминалите 20 години Рьорих, техните имена и творческо наследство, както и Людмила Шапошникова – ръководителят на МЦР, бяха подлагани на масирани клеветнически кампании. Имаше опити да се отнеме и сградата на Центъра. Но въпреки всичко той, благодарение на смелостта си и подкрепата на обществеността и в Русия, и извън нейните предели, не само издържа, но израсна и се утвърди като водещ международен културен център. Неслучайно Людмила Шапошникова през 2010 г. получи голямата награда на Европейския съюз за културно наследство, в категория „Самоотвержен труд“. Това е признание за независимата култура в Русия.

– Известно е, че през 70-те години у нас Людмила Живкова се увлича по рьориховите идеи, възприема моменти от тях за своята културна политика…

– Много противоречиви са оценките за Людмила Живкова в нашето общество в момента. Но аз смятам, че най-важното е, а то отдавна е казано, че за човек се съди по неговите дела. А нейните в сферата на културата са много значителни. Благодарение на нея България повдига идеите на Пакта Рьорих в ЮНЕСКО.Приети са две резолюции, пряко свързани /както се казва в документите на Комитета за култура/ „с нашите идеи, произтичащи от или развиващи идеите на Н.К.Рьорих за ролята и защитата на културните ценности“. Една от тях е за развитието на Рьориховото „Знаме на Мира“ като най-голямо събитие в областта на изкуството и културата за деца през 1979 година. Така се ражда официално Международната детска асамблея „Знаме на мира“.

Людмила Живкова възприема концепцията за култура на Рьорих – нещо, изключително смело за времето си, а бих казала, и за днешното време. Нима културата днес не е „Пепеляшка“? Но да се върнем към онзи период. За младите читатели трябва да се обясни какво се е разбирало под култура тогава. Тя се делеше на буржоазна и социалистическа, разглеждаше се като надстройка, зависеща от икономическата база, оръдие за идеологическа борба, и т.н. Людмила Живкова инициира честването на 1300-годишнината на България. То направо изтласка в периферията разделението на „буржоазна“ и „социалистическа“ култура, защото подчертаваше значението на нашия принос в световната съкровищница – тракийското културно наследство, азбуката, богатата ни средновековна култура, приноса на Патриарх Евтимий Търновски… Всичко това не убягва от зорките погледи на партийните идеолози.

Програмата „Николай Константинович Рьорих“, също инициарана от нея, среща още по-голям отпор. Самият факт, че подготвеният от Комитета за култура документ на тази програма е бил засекретен, говори твърде много. Стенограмите, запазени в ЦДА, свидетелстват, че дейността по Програма „Рьорих“ е трябвало да стане постоянна. И програмата „Леонардо да Винчи“, и Националната програма за естетическо възпитание, и Международната детска асамблея „Знаме на мира“ – всички те са въплъщавали философските идеи на Рьорих за това, че именно културата е двигателят за развитието на отделния човек и обществото, че красотата е способна да преобрази човек, че смелата, непредубедена и одухотворена наука ще бъде източникът за еволюционно развитие на човечеството в бъдеще…

– Каква е връзката на рьориховото „Знаме на мира“ с името на Асамблеята?

– В интервю за съветския тогава в. „Литературная газета“ от октомври 1980 г., публикувано после и в българската преса, Людмила Живкова обяснява защо за названието на Международната детска асамблея са взети думите на Рьорих – защото те са способни най-добре да изразят основните й идеи. В поканата за първата асамблея, изпратена от българските деца до децата от цял свят, е втъкан текстът на легендата „Пратеникът на светлината“ от книгата на Елена Рьорих „Криптограми на Изтока“, без посочване на източника, разбира се. Не се е подчертавало подписването на Пакта Рьорих и утвърждаването на Знамето на Мира в Белия дом (СССР отказва да се присъедини към Пакта Рьорих през 30-те години на ХХ век, когато там масово се унищоват храмове), но се е обръщало внимание на това, че България е страна по Хагската конвенция от 1954 г. /която е правоприемник на идеите на Пакта Рьорих/. Това е било единствено възможният начин за провеждането на такива събития у нас тогава.

– Националното сдружение „Рьорих” е член на Международния център „Рьорих” от 2003 г. Кои са най-важните ви постижения за тези десет години?

–  През 2004 г. проведохме цялостна програма, посветена на 100-годишнината на Святослав Рьорих. Най-важните й компоненти бяха документалната изложба в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и голямата изложба „Рьорих и България“ в Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ), на която бяха изложени над 200 картини на Николай Рьорих, три на сина му – Святослав, а също така и богата документална част, разказваща за връзките на българските творци и Рьорих още от началото на ХХ век. Втората имаше огромен успех и нейният най-важен резултат бе създаването, за първи път в България, на постоянна експозиция на картините на Рьорих, обособени в зала „Рьорих“ на НГЧИ.

През 2008 г. проведохме програмата „Николай Рьорих – художник, учен, мислител, хуманист” в музея „Земята и хората” и голяма конференция, посветена на руския космизъм с учени от Софийския университет, БАН, Музикалната академия и други ВУЗове. Философското наследство на Рьорих е част от руския сребърен век (края на ХІХ – началото на ХХ век), когато се формира руския космизъм в науката, изкуството, философията, и то трябва да се разглежда именно в този контекст. Проявите и през 2004, и през 2008, преминаха под патронажа на Президента на България.

Направихме и ред издания, посветени на творчеството на Рьорих. През последните три години създадохме много хубава традиция с НГЧИ и Музикалната академия „Проф.П.Владигеров“ – всяка пролет отбелязваме Пакта Рьорих с концерт на възпитаници на Академията.

– Има ли място Рьорих у нас днес? А в бъдеще?

– Със сигурност. И то е свързано с неговото философско, художествено и научно творчество, в което на културата е отредено централно място. Това ни е много близко по дух. Нека си спомним идеите за ролята на знанието, на науката, на културата от епохата на нашето Възраждане. Те са красиво изразени в обичания от всички нас всеучилищен химн: „Напред народността не пада там, дето знанието живей”, „Науката е слънце, което в душите грей“. Рьорих е подчертавал, че културата не е развлечение, не е лукс, тя е източник на усъвършенстване, на знание, на красота, на благородство на духа. Мисля, че това е една от причините идеите на Николай и Елена Рьорих да намират дълбок резонанс в България.

Екатерина Павлова

 Интервюто можете да прочетете и на сайта на списание Черно и Бяло