• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Издания

  В тази борба Международният Център „Рьорих“ пое най-тежките удари. И не само защото осъждаше недобросъвестни журналисти в съда за „оскърбяването на честта и достойнството“ на великите хора и издаваше и продължава да издава документи и изследвания, опровергаващи клеветите, но защото и самият Център бе подложен на масиран черен пиар. Този пиар, разбира се, не е случайност. Сякаш всичко изброено до тук не е достатъчно, на Международния Център „Рьорих“ се наложи да води още една изключително тежка битка. Министерството на културата на Руската Федерация на думи почита семейство Рьорих като велики творци, имащи огромен принос в културата на Русия и на света, но не смята за необходимо да изрази това уважение към творците на дело и да зачете волята на последния от семейство Рьорих – Святослав Николаевич. Той предава през 1990 година наследството на своите родители на Русия, но не на държавата, а на създадените по негова инициатива Международен Център „Рьорих“ и Музей „Н. К. Рьорих“, които са обществени, неправителствени институции. Част от това наследство – колекция от 288 картини на Николай и Святослав Рьорих, която през 1974 година е предоставена от С. Н. Рьорих на Министерството на културата на СССР за временно съхранение с условието да бъде подреждана в изложби из градовете на страната – все още се намира в Държавния музей на Изтока и не е върната на Международния Център-Музей „Рьорих“. Конституционното право на всеки човек, не само велик деятел на културата, да определи своите наследници, вероятно би било уважено в много страни, но, оказва се, не и в Русия. Това е така, независимо от факта, че още докато беше жив, Святослав Рьорих се обърна с открито писмо до Президента на Руската Федерация Б. Н. Елцин с молба колекцията от 288 негови и на баща му картини, която незаконно се задържа от Държавния музей на Изтока, да бъде предадена съгласно волята му на създадения по негова инициатива Международен Център-Музей „Рьорих“. Не помогна и това, че завещанието на Святослав Рьорих, оспорвано от страна на Министерството на културата на Руската Федерация след неговата смърт през януари 1993, бе признато за законосъобразно и валидно от Върховния съд на Индия, гражданин на която беше С. Н. Рьорих! Проблем, разбира се, има – за времето, през което посочената колекция картини на баща и син Рьорих се е намирала на отговорно пазене в ръцете на държавата, са изчезнали около 60 картини. Да бъде изпълнена волята на С. Н. Рьорих и да се предаде колекцията на Международния Център-Музей „Рьорих“ означава да се признае официално фактът на отсъствието на картините, да се търси отговорност съгласно закона от виновните, независимо дали са високопоставени или не... Странна е ситуацията, когато Министерството на културата на Руската Федерация не връща на Международния Център-Музей „Рьорих“ принадлежащите му картини, завещани от Святослав Рьорих, а същевременно е снело от себе си всякаква отговорност по отношение на картините, донесени в Русия от по-големия му брат Юрий Рьорих. Ситуацията става още по-странна, ако към казаното добавим, че държавата вече нееднократно е правила опити да национализира цялото наследството на семейство Рьорих, завещано от Святослав Рьорих на Международния Център-Музей „Рьорих“. Пръв такъв опит бе направен с Постановление на Правителството на Руската Федерация, възглавявано от Черномирдин (Постановление № 1121 от 04.11.1993 г.). И тези опити, за съжаление, не спират и до днес!
   В създаването и развитието на Международния Център „Рьорих“ и на първия успешно работещ в Русия недържавен музей – Музея „Н. К. Рьорих“ – сякаш се проявява и концентрира всичко най-високо и най-низко в нашия живот. В тяхното създаване и в усилията те да бъдат съхранени се срещат в противостоене два свята – новият светъл свят на Знанието и Красотата и старият, отживяващ свят на лъжата, клеветата, користта и невежеството. Международният Център-Музей „Рьорих“ – вестоносец и изразител на този нов свят – се превърна в епицентър на безпощадната и яростна борба на новото мислене и на старото, закостенялото, нежелаещо да се устреми в бъдещето. През всички тези изключително трудни години на противостоене и борба Людмила Шапошникова беше и е безсменен ръководител на Международния Център-Музей „Рьорих“, който не само оцеля, но и израсна и се превърна в значителна културна институция в Русия.
   Животът е сложен. В него често противоположните явления образуват това, което наричаме „от една страна“ и „от друга страна“. Тази особеност Л. В. Шапошникова отбелязва в живота на Владимир Вернадски в Съветска Русия. От една страна – поръчкови статии срещу великия учен в съветската преса, наказания, като лишаване от званието академик и изключване от състава на Академията на науките на СССР (наказанието продължава кратко, поради острата реакция на руската и международната научна общност), унизителна забрана да се публикуват трудовете му, не по-малко унизителна забрана да напуска страната, изключително трудни условия за работа, репресиране на неговите приятели и ученици, и от друга страна – признание на огромните му научни достижения и награждаване през 1943, в самия разгар на Втората световна война, със Сталинска премия в размер на 200 000 рубли (изключително голяма за онези времена сума).[44] Днес това „от една страна“ и „от друга страна“ сякаш отново ярко се проявява – в живота на самата Людмила Шапошникова. От една страна – огромната борба за съхранението на Международния Център-Музей „Рьорих“, за която бе казано по-горе и в условията на която работи ръководеният от Л. В. Шапошникова Център-Музей, незатихващият поток от клевети и хули; от друга страна – признанието, което нейното научно, философско и обществено творчество получи. Изказванията на редица държавни деятели, общественици и учени, адресирани до Л. В. Шапошникова в 2006 – годината, когато в Русия бе отбелязан нейният 80-годишен юбилей, са свидетелство за това. Ето част от тях: [45] 
   

„Вие – известен в Русия и извън нейните предели учен изтоковед и талантлив писател – посветихте своя живот на подвижническата и просветителската дейност. В много отношения благодарение на Вашите усилия, неизтощима енергия и ентусиазъм нашите съвременници имат възможност да се приобщят към творческото наследство на семейство Рьорих, да се запознаят с интересни трудове в областта на философията, историята и изкуствознанието“.

Президент на Руската Федерация В. В. Путин

   

„Във всички, които Ви познават, истинско възхищение предизвиква Вашата незнаеща покой жизнена енергия, целеустременост, Вашето пълно себеотдаване и себеотрицание в служенето на високите идеали на доброто и вселенския разум. Благодарение на Вашата подвижническа мисия, на руска земя се върна много от това неоценимо наследство, което бе създадено от творческия гений на семейство Рьорих. Вие сте в основата на създаването в Москва на Международния Център „Рьорих“ и сте безсменен директор на уникалния Музей „Н. К. Рьорих“ в продължение на две десетилетия.
   Просветителската дейност, организирането на между-народни конференции, безбройните научни пътувания и експедиции, книгите и статиите, посветени на философското, художественото и научното наследство на семейство Рьорих – във всичко се усеща мощното дейно начало на човек, който е поставил пред себе си безпримерни задачи – да вникне в глъбинните закони на Битието, да разшири хоризонтите на Съзнанието и да усети пулса на Времето и Космоса.“

Министър на външните работи на Руската Федерация
С. Лавров

   

„Цялата Ви дейност е неразривно свързана с отечествената култура, на чието запазване и развитие вие посветихте своите сили, творческа енергия и талант. Уверен съм, че Вашите способности и изключително висок професионализъм ще бъдат нужни на обществото още много години напред“.

Министър на културата и масовите комуникации
на Руската Федерация А. С. Соколов

 

  „Вашата многогодишна подвижническа дейност, посветена на събирането, съхраняването и популяризирането на наследството на Рьорих, служи за пример на много млади изследователи на проблемите на космическото мислене. В значителна степен благодарение на Вашето ръководство Музеят „Н. К. Рьорих“ днес стана голям международен научен и културен център.
   Вие изключително много направихте и продължавате да правите за развитието на културните връзки между Индия и Русия, за сближаването и взаимното разбирателство между нашите народи“.

Експрезидент на СССР М. С. Горбачов

 

  „Неизчерпаемата творческа енергия, изключително широкият кръгозор, целеустремеността, всеотдайната и плодотворна научноизследователска и педагогическа работа Ви спечелиха високо признание и заслужено уважение в Родината и далеч извън нейните предели. Отдавайки всичките си сили и опит за изучаването на историята на културата на Индия и установяването на връзки между представителите на обществеността на двете страни, Вие направихте своя уникален принос в делото по укрепването на дружбата между народите на Русия и Индия и развитието на отечествената индология.
   Благодаря Ви за голямото внимание, което Международният Център „Рьорих“ отделя на сътрудничеството с Индия по въпросите на съхраняването за поколенията на наследството на семейство Рьорих и за заинтересованото участие в укрепването на руско-индийското партньорство в областта на културата и духовността.“

В. И. Трубников
Извънреден и Пълномощен посланик на Руската Федерация в Индия

 

 „В този забележителен за Вас ден ние се обръщаме към Вас с думи на благодарност и искрена признателност за Вашия труд и неуморна подвижническа дейност за съхраняването на културното достояние на Русия – наследството на изтъкнатото семейство Рьорих.
   В течение на много години Вие оглавявате недържавния Център-Музей „Н. К. Рьорих“, създаден по инициатива на С. Н. Рьорих, който за тези години се превърна в крупна културна институция. Вие ръководите огромна научноизследователска работа, много сили отделяте за организирането на изложби, за провеждането на международни конференции и симпозиуми.“

Президент на Руската академия на образованието
Н. Д. Никандров

 

 „Много се радвам, че по волята на съдбата се оказах редом до Людмила Василиевна [Шапошникова] – човек силен, необикновен, дълбок и искрен в това, което е избрал. Съдбата ми подари запознанството с Людмила Василиевна и възможността да помагам на нея и на делото на семейство Рьорих. От все сърце й пожелавам да й стигнат силите за още много и дълги години. Благодаря Ви, Людмила Василиевна за това, че Ви има, за това, което Вие правите. Желая Ви здраве! Здраве! Здраве!“

Анатолий Карпов
Президент на Фонда на мира
Многократен световен шампион по шахмат


 

 „В нашата страна и в чужбина Вие сте известна като специалист от най-високо ниво, отнасящ се към своята работа с отговорност и професионализъм. В Комисията високо ценят Вашия личен принос в съхраняването на наследството на изтъкнатото семейство Рьорих, което е достояние на културата на нашата страна. Благодарение на Вашите качества на блестящ ръководител, учен със световно име и изтъкнат деятел на изкуството и културата на Руската Федерация, недържавният Музей „Н. К. Рьорих“ поддържа своя статус на едно от най-значителните учреждения на руската култура.“

Отговорен секретар на Комисията на Руската Федерация
по въпросите на ЮНЕСКО Г. Орджоникидзе


   На 27 юли 2006 година с указ на Президента на Руската Федерация В. Путин Людмила Шапошникова бе наградена с орден „Дружба“ за развитие на музейното дело и съхранение на културното наследство. А на 25 април 2007 година творческият колектив, ръководен от нея в качеството й на Първи вицепрезидент на Международния Център „Рьорих“ и Генерален директор на Музея „Николай Рьорих“, стана носител на Националната премия „Културно наследство“. Премията бе връчена от Националния фонд „Възраждане на руските имения“ при подкрепата на Министерството на културата и масовите комуникации на Руската Федерация за големите заслуги на Людмила Шапошникова и нейните сътрудници в организирането и осъществяването на реставрацията на „Имението Лопухини“ – паметник на архитектурата на 17.–19. век, намиращ се в самия център на Москва. Имението, в което се помещава недържавният Музей „Н. К. Рьорих“ бе възстановено буквално от руини без нито една копейка държавни средства. На 25 декември 2007 г. издаваното от Международния Център  „Рьорих“ списание „Култура и време“, чийто главен редактор е Людмила Шапошникова, бе наградено със Знак на отличието „Златен фонд на пресата –  2008“. Знакът е присъден от Неправителствен експертен съвет под председателството на президента на Руската библиотечна асоциация, генерален директор на Руската национална библиотека В. Н. Зайцев и генералния директор на Руската държавна библиотека, член на президиума на Съвета към Президента на Руската Федерация по култура и изкуство, президент на Библиотечната асамблея на Евразия В. Н. Фьодоров. Изданията, включени в Златния фонд на пресата, се препоръчват на руските библиотеки за комплектуване на техните фондове.
   В заключение бих искала да цитирам изказването на известния руски писател Николай Тихонов за научното и художествено творчество на Л. Шапошникова, посветено на Индия: „Л. В. Шапошникова със своите книги продължава най-добрите традиции на руските учени и писатели […]“.[46] Можем с увереност да допълним, че не само със своите книги, но и с целия си живот Людмила Шапошникова продължава една от най-важните традиции на творците на руската Духовна революция: съответствието между високите идеали, изразени в трудовете на учения и мислителя, и неговия живот. Може би точно това съответствие отвежда на пътя, на който творчеството започва да преодолява границите на хартията и перото и се превръща в творчество на живота.
   Когато в самото начало на 90-те години на миналия век Святослав Рьорих казва, обръщайки се към Людмила Шапошникова: „Благодаря Ви за бъдещето, което ни носите“, малцина са могли да си представят, че точно в периода на пълна разруха и разграбване върху руините на изоставена сграда ще възникнат първият в Русия недържавен музей – Музеят „Н. К. Рьорих“ и Международният Център „Рьорих“, който за по-малко от десетилетие ще се превърне в крупен културен и научен център, привличащ водещи руски и чужди учени и творци.
   Л. В. Шапошникова продължава да твори бъдещето... Важно място в това творчество принадлежи на научните й трудове, посветени на новото космическо мислене. В тях се съдържа повеля на времето. Когато трудовете на учен и мислител придобиват такъв характер, неговото име престава да му принадлежи и става изразител на тези нови идеи и знания, чийто носител той се явява и на които им е съдено да станат ново стъпало в развитието на човечеството.

 

1. Шапошникова, Л. В. Великое путешествие. Книга третья. Вселенная Мастера. Москва, 2005, с. 408. (По-нататък: Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера.)

2. Този и следващите цитати са по: Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 408.

3. Пак там, с. 485.

4. Пак там, с. 486.

5. Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, 455–456.

6. Цит. по: Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 456.

7. Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 455.

8. Пак там, с. 477.

9. Този и следващите цитати са по: Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 487.

10. Пак там, с. 486.

11. Пак там, с. 493.

12. Пак там, 492–493.

13. Пак там, с. 433.

14. Шапошникова, Л. В. За новото космическо мислене. С., 2007. С. 13

15. Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 916.

16. Цит. по: Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 249.

17. Шапошникова, Л. В. За новото космическо мислене. С., 2007. с. 23

18. Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, 822–823.

19. Пак там. С. 835.

20. Шапошникова, Л. В. За новото космическо мислене. С., 2007. с. 30.

21. Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 917.

22. Пак там, с. 369 и 371.

23. Цит. по: Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 369.

24. Кун, Томас. Структура научных революций. Москва, 2001 г., с. 164.

25. Пак там, с. 127.

26. Пак там, с. 168. Кун посочва, че съгласно теорията на познанието на западната философия, сетивният опит е постоянен и неутрален, а научните теории са просто резултат на интерпретация от човек на получените в процеса на експеримент научни данни. Изследванията на Кун му дават основание да направи извода, че нито първото, нито второто положение съответства на действителното развитие на науката.

27. Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 795.

28. Хорган, Д. Конец науки. Санкт Петербург, 2001, 43–44. Този и следващите цитати са по: Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 797.

29. Пак там, с. 798.

30. Пак там.

31. Пак там, с. 800.

32. Пак там, с. 801.

33. Шапошникова, Л. В. Вселенная Мастера, с. 801

34. Пак там, с. 802.

35. Пак там.

36. Пак там, 802–803.

37. Вж.: Шапошникова, Л.В. Мудрость веков. Москва, 1996. Шапошникова, Л.В. Тернистый путь красоты. Москва, 2001. Шапошникова, Л.В. Великое путешествие. Книга первая. Мастер. Москва, 1998. Шапошникова, Л.В. Великое путешествие. Книга третья. Вселенная Мастера. 2005. Шапошникова, Л.В. Философия космической реальности. В кн.: Листы Сада Мории. Зов. Москва, 2003.

38. Шапошникова, Л.В. Вселенная Мастера, с. 756.

39. По този въпрос вж.: Шапошникова, Л. В. Етическата философия на Космическата еволюция. В: По законите на Красотата. Юбилейно издание на Национално сдружение „Рьорих“, посветено на 60-годишнината от рождението на Людмила Живкова. С., 2002, с. 33.

40. Известно е следното изказване на Индира Ганди: „Ние дълбоко уважаваме Николай Рьорих заради неговата мъдрост и творчески гений. Ние също така го ценим като свързващо звено между Съветския съюз и Индия“. Вж.: Интервью с Индирой Ганди. Дели, 26.09.1975. В кн.: Держава Рериха. Москва, 1993. Вече повече от десетилетие в ръководството на Международния мемориален тръст „Рьорих” в Кулу индийската страна е представена от министър-председателя на Индия и други високопоставени длъжностни лица, а руската страна е представена от Посланика на Руската Федерация в Индия и руски учени.

41. Шапошникова, Л. В. За новото космическо мислене. с. 58

42. „Защитим имя и наследие Рерихов“. В 2 т., Москва, 2001, Т. 1, 448–449.

43. По-голямата част от тези издания могат да бъдат намерени на интернет сайта на Международния Център „Рьорих“ на електронен адрес: http://www.roerich-museum.ru/rus/protection/, както и на сайта на Международния съвет на Рьориховите организации „С.Н.Рьорих“: http://www.roerichs.com/Library_Protection.htm.

44. Наказанието е наложено на Вернадски през 1924, поради отказа му да изпълни необосновано нареждане да прекъсне преподавателската и изследователската си работа в Сорбоната и незабавно да се завърне в СССР. От Сталинската премия Вернадски не оставя нищо за себе си: 100 000 дава за отбраната на страната, останалата част раздава на бедстващите и гладуващи семейства на свои загинали и живи приятели.

45. Содружество, издание Международного Совета Рериховских Организаций имени С. Н. Рериха. № 20–21, октомври 2006.

46. Тихонов, Н. Предисловие. Във: Шапошникова, Л. Мы – курги. Москва, 1978.