• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Декларацията за правата на Културата

Lichachov 6-12-13 3-smallНа 6 декември 2013 година в София се състоя Международната конференция на тема „Кирило-Методиевите традиции и Дмитрий Лихачов: пътят към осмислянето на българския принос в европейската култура“, организирана от съоснователите на Клуб „Дмитрий Лихачов“ – Съюза на българските журналисти (СБЖ) и Кирило-Методиевия научен център към БАН. В Конференцията взе участие със съобщение „Декларацията за правата на културата на Д.Лихачов и Пактът Рьорих“ ръководителя на Клона на Международния Център „Рьорих“ в България Марга Куцарова.

 Конференцията бе проведена в Зала 7 на НДК и събра всички, които ценят и продължават делото на световноизвестния руски учен, както и гости от Русия, Италия и Словакия.

Lichachov 6-12-13 1 smallФорумът е посветен на 1150-годишнината от създаването на славянската писменост, включена в календара на ЮНЕСКО като особено значимо събития за 2013 година, а основни теми бяха освен споменатата годишнина, също и ролята на акад. Дмитрий Лихачов за осмисляне приноса на България в развитието и разпространението на славянската писменост, както и идеята му за приемане на Декларация за правата на културата.

Водеща на международната конференция беше проф. Светлина Николова, една от инициаторките за учредяването на Клуб „Лихачов“.

В началото на форума председателят на СБЖ Снежана Тодорова прочете специалното обръщение на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която е и патрон на честванията по случай 120-годишнина от организираното журналистическо движение, което ще се проведе през следващата година.

„Не можем да не си припомним думите на акад. Лихачов: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методий... – се казва в приветствието. Според Ирина Бокова той преоткрива България, българския дух и българската култура, като най-важното е, че изрича сакралните думи, че е държава на духа.

Lichachov 6-12-13 2В Конференцията взеха участие проф. Климентина Иванова (България) с доклад „Старата българска книжнина и нейните изследователи през погледа на акад. Д. С. Лихачов“, проф. Марчело Гардзанити (Италия) с доклад „Кирило-Методиевото наследство и идеята на предренесанса в концепцията на Д. С. Лихачов“, проф. Наталия Понирко (Русия), чието изследване бе посветено на „Църковнославянският език като част от културното наследство на Русия в научните трудове и обществената дейност на Д. С. Лихачов“ и проф. Вера Бокова (Русия), която запозна присъстващите с темата „Държавният исторически музей /Москва/ като хранилище на паметниците на културата“.

Lichachov 6-12-13 7 smallВ рамките на второто заседание на конференцията, посветено на „Декларацията за правата на културата на акад. Дмитрий Лихачов“ и водено от госпожа Снежана Тодорова, председател на СБЖ, се изказаха проф. Петер Женюх от Словакия („Памет и идентичност на традиционния европейски културен континуитет“), д-р Мария Китанова от БАН („Изследвания, свързани със съхраняване на културното наследство в Секцията за етнолингвистика на Института за български език към БАН“, госпожа Калина Канева, автор на книгата за Д.Лихачов „Симетрия на времето“ и госпожа Марга Куцарова, ръководител на Клона на Международния Център „Рьорих“ в България и председател на Национално сдружение „Рьорих“.


Lichachov 6-12-13 13В своето изказване Марга Куцарова подчерта, че основният принцип, който пронизва всички положения и на Декларацията за правата на културата на Лихачов и на Пакта Рьорих, това е принципът за приоритета на Културата, който трябва да е основополагащ за всеки народ и за всяко правителство.

 Информация и снимки от сайта на СБЖ. Повече информация за Конференцията виж: сайт на Съюза на българските журналисти.

 *

*      *

М. Куцарова „Декларацията за правата на Култарата на Д.Лихачов и Пактът Рьорих“ (из текста на доклада, представен на Конференцията /със съкращения/)

 

Декларацията за правата на Културата е забележителен документ, своеобразно духовно завещание на академик Дмитрий Сергеевич Лихачов, както отбелязва А. С. Запесоцкий.

И макар в своята цялост тя да не е приета от ЮНЕСКО, както е трябвало да стане, според виждането на Лихачов, тази Декларация е важен ориентир, точка на отчитане, ако щете, за всеки народ и за всяко правителство, което претендира да мисли и работи за благото на своя народ.

Защо? Защото Културата е най-важното. Тя „е основата, – се казва в Декларацията, – на социалното и икономическото развитие на народите, на държавите и цивилизациите, на духовното и нравствено възвисяване на човека“.

В Декларацията е изразено веруюто на Лихачов: „извън Културата настоящето и бъдещето на народите, етносите и държавите е лишено от смисъл“.

От горните две постановки идва един най-важния основополагащ принцип, който пронизва цялата Декларация и всички нейни членове, а това е Приоритетът на Културата. И това е естествено – ако ние знаем, че нещо представлява най-голяма ценност както за отделния човек, така и за обществото, правилното действие е тази ценност да бъде приоритет на най-големи грижи във всяка страна. Защото Културата е този източник, който единствено движи напред както отделния човек, така и обществото.

В Декларацията за правата на Културата, в чл. 15, буква „в“ се казва: държавите като субект на международното право трябва строго да съблюдават изискванията на Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт от 14 май 1954 година, защото основният ущърб Културата понася от военните действия.

 В тази част на Декларацията за правата на културата е пряката и непосредствена връзка с Пакта Рьорих. Хагската конвенция от 1954 година за защита на културните ценности по време на въоръжен конфликт се основава на Пакта Рьорих – Конвенцията изрично се позовава на Пакта в своя Преамбюл, както и в своя член 36. Но да се каже това означава да се каже недостатъчно.

Пактът Рьорих е първият международен договор за защита на културните ценности по време на въоръжен конфликт и в мирно време. Той е подписан в Белия дом, във Вашингтон, на 15 април 1935 година от 21 държави. Той е основоположник на съвременното международно право в областта на културата.

Най-важното се състои в това, че Пактът Рьорих, който и понастоящем е действащ международен договор, поради редица исторически събития, и до днес предоставя най-висока и най-всеобхватна защита на културата. Той защитава културните ценности безусловно (т.е. защитата на храмове, музеи и др. не подлежи на преценка от военното командване). Той е единственият в момента международен договор, който защитава не само всички исторически паметници, художествени и културни обекти, но и научните и образователните учреждения. Той също така е единственият понастоящем договор, който защитава и персоналът на културните, художествените, научни и образователни учреждения.

Основният принцип, който пронизва Пакта Рьорих, това е приоритетът на Културата. В мирно време, това означава, че всички обекти на културата, науката и образованието се финансират адекватно, за да могат да изпълняват своята изключително важна роля в живота на обществото. По време на въоръжен конфликт, както бе споменато, този приоритет означава, че културните ценности трябва безусловно да бъдат защитавани, а не да зависят от военни съображения (така е сега в Хагската конвенция от 1954 година).

 Вече стана ясен основният принцип, който обединява Пакта Рьорих и Декларацията за правата на Културата на академик Лихачов – това е принципът за приоритетът на Културата в живота на обществото и държавите.

Но между тях има и редица други много общи принципи и правила, до толкова, че можем да кажем, че техният дух е единен. […] Откриваме дълбоко съзвучие между идеите на Рьорих и Лихачов. Това е разбирането за Културата като основата на развитието или еволюцията на човечеството; основата за истински мир на Земята. Културата включва, и според двамата, и изкуството, и науката, и образованието. Бих искала да обърна внимание тук на нещо особено важно. И според двамата, Рьорих и Лихачов, Културата не е развлечение, не е забавление, не е лукс, и не е някакво допълнително обстоятелство, без което обществото може или не може, защото обременява бюджета.

Културата – това е най-важното, което възпитава, облагородява човека, прави човека Човек. Или както се казва в Декларацията за правата на Културата, член 2: „Културата е определящо условие за реализация на съзидателния потенциал на личността и обществото, ... основа за духовното здраве на нацията, хуманистичен ориентир и критерий за развитието на човека и цивилизацията“. […]

Мисля, че това дълбоко съзвучие между Рьорих и Лихачов не е случайно.

Николай Рьорих е роден и израства в Петербург. Там той се формира като творец, мислител, деятел на науката и културата от световен мащаб. Именно в Петербург, през 1904 година той поставя началото на движението за защита на културното наследство, което започва именно в Русия до революцията, а после става световно с названието „Знаме на Мира“ и води до подписването на Пакта Рьорих в Белия дом през 1935 година.

И академик Дмитрий Лихачов израства, учи се и твори в Петербург. Няма да сгреша, ако кажа, че това са двама мащабни по своя характер учени и деятели на Културата, въплътили в себе си синтетичния дух на руската Култура. Тази култура, разпростряла криле между Изтока и Запада, действително е синтетична и не е случайно, че именно руски хора са източник на идеите за защита на Културата, идеи, които ще подчертая, имат общочовешко и общопланетарно значение. […]

Бих искала да кажа няколко думи и за нашата съвременност. Святослав Рьорих основа в Москва Международен Център „Рьорих“, на който завеща художественото, философско и научно наследство на своите родители. И днес Международният Център „Рьорих“ отново подема в международен мащаб тези най-важни идеи на Рьорих и на Пакта Рьорих за Културата. През 2012 година в Париж, в ЮНЕСКО се състоя изложба, организирана от МЦР, която представя историята на Пакта Рьорих, но също така и неговите основни идеи и актуалност. Тази година изложбата бе проведена в Службата на ООН в Женева, а също така в Аржентина, Чили, Уругвай, Берлин. Предстои провеждането на тези изложби и в други страни и градове през следващите години, тъй като през 2015 ще се навършат 80 години от подписването на Пакта Рьорих.

Необходимо е отново да се утвърждава значението на Културата, както в национален, така и в международен мащаб. В това начинание, безусловно, Пактът Рьорих и Декларацията за правата на Културата на академик Лихачов са съюзници, както и всичкихора, които разбират значението на Културата и се стремят към нейното опазване.

 Парадоксалното е, и с това искам да завърша, че понякога тези, които са направили най-много за защита на Културата, на културните обекти и на хората на творчеството, самите те се нуждаят особено много от нашата защита.

На 10 ноември 1993 година академик Дмитрий Лихачов пише до Президента на Руската Федерация Борис Елцин в защита на Международния Център „Рьорих“ (виж текста на писмото).

 За съжаление думите на академик Лихачов, написани през 1993 година, изцяло съзвучни с концепцията на Рьорих за културата, все още не са разбрани. Ще повторя тези думи: „дълбоко съм убеден: на първо място обществото е отговорно за културата и на второ място – държавата. Не бива да се разрушава обществената инициатива на Фонда „Рьорих“.

Днес, Международният Център „Рьорих“, който извършва такава важна културна дейност, отново е в голяма опасност. На 20 ноември тази година той бе лишен от своя меценат, който му оказваше безценна подкрепа вече над двадесет години. И веднага се разгоряха старите страшни апетити. Отново има желания, декларирани даже в руската преса, да бъде отнета както сградата на МЦР в центъра на Москва, възстановена и реставрирана изцяло с недържавни средства, така и да му бъде отнета безценната колекция от картини на Рьорих. В думите на Лихачов: „Не бива да бъде допуснато нарушаването на волята на С. Н. Рьорих да доведе до трагични, необратими последствия за световната култура“ няма преувеличение.

Битката за Културата е изключително трудна. Но това е и най-важната битка, защото Културата е източник на всичко най-светло и важно в нашия живот.

Своя очерк „Борба за Културата“ Н. Рьорих завършва така: „Сърдечен поздрав на всички приятели и добри сътрудници. Напред, напред и напред!“ [1]

 

 1. Рерих Н.К. Борьба за Культуру // Знамя Мира. Москва: Международный Центр Рерихов, Мастер-Банк, 2005. С. 291.