• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Заявление на Международния Център „Рьорих“

MCR novini zayavl 11-06-14 small11 юни 2014 

(от сайта на МЦР)

Заявление на Международния Център „Рьорих“ във връзка с разпространената от Министерството на културата на Руската Федерация информация за колекцията картини, принадлежала на С. Н. Рьорих, и волеизявлението му относно предаденото от него в Русия наследство

На 9 юни 2014 година на сайта на Министерството на културата на Руската Федерация бе поместено заявление „Информацията в петицията на Международния Център «Рьорих» не отговаря на действителността“, в което се разпространяват лъжливи сведения за колекцията картини, принадлежала на Святослав Рьорих, и за волеизявлението му относно предаденото от него в Русия наследство с цел създаване на неправителствен Музей „Н. К. Рьорих“. „...Международният Център «Рьорих» – се казва в заявлението на Министерството на културата на Руската Федерация, – в течение на много години се опитва да получи обратно, като извади от федерална собственост, картините на Николай и Святослав Рьорих, които се намират в оперативно управление на Държавния музей на изкуството на народите на Изтока и са включени в състава на държавната част на Музейния фонд на Руската Федерация. Като обосновка на своята позиция МЦР се позовава на завещателното разпореждане на С.Н. Рьорих в полза на Съветския фонд „Рьорих“ (СФР) и писмо, че МЦР е правоприемник на СФР“. Изглежда, под названието „петиция“ Министерството на културата на РФ е имало предвид „Откритото писмо от деятелите на науката, културата и обществени дейци в защита на неправителствения Музей «Н. К. Рьорих» на Международния Център «Рьорих»“, поместено на сайта www.change.org. Но това не е петиция на Международния Център „Рьорих“ (МЦР), а свободен израз на подкрепата спрямо МЦР от страна на тези, на които не им е безразлична съдбата на нашия Музей. И МЦР искрено благодари на всички, направили своя избор в защита на Културата в нашето сложно време.

 Повече от десет години Министерството на културата [на Руската Федерация] и МЦР бяха в състояние на съдебен спор. На 24 ноември 2011 година Хамовническият съд на град Москва произнесе решение, с което повторно призна МЦР за наследник на С. Н. Рьорих въз основа на неговото завещание. Решението на съда влезе в законна сила. Като отчитаме, че Министерството на културата отново се опитва да въведе в заблуждение ръководството на страната, съдебните органи и обществеността относно наследството на семейство Рьорих, Международният Център „Рьорих“ смята за необходимо да даде пояснения и да представи редица документи, потвърждаващи нашата позиция.

 Картините на Николай и Святослав Рьорих, за които става дума, никога не са били федерална собственост. Тази колекция картини, принадлежаща на Святослав Рьорих, гражданин на Индия, бе предадена на държавата само за временно пазене за провеждане на изложби (Акт за предаване на картините №4193 от 02.11.1978 г. и заповед на МК на СССР № 776 от 13.10.1978). След това, тази колекция в съответствие със заповед на МК на СССР № 234 от 30.05.1989 г. бе предадена в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока (ДМИ) също за временно пазене. Святослав Николаевич Рьорих не е подарявал, не е продавал и не е завещавал на държавата своята колекция картини. Тогава, на какво основание Министерството на културата [на РФ] твърди, че тази колекция е федерална собственост? Документите свидетелстват, че няма законни основания за подобни твърдения. Няколко дена след смъртта на С. Н. Рьорих директорът на ДМИ В. И. Набатчиков със своя заповед №13 от 25.02.1993 г. прехвърля тази колекция от временно за постоянно пазене. Нима тези действия могат да се разглеждат като законни за придобиване от страна на държавата на право на собственост върху колекцията? Разбира се, не. На Министерството на културата [на РФ] и на директора на ДМИ им е било много добре известно, че С. Н. Рьорих на 19 март 1990 година пред нотариуса в Бангалор (Индия) е подписал своето завещание „Архивът и наследството на Рьорих за Съветския фонд «Рьорих» в Москва (превод от английски на руски, превод на български), въз основа на което завещание принадлежащата му част от наследството на неговите родители Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих, в това число и колекцията от 288 картини, намираща се на временно пазене в ДМИ, той предава на СФР за създаване на неправителствен Музей „Н. К. Рьорих“ в Москва. Нещо повече, ръководството на СФР и довереното лице и пълномощник на Святослав Рьорих в Европа Гизела Ингеборг Фричи неведнъж се обръщат към Министерството на културата (Писмо от 19.11.90г., Писмо от 09.04.91 г., Писмо от 21.05.91г. с Приложение /превод от английски на руски/) с искане картините на Николай и Святослав Рьорих да бъдат предадени от ДМИ на СФР в изпълнение на волята на собственика на тези картини. Но това не е направено. Действията на директора на ДМИ по прехвърляне на колекцията от временно в постоянно пазене, в съответствие с изискванията на руското законодателство и международното право са незаконни и могат да бъдат определени като завземане на чужда собственост.

 След смъртта на Святослав Рьорих изминаха 23 години. Именно толкова време бе необходимо на Министерството на културата [на РФ], за да признае най-накрая завещанието на С. Н. Рьорих в полза на създадения от него Съветски Фонд „Рьорих“. А колко време ще бъде необходимо сега на Министерството на културата [на РФ], за да признае правото на Святослав Рьорих да се разпорежда с принадлежащото му имущество?! В цитираната част от заявлението на Министерството на културата се говори за писмо, в което МЦР е определен като правоприемник на СФР, при това не се посочва нито кой е автор на писмото, нито повода, послужил за написването му. Всъщност, така нареченото „писмо“ представлява заверено на 22 октомври 1992 година от нотариус волеизявление на Святослав Рьорих (превод на български) – ще повторим, собственик и на колекцията от картини, и на цялото предадено в Русия наследство. Причината за появата на това „писмо“ бе в това, че Министерството на културата не искаше да предаде колекцията от картини от ДМИ в МЦР, както изискваше Рьорих. Нещо повече, министерството започна процедура за непризнаване на МЦР за правоприемник на СФР с цел да изземе от него и цялото друго наследство. Затова Святослав Рьорих беше принуден пред нотариус да признае правата на МЦР върху предаденото на СФР наследство. От този документ следва, че С. Н. Рьорих фактически предава от СФР на МЦР правата за разпореждане върху наследството както докато е жив, така и след смъртта си. В този смисъл той и посочва МЦР като правоприемник на СФР. Затова, относно получаването на правото за разпореждане с наследството няма значение, дали МЦР е правоприемник на СФР или не. Такава е волята на самия Святослав Николаевич Рьорих, който след преобразуването на СФР в МЦР – преобразуване наложено от започналия разпад на СССР – неведнъж писмено потвърждава правото на МЦР върху предаденото от него в Русия наследство. Достатъчно е да се посочи писмото на Рьорих до президента на РФ Б. Н. Елцин от 26 април 1992 г. В това писмо С. Н. Рьорих се обръща към президента на РФ с искане да окаже съдействие за връщането в МЦР на принадлежащата му колекция от картини, незаконно задържана от ДМИ. Но, очевидно, в Министерството на културата отново са забравили за тези документи, както между впрочем и за историко-юридическата справка на самото Министерство на културата „Относно колекцията на С. Н. Рьорих“, която само преди две години бе подписана от министър А. А. Авдеев (стр.1, стр. 2, стр. 3, стр. 4, стр. 5) и съдържаше правдива информация и за колекцията на С. Н. Рьорих, и за правата на МЦР върху наследството на семейство Рьорих. Какво се е случило, та с идването на новия министър В. Р. Медински Министерството на културата без каквито и да е основания отново започна в съда процедура за непризнаване на МЦР като наследник на Святослав Рьорих?

 МЦР смята, че причината за такова кардинално изменение в позицията на Министерството на културата е стремежът да се скрие изчезването на значителна част от картините от колекцията на С. Н. Рьорих (вж.: материали на статията на А. Стеценко „Истината за колекцията на С. Н. Рьорих“, публикувана в Каталога „Музей «Н. К. Рьорих». Живопис и рисунки“. Т. 2. М.: МЦР, 2010, и журналистическото разследване на „Новая газета“ от 22 юли 2009 година „Страшната приказка на музея на Изтока“: стр. 1, стр. 2, стр. 3). Неопровержимите и до днес факти на незаконното отсъствие на картини от колекцията на С. Н. Рьорих (в съответствие с приложения № 4 и 5 от завещанието на Святослав Рьорих /стр.1, стр. 2, стр.3, стр. 4, стр. 5, стр. 6, стр. 7, стр. 8, стр. 9, стр. 10; превод от английски на руски/ в Русия трябва да се намират 288 картини, по данни на ДМИ се намират само 282) накараха Министерството на културата през 2012 година да признае отсъствието на 6 картини (историко-юридическата справка на Министерството на културата „Относно колекцията на С. Н. Рьорих“). Трябва да се отдаде дължимото на бившия Министър на културата А. А. Авдеев, който добре разбираше, че не е възможно да продължава игнорирането на волята на нашия велик съотечественик относно определения от него собственик на предаденото в Русия наследство и криенето на изчезването на картините. Време е да преминем към конструктивен диалог и съвместни действия, насочени към съхраняването в Русия на наследството на семейство Рьорих. С решение на А. А. Авдеев бе създадена съвместна комисия на министерството, ДМИ и МЦР, която трябваше, като се основава върху волеизявлението на Святослав Рьорих, да снеме всички спорни въпроси по отношение на колекцията на С. Н. Рьорих и да предприеме мерки за съхраняване на наследството на семейство Рьорих в Русия. Но, за съжаление, след заминаването на А. А. Авдеев от поста на министър сменилият го В. Р. Медински спря всичко започнато в тази насока и министерството отново пое курс на нарушаване на волеизявлението на Святослав Рьорих и непризнаването на МЦР за негов наследник. Такъв път води към загубата на наследството на семейство Рьорих в Русия, както това се случи с тази част от наследството, която остана в апартамента на Юрий Рьорих в Москва след неговата смърт през 1960 година и, при пълното бездействие от страна на Министерството на културата за нейното съхраняване, тя бе изцяло разграбена (Ревякин Д. Гибнущее наследие. Москва: МЦР, 2010). Ние призоваваме сегашния състав на Министерството на културата да признае и изпълни волята на Святослав Николаевич Рьорих, и да се върне към изпълнението на тези задачи, които бяха набелязани от Министъра на културата А. А. Авдеев по този въпрос. Това е единственият път да бъде съхранено наследството на семейство Рьорих, така необходимо на Русия.