Издания

СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

 НА СВЯТОСЛАВ РЬОРИХ

Материали от Международната

научно-обществена конференция

София, 30 – 31 октомври 2004

Национално сдружение „Рьорих“ – член на

Международния Център-Музей „Рьорих“

София, 2006

Въведение

За художника Святослав Рьорих Джавахарлал Неру казва: „Той никога не се стараеше да се изтъкне, но работеше спокойно в съответствие с повелята на своя гений и се стремеше да бъде в хармония с това, което го обкръжава – снежните върхове на Хималаите, червената земя на Малабар или която и да е друга част на Индия. От една страна, той се докосваше до  обкръжаващата го среда, от друга страна, се устремяваше по всички посоки – в бъдещето, миналото, настоящето – като се стараеше да ги обедини в едно цяло. И всичко това създава <...> странно усещане за красота, хармония и особени дълбочини, в които човек се стреми да проникне и които аз, колкото и да се опитвах, не можах да изразя с думи, освен че това усещане възниква. <...> Картините на Святослав притежават именно такова свойство: те оставят силно впечатление в дълбините на съзнанието и не могат лесно да бъдат забравени“.[1] Като пише за живописта на Святослав Рьорих, Сарвепали Радхакришнан допълва Неру: „Неговите портрети са не просто изображение, те улавят духа, божественото в човешкото лице. Неговите пейзажи са поема от цветове“.[2]

Святослав Рьорих носи в себе си не само гения на художника, за който пише Неру. По-малкият син на Елена и Николай Рьорих е и учен, мислител и обществен деятел. Животът му е тясно свързан с две страни – с неговата Родина Русия и с Индия, в която той прекарва по-голямата част от живота си, която обича и нарича своя „втора Родина“.

Святослав Рьорих е единственият от семейство Рьорих, който посещава България. По време на второто си гостуване у нас през 1981 той казва: „Хиляда и триста годишна България, с нейната драматична история и прекрасно настояще, ми е близка и скъпа, аз просто я обичам“.[3] Благодарение на Председателя на Комитета за култура Людмила Живкова, Рьорих установява сътрудничество с нашата страна през 70-те и 80-те години на миналия век, което оказва дълбоко влияние върху развитието на нашата култура. Това сътрудничество се гради върху основите, положени в началото на 20. век от баща му Николай Рьорих, който поддържа тесни контакти с редица известни наши художници, писатели и учени.

Животът и творчеството на Святослав Рьорих не могат да бъдат изцяло разбрани и осмислени, без да се познават животът и творчеството на неговите родители и на по-големия му брат Юрий Рьорих, без да се познават идеите и идеалите, които са ги вдъхновявали. Това е така, защото „[ц]ялото семейство представлява единно духовно явление, което се среща крайно рядко в нашия живот. [Святослав Рьорих] беше неотделима част от това семейство, отразяваше в себе си, като в ясно огледало, всеки един от останалите. Цялото семейство представлява уникална холограма, която не е възможно, както и реалната холограма, да бъде разбита на отделни части. Всяка част ще продължава да носи цялостното изображение. Така и семейство Рьорих, всеки от тях носи в себе си и четиримата – техните задачи, тяхната еволюционна мисия и тяхното творчество. Святослав Николаевич беше последният, той се стараеше да съхрани паметта и да даде представа за тях на хората, с които се срещаше и на които се доверяваше“.[4] Така пише най-близкият сътрудник и съратник на Святослав Рьорих – Людмила Шапошникова. Нейни са и следните редове: „И четиримата Рьорих са единомишленици,  водени в  живота от  едни и същи идеи, едни и същи задачи, едни и същи Учители. Жива Етика, или Агни Йога, пронизва творчеството на всички членове на това уникално семейство. Именно тя формира мирогледа им“.[5]

В предложените на вниманието на читателя материали от Международната научно-обществена конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на Святослав Рьорих, са изследвани различни аспекти на живота и творчеството на Святослав Рьорих, на неговите и на Николай Рьорих връзки и сътрудничество с България, на философията на Космическата реалност – Жива Етика – и на трудовете на учения ориенталист Юрий Рьорих.

Конференцията, организирана от Националното сдружение „Рьорих“, Международния Център-Музей „Рьорих“ в Москва, Международния съвет на организациите „Рьорих“, Българското регионално отделение на Международната академия по информатизация, Естонското общество „Рьорих“ и Украинското общество „Рьорих“ – отделение на Международния Център-Музей „Рьорих“, бе проведена на 30 и 31 октомври 2004 година в София, в залите с картините на Святослав и Николай Рьорих в Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Непосредствено преди Конференцията, на 27 октомври 2004, в Националната галерия за чуждестранно изкуство, под патронажа на Президента на Република България Георги Първанов бе открита изложбата „Рьорих и България“. Тя бе посветена на 100-годишнината от рождението на Святослав Рьорих, 130-годишнината от рождението на Николай Рьорих и 125-годишнината от рождението на Елена Рьорих. Нейни съорганизатори бяха Националната галерия за чуждестранно изкуство, Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, Националното сдружение „Рьорих“ – член на Международния Център-Музей „Рьорих“, Главното управление на архивите при Министерския съвет и Централният държавен архив, като значително съдействие с архивни и документални материали при организирането на изложбата оказаха и Нов български университет, Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и скулпторът Георги Върлинков. Изложбата бе оформена и открита от академик Светлин Русев. В приветствието на Президента Георги Първанов по повод откриването на изложбата и провеждането на Международната конференция се казва: „Радостен е фактът, че изложбата и съпътстващата я Международна юбилейна конференция съвпадат с важни годишнини от установяването на дипломатически отношения между България и Русия и между България и Индия, страни, неотменима част от житейската и духовната биография на семейство Рьорих. Искам от все сърце да пожелая на всички организатори, участници и посетители на мащабната културна проява здраве, благополучие и успехи в добрите начинания“.

Сто годишнината на Святослав Рьорих бе чествана в много страни по света. Най-мащабно юбилеят бе отбелязан в Русия и Индия, където тържествата бяха проведени на правителствено ниво.  Знаменателно е, че в нашата страна, тясно свързана със Святослав Рьорих, юбилейната изложба „Рьорих и България“ премина под непосредствения патронаж на държавния глава.

Изразяваме благодарност на академик Людмила Шапошникова, на професор Богомил Райнов и на професор Александър Федотов, че участваха в работата на конференцията със свои материали, макар да бяха възпрепятствани да присъстват лично. По време на Международната конференция в София Людмила Шапошникова бе в Индия, където тя, като част от делегацията на Международния Център-Музей „Рьорих“, взе участие в тържествата, посветени на 100-годишнината от рождението на Святослав Рьорих и бе приета от премиер-министъра на Индия Монмахан Сингх.

Надяваме се, че материалите от Международната научно-обществена конференция ще дадат импулс на младите поколения за запознаване с творчеството на семейство Рьорих и за стремеж към Прекрасното.