• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

Изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Хасково

На 20 октомври 2015 година в Хасково бе открита изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“, посветена на 80-годишнината на Пакта Рьорих и 70-годишнината на ЮНЕСКО. Експозицията на Международния Център „Рьорих“...

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

Конференцията "80 години Пакт Рьорих" в МЦР бе проведена под патронажа на ЮНЕСКО

В обществения Музей "Н. К. Рьорих" на Международния Център "Рьорих", под патронажа на ЮНЕСКО, от 8 до 11 октомври 2015 година се състоя Международната научно-обществена конференция "80 години Пакт Рьорих"....

Жива Етика


3.    Повелите на Космоса

Научно да се разбере – означава да се установи явлението в рамките на научната реалност на Космоса.

В. И. Вернадски

Новото мислене, представено от Жива Етика, в основата на което се намира енергетическият мироглед, позволява да бъдат преразгледани смисълът и причините на историческия земен процес. От основните положения на това мислене следва, че всичко произтичащо на Земята се определя от процесите на Космическата еволюция, от нейните закони и нейните особености. Именно те, а не „способите на производството“ или „производствените отношения“ определят и историческия процес, чиято енергетическа причина се намира в най-сложна гама на космически взаимодействия. Сега става очевидно, че самият исторически процес, осъществяващ се на планетата, носи природно-космически характер. Да бъде осмислен този характер в неговите принципни особености означава правилно да бъдат разбрани закономерностите на развитието на човечеството в миналото, да бъдат осъзнати целите на това развитие в настоящето и правилно да си представим перспективите на нашето бъдеще.

12 Nikolay_BerdiaevСамият исторически процес, участници на който ние в една или друга степен се явяваме, представлява една от съставящите на Космическата еволюция. Този процес, както и много други, се формира в пространството на взаимодействието на Духа и материята и се определя от енергетиката на това взаимодействие. В същото пространство се съдържат непосредствено свързаните с еволюционните процеси на одухотворяване и изтъняване на материята причини на циклите на възход и падение на историческите периоди, а така също и пътищата на усъвършенстване на човека, върховете на неговите духовни достижения и бездните на неговите падения. „Темата за световната историческа съдба на човека – пише Н.А.Бердяев, – е тема за освобождение на творящия човешки дух от недрата на природната необходимост, от природната зависимост и поробеност от нисшите стихийни начала.“[7]  С други думи, главното съдържание на историческия процес се състои в това взаимодействие на духа, или света на свободата, с материята, или света на необходимостта. И самата еволюция, като се стреми да разшири пространството на Духа, е насочена към свобода, към изтъняване на материята и повишаване качеството на самата енергетика.

Авторите на Жива Етика, поради високите си знания и способността да ги приложат в космическото пространство, са пример на блестящи историци, на чието реално изследване са достъпни и историческите прогнози, и перспективните заключения, отнасящи се към минали натрупвания. Н. К. Рьорих е техен талантлив ученик, който изследва преломните моменти на човешката история. Такъв момент, предшестващ настоящия, представлява периодът на първото хилядолетие до нашата ера, когато енергетиката на еволюцията тласка човечеството към ново стъпало в неговото развитие, изменяйки неговия начин на мислене и създавайки условия за още неизвестни нему открития. Н. К. Рьорих отделя най-важните глобални събития на преломния период, такива като преселението на народите, в което той улавя, за разлика от ортодоксалните историци, ритъма на Космическата еволюция. Той съзира в тези придвижвания бурен енергетически обмен и възникване на нова енергия, необходима за по-нататъшно изкачване. Древните земеделски цивилизации умират, след като са изразходвали своята енергия. Динамичният номадски свят донася на човечеството нова, свежа кръв, вдъхва в него необходимите му сили. Нещо подобно става и в ХХ век от нашата ера, когато огромно число хора, използвайки съвременните средства за придвижване, оставят местата, в които са живели, поради безсъзнателна жажда за усилен енергообмен, необходим за по-нататъшното еволюционно движение напред.

11 chigevskiy_bookЗемният исторически процес започва с митологията, която носи в себе си отправните точки на този процес, инициирани от „друга духовна действителност“. Но такава „действителност“ не е могла да действа сама по себе си, така както и ритмите на слънчевата активност, забелязани и изучени от А. Л. Чижевски. Ученият пише за „някаква неземна сила“, която трябва да регулира тези ритми. Жива Етика определя тази „неземна сила“ като Космически Магнит, насочващ ритмите на енергетиката на цялата Вселена. Под понятието Магнит в дадения случай се разбира енергетическата структура на одухотворения Космос, обладаваща мощното свойство да притегля различни енергии. На подобни магнити се държи целият механизъм на енергообмен в Космоса. Космическият Магнит се проявява на всички енергетически нива, взаимодейства с всички енергетически процеси и влияе върху всички аспекти на Космическото битие. Нашата Вселена, явявайки се аура на Космическия Магнит, живее и действа в неговия ритъм. Този ритъм регулира прилива и отлива на енергия, образуването и разпадането на енергетически форми и отделянето на най-устойчивите от тях. Последните, на свой ред, образуват стабилни светлинни магнитни структури, които и преминават на друго, по-високо ниво на спиралата на Космическата еволюция. Връзките на човека с Космическия Магнит са достатъчно тесни и разнообразни, а взаимодействието помежду им представлява в живота на самия човек решаващ момент, който определя неговата еволюция, пътя за усъвършенстване, качеството на неговия Дух и творчество. С Космическия Магнит е свързано зараждането на съзнанието на човека, а в ритъма на този Магнит той улавя това, което се нарича повеля на Космоса (или воля на Бога), която го тласка към едно или друго историческо действие. Да бъде осмислен земният исторически процес без да бъде отчетено подобно взаимодействие е просто невъзможно. Ритмите на Космическия Магнит влияят върху контактите на земното човечество със световете на други състояния на материята и други измерения, енергетиката на които по най-решителен начин въздейства на Космическата еволюция на човечеството и на неговото земно битие. Споменатите по-горе Тънък Свят и Огнен Свят, които са недостъпни за очите на земния човек, също така взаимодействат с Космическия Магнит и той ги свързва с нашия свят на плътна материя. Енергетиката на най-близките към нас Висши Светове представлява реална причина не само за зараждането на нашата планета и живота на нея, но и за формирането на историческия процес. „Правилно е да се мисли, че между земния план и Огнения Свят съществува координация, само че са незрими причините на всички развития… Истинно, всички творящи енергии се повтарят на земния план и в Огнения Свят. Токът е единен проводник, но хората не винаги могат да разберат истинското значение на действието“ – така се казва в една от книгите на Жива Етика.[8]

„Единен проводник“ съединява Висшето с вътрешните енергетически структури на човека и по него върви най-сложен и най-фин енергообмен между този човек и понякога неведомия за него Висш Свят. Вътрешният, глъбинен характер на взаимодействието на човека с Висшите Светове прави това взаимодействие един от най-важните, а понякога и решаващи фактори в неговия живот и дейност, към каквато и област да се отнася тази дейност. „Историята ни е дадена не отвън – утвърждава Н.А.Бердяев, – а отвътре, и ние, в края на краищата, възприемайки историята, я констатираме в по-голяма зависимост и по-голяма връзка с вътрешното състояние на нашето съзнание, с неговата вътрешна широта и вътрешна дълбочина“[9]  .

Висшата духовна действителност, която има своето битие в областта на историята, създава в материята на историческия процес тези различни негови измерения, чрез които се осъществява взаимодействието на този процес с материята, характеризираща се с друго състояние. Последната определя причинно-следствените връзки на историческия процес, които се създават в течение на много векове. Пренебрежението към това обстоятелство, независимо по каква причина – невежество или високомерие, убива във философията на историята самата нейна сърцевина – духовната същност на самия процес. Историците от традиционното направление, особено представляващите старото социологическо мислене, изследват само външната част на историческия процес, като се опитват в земното битие да открият или да определят причината на този процес, и не отчитат енергетическите взаимодействия, осъществяващи се в Космоса.

Особено важни за разбирането на тези взаимодействия са изследванията на великия руски учен А. Л. Чижевски, който неопровержимо е доказал, че историческият процес е обусловен от енергетическата дейност на Слънцето и именно в последното се крие причината на този процес. Като е обработил огромно количество исторически материал, ученият е уловил Космически ритъм в човешката история и е открил в нея редовни единадесетгодишни цикли. Всеки такъв цикъл съдържа в себе си четири периода, характеризиращи се с различно ниво на енергетиката на човешката дейност. Първият период е пасивен, вторият е по-активен, в него се формира по-висока енергетика, в третия тази енергетика дава своите плодове и в този период се осъществяват главните исторически събития, такива, като революции, смяна на епохите. Великата френска революция и Октомврийската революция в Русия са били осъществени именно в такова време. Четвъртият период е време на успокоение и затихване на социалните и икономическите катаклизми, предвестник на стабилизацията на цялостния живот на човечеството.

А. Л. Чижевски е уловил не само тайнствените ритми на Космоса, но и интуитивно е усетил закономерностите на неговия енергетически живот, които в Жива Етика са наречени Велики закони на Космоса, без знанието на които не могат да бъдат разбрани нито особеностите на историческия процес, нито това бъдеще, което е заложено в него.

Н. А. Бердяев, един от големите философи на космическия светоглед, вижда в историческия процес два потока, които са се слели – небесната история и земната история. Небесната история е причина за земната. Първият импулс на земната история е дала митологията, носеща в себе си енергетическа информация за Светове с друго измерение. Най-важните явления, свързани с историческия процес, имат сякаш две страни – вътрешна, причинна, и външна, съдържаща  в себе си следствието. С други думи, имат небесно и земно съдържание, както и самият исторически процес. 13 Агни-ЙогаОсобенно ярко това може да бъде видяно в такова явление, като свободата, в която взаимодействието на Духа и материята, на небесното и земното, носи съдбоносен характер за самата история като такава. Свободата сама по себе си е енергетическо явление на Висшите Светове, към които принадлежи и Духът на човека. Нивото на духовното развитие на самия човек се определя от степента и качеството на осъзнаване от него на свободата. Магистралното развитие на Духа се осъществява по високия път на свободата. Именно в точката на свободата като енергетическо явление се съединяват и се пресичат небесното и земното съдържание на историческия процес. Взаимодействието на вътрешната свобода и на външната свобода, носещо в нашите земни условия крайно сложен и противоречив характер, представлява една от основните особености на самия исторически процес и съставлява неговото философско съдържание.

Един от основополагащите постулати на новото мислене и на неговия енергетически мироглед е мисълта за това, че историческият процес е естествено, космическо явление, чиято причина в много отношения не зависи от дейността на самия човек. Но заедно с това енергетиката на този процес предоставя на човека или на човешкото общество да се възползва или да не се възползва от една или друга възможност, която тази енергетика създава за него. Правилното използване на тези възможности за благото на човечеството зависи от тези знания, които се съдържат в новото Космическо мислене и, преди всичко, в Жива Етика.


4.    Трънливият път на Синтеза

Всички велики открития за благото на човечеството не ще идват от огромните лаборатории, но ще бъдат достигани от духа на учени, които обладават синтез.

Огнен Свят, ІІІ, 60

   Процесът на Синтез, протичащ в човешкото съзнание, е едно от главните направления на Космическата еволюция на човечеството. 
   Ако явленията на синтез са достатъчно изследвани в естествените науки, то за подобни явления, осъществяващи се във вътрешния живот на човека на ниво съзнание и мислене, ние знаем значително по-малко. Синтезът, който протича в това пространство, играе огромна роля в Космическата еволюция на човечеството, по-точно той представлява магистралният път на тази еволюция. Главният енергетически процес на взаимодействие на Духа и материята, протичащ на това ниво, е по най-тесен начин свързан с проявленията на синтеза. Одухотворяването на инертната материя като такава, повишаването на качеството и потенциала на нейната енергетика представлява главният еволюционен процес в това пространство, който е смисълът на самата еволюция. Нивото на енергетическото състояние на материята и на нейната одухотвореност в крайна сметка определя нивото и качеството на съзнанието на човека. Същевременно последното обуславя и качеството на самия синтез, протичащ във вътрешното пространство на човешкия Дух. Едното и другото са свързани в такава степен, че представляват цялостно, единно явление, степента на диференцираност на което зависи от нивото на мислене в пространството на материята, притежаваща определено състояние. С други думи, колкото е по-високо енергетическото състояние на материята, толкова е по-висок синтезът, осъществяващ се в нейното пространство, и обратно. На нивото на духовно-културната еволюция синтезът на трите начина на познанието – религията, изкуството и науката – е формообразуващ за новото мислене. Представителите на руската философия и на руската научна мисъл неведнъж са се обръщали към този проблем.[10] 
   Същевременно Жива Етика дава на своите страници редица синтетични решения, като обединява в обща концепция научните знания и озаренията на религиозния опит, мисълта на духовните Учители на Изтока и философските достижения на Запада. В книгите на Учението присъства като единно синтетично цяло всичко това, което е натрупало човечеството в своето културно-историческо пространство, всичко това, което е съхранило своята жизнеспособност и еволюционен потенциал.

Процесът на синтез преминава през периодите на основните начини на мислене – митологически, религиозен, научен. Историческото развитие обуславя съществуването в пространството и времето на ХХ век в различна степен на всичките три. Митологическото мислене представлява цялостно явление, от което впоследствие се развиват всичките основни видове творчество, дейност и знания на човечеството. Религиозното съзнание нарушава тази цялостност, въвежда по-висока степен на диференциация, а научният начин на мислене в този вид, в който той се оформя през ХХ век, не само не спира тази диференциация, но и в значителна степен я задълбочава.

Необходимо е да се осъзнае нивото на синтетичния потенциал на съвременните религия, изкуство, наука и от какво този потенциал се определя. Степента на подобен потенциал преди всичко зависи от връзката на дадена форма на познанието със световете на по-високо състояние на материята. Жива Етика ги нарича често Висши Светове. Ако изкуството, в истинния смисъл на тази дума, се заражда в непосредствен контакт с такива светове и се развива под влиянието на тяхната енергетика, то религията, разбирана като религиозна мисъл и Учения, също може да бъде отнесена към този ред явления. Що се отнася до науката, то нейното състояние като цяло не ни дава сега възможност да я считаме свързана с Висшето. На нея тепърва й предстои да установи тази връзка и с това да завърши синтеза на трите форми на познание в единна теория на Познанието, на която ще бъде свойствено съвършено друго качество. Поради тази причина именно на науката и на нейната трансформация са посветени преди всичко и страниците на Жива Етика, и трудовете на най-талантливите учени, и философските търсения на нашето време.

14 Vladimir_VernadskyНезависимо от някои различия във възгледите на носителите на новото мислене, една важна мисъл е свойствена на всички. Науката има нужда от трансформация, от промяна на цялата система от възгледи, господстваща в нея, като се започне от нравственото ниво и се свърши с методите на избор на доминантите в отделните области на изследванията. „Интуицията, вдъхновението, – представляващи основа на най-великите научни открития, които по-нататък се опират и вървят по строго логичен път – не са породени нито от научната, нито от логичната мисъл, не са свързани със словото и с понятието в своя генезис. Чрез това основно явление в историята на научната мисъл ние влизаме в областта от явления, още необхваната от науката, но ние не само не можем да не се съобразяваме с нея, ние трябва да усилим към нея нашето научно внимание“[11] , – пише великият Вернадски.

Необходимостта от трансформация на съвременната наука – засилването на нравственото и духовното начало в нея, разширяването на пространството на нейните изследвания, използването от нея на „ненаучния“ опит и включването в нея на явления, необяснени още от науката, – това са тези основни моменти, които трябва да намерят своята реализация  преди да се поставя проблемът за нейния синтез с останалите форми на познанието. Изследването на тънките енергии, на другите състояния на материята, осъзнаването на връзката с енергетиката на Висшето трябва да променят научния мироглед като такъв, да го направят широк и обхващащ, където няма място нито за отрицанията, нито за традиционните „научни“ предразсъдъци.

Процесите, които протичат в науката на ХХ век, засилват нейната методологична полярност. От една страна, именно в нея се формира новото мислене, подкрепено от новите научни открития, същевременно, от друга страна, още е силна инерцията на стария „материалистичен“ мироглед, привличането към техногенната цивилизация и традиционното отчуждение от проблемите на духа и енергетическите процеси, свързани с Висшето. Причината за този характер на науката трябва да се търси в историческия път, който тя е трябвало да извърви. Събитията се развиват така, че процесът на възникване на експерименталната наука съвпада с развитието и укрепването на конфесионалните структури и конфесионалното съзнание в периода на късното средновековие и началото на Новото време. Църквата с нейния стремеж към монопол върху истината, с нейното конфесионално тоталитарно мислене, с нейната инквизиция се оказва главното препятствие по пътя на развитието на експерименталната наука. Последната изисква свобода на мисълта като главно условие за своето съществуване. Църквата, чието влияние се простира върху много области на човешкото битие, отказва на науката тази свобода. Възниква противостояние на църковния тоталитаризъм и на науката, което вписва не една драматична страница в историята на човечеството. Инквизицията преследва свободомислещите и еретиците, за които църковните канони са се превърнали в окови. Затворите и кладите съпровождат големите научни открития. Всички тези обстоятелства водят до окончателното разединение на науката и църквата, която по това време е олицетворявала – или е претендирала да олицетворява – духовните процеси, протичащи в обществото, и връзката с Висшето. И когато през ХVІІІ век ярко пламва свободомислието, породило цяла плеяда идеолози – френските енциклопедисти, започва укрепването на свободната научна мисъл и окончателното формиране на експерименталната, грубо материалистична наука, която отрича съществуването на Духа, Бога и не счита религията за форма на познание. Именно църквата и нейната тоталитарна политика „обезбожват“ науката, лишават я от духовност, откъсват я от нравствените постулати и етическото мислене. В това се изразява парадоксалността на развитието на мисълта на планетата Земя и диалектиката на взаимодействие на Духа и земната материя. А науката заедно с водата изхвърля и „детето“, което би могло да определи съвсем друг път на нейното развитие и друго качество на нейните изследвания. Това довежда през ХХ век до най-остра криза техногенната цивилизация и изгражда немалко прегради по пътя на еволюционния процес на синтеза. Възниква опасна алтернатива за изостряне на противопоставянето между религиозното и научното мислене. Това – „кой кого ще победи“ или ще погълне – се явява източник на задълбочаване на всички кризисни процеси в пространството на съвременната цивилизация, а това задълбочаване на свой ред създава немалко препятствия по пътя на Космическата еволюция на човечеството.

„Религията и науката не трябва да се разминават в своята същност, – се казва в Жива Етика. – Всички велики открития за благото на човечеството не ще идват от огромните лаборатории, но ще бъдат достигани от духа на учени, които обладават синтез“[12] .

15 Н.Р-съд неразсипан

В крайна сметка и синтезът и диференциацията са енергетически категории на човешкото съзнание и мислене. Всичко зависи от нивото на тази гледна точка, от която ние гледаме на едно или друго явление. Колкото е по-ниско нейното ниво, а следователно, и нивото на нашето съзнание, толкова е по-голяма в нашето съзнание степента на диференцираност на картината на Мирозданието и обратно. В края на краищата, нивото на синтез е резултат от нивото на нашето съзнание и качеството на нашето мислене. Затова, като считат синтеза за един от най-важните енергетически процеси на еволюцията, Учителите поставят, в качеството на главна задача на еволюционното изкачване на човека, формирането на разширено, тоест високо съзнание.

Притежаващи най-високо съзнание, създателите на новата философска система гледат по-различно, отколкото ние, и на религиозното мислене и на научното мислене. Те справедливо смятат, че религиозното мислене, с изключение на догматическо-конфесионалното  начало, е начин на познание на света, средство за връзка с Висшето, и обръщат нашето внимание на безценния духовно-нравствен опит на това мислене, на етическите достижения на религиозните Учители, на Ученията, променяли съзнанието на огромни човешки общности. Да бъде унищожена мисълта на християнското или будисткото Учение в безсмислена борба е толкова престъпно, колкото и да бъде изгорен учен на кладата или да бъдат погубени неговите трудове. Но в същото време, да бъдат съединени религията и науката в това състояние, в което те се намират на този етап, е задача с малка вероятност за изпълнение.  Религиозният опит, от своя страна, без съмнение изисква научно осмисляне, а съвременната наука има нужда от одухотворяване, от причастност към висшите енергии. За изпълнението на тези задачи е необходим отказ от остарелия вулгарен материализъм, от стария социологически мироглед върху човека. Жива Етика, както и новата научна мисъл, поставя по най-сериозен начин въпроса за необходимостта от одухотворена и нравствено проникната наука. Науката, утвърждава Жива Етика, трябва да бъде етическа, непредубедена и да приема знанието в каквато и форма то да възниква. Новата наука, формираща се в пространството на новото мислене на ХХ век, трябва да използва вековните духовни натрупвания на човешката култура и да изкачи ново ниво на изучаване на фините енергии и фините явления, които изискват научно обяснение и научна практика. С други думи, самите книги на Жива Етика, включващи немалко достижения на религиозната мисъл и религиозната практика, дават като че ли енергетически импулс за формирането на тази преобразена наука, която ще изиграе най-важна роля на новото стъпало на космическата еволюция на човечеството. Това е така, защото тази одухотворена наука също ще стане звено за връзка със световете с Висше състояние на материята, каквото представлява религията. В прехода към ново мислене авторите на Жива Етика предлагат не борба и противостояние на двата вида съзнание, а хармоничен преход на едното в другото, при съхраняването на всички предходни ценни натрупвания на човешкия опит и човешката мисъл.

Синтезът на основните форми на познанието не само ще създаде нови богати възможности за взаимодействие с Висшите Светове и Висшата енергетика, но и ще премахне този духовен дисбаланс между различните форми на знанието, който съществува поради недостатъчното ниво на човешкото съзнание. В настъпилия ХХІ век, както изглежда, ще бъде осъществен синтезът на религията, науката и изкуството, който ще доведе до формирането на качествено ново съзнание и мислене, до формирането на нова система на Познанието. Как тази система ще се нарича – ще реши самата еволюция. Авторите на Жива Етика са предвидили този ход на събитията. Свободните от догми и предразсъдъци учени вече навлизат в областта на изследване на Висшите състояния на материята. Вакуумът, торсионните полета и други подобни открития свидетелстват за първите резултати от научното докосване до фината материя и фините енергии.

16 book_serdceЗемното човечество носи в себе си енергетическите движения на Космоса, осъществяващи се в ритъм с Космическата еволюция. Последната не само формира ново мислене и съзнание, но и поставя на преден план личности, чието творчество придобива планетарно звучене. Може да се каже, че в тях самите вече се е сформирал синтезът, необходим за движението напред на човешкото съзнание. Те носят в себе си този синтез, независимо от това към коя сфера на човешкото знание принадлежат те самите. Влиянието им върху планетарната мисъл е огромно, тяхното значение е дълговременно. Бих искала да спомена трима от тях, не защото те са единствените, а поради това, че в тях намират своя ярък израз основните направления на синтеза на Познанието, поради което те са оказали и оказват дълбоко въздействие върху формирането на новото космическо мислене на планетата Земя. Тях ги няма вече сред живите, съдбите им са били трагични, непризнанието и клеветата са вървели ръка за ръка с тяхното уникално творчество. Тези трима – П.А.Флоренски, А.Л.Чижевски и Н.К.Рьорих – са носили в себе си религията, изкуството и науката в цялостно единство, и затова всяка една от тези съставящи на синтеза, реализирана чрез творчеството на великите личности, придобива уникално качество, върху всяка една от тях пада космически отблясък на светове с други, по-високи състояния на материята. П.А.Флоренски, гениален руски философ, е бил в същото време свещеник и изтъкнат учен. А.Л.Чижевски, велик руски учен, е съчетал в себе си художника, поета и философа. Н.К.Рьорих, велик руски художник, е бил в същото време голям учен, блестящ писател и бележит философ, чрез творчеството на който ние разбираме Живата Етика.

Ако Ученията, възникващи от религиозното съзнание, са определяли като средство за претворяване на идеите в действие религиозния култ, то Жива Етика заменя този култ със съзнателна и научно осмислена етика. В реалния живот процесът на тази замяна е сложен и продължителен, а понякога и драматичен. Преходът от култ, основан на вяра, към етика, основана на научното знание на Космическите закони и особеностите на Космическата еволюция, ще промени коренно вътрешната енергетическа структура на човека, ще го преобрази и ще създаде, заедно със синтеза на Познанието, качествено различно енергетическо поле на неговата духовно-културна дейност.

И последното, което е може би и най-важното. Предложената на вниманието на учителя книга за Жива Етика, включена в популярната серия „Антология на хуманната педагогика“, без съмнение ще обогати неговите теоретични и практически знания в тази област. Защото Жива Етика, която разкрива изключително богатата палитра на новото космическо мислене, на етичните открития, на научната концепция за взаимодействието на човека и Мирозданието, по своята същност е дълбоко педагогична. Жива Етика съдържа не само конкретни педагогически съвети и указания, но дава и изключително дълбоко осмисляне на космическите процеси, явления и закони, които определят най-важните особености на духовното и физическото развитие на човека, обуславящи на свой ред неговото усъвършенстване и успешно изкачване по спиралата на космическата еволюция. В Жива Етика се обръща голямо внимание на мястото и значението на Учителя в еволюцията. Това помага на учителите да възстановят загубеното, поради различни социални и исторически причини, достойнство и увереност в необходимостта на професията им, а на учениците да възстановят почитането на човека, който дава знания – най-ценното в нашия плътен свят. Именно истинският и дълбоко професионален учител е най-близко до Йерархията на Светлината, която изпълва одухотворения Космос и обуславя особеностите и закономерностите на космическата еволюция на човечеството.

 

1. Зов
2. Тейяр де Шарден. Феномен Человека. М., 1987, с. 175.
3. Мир Огненный. Ч. ІІІ, 306.
4. Беспредельность, 117.
5. Рерих Н.К. Твердыня Пламенная. Париж, 1933. С. 28.
6. Рерих Н.К. Держава Света. Нью-Йорк, 1931. С. 103
7. Бердяев Н.А. Смысл истории. М., 1990. С. 87
8. Мир Огненный. Ч.ІІІ, 4.
9. Бердяев Н.А. Смысл истории. С. 20-21.
10. Вж.: Флоренский П.А. Предполагаемое государственное устройство в будущем // Сочинения. Москва, 1996. Том 2; Вернадский В.И. Научная мысль, как планетное явление. Москва, 1977. Кн.2; Чижевский А.Л. Беседы с К.Е.Циолковским // Химия и жизнь. 1978. № 1 и др.
11. Вернадский В.И. Научная мысль, как планетное явление. Кн.2. С. 111.
12. Мир Огненный. Ч.ІІІ, 60.