• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Издания

Предговор

   Името на Николай Рьорих е добре известно в България, както и това, че той е не само велик художник, но и голям учен, мислител, пътешественик и обществен деятел. Огромното творческо наследство, което стои зад всяко едно от тези понятия, изисква внимателно опознаване, осмисляне и задълбочено изследване.
   Научно-обществената конференция, посветена на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих (1923–1928), е първата по рода си у нас и е важна крачка в опознаването и изследването на неговото творчество. Тя бе организирана от Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от Българския център по проблемите на космическото мислене и Националното сдружение „Рьорих“ – член на Международния Център „Рьорих“. В Конференцията участваха представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАН, Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“, Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, Националното сдружение „Рьорих“, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Със свой доклад в Конференцията задочно участва и Людмила Шапошникова, първи вицепрезидент на Международния Център „Рьорих“, генерален директор на Музея „Н. К. Рьорих“ в Москва, академик на Руската академия на естествените науки и на Руската академия по космонавтика „К. Е. Циолковски“.
   Конференцията, посветена на Централноазиатската експедиция, се състоя на 23 октомври 2009 година – рождената дата на Святослав Рьорих, изтъкнат художник, мислител, учен и обществен деятел. Святослав Николаевич, по-малкият син на Николай и Елена Рьорих, взима участие само в „индийската“ част на Централноазиатската експедиция, която е осъществена в самото начало. В периода от ноември 1924 до началото на 1928 година той е в САЩ, където осигурява логистичната подкрепа на експедицията. Святослав Рьорих е единственият от семейство Рьорих, който посещава България. Благодарение на неговото тясно сътрудничество с нашата страна, в София през 1978 година е проведена една от най-големите изложби от картини на Николай Рьорих през ХХ век, а осъществената през същата година от Комитета за култура Програма „Николай Константинович Рьорих“ получава изключително голям международен резонанс не само в Европа, но и в Азия и Америка.
   Творчеството на Николай Рьорих във всичките му аспекти е дълбоко съзвучно с търсенията на изтъкнати деятели на българската култура и наука, това взаимно привличане или съзвучие започва в началото на ХХ век и не прекъсва през цялото изминало столетие. Васил Стоилов е един от тези, които са носители на нишката на приемственост между първата и втората половина на ХХ век. Направил не малко за популяризирането на творчеството на Н. Рьорих в България през 30-те години на миналия век, художникът В. Стоилов през 1978 година подчертава особено космичността в изкуството на Рьорих. [1] За същата тази космичност, която се проявява както в художественото, така и в научното, и във философското творчество на Рьорих, пише един от големите руски учени академик Александър Яншин: „И въз основа на литературните произведения, а отчасти и въз основа на художественото творчество, Н. К. Рьорих трябва да бъде включен в тази плеяда крупни учени, които още преди полета в Космоса са приближавали времето на изучаването на Вселената, на изучаването на Земята от Космоса, тоест до имената на К. Е. Циолковски, А. Л. Чижевски, В. И. Вернадски трябва, разбира се, да се постави името на Н. К. Рьорих“. [2]
   Космическите изследвания се зараждат в края на ХІХ – началото на ХХ век като неразривно единство на естественонаучни и технически аспекти, от една страна, и философски и хуманитарни, от друга. Ярко олицетворение на това единство е основоположникът на съвременната космонавтика и ракетостроенето Константин Циолковски, който е и забележителен философ, създал уникална космическа философия. Самият той отбелязва: „Моята ракета трябва да послужи на тази космическа философия…“ [3] , на търсенето на отговорите на въпросите за същността на материята и смисълът на нейното съществуване. Поради причини, на които няма да се спираме тук, през ХХ век с изследването на Космоса се свързват основно техническите аспекти, които заемат водещо място в тази област. Нека не забравяме обаче, че Космосът от най-древни времена присъства в културата на всички народи. Там откриваме съкровищница от знания за Космоса, за връзката Човек-Планета-Космос, за мястото на човека във Вселената. Голяма част от тези знания не са добити емпирично, а по умозрителен, духовен, интуитивен път. Бъдещата наука няма да може да се развива, ако пренебрегва тези знания, ако не се насочи към тяхното научно изследване; нещо повече, новата система на познание трябва да включва не само науката, но и философията в най-широкия смисъл, и религиозния опит и изкуството – тези положения представляват основите на зародилия се в руската наука в края на ХІХ – началото на ХХ век космизъм. Сред неговите основоположници са Константин Циолковски, Владимир Вернадски, Александър Чижевски. Академик А. Яншин напълно основателно поставя в този ред от учени космисти и името на Николай Рьорих. Творчеството на Рьорих, философската система Жива Етика, създадена от Елена и Николай Рьорих съвместно с група анонимни учители на Изтока, представляват неразделна част от процеса на формиране на руския космизъм. Жива Етика се явява завършващият етап във формирането на новото космическо светоусещане в Русия, тя съдържа в себе си новата система на познание, която е предпоставка за развитието на новото космическо мислене. Тази система на познанието включва в единно синтетично цяло както емпиричното знание, така и етичните моменти, умозрителната философска мисъл, достиженията на изкуството и религиозния опит. В светлината на казаното, закономерно е съждението на Б.Н. Кантемиров, вицепрезидент на Руската академия по космонавтика „К. Е. Циолковски“: „Като правило, Космосът се възприема от техническа гледна точка. Благодарение на Рьориховото наследство, ние черпим и развиваме хуманитарните проблеми на космонавтиката“. [4]
   На тези проблеми бе посветена проведената на 15 май 2008 година в Националния музей „Земята и хората“ международна научно-обществена конференция „Руският космизъм и новият космически мироглед“. [5] Конференцията завърши с приемането на резолюция, в която, в частност, се изразява препоръка за създаване на български център по проблемите на космическото мислене на базата на Национално сдружение „Рьорих“, който да работи в координация с Обединения научен център по проблемите на космическото мислене към Международния Център-Музей „Рьорих“.
   Българският научен център по проблемите на космическото мислене бе създаден на 24 октомври 2008 година към Националното сдружение „Рьорих“. Именно този Център е инициатор на провеждането на Конференцията, посветена на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих. Тази експедиция следва да бъде изучавана от гледна точка на новата система на познание, съдържаща се във философската система Жива Етика. Изваждането й извън контекста на цялостното Рьорихово творчество методологически не би било коректно.
   Маршрутът на Централноазиатската експедиция включва Индия, Китай, Съветски Алтай, Монголия, Тибет и  отново Индия. Това са страни с древна и богата култура. Тяхното изучаване, от гледна точка на новата система на познание на космическото мислене, има значение не само за ориенталистиката, чийто основен предмет на изследване те представляват, но и за много други клонове на човешкото познание, в това число и за естествените науки.
   Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих има голям принос за преосмисляне на европоцентризма в науката. И не случайно на камъка, поставен на мястото на кремацията на Рьорих в древната хималайска долина Кулу в Индия е изсечено на хинди: „Тялото на Махариши Николай Рьорих, великия приятел на Индия, бе предадено на огъня на това място […]“. Малцина са тези, които Азия приема не само с уважение, но и с отворено сърце. Струва си да се посочи още едно свидетелство на професор Шагдарин Бира, академик на Монголската академия на науките, генерален секретар на Международната асоциация на монголоведите, президент на Монголското общество „Рьорих“: „Международната Централноазиатска експедиция на Н. К. Рьорих влиза в историята на науката като изключително голям подвиг на велик учен, истински хуманист и най-голям приятел на народите на Азия“. [6]
Конференцията, посветена на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих, привлече към своята работа представители на академичната и културна общественост у нас и положи основите за нови бъдещи изследвания.

Марга Куцарова
Председател, Национално сдружение „Рьорих“


1. Вж.: Проблеми на културата, издание на Комитета за култура. С., 1978, № 2.
2. В. „Наука в Сибири“. 10.11.1984 г.
3. Чижевский А. Л. Аэроионы и жизнь. Беседы с Циолковским. Москва: Мысль. 1999. С. 675-676.
4. Поздравителен адрес на Б.Н.Кантемиров. / 80 лет Центрально-Азиатской экспедиции Н.К.Рериха. Материалы Международной научно-общественной конференции. 2008. Москва, 2009. С. 32.
5. Конференцията се състоя в рамките на откритата на 13 май 2008 година програма „Николай Рьорих. Художник, учен, мислител, хуманист“, която бе организирана от Националния музей „Земята и хората“, Националното сдружение „Рьорих“, Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националната галерия за чуждестранно изкуство, Държавната агенция „Архиви“ и Украинското Рьорихово общество и се проведе под патронажа на Президента на Република България господин Георги Първанов и Извънредния и пълномощен посланик на Руската Федерация в България господин Анатолий Потапов.
6. Поздравителен адрес на Шагдарин Бира. / 80 лет Центрально-Азиатской экспедиции Н.К.Рериха. Материалы Международной научно-общественной конференции. 2008. Москва, 2009. С. 25.